Свържи се с нас

Култура

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър”

Published

on

Вратата на спомените , снимка: ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани на Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър”, за вратата, през която доскоро посетителите на ЕМО „Етър” влизат в Гайтандийската одая. Отказът му дава възможност тази уникална културна ценност да остане у нас. Днес тя може да бъде видяна в изложбата „Вратата на спомените”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея на 2 март.

снимка: ЕМО „Етър“

През септември 1964 година обектите в „Етър”-а, разположени от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, представена днес в изложбата „Вратата на спомените”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е прехвърлена Ганка Рибарова. Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със създателя на „Етър”-а Лазар Донков.

Чарковете заемат голямо пространство, затова работят върху трикраки столчета и попълват документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който започват да събират, се съхранява в амбалажно сандъче.

Двамата са съмишленици. Уредникът Ганка Рибарова много силно подкрепя идеята за създаване и развиване на музей на открито, какъвто днес е ЕМО „Етър”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков извършва свои проучвания, тя му възлага да изработи макети на съоръжения, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на гайтан също попадат в тази поръчка.

Комисия от специалисти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са представени, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отказва и ги занася в София, където успява да спечели нужната подкрепа. Така започва изграждането на „Етър”-а, а представената в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.

През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, правят предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов. В писмото се посочва, че освен всичките заслуги, Лазар Донков дарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.

При откриването на изложбата „Вратата на спомените” бе обявено и едно изследване на Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”, резултатите от което ще бъдат обявени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната хипотеза е, че тази врата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.

Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.

Освен Вратата на спомените в изложбата са представени сокай и сокайни шевици.

Сокайни шевици, снимка: ЕМО „Етър“

Идеята на авторите – уредниците в ЕМО „Етър” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да представят вратата като гранично пространство. В българската народна традиция прагът и вратата са важни, тъй като отделят семейството от външния свят. През вратата се излиза с десния крак. Булката прекрачва в новия си дом отново с десен крак, а след като вече е невеста – в първия понеделник след сватбата, слага сокаен накит на главата си.

Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.

„Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при поставяне на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от различен метал, който показва социалния статус на семейството. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с много красива украса. За нея се захваща платното за обвиване на главата на жената, която носи сокая. Смочетата – малки триъгълни плочки с висулки, падат покрай ушите. Подбрадникът също е признак на социален статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е различен. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на жената. Наушниците са поставени до смочетата”, разказва уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.

снимка: ЕМО „Етър“

Тя припомня, че по информация на д-р Петър Цончев само накитите по сокая струват между 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкова по-скъп е накита.

В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с различна техника на изработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „Етър”.

Идеята на екипа е „Вратата на спомените” да стане постоянна експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Новите находки, открити на Градище, показва Историческият музей

Published

on

В навечерието на Деня на археолога, днес, 13 февруари, от 16.00 часа Регионален исторически музей – Габрово ще открие изложбата „Градище – нови находки“, представяща резултатите от археологическото проучване на ранновизантийската крепост в местността Градище през 2024 г., с ръководител доц. д-р Росина Костова и заместник ръководители проф. дин Казимир Попконстантинов и Росен Йосифов – директор на РИМ – Габрово.

Експонирани са 60 находки от метал, стъкло, глина, над 90 фотографии, разкриващи етапите на археологическото проучване и новите структури.

Отбелязани са новите открития по отношение на урбанистичното развитие и социално-икономическия живот в м. Градище. Посетителите ще имат възможност да изпробват най-често използваните уреди и инструменти, за да усетят атмосферата на археологическите разкопки.

В залата ще се излъчва и филм, който екип на БНТ направи за крепостта и новите открития. Изложбата „Градище – нови находки“ е посветена на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново с Национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново организира Национален пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се проведе в периода от 1 до 5 юли 2025 г. Събитието е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на големия възрожденски майстор-строител, и се реализира под патронажа на Министерство на културата.

Пленерът предоставя възможност на съвременни творци да интерпретират по артистичен начин наследството на Колю Фичето и духа на възрожденска България. Участниците ще имат свободата да пресъздадат културно-историческото и архитектурното богатство на Дряново, природните му забележителности и конкретно построеното от Майстора в родния му град.

Събитието няма жанрови или сюжетни ограничения. Художниците ще могат да реализират своите творчески идеи без ограничения във формата и стила. Освен, че пленерът е творческа платформа, той има и конкурсен характер – ежегодно се връчва Наградата на град Дряново за живопис. Отличеният художник получава възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономова къща в Дряново през следващата година.

В пленера участват петима художници от страната, като тези, които са били част от предходното издание, нямат право на участие в настоящото. За да кандидатстват, те трябва да изпратят творческа биография, до пет свои творби, във формат JPEG, както и актуални контакти: имейл и телефон, на адрес: office@museumdryanovo.com, в срок до 30 април 2025 г.

Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2025 г. и трябва да потвърдят участието си до 30 май 2025 г. Ако някой от тях не потвърди, неговото място ще бъде заето от първия в списъка с резерви.

Организатори на пленера са Исторически музей – Дряново и Община Дряново, със съдействието на Съюза на българските художници.

Пленерът се провежда на територията на Дряново веднъж годишно, като на участниците се осигуряват нощувки и храна, а транспортните разходи се покриват от организаторите срещу представени документи. Всеки художник получава две платна с размер 50/60 см, но може да работи и върху други основи, които сам си осигурява. В края на пленера творбите ще бъдат представени в изложба, а всеки участник ще дари една от създадените картини на Исторически музей – Дряново за попълване на художествения му фонд.

Повече информация за регламента на участие можете да откриете оттук, както и да се обърнете към Исторически музей – Дряново, ул. “Шипка” 82, както и тел: 0676 72097, или 0878281568 – Антон Антонов.

Зареди още

Култура

Портретите на Радка и Пенчо Семови в новата експозиция на РИМ – Габрово

Published

on

В новата експозиция „Габрово и габровци“ на Регионален исторически музей – Габрово, открита преди три месеца, посетителите се впечатляват и отделят специално внимание на двата маслени портрета, които ги посрещат на втория етаж на музея. На тях в цял ръст са изобразени семейство Семови – Радка Николова и Пенчо Иванов Семов, наричан българския Рокфелер и най-значимия дарител на ХХ в. на Габрово.

Те са нарисувани прави, в официално облекло и са позирали на автора в семейния им дом. Работата по платната започва през ноември 1939 г. и завършва в началото на 1940 г. Художникът, увековечил 55-годишната Радка и 66-годишния Пенчо Семов, е изтъкнатият портретист от Сливен Добри Иванов Добрев.

Картините дълги години са били в „нелегалност“, укривани от близки на сем. Семови и затова не са познати на изследователите на творчеството на художника. Пред габровската публика портретите на Радка и Пенчо Семови са показани за първи път на 6 октомври 2008 г. в РИМ – Габрово при представянето на книгата „Пенчо Семов – Успехът“ от биографа на индустриалеца Красимира Чолакова (директор на РИМ – Габрово в периода 2011 – 2022 г.). Събитието е съпътствано от изложба под мотото „Пенчо Семов – българският Рокфелер“.

За втори път са експонирани заедно през 2019 г., отново в Музея, в изложбата посветена на 150-та годишнина от създаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.

Портретите са внушителни със своя размер: височина 180 см и ширина 110 см, нарисувани са на платно. Приети са в лошо състояние, без рамки и през януари 2008 г. са приведени в експозиционен вид от габровския художник Иван Донков. Рамкирани са със средства на дарителите Калинка Пенева и Добромир Проданов.

Днес всеки, изкушен от изкуството на Добри Добрев, може да посети постоянната експозиция на РИМ – Габрово и да се възхити на портретите на Радка и Пенчо Семови, нарисувани от него преди 85 години. Музеят работи без почивен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица