Свържи се с нас

Култура

„В ателието на тревненските майстори“

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

„В ателието на тревненските майстори“ е заглавието на изложбата, с която Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство представя занаяти, оформили облика на най-старата българска възрожденска художествена школа – Тревненската.

Тя се открива на 9 май от 11:30 часа в Изложбената зала над Дърворезбарската работилница в ЕМО „Етър”.

Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранен център на зараждащото се българско възрожденско изкуство.

Художествените занаяти в продължение на повече от два века (края на XVII – началото на XX) дават облика на Трявна. Сред тях водеща роля има зографството. Характерно при него е, че обучението и практикуването на занаята е на строго фамилен принцип.

Шест иконописни фамилии – Витановска, Захариевска, Поп Димитър Кънчова, Миневска, Венковска и Минчовска, със своите иконописни творби носят славата на Трявна по всички български земи. Често зографите са и резбари, това важи най-вече за Витановци, а в други случаи резбарите са и дюлгери (строители).

Тайните на иконописното изкуство се предават от баща на син, като всеки следващ зограф, според таланта и времето в което живее, издига или принизява занаята на това ниво, което му е по мярката. Интензивността на развитието на занаята е такава, че през XIX век, на фона на малобройното тревненско население, работещите 40 иконописни ателиета дават огромна художествена продукция в над 500 селища в широк географски ареал.

Имената на иконописци като Витан и Симеон Цонюви, Йоаникий папа Витанов, Кръстю и Цаню Захариеви, Захария Цанюв, Поп Димитър Кънчов и други стават толкова известни и търсени, че за всяка църква или манастир е въпрос на чест да ги поканят за зография.

Днес много от творбите на зографите са унищожени, разграбени, повредени. Но дори това, което се е съхранило, говори за таланта и родолюбието им. Специализираният музей в Трявна съхранява и голям брой инструменти, пособия, тефтери, зографски рисунки и копирки, които илюстрират създаването на тревненската икона в нейния автентичен и въздействащ вид. Част от това неоценимо богатство е представено в тази изложба.

Другите два занаята – дърворезба и строителство, често се практикуват от едни и същи майстори. Те разработват и предварително представят проекти на иконостаси, владишки тронове, амвони пред църковни настоятелства, подготвят си модели – изводи, копирки – на детайли с дърворезба.

За тях разказва Феликс Каниц при посещението си в Трявна през 1871 г.: „Попът (Константин Витанов) посегна към дебел прашен свитък хартия и разви лист по лист стари пергаменти, на които бяха нарисувани с дебели контурни линии орнаменти, гирлянди от плодове, цветя, листи, животински фигури и т.н. – Вижте, господине, тези стари хартии са от баща ми, а тези, новите… са мое изобретение, тук са и няколко от ръката на сина ми…”

Представяне на предварително начертан план на постройката, придружен понякога с умален модел от восък, глина, дърво, се практикува от строителите през XIX век.

Архитектон Димитър Сергьов, по разказ на неговия правнук Петър Сергев, се подготвял преди започването на всеки един градеж така: „…от вощеници, които топлил на мангала, гънел скелето на постройката…Този скелет служел за юрнек (тур. образец, модел) на сайбията и план на майстора строител…”

Първомайстор Генчо Кънев изработва „проектите си … грубо, само с молив, но по мащаб. За кръгове и криви линии си служел със стъклени и фарфорови чаши, металически талерки, винени или кафени чаши, златни и сребърни пари” – така чертае куполи и камбанарии, сводове, кобилицообразни стрехи и пр. Използвал също метър, линия, молив. При наемане на постройка, главно църковна сграда, Уста Генчо Кънев представя плана и изгледа на църквата, изработен от неговата ръка –„план и страничен фасад, начертан с карандаш”.

Във фонда на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се пазят проекти, чертежи, договори за изграждане на обществени сгради – църкви и тяхната украса, училища, камбанарии и др., както и инструменти на майстори – резбари и строители.

Проучвания продължават да изваждат от неизвестността редица документи и артефакти, свързани с дейността на майсторите от Тревненската школа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица