Свържи се с нас

Култура

Капанска възстановка на Гергьовден в ЕМО „Етър“ (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Възстановка на един от най-важните празници за капанците от село Паламарца бе представена на Гергьовден в ЕМО „Етър”.

Особено почитан празник в капанската общност от село Паламарца е Гергьовден, където традициите, предавани от поколение на поколение са живи и днес. Малко над 250 души е местното население, още 200 са чужденците, предпочели да създадат там свой дом.

снимка: ЕМО „Етър“

„Културите ни се преливат и те също започват да уважават и отбелязват нашите празници, които са свързани с поминъка ни. Овцевъдството е важна част от него”, разказва Юлиана Попова, секретар на Народно читалище „Искра 1893”, село Паламарца.

Ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци”, който е част от читалището, представи възстановка на гергьовденска обредност в ЕМО „Етър” на 6 май.

снимка: ЕМО „Етър“

Земеделието и животновъдството се развиват в село Паламарца, тъй като там има плодородна земя. Местното читалище от години е известно в цялата страна, негови членове пътуват, за да показват обреди, характерни за капанската общност.

„Когато в читалището започнахме да изравяме бисер по бисер от съкровищницата на нашето културно наследство, се насочихме и към празника Гергьовден. Тогава възрастните хора, някои от които бяха над 90-годишни, ни разказваха какво се е извършвало като ритуали. По техните спомени направихме възстановката. Празничната обредност е запазена от много старо време до днес. Гергьовден връща капанците към общата трапеза, ритуалното клане на агнето, кръстния знак, който се слага на мъжките деца.”

снимка: ЕМО „Етър“

Проучването започва през 2012 година, а през 2015-та от читалището вече представят обичаите във вид на постановка, предназначена за по-голяма публика. Гергьовденската обредност е показана в Одеса пред българската общност. Там Великден е познат празник, а Гергьовден – доста по-малко. Одеска телевизия заснема постановката.

Гергьовденската обредност на капанците се различава в наименованията на обредните хлябове, в начина на месенето, в украсата.

снимка: ЕМО „Етър“

„При нас върху големия гергьовски кравай присъстват кошарата, венеца за здраве, агнетата. Куче няма, за разлика от други места на страната. При капанците всичко е твърде езическо. Оралцата е хляб, който се дава на пастира и той го яде на Гергьовден за здраве. Запазено сред капанците вярване е, че ако поставиш „синчан” колан под прага на вратата вечерта преди Гергьовден, това води до плодовитост сред овцете”, разкрива Юлиана Попова.

снимка: ЕМО „Етър“

Този колан се тъче на вертикален стан, четири метра е дълъг и четири сантиметра е широк. Тъмен е, каквато по принцип е носията на жените от капанската общност.

Сред капанците се изработват тъкани и от коноп, освен от вълна. Затова е важно и това растение да даде добра реколта. По време на гергьовденската обредност невестата вдига високо хляба, наричан оралца, който е увит в конопена кърпа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица