Свържи се с нас

Култура

Капанска възстановка на Гергьовден в ЕМО „Етър“ (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Възстановка на един от най-важните празници за капанците от село Паламарца бе представена на Гергьовден в ЕМО „Етър”.

Особено почитан празник в капанската общност от село Паламарца е Гергьовден, където традициите, предавани от поколение на поколение са живи и днес. Малко над 250 души е местното население, още 200 са чужденците, предпочели да създадат там свой дом.

снимка: ЕМО „Етър“

„Културите ни се преливат и те също започват да уважават и отбелязват нашите празници, които са свързани с поминъка ни. Овцевъдството е важна част от него”, разказва Юлиана Попова, секретар на Народно читалище „Искра 1893”, село Паламарца.

Ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци”, който е част от читалището, представи възстановка на гергьовденска обредност в ЕМО „Етър” на 6 май.

снимка: ЕМО „Етър“

Земеделието и животновъдството се развиват в село Паламарца, тъй като там има плодородна земя. Местното читалище от години е известно в цялата страна, негови членове пътуват, за да показват обреди, характерни за капанската общност.

„Когато в читалището започнахме да изравяме бисер по бисер от съкровищницата на нашето културно наследство, се насочихме и към празника Гергьовден. Тогава възрастните хора, някои от които бяха над 90-годишни, ни разказваха какво се е извършвало като ритуали. По техните спомени направихме възстановката. Празничната обредност е запазена от много старо време до днес. Гергьовден връща капанците към общата трапеза, ритуалното клане на агнето, кръстния знак, който се слага на мъжките деца.”

снимка: ЕМО „Етър“

Проучването започва през 2012 година, а през 2015-та от читалището вече представят обичаите във вид на постановка, предназначена за по-голяма публика. Гергьовденската обредност е показана в Одеса пред българската общност. Там Великден е познат празник, а Гергьовден – доста по-малко. Одеска телевизия заснема постановката.

Гергьовденската обредност на капанците се различава в наименованията на обредните хлябове, в начина на месенето, в украсата.

снимка: ЕМО „Етър“

„При нас върху големия гергьовски кравай присъстват кошарата, венеца за здраве, агнетата. Куче няма, за разлика от други места на страната. При капанците всичко е твърде езическо. Оралцата е хляб, който се дава на пастира и той го яде на Гергьовден за здраве. Запазено сред капанците вярване е, че ако поставиш „синчан” колан под прага на вратата вечерта преди Гергьовден, това води до плодовитост сред овцете”, разкрива Юлиана Попова.

снимка: ЕМО „Етър“

Този колан се тъче на вертикален стан, четири метра е дълъг и четири сантиметра е широк. Тъмен е, каквато по принцип е носията на жените от капанската общност.

Сред капанците се изработват тъкани и от коноп, освен от вълна. Затова е важно и това растение да даде добра реколта. По време на гергьовденската обредност невестата вдига високо хляба, наричан оралца, който е увит в конопена кърпа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.

Зареди още

Култура

Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.

Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.

Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица