Свържи се с нас

Култура

„В ателието на тревненските майстори“

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

„В ателието на тревненските майстори“ е заглавието на изложбата, с която Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство представя занаяти, оформили облика на най-старата българска възрожденска художествена школа – Тревненската.

Тя се открива на 9 май от 11:30 часа в Изложбената зала над Дърворезбарската работилница в ЕМО „Етър”.

Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранен център на зараждащото се българско възрожденско изкуство.

Художествените занаяти в продължение на повече от два века (края на XVII – началото на XX) дават облика на Трявна. Сред тях водеща роля има зографството. Характерно при него е, че обучението и практикуването на занаята е на строго фамилен принцип.

Шест иконописни фамилии – Витановска, Захариевска, Поп Димитър Кънчова, Миневска, Венковска и Минчовска, със своите иконописни творби носят славата на Трявна по всички български земи. Често зографите са и резбари, това важи най-вече за Витановци, а в други случаи резбарите са и дюлгери (строители).

Тайните на иконописното изкуство се предават от баща на син, като всеки следващ зограф, според таланта и времето в което живее, издига или принизява занаята на това ниво, което му е по мярката. Интензивността на развитието на занаята е такава, че през XIX век, на фона на малобройното тревненско население, работещите 40 иконописни ателиета дават огромна художествена продукция в над 500 селища в широк географски ареал.

Имената на иконописци като Витан и Симеон Цонюви, Йоаникий папа Витанов, Кръстю и Цаню Захариеви, Захария Цанюв, Поп Димитър Кънчов и други стават толкова известни и търсени, че за всяка църква или манастир е въпрос на чест да ги поканят за зография.

Днес много от творбите на зографите са унищожени, разграбени, повредени. Но дори това, което се е съхранило, говори за таланта и родолюбието им. Специализираният музей в Трявна съхранява и голям брой инструменти, пособия, тефтери, зографски рисунки и копирки, които илюстрират създаването на тревненската икона в нейния автентичен и въздействащ вид. Част от това неоценимо богатство е представено в тази изложба.

Другите два занаята – дърворезба и строителство, често се практикуват от едни и същи майстори. Те разработват и предварително представят проекти на иконостаси, владишки тронове, амвони пред църковни настоятелства, подготвят си модели – изводи, копирки – на детайли с дърворезба.

За тях разказва Феликс Каниц при посещението си в Трявна през 1871 г.: „Попът (Константин Витанов) посегна към дебел прашен свитък хартия и разви лист по лист стари пергаменти, на които бяха нарисувани с дебели контурни линии орнаменти, гирлянди от плодове, цветя, листи, животински фигури и т.н. – Вижте, господине, тези стари хартии са от баща ми, а тези, новите… са мое изобретение, тук са и няколко от ръката на сина ми…”

Представяне на предварително начертан план на постройката, придружен понякога с умален модел от восък, глина, дърво, се практикува от строителите през XIX век.

Архитектон Димитър Сергьов, по разказ на неговия правнук Петър Сергев, се подготвял преди започването на всеки един градеж така: „…от вощеници, които топлил на мангала, гънел скелето на постройката…Този скелет служел за юрнек (тур. образец, модел) на сайбията и план на майстора строител…”

Първомайстор Генчо Кънев изработва „проектите си … грубо, само с молив, но по мащаб. За кръгове и криви линии си служел със стъклени и фарфорови чаши, металически талерки, винени или кафени чаши, златни и сребърни пари” – така чертае куполи и камбанарии, сводове, кобилицообразни стрехи и пр. Използвал също метър, линия, молив. При наемане на постройка, главно църковна сграда, Уста Генчо Кънев представя плана и изгледа на църквата, изработен от неговата ръка –„план и страничен фасад, начертан с карандаш”.

Във фонда на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна се пазят проекти, чертежи, договори за изграждане на обществени сгради – църкви и тяхната украса, училища, камбанарии и др., както и инструменти на майстори – резбари и строители.

Проучвания продължават да изваждат от неизвестността редица документи и артефакти, свързани с дейността на майсторите от Тревненската школа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица