Култура
„В ателието на тревненските майстори“

снимка: ЕМО „Етър“
„В ателието на тревненските майстори“ е заглавието на изложбата, с която Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство представя занаяти, оформили облика на най-старата българска възрожденска художествена школа – Тревненската.
Тя се открива на 9 май от 11:30 часа в Изложбената зала над Дърворезбарската работилница в ЕМО „Етър”.
Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранен център на зараждащото се българско възрожденско изкуство.
Художествените занаяти в продължение на повече от два века (края на XVII – началото на XX) дават облика на Трявна. Сред тях водеща роля има зографството. Характерно при него е, че обучението и практикуването на занаята е на строго фамилен принцип.
Шест иконописни фамилии – Витановска, Захариевска, Поп Димитър Кънчова, Миневска, Венковска и Минчовска, със своите иконописни творби носят славата на Трявна по всички български земи. Често зографите са и резбари, това важи най-вече за Витановци, а в други случаи резбарите са и дюлгери (строители).
Тайните на иконописното изкуство се предават от баща на син, като всеки следващ зограф, според таланта и времето в което живее, издига или принизява занаята на това ниво, което му е по мярката. Интензивността на развитието на занаята е такава, че през XIX век, на фона на малобройното тревненско население, работещите 40 иконописни ателиета дават огромна художествена продукция в над 500 селища в широк географски ареал.
Имената на иконописци като Витан и Симеон Цонюви, Йоаникий папа Витанов, Кръстю и Цаню Захариеви, Захария Цанюв, Поп Димитър Кънчов и други стават толкова известни и търсени, че за всяка църква или манастир е въпрос на чест да ги поканят за зография.
Днес много от творбите на зографите са унищожени, разграбени, повредени. Но дори това, което се е съхранило, говори за таланта и родолюбието им. Специализираният музей в Трявна съхранява и голям брой инструменти, пособия, тефтери, зографски рисунки и копирки, които илюстрират създаването на тревненската икона в нейния автентичен и въздействащ вид. Част от това неоценимо богатство е представено в тази изложба.
Другите два занаята – дърворезба и строителство, често се практикуват от едни и същи майстори. Те разработват и предварително представят проекти на иконостаси, владишки тронове, амвони пред църковни настоятелства, подготвят си модели – изводи, копирки – на детайли с дърворезба.
За тях разказва Феликс Каниц при посещението си в Трявна през 1871 г.: „Попът (Константин Витанов) посегна към дебел прашен свитък хартия и разви лист по лист стари пергаменти, на които бяха нарисувани с дебели контурни линии орнаменти, гирлянди от плодове, цветя, листи, животински фигури и т.н. – Вижте, господине, тези стари хартии са от баща ми, а тези, новите… са мое изобретение, тук са и няколко от ръката на сина ми…”
Представяне на предварително начертан план на постройката, придружен понякога с умален модел от восък, глина, дърво, се практикува от строителите през XIX век.
Архитектон Димитър Сергьов, по разказ на неговия правнук Петър Сергев, се подготвял преди започването на всеки един градеж така: „…от вощеници, които топлил на мангала, гънел скелето на постройката…Този скелет служел за юрнек (тур. образец, модел) на сайбията и план на майстора строител…”
Първомайстор Генчо Кънев изработва „проектите си … грубо, само с молив, но по мащаб. За кръгове и криви линии си служел със стъклени и фарфорови чаши, металически талерки, винени или кафени чаши, златни и сребърни пари” – така чертае куполи и камбанарии, сводове, кобилицообразни стрехи и пр. Използвал също метър, линия, молив. При наемане на постройка, главно църковна сграда, Уста Генчо Кънев представя плана и изгледа на църквата, изработен от неговата ръка –„план и страничен фасад, начертан с карандаш”.
Във фонда на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се пазят проекти, чертежи, договори за изграждане на обществени сгради – църкви и тяхната украса, училища, камбанарии и др., както и инструменти на майстори – резбари и строители.
Проучвания продължават да изваждат от неизвестността редица документи и артефакти, свързани с дейността на майсторите от Тревненската школа.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 7 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








