Свържи се с нас

Култура

Изложба на Фра Дяволо в Дома на хумора и сатирата

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

На 7 март в Музей Дом на хумора и сатирата ще отбележи с изложба от фонда „Хумор на народите” 125 години от рождението Райко Алексиев – Фра Дяволо. Този популярен български хуморист, журналист, издател, карикатурист е добре познат на поколението, чиято младост е преди 9 септември 1944 г. Най-малкото заради издавания от него хумористичен вестник „Щурец”, излизал без никакво прекъсване от 1932 г. до 8 септември 1944 г.

Райко Алексиев е роден на 7.03.1893 г. в Пазарджик. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Печата карикатури от ученическата скамейка (1907).

Още първото му участие в „Изложба на младите“ през 1913 г. прави името му популярно и до края на годината урежда пет самостоятелни изложби.

Най-популярният му псевдоним е Фра Дяволо, подписва се и като Щуреца, Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража.

Списването на „Щурец” е изцяло негово дело, при това пише и рисува материалите в дома си. Сред сътрудници на вестника са такива известни имена, като Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Димитър Талев, Ст. Л. Костов; Илия Бешков, Стоян Венев, Александър Добринов, Чудомир и много други.
Същевременно пише и издава хумористични разкази и фейлетони (сборниците „Жалостиви случки” – 1929; „Генчо Завалията” – 1933-34; „Клюката” – 1935; „Хорски уста” -1937 ;), „Хумористична история на българите” (1937) и др. )

В навечерието на преврата от 9 септември 1944 г негови близки го предупреждават да напусне страната, както постъпват мнозина министри, политически лица, индустриалци. Кум на семейството е роденият през 1872 в Дряново виден български политик Никола Мушанов (един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век, министър-председател на три правителства през 1931 – 1934). Той снабдява Р.Алексиев с дипломатически паспорти, за да напуснат страната. Но писателят не вярва, че го грози опасност:
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа…. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”

Арестуван е в първите дни след преврата като „враг на народа“ и умира на 18 ноември 1944 г. в София в следствие на нанесените му побои.

През март 1945 г. е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. В съда единственно в негова защита говори колегата му Александър Жендов и единствен отхвърля повдигнатите обвинения.

Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите – забранени. След 10.11.1989 г. Райко Алексиев е реабилитиран. Съюзът на българските художници нарича на негово име една от галериите си в София.

През 2002 г. община Пазарджик учреди национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев”. На всеки три години винаги на 7 март тя се присъжда за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.
Музеят „Дом на хумора и сатирата” два пъти номинира за наградата габровски автори (Калин Илиев, 2014; Христо Стоянов, 2017).

На 27 февруари 2013 г. в чест на Райко Алексиев е наречен ледник в Антарктика.

Изложбата в Дома и подготвената за откриването й презентация ще станат част от горещия обществен дебат за преподаването на социалистическия период в училище. Без да натрапва гледна точка, тя е част от съвременния прочит на едно отминало време. Изложбата ще даде възможност на посетителя и особено на учащите се да се докоснат до ярки личности, да научат любопитни подробности от житейските и творчески биографии на големи имена от нашата култура през първите десетилетия на миналия век. Дори само това я прави навременна и й отрежда място в календара нашето време.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Култура

Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново

Published

on

Излезе от печат последната книга на историка Димитър Минчев Димитров „Творческо наследство“. Сборникът се издава от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА. Негов редактор е Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, а коректор на изданието е Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатът е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а книжното тяло е отпечатано от „Фабер“ – Велико Търново.

В „Творческо наследство“ са поместени авторски материали за музейното дело в Дряново и Дряновския край, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат. Те разкриват аспекти от дейността на Историческия музей в Дряново по опазване и популяризиране на културното наследство.

Сборникът „Творческо наследство“ може да бъде открит в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчан онлайн от официалния сайт. През месец октомври 2025 г. предстои и неговото официално представяне, което ще се състои в града на майстор Колю Фичето.

Димитър М. Димитров е роден през 1943 г. в дряновското село Ритя. Той е историк по образование, свързва професионалното си развитие с музейното дело. Той е един от основателите на Градския исторически музей в Дряново през 1970 г. и негов директор в периода от февруари 1980 г. до януари 1984 г. Димитров активно участва в археологически разкопки на старите български столици Царевец и Преслав, крепостите „Дискодуратере“, „Стринава“ и „Боруна“ и пещерата Полички.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица