Свържи се с нас

Новини

Шест момичета от НАГ работят към Ученическия институт на БАН

Published

on

Отляво надясно: Мария, Андреа, Габриела, Виктория с акад. Кендеров

Мария Големинова, Андреа Ангелова, Тереза Колева, Виктория Кирова, Габриела Савчева и Марчела Драганова от паралелките по История в Националната Априловска гимназия са първият ученически екип в Габровска област, който се занимава с истинска научна работа в хуманитарната област.

Всички участници в семинара,, организиран от Ученическия институт на БАН, в една от залите на Центъра за подготовка на ученици за олимпиади в София. Заедно с габровските момичета (вдясно на снимката) са и изследователските екипи от Национална гимназия за древни езици и култури, Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“- Варна, ПГТ „Д-р Васил Берон” – Велико Търново и др.

В началото на октомври миналата година преподавателите по История и цивилизации в НАГ Пенка Петрова и Силвия Стоянова регистрираха малка изследователска общност към Ученическия институт на БАН, в която са включени и шестте момичета от X в и XI в клас.

Темата на ученическото проучване е „Габровските учители и техният принос за обществено-политическото, културно и икономическо развитие на България през XIX век”.

Идеята за нейното формулиране принадлежи на Даниела Цонева, уредник в Регионалния исторически музей – Габрово, която помогна на екипа при подготовката на библиографската справка.

Целта на изследването, според г-жа Петрова, е насочена не толкова към учителя като преподавател, а по-скоро към неговата личност:

„Габровските учители Иван Гюзелев, Райчо Каролев, Тодор Бурмов например, имат принос в изграждане основите на младата българска държава.

Учителят Васил Карагьозов се реализира и като политик, и като индустриалец. Христо Цокев преподава чертане и рисуване в Главното мъжко класно училище в Габрово, но историята отрежда на творбите му място в златния фонд на Националната художествена галерия.

И десетки още примери… Тоест с нашия проект показваме учителите един път като книжовници, просветители, автори на учебници и научни трудове и от друга страна – като политици, общественици, хора, градили читалища, библиотеки, просветни дружества, театрални салони…

Мотивът, който движи нашия екип, е свързан с уронения днес престиж на професията.

Ние сме амбицирани да докажем и покажем, че учителят винаги, независимо от епохата, е активен участник във всички сфери на живота и най-често – уважаван авторитет и лидер в общността. И не само през Възраждането.

Мога да дам примери от нашето съвремие – математикът от Априловската гимназия Иван поп Иванов е основател на хора при храм „Успение Богородично”, учителят по литература Петко Златев е уважаван книжар.

Проектът ни дава възможност да преосмислим познати на историята факти и да ги погледнем от друг ъгъл, водени от идеята, че учителят е една последователна, творческа личност, която носи високо призвание – да гради.”

Този месец младите габровски изследователи участваха в семинар, организиран от Българска академия на науките и ръководен от акад. Петър Кендеров.

Десет екипа от цялата страна представиха свои идеи и разработки, учиха как се работи ефективно в група, как се представя изследователски проект, получиха ценни съвети от доц. Ергюл Реджеб и доц. Евгения Сендова.

„Разработката на екипа от НАГ предизвика интерес сред участниците в семинара, споделя Пенка Петрова. Академик Кендеров си спомни за Габрово с добро чувство и сподели отлични впечатления от работата си с Димитър Жечев и неговата учителката по математика Мария Атанасова. Много добро впечатление на академичните среди направи и една от нашите ученички.

На въпрос имат ли живи наследници габровските учители, които проучва, момичето отговори:

„Да, мен ме е учила далечна племенница на Тодор Бурмов – г-жа Стела Димитрова и за да съм в Априловската гимназия, го дължа на нея.”

До септември шестте момичета трябва да представят изследването си в обем от 50 страници, за да бъдат одобрени за участие в научната сесия на УчиБАН през ноември.

Според правилата на Ученическата академия авторите на отличените разработки получават достъп до библиотечни и научноизследователски ресурси, с които разполага БАН, както и научно ръководство за насърчаване, развитие и израстване в избраната област.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица