Свържи се с нас

Култура

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани за Вратата на спомените, днес тя е представена в изложба на ЕМО „Етър”

Published

on

Вратата на спомените , снимка: ЕМО „Етър“

12 000 лири дават англичани на Лазар Донков, създател на ЕМО „Етър”, за вратата, през която доскоро посетителите на ЕМО „Етър” влизат в Гайтандийската одая. Отказът му дава възможност тази уникална културна ценност да остане у нас. Днес тя може да бъде видяна в изложбата „Вратата на спомените”, открита в Изложбената зала над Хлопкарската работилница музея на 2 март.

снимка: ЕМО „Етър“

През септември 1964 година обектите в „Етър”-а, разположени от дясната страна на река Сивек, са открити. Между тях е Гайтанджийската одая с вратата, представена днес в изложбата „Вратата на спомените”. В началото на януари 1965 година на работа от Историческия музей е прехвърлена Ганка Рибарова. Гайтанджийската одая става нейно работно място, което тя споделя със създателя на „Етър”-а Лазар Донков.

Чарковете заемат голямо пространство, затова работят върху трикраки столчета и попълват документите, опирайки ги на коленете си. Архивът, който започват да събират, се съхранява в амбалажно сандъче.

Двамата са съмишленици. Уредникът Ганка Рибарова много силно подкрепя идеята за създаване и развиване на музей на открито, какъвто днес е ЕМО „Етър”. Още през 50-те години, когато Лазар Донков извършва свои проучвания, тя му възлага да изработи макети на съоръжения, задвижвани от вода за фонда на Историческия музей, към който принадлежи. Чарковете за плетене на гайтан също попадат в тази поръчка.

Комисия от специалисти във Велико Търново, пред която макетите, задвижвани от вода са представени, ги отхвърля. Ганка Рибарова не се отказва и ги занася в София, където успява да спечели нужната подкрепа. Така започва изграждането на „Етър”-а, а представената в изложбата врата затваря помещението към новото работно място на Рибарова и Лазар Донков.

През 1971 година известни български писатели, които се заселват в габровското село Боженци, правят предложение до Министерски съвет Лазар Донков да бъде удостоен със званието „Заслужил деятел на културата”. Между подписалите са Станислав Сивриев и Слав Христов Караславов. В писмото се посочва, че освен всичките заслуги, Лазар Донков дарява и една врата, за която англичани му дават 12 000 лири.

При откриването на изложбата „Вратата на спомените” бе обявено и едно изследване на Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”, резултатите от което ще бъдат обявени през април на конференция в Регионалния исторически музей в Габрово. Официалната хипотеза е, че тази врата е част от отдавна съборена Гайтанджийска одая в местността Тепавиците – днес около тунела до завод „Капитан дядо Никола” в Габрово. Друга хипотеза е, че Вратата на спомените е била част от Регионален исторически музей-Габрово. Проучва се и трета версия – че идва от град Априлци.

Вратата е интересна със своята визия и надписите, които са издълбани върху нея през различни периоди. Те отбелязват събития от 1864 до 1886 години. Последно върху нея е гравирана една розета от 1960-та.

Освен Вратата на спомените в изложбата са представени сокай и сокайни шевици.

Сокайни шевици, снимка: ЕМО „Етър“

Идеята на авторите – уредниците в ЕМО „Етър” Павлина Дамянова и Георги Георгиев и графичният дизайнер Мирослав Живков, е да представят вратата като гранично пространство. В българската народна традиция прагът и вратата са важни, тъй като отделят семейството от външния свят. През вратата се излиза с десния крак. Булката прекрачва в новия си дом отново с десен крак, а след като вече е невеста – в първия понеделник след сватбата, слага сокаен накит на главата си.

Накитите върху сокая са предоставени за изложбата от Регионален исторически музей-Габрово.

„Диадемата, известна като кръжило, се намира над челото при поставяне на сокая. Украсена с цветни камъни, тя е от различен метал, който показва социалния статус на семейството. Интересна е сокайната лента, пред самото кръжило, която е с много красива украса. За нея се захваща платното за обвиване на главата на жената, която носи сокая. Смочетата – малки триъгълни плочки с висулки, падат покрай ушите. Подбрадникът също е признак на социален статут. Той се състои от нанизани монети, чиито брой е различен. Нагръдникът е синджирче, което пада от сокая върху гърдите на жената. Наушниците са поставени до смочетата”, разказва уредникът в РИМ-Габрово Николета Маринова.

снимка: ЕМО „Етър“

Тя припомня, че по информация на д-р Петър Цончев само накитите по сокая струват между 650 и 800 гроша. Колкото по-благороден е металът, толкова по-скъп е накита.

В изложбата могат да бъдат видени и сокайни шевици с различна техника на изработване – тъкани, писани и ажурни. Част от тях са предоставени от Регионален исторически музей-Габрово, други са на ЕМО „Етър”.

Идеята на екипа е „Вратата на спомените” да стане постоянна експозиция в Изложбената зала над Хлопкарската работилница в музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Нови отличия за изпълнители от ДФА „Габровче“

Published

on

Поредни отличия донесоха децата от ДФА „Габровче“, този път от Националния фолклорен конкурс “От извора на Севера”.

Организатори на събитието са Община Пордим и СНЦ “От извора на Севера”, под патронажа на кмета Детелин Василев. В горещите юнски дни, в надпревара с близо 1500 участника в двата конкурсни дни, певиците и танцьорите на ансамбъла бяха отличени с общо 10 награди.

Танцьорите от 3 възрастова група при ДФА „Габровче“ грабнаха заслужено първо място в своята категория.

Вокалния квартет при ансамбъла също е оценен от журито с първа награда. Тамбуристът Виктор Спасов – втора наград, Трета награда има и изпълнителят в първа възрастова група на кавал Филип Църов.

Вокална група “Габровските славеи”, с ръководител Румелия Алексиева, получиха първа награда, а Деница Проданова за индивидуалното си изпълнение – трета награда.

Още една първа награда е присъдена – този път за ВГ „Габровски славеи“ при ДФА „Габровче“.

Малките певици, с ръководител Боряна Христова, имат 4 награди – 2 първи за Борислава Димитрова и Дима Йонкова, 1 втора за Рада Даскалова и една поощрителна награда .

Националният фолклорен конкурс “От извора на Севера” е събитие, което събира изпълнители на български народни песни и танци. В рамките на конкурса се представят камерни танци, танцови състави и ансамбли. Този мащабен фолклорен форум има за цел развитие и популяризиране на музикалния и танцов фолклор от Средна Северна България, както и подпомагане на младите фолклорни таланти. В сборника “От извора на Севера” са нотирани над 50 автентични народни песни от Средна Северна България, създадени от младата народна певица Полина Порумова и народния певец Християн Ангелов от Пордим. Фолклорният конкурс е посветен на големия български композитор и диригент Маестро Иван Вълев.

*Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово.

Зареди още

Култура

НМО – Габрово домакинства национална научна конференция

Published

on

На 14 и 15 юни, в Националния музей на образованието в Габрово се проведе Национална научна конференция „Музеите и българското образование – традиции и модерност“. Форумът беше открит от директора на НМО Любка Тинчева.

Инициативата е част от програмата по повод половинвековния юбилей на Национален музей на образованието и 235 години от рождението на благодетеля на новобългарското образование – създателя на Габровското училище Васил Априлов.

Директорът на НМО открива конференцията

Всички събития в програмата на честването преминават под патронажа на Министерството на образованието и науката. Темата за „Музеите и българското образование – традиции и модерност“ привлече близо 40 представители на академичната общност от УниБИТ, СУ „Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ШУ „Епископ Константин Преславски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, музейни специалисти и педагози от цялата страна.

Работата на форума протече под научното ръководство на проф. дин Вера Бонева в три тематични направления: „Представяне на културно- историческото наследство – традиции, иновации, съвременни тенденции и музейни практики“; „Васил Априлов – дарител и основоположник на модерното българско училище. Приносът му за българското образование, история, нумизматика, етнография, фолклористика“; „Просветни дейци през Възраждането и ролята им за развитието на българското образование“.

Научният ръководител на конференцията проф. дин Вера Бонева и
директорът на НМО

С финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката изнесените от участниците доклади ще бъдат издадени в сборник. Официални гости на конференцията бяха заместник-областният управител на област Габрово Даниела Маринова, заместник-кметът на община Габрово Невена Минева, началникът на Регионалното управление на образованието – Юлия Влаева, председателят на Синдиката на българските учители – Габрово Ренета Колева.

Поздравителни адреси по повод 50-годишнината на музея бяха получени от: министъра на културата Найден Тодоров, областния управител на област Габрово Мария Башева, Регионално управление на образованието – Габрово, председателя на СБУ Янка Такева, СБУ – Габрово, Регионалния съвет на КНСБ – Габрово, Съюза на учените в България, РБ „Априлов–Палаузов“, ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово.

Участници в конференцията

Исторически музей – Панагюрище, Регионален исторически музей – Ловеч, Регионален етнографски музей на открито „Етър“. Националният музей на образованието бе удостоен с почетен плакет на Областен управител на област Габрово и с почетната статуетка „Победа“ на Синдиката на българските учители.

Зареди още

Култура

Музей „Етър“ и Музеят на Шаоксинг подписаха договор за сътрудничество

Published

on

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ и Музеят на китайския град Шаоксинг подписаха договор за сътрудничество. Това стана по време на Петата международна конференция с участието на градове, които са побратимени с Шаоксинг. Българската делегация е включвала представители на Община Габрово и културни институции, между които директорът на музей „Етър“ проф. Светла Димитрова.

В Китай определено има интерес към българската история и култура. По време на конференцията, в рамките на два практически модула, Елена Минковска е направила демонстрация за изработване на бижута и аксесоари от гайтан, изплетен в гайтанджийската одая в музей „Етър“. В работилниците са се включили и жени, и мъже, като всеки е имал възможност да създаде свое изделие, което да отнесе със себе си.

Музеят на Шаоксинг е общоисторически с много добър баланс при представяне на отделните експонати. Експозициите му са дело на различни специалисти, наети специално за целта – куратори, художници, дизайнери и др. Там се съхранява и показва на публиката арбалет на две хиляди години. Сувенирният магазин е малък и в него се влиза без багаж. Екипът на музей „Етър“ има намерение да отправи официална покана към зам.-директора на Музея на Шаоксинг за участие в церемонията по раздаване на наградите „Жива“, която ще се проведе в Габрово между 25 и 29 септември.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица