Свържи се с нас

Новини

Днес е Гергьовден – ден на храбростта и Българската армия!

Published

on

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия,България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото:
Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

Тя обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Габрово и Севлиево се изправят на футболния терен за дерби

Published

on

Първото регионално дерби между представителните футболни отбори на Габрово и Севлиево в професионалния ни футбол от 19 години насам ще се състои на празничния 6-ти септември, днес, от 17.00 часа на стадион „Христо Ботев“.

Двата състава ще се срещнат в двубой от 7-я кръг на първенството в Mr Bit Втора професионална лига. Последното регионално дерби във второто ниво на родния ни футбол беше през 2006-та година в Севлиево. Двубоят между тогавашния „Видима Раковски“ и „Янтра“, изигран на стадион „Раковски“ в съседния град, завърши при резултат 3:3.

След това пътищата на двата клуба продължиха в различни посоки. С прекъсвания ФК „Видима Раковски“ записа три сезона в елита, след което потъна в долните нива и в последствие беше закрит. „Янтра“ изпадна от „Б“ група, завърна се през сезон 2007/2008, след което отново остана под чертата и до 2020-та се подвизаваше в аматьорския футбол.

Настоящият представителен тим на Севлиево – ФК „Севлиево“, беше създаден през 2015-та година, след закриването на „Видима Раковски“, и до миналия сезон беше част от Северозападната Трета лига. В третото ниво на родния футбол „Янтра“ и „Севлиево“ изиграха девет срещи до от 2015-та до 2020-та, когато габровския тим се завърна при професионалистите след 12-годишна пауза.

Освен заради съседството между двата града, предстоящият сблъсък е интересен и по друга причина. В отбора на „Севлиево“ играят няколко футболисти, преминали през състава на „ковачите“, а начело на тима е бившият наставник на „Янтра“ Сашо Ангелов.

Екипът на „Севлиево“ носят габровците Христо Лалев (вратар), Георги Николов и Емил Колев. През лятото в състава беше привлечен и железният боец в средата на терена Ивайло Михайлов – Орешката. В щаба на Сашо Ангелов влезе бившият помощник-треньор на зелено-белите – Тодор Колев, а подготовката на вратарите води друг габровец – Димитър Пантев.

На практика отборът на „Севлиево“ няма нищо общо с този, който спечели първото място в Северозападната Трета лига през миналия сезон, тъй като бяха привлечени множество нови попълнения, част от които чужденци – от Гърция, Колумбия и Кипър. Съставът на Сашо Ангелов все още няма загуба навън този сезон. „Севлиево“ направи 0:0 при гостуването си на „Етър“ във Велико Търново, след което измъкна 1:1 при визитата си на „Спортист“ в Своге. Отборът записа и първата си победа за сезона в домакинството на „Лудогорец-2“ с 3:0, а преди седмица измъчи максимално лидера „Фратрия“ у дома и отстъпи с минималното 0:1. С актив от 6 точки „Севлиево“ заема 9-ата позиция във временното подреждане.

„Янтра“ е без загуба от началото на сезона и в серия от три поредни победи с по 1:0 над „Етър“, Марек“ и „Спортист“, които изкачиха отбора на четвъртото място в класирането с 12 точки. Съставът на Емо Луканов е амбициран да продължи успешното представяне и да се задържи близо до челните места в подреждането. През седмицата отборът освободи полузащитника Мартин Хайдаров, който в последствие се присъедини към тима на „Хебър“.

Съдийската комисия на БФС определи бургазлията Станислав Лазаров за главен арбитър на регионалното дерби. Асистенти на Лазаров ще бъдат Николай Попниколов (Благоевград) и Радослав Вутов (Своге). За четвърти рефер двубоя е назначен Петър Аспарухов (Бургас). Действията на арбитрите ще оценява Георги Хаджийски от Пловдив, а делегат на срещата ще бъде Петко Павлов от Велико Търново.

Във връзка с очакваната по-голяма посещаемост е направена организация и горният южен вход на стадиона, разположен на ул. Баба Зара и ул. Митко Паузов, ще бъде само за привържениците на „Севлиево“. Габровските любители на футбола ще бъдат допускани само през официалния северен вход.

Зареди още

Новини

Празнуваме 140 години от Съединението на България!

Published

on

Днес е 6 септември, денят, в който отбелязваме 140-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Зареди още

Крими

Инцидент с велосипедист край Яворец

Published

on

Инцидент с велосипедист е станал вчера, 4 септември, на главния път между Габрово и Севлиево, в района на село Яворец. По случая е образувано досъдебно производство.

Сигнал за пътнотранспортното произшествие постъпил в полицията около 10.00 часа. На място било установено, че 26-годишен мъж, движещ се в посока към Севлиево със „Ситроен Джъмпер“, блъснал 50-годишен велосипедист, движейки се в същата посока.

В резултат от удара колоездачът изгубил съзнание.

Пробите за алкохол и наркотици са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица