Свържи се с нас

Новини

Днес е Гергьовден – ден на храбростта и Българската армия!

Published

on

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото:
Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Любопитно

Невиждано „природно явление“ в нощното небе на Карнавала в Габрово

Published

on

Невиждано по своите мащаби за България „природно явление“ предстои да завладее нощното небе над Габрово в очаквания с огромно нетърпение Карнавален ден, 21 май. То е уникално по своя характер и е свързано със звездите.

Феноменът, който ще може да се наблюдава с невъоръжено око от целия Балкански полуостров и още по-ясно от площад „Възраждане“ в събота, около 22.00 часа, е кулминацията, предшестваща музикалното участие на световните звезди C-Block, Culture Beat, C+C Music Factory и Funky Monkeys, които ще радват от откритата сцена габровци и гостите на града.

Самият Илон Мъск възнамерява да изпрати част от своите сателити, които да заснемат от космоса събитието над Габрово, което само по себе си говори за интереса, което то представлява и всички ще се насладят.

Зад впечатляващата шоу програма, която ще очарова и пренесе в друго измерение всеки, който я наблюдава, стои млад екип от доказали се професионалисти, които показват, че вече небето не е граница.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

На празник „С читалището в сърцето” отслужиха водосвет и раздадоха курбан за здраве

Published

on

На празник „С читалището в сърцето” беше отслужен водосвет и раздаден курбан за здраве. Тържеството на поляната пред параклис „Св. Йоан Кръстител” в селищно образувание „Хоталич” на 14 май организираха от Народно читалище „Развитие-1870”.

А поводът бе празник в чест на живота, дни след като в Читалището откриха обновения модерен салон и отбелязаха рожден ден навръх Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий. Молебена уважиха служители, художествени ръководители, преподаватели, самодейци и приятели на читалище „Развитие”.

Със заупокойна молитва присъстващите почетоха паметта на читалищни дейци, които загубиха живота си по време на пандемията. С водосвета и освещаването на курбана отец Цонко нарече здраве, благоденствие и успехи за всички работещи в Читалището и приели го в сърцето си.

А председателят Данаил Лалев обеща всяка година на това място да има такъв празник – с музика, песни, кръшни хора и наздравици от сърце и душа.

Автор: Десислава Димитрова – организатор при НЧ „Развитие-1870”
Снимки: Божидар Генков.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Ученици от ПГТ „Пенчо Семов“ се завърнаха от практика в Германия

Published

on

От практика в Шкойдиц, Лайпциг – Германия се завърнаха петнадесет ученици от Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – Габрово. За натрупаните впечатленията от преживяното и наученото в интернационалния кампус на Виталис – партньор на габровската гимназия организация, разговаряхме със самите участници.

Ето както сподели Петя Христова, ученичка в 11 „А“ клас, специалност „Икономика и мениджмънт“.

– Кое бе най- ценното от престоя ви в Германия?
– Престоят ми в Германия  беше едно неповторимо изживяване. Запознах се с нов програмен продукт и научих много нови и актуални неща по икономика и мениджмънт. Въвеждахме данни, обработвахме ги. Работният ни език беше английски и сега мога много по-спокойно и уверено да общувам и работя с този език. Посетихме градовете Дрезден, Лайпциг и Хале. Бях изненадана от  инфраструктурата на тези градове. Те ме впечатлиха с красиви паркове, места за отдих и много информация за историческото им миналото и културните забележителности. Докоснах се и до прекрасната  катедрална музика, специфичната немска кухня и бит, така усъвършенствах и познанията си по немския език. Това е стимул да подобрявам в бъдеще непрекъснато и професионалната си подготовка.“

– С какво ще бъдем запомнени в Германия?
– В Германия ще бъдем запомнени с добрата си професионална подготовка и желанието ни да научим новости по мениджмънт и маркетинг, стремеж за опознаване на немската култура, история и постижения. Опитахме се да пренесем и частица от българската традиция, кухня и бит, и национално чувство за хумор, да бъдем запомнени с това от полските, македонски и кипърски ученици.

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица