Свържи се с нас

Култура

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър”

Published

on

Вратата на спомените , снимка: ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани на Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър”, за вратата, през която доскоро посетителите на ЕМО „Етър” влизат в Гайтандийската одая. Отказът му дава възможност тази уникална културна ценност да остане у нас. Днес тя може да бъде видяна в изложбата „Вратата на спомените”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея на 2 март.

снимка: ЕМО „Етър“

През септември 1964 година обектите в „Етър”-а, разположени от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, представена днес в изложбата „Вратата на спомените”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е прехвърлена Ганка Рибарова. Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със създателя на „Етър”-а Лазар Донков.

Чарковете заемат голямо пространство, затова работят върху трикраки столчета и попълват документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който започват да събират, се съхранява в амбалажно сандъче.

Двамата са съмишленици. Уредникът Ганка Рибарова много силно подкрепя идеята за създаване и развиване на музей на открито, какъвто днес е ЕМО „Етър”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков извършва свои проучвания, тя му възлага да изработи макети на съоръжения, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на гайтан също попадат в тази поръчка.

Комисия от специалисти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са представени, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отказва и ги занася в София, където успява да спечели нужната подкрепа. Така започва изграждането на „Етър”-а, а представената в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.

През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, правят предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов. В писмото се посочва, че освен всичките заслуги, Лазар Донков дарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.

При откриването на изложбата „Вратата на спомените” бе обявено и едно изследване на Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”, резултатите от което ще бъдат обявени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната хипотеза е, че тази врата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.

Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.

Освен Вратата на спомените в изложбата са представени сокай и сокайни шевици.

Сокайни шевици, снимка: ЕМО „Етър“

Идеята на авторите – уредниците в ЕМО „Етър” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да представят вратата като гранично пространство. В българската народна традиция прагът и вратата са важни, тъй като отделят семейството от външния свят. През вратата се излиза с десния крак. Булката прекрачва в новия си дом отново с десен крак, а след като вече е невеста – в първия понеделник след сватбата, слага сокаен накит на главата си.

Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.

„Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при поставяне на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от различен метал, който показва социалния статус на семейството. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с много красива украса. За нея се захваща платното за обвиване на главата на жената, която носи сокая. Смочетата – малки триъгълни плочки с висулки, падат покрай ушите. Подбрадникът също е признак на социален статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е различен. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на жената. Наушниците са поставени до смочетата”, разказва уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.

снимка: ЕМО „Етър“

Тя припомня, че по информация на д-р Петър Цончев само накитите по сокая струват между 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкова по-скъп е накита.

В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с различна техника на изработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „Етър”.

Идеята на екипа е „Вратата на спомените” да стане постоянна експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Очаква ни запомнящ се финал на Международен куклен фестивал „Рачо и Дешка“

Published

on

На 27 юли, събота, в 17.00 часа Фондация „Арте Вива“, София ще открие програмата на последния фестивален ден от Международния куклен фестивал „Рачо и Дешка“ с представлението „Привет, магьосници, и сбогом“. Място на събитието е площад „Възраждане“.

По забавен и пълен с изненади начин, с много хумор и музика публиката ще разбере, че във всеки от нас се крие по една малка зла магьосница. Тя може да стане голяма и силна. Дали ще ѝ позволим, зависи от нас. Спектакълът разказва как малкият Башир успява да я победи със своята доброта. „Привет, магьосници, и сбогом“ е по мотиви от френски приказки. Постановката е на Ваня Йонкова, сценографията – на Свила Величкова, а музиката е композирана от Методи Иванов. В спектакъла участват Симона Нанова и Елена Грозданова.

В 17.50 традиционната за фестивала работилница ще занимае своите гости с голямата тема за буквите в нашата азбука. Това става възможно благодарение на партньорството на Регионална библиотека „Априлов- Палаузов“, която подкрепи проекта на Фондация „ОТ БГ“.

В 18.30 Театър ВЕСЕЛ – Велико Търново ще покани всички в зала „Възраждане“, за да се потопят заедно в света на една „Русалка“ по „Легенда за Лорелай“. Легендата за Лорелай е вдъхновявала творци от различни епохи. Тя разказва за красивата дъщеря на беден рибар, която пленявала стари и млади със своите омайващи песни. Това е старата и вечна история за свободния дух и за погубената любов.

Спектакълът носи атмосферата на суровия северен пейзаж и въздейства с вълшебството на приказка и с драматизма на антична трагедия. Драматизацията и режисурата са на Тодор Вълов, сценографията и куклите – на Наталия Гочева, а музиката – на Пламен Мирчев – Мирона. С участието на Елка Баланова и Веселин Василев.

Зареди още

Култура

Пет млади пианистки от МК „Весела“ ще свирят във Виена

Published

on

„Виена ни очаква” – под това мото премина концертът на децата от Музикален клуб „Весела” преди отпътуването за австрийската столица на лауреатите Невин Халил – 1 клас, Лорен Николова – 4 клас, Ай Хасегава – 8 клас, Полина Флориду – 9 клас и Адриана Кънева-10 клас. Те ще се представят „на живо” със своите музикални програми във финалите на Международния конкурс „Виенска класика”.

Възпитаничките на клавирния педагог Весела Пенева са сред отличените 65 деца, спечелили необходимия брой точки и получили покани за участие в заключителния тур във Виена, който предстои.

„Това е уникално постижение за нашия клуб“, сподели музикалният педагог Весела Пенева и продължи – „То ни прави безкрайно щастливи от постигнатия невероятен успех, а именно да бъдем забелязани и отличени измежду над 200 деца от 50 държави! Каква огромна чест е това за едни деца, които не се занимават с музика професионално, а свирят на пиано, просто защото им харесва! Във всяка възрастова група са поканени само по 10 участници. И моите момичета са между тях! това е изключително висока оценка, дадена ни от международното жури!“

„Скъпи Неви, Лори, Ай, Поли и Ади – в музикалната столица Виена, вие ще се докоснете до европейската музикална история, ще имате незабравими срещи с изкуството, ще свирите в хубави зали и ще се запознаете с деца-музиканти от различни националности! Вашата най-голяма победа е, че сте участници в една музикална олимпиада, която ще бъде прекрасен спомен за цял живот ! Олимпийския принцип гласи „Най-важно е участието..”, а аз бих добавила – и трудът, който влагаме! Вече съм напълно убедена, че всяко усилие рано или късно се възнаграждава ! Пожелавам ви да свирите с любов, мисъл и вдъхновение! Гордея се с вас, обичам ви и ви вярвам!“, добави още Весела Пенева.

Зареди още

Култура

В очакване на третата фестивална събота на Международния куклен фестивал

Published

on

Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ продължава на 20 юли, събота, от 17.00 часа на площад „Възраждане“. За габровци и гости на града организаторите от Фондация „ОТ БГ“ са поканили Театър „Арт Ленд“, София и Държавен куклен театър Бургас.

„Гон, малката лисица“ е една трогателна приказка, която носи послание за лицето на невидимото добро. Представена е чрез интересна културна ценност на Япония, а именно – уличен театър „камишибай” или „театър в картини”, особено популярен през 30-те години на 20 век.

Актьорите, разказвачи на истории, обикалят с колело, на което има малка сценична кутия с поставена история в картини. Спектакълът представя интересна форма за общуване със съвременната публика.

Постановката и сценографията на „Гон, малката лисица“ са на Мария Банова. Ролите изпълнява Юлия Коларова. Постановката е на Театър „Арт Ленд“, София. Творческата работилничка, която започва в 17.50 часа, този път е за майсторене на изделия от хартия.

В 18.30 часа гостите от Бургас ще представят на публиката „Две пръчки и три съчки“. Не си мислете, че баба Хели е вехтошарка! В своята количка с три колелета тя събира какво ли не и го преобразява в герои, приказки и вълшебства, за да задоволи безкрайните прищевки на своята внучка Лили.

Крои, кове, лепи, сглобява, измисля и твори по пет приказки на ден без почивен ден. Тя е истински феномен! Авторът на текста на „Две пръчки и три съчки“ е Христина Василева. Нейни са и сценографията, и постановката. Музиката е на „Puppetspirit“ – Белгия. В ролята на баба Хели влиза актрисата Румяна Кралева.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица