Свържи се с нас

Култура

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър”

Published

on

Вратата на спомените , снимка: ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани на Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър”, за вратата, през която доскоро посетителите на ЕМО „Етър” влизат в Гайтандийската одая. Отказът му дава възможност тази уникална културна ценност да остане у нас. Днес тя може да бъде видяна в изложбата „Вратата на спомените”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея на 2 март.

снимка: ЕМО „Етър“

През септември 1964 година обектите в „Етър”-а, разположени от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, представена днес в изложбата „Вратата на спомените”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е прехвърлена Ганка Рибарова. Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със създателя на „Етър”-а Лазар Донков.

Чарковете заемат голямо пространство, затова работят върху трикраки столчета и попълват документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който започват да събират, се съхранява в амбалажно сандъче.

Двамата са съмишленици. Уредникът Ганка Рибарова много силно подкрепя идеята за създаване и развиване на музей на открито, какъвто днес е ЕМО „Етър”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков извършва свои проучвания, тя му възлага да изработи макети на съоръжения, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на гайтан също попадат в тази поръчка.

Комисия от специалисти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са представени, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отказва и ги занася в София, където успява да спечели нужната подкрепа. Така започва изграждането на „Етър”-а, а представената в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.

През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, правят предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов. В писмото се посочва, че освен всичките заслуги, Лазар Донков дарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.

При откриването на изложбата „Вратата на спомените” бе обявено и едно изследване на Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”, резултатите от което ще бъдат обявени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната хипотеза е, че тази врата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.

Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.

Освен Вратата на спомените в изложбата са представени сокай и сокайни шевици.

Сокайни шевици, снимка: ЕМО „Етър“

Идеята на авторите – уредниците в ЕМО „Етър” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да представят вратата като гранично пространство. В българската народна традиция прагът и вратата са важни, тъй като отделят семейството от външния свят. През вратата се излиза с десния крак. Булката прекрачва в новия си дом отново с десен крак, а след като вече е невеста – в първия понеделник след сватбата, слага сокаен накит на главата си.

Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.

„Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при поставяне на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от различен метал, който показва социалния статус на семейството. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с много красива украса. За нея се захваща платното за обвиване на главата на жената, която носи сокая. Смочетата – малки триъгълни плочки с висулки, падат покрай ушите. Подбрадникът също е признак на социален статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е различен. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на жената. Наушниците са поставени до смочетата”, разказва уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.

снимка: ЕМО „Етър“

Тя припомня, че по информация на д-р Петър Цончев само накитите по сокая струват между 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкова по-скъп е накита.

В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с различна техника на изработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „Етър”.

Идеята на екипа е „Вратата на спомените” да стане постоянна експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Нова цветна стена в кв.“Шести участък“

Published

on

Ново произведение на уличното изкуство в квартал „Шести участък“ украси фасадата на кооперацията на ул. „Опълченска“ № 45. Цветната стена е дело на габровеца Мирослав Живков (Джингиби) от дизайнерското студио „НоПойнт Ателие“ (NoPoint Atelier), информира Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета.

Творбата е вдъхновена от старинния облик на „Шести участък“, а графичните елементи са директни референции към архитектурата на квартала. Композицията е изпълнена в шест цвята и се отличава с абстрактност и колорит, които са запазена марка в стила на художника.

Това е втората артистична рисунка в „Шести участък“, чийто автор е Мирослав Живков. През лятото той преобрази старите метални щори в жилищната сграда на ул. „Николай Палаузов“ № 13.

За своите проекти Джингиби споделя: „Водещата ми идея е, че „Шести участък“ остава на мястото си, но се променя към един по-цветен и културно богат квартал!“. Творческата намеса е плод на сътрудничеството между Община Габрово и „НоПойнт Ателие“ и е част от дейностите по преобразяване на централния габровски квартал“.

Това не е първата подобна инициатива за „Шести участък“. През 2018 г. по идея на Фондация „Габрово – преди и сега“ в квартала бяха обновени няколко електрически табла. Всички те имат обща тематика в областта на литературата и изкуството в местен контекст, изрисувани са от габровски художници с помощта на дарители.

Мирослав Живков е артист и графичен дизайнер от Габрово. Завършва Национална художествена академия в София през 2016 г., а от 4 години живее и работи в родния си град. Отскоро развива и артрезиденция „NoPoint Atelier“, насочена към ситопечат, намираща се в близкото до Габрово село Баланите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище

Published

on

Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“, е обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му, издигната от културната институция в която работи, е одобрена за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.

Тази година на областния етап бяха излъчени шестнадесет предложения. На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури.

Церемонията по връчването на удостоверенията ще се проведе на 12 декември 2022 г. от 13:30 ч. в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

На 13 декември от 11:00 часа в музей „Етър“ е обявено официалното откриване на ретроспективната изложба „Христо Маринов – майсторът творец“. Изложбата представя богатата палитрата от умения на Христо Маринов чрез изработени от него изделия. Вече 40 години той прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в музей „Етър”.

Придобитият майсторлък в редкия занаят мутафчийство го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета.

През 2022 година, по предложение на музей „Етър“, майстор Христо Маринов стана кандидат на Област Габрово за вписване в Националната система „Живи човешки съкровища – България”, в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“. Министерство на културата публикува на сайта си информация за всички одобрени кандидатури.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Из “Тайната книга на богомилите” 4 в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

През месец декември ХГ „Христо Цокев“ представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.

Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.

Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята.

Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”.

Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”. Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица