Култура
Крепостта край село Здравковец все още крие много тайни
Крепостта край село Здравковец все още крие много праисторически, антични и средновековни тайни
Крепостта, разположена близо до габровското село Здравковец, върху една част от местността Витата стена, е още един обект от недвижимото културно наследство, което Регионален исторически музей-Габрово представя в Годината на Европейското културното наследство.
Тук има много история, която хилядолетията не са успели да заличат. Крепостта е първият обект в региона, проучван с редовни разкопки.
Археологът Росен Йосифов ни връща назад в годините, когато екипът на РИМ-Габрово поставя началото на проучванията.
„След като Габрово става окръг през 1959 година в музея се обособява отдел „Археология”. Скоро след това – през 1963 година, започват първите разкопки при село Здравковец. В тях участва Кина Койчева – млад тогава археолог, а те са под ръководството на проф. Атанас Милчев от Софийския университет.”
Крепостта до село Здравковец пази веществени останки от многослойните поселения. Ако откритите в местността Градище обекти представят късния античен период, то край село Здравковец се откриват останки от праисторията до края на Втората българска държава.
Местността Витата стена е много забележим за съвременните хора обект. Тя е разположена в северозападната част на карстовото плато Стражата.Когато се пътува по пътя Габрово-Севлиево, скалите представляват впечатляваща гледка. Крепостта е разположена върху мощен скален венец, който се намира по-близо до Севлиево.
Това място е избрано за построяването на крепост не случайно. От север има почти стометрови мощни скални откоси, които са естествена защита. Това е използвано и от населението, живяло по тези места преди да построяването на крепостно съоръжение.
Още от неолита край село Здравковец живеят хора. Материални доказателство са открити не само по Витата стена, но и в пещерата, разположена в непосредствена близост до останките от крепостта.
Около шестото хилядолетие преди Христа неолитните хора се настаняват по тези места. Все още няма крепост, те живеят в каменни или дървени постройки. Прехранват се с лов, но практикуват и земеделие, отглеждайки дива пшеница – лимец. Жънат я с кремъчни сърпове. Със сигурност се знае, че отглеждат животни – вероятно дребен рогат добитък.
Днес от използваното в техния бит има кремъчни остриета и керамика. Поне две хилядолетия продължава този начин на живот в земите край село Здравковец.
Росен Йосифов разказва, че разкопките в началото на 60-те години на миналия век не довеждат до цялостно проучване на Витата стена.
„Тук е проучено тракийско селище. Намерени са керамика, предмети от бита, тежести от керамичен стан. Траките са тук през VІ-ІV век преди Христа, което се доказва и с намерените монети, между тях и на Александър Македонски. Не е установено с точност кое племе живее по тези земи. Знае се, че днешна Северна и Централна България се населяват от мизи и кробизи.”
Тракийското население от планинската зона е по-скоро независимо и не е част от държавните образования, които траките създават. Намира се в полузависими отношения с тях.
Росен Йосифов припомня за най-голямата тракийска държава – на Одрисите, която господства в различни периоди над части от сегашна Южна и Северна България. Културата на планинските траки, каквито са живеещите край днешното село Здравковец, се различава значително от тази на други траки. Могилите на населението и в Габровско, и в Севлиевско, и в Тревненско са по-малки, хората са по-бедни. Вероятно през този период на Витата стена, макар да е трудно да се установи със сигурност, вече има построено крепостно съоръжение.
Градежът е използван като основа за крепостта, вече доказано съществуваща през късната античност. През периода ІV-VІ век тук пребивава гарнизон. Византийският император Юстиниан започва изграждането на мощни укрепителни системи по целия Балански полуостров. През късната античност едва ли в земите по Витата стена има колонисти от други територии.
Културата на хората се променя, но са си все същите планински траки. На този етап от проучванията не са установени елитни жилища, които да се обитават от аристокрация. Има доказателства само за укрепване на крепостните съоръжения, намерени са монети и късно антична керамика.
„Тук има укрепление от типа кастел, което пази два пътя. Единият е от Никополис ад Иструм, а вторият – от Сторгозия. За да си го представят днешните хора, това са пътищата от Велико Търново към Габрово и от Ловеч през Севлиево към Габрово. Варварските нашествия, между които и на прабългарските племена, през този период са особено интензивни.
Несигурният живот довежда до обезлюдяване на големи територии. Крепостта край Здравковец също запустява. Столетия наред се издигат само впечатляващите защитни стени. VІІ, VІІІ и ІХ век се изнизват, без тук да се случи нещо, което да свидетелства, че има живот. Едва в средата на Х век пространството от изток на запад е населено, а откритата керамика показва, че има старобългарско селище.
Образуването на българската народност е дълъг и неясен все още процес. До VІІІ и ІХ век има разграничение между славяни и прабългари. Сливането на етносите става бавно. През Х век вече има унифициран начин на живот, културата е обща.
Византийската власт над Българската държава не оставя особени следи в крепостта край Здравковец. Нашествието на късните номади довежда до засилване ролята на местните феодали, каквито са създателите на Второто българско царство Асен и Петър.
Следите от Второто българско царство са най-добре запазени в крепостта, която се простира на площ от 50 декара. Тогава тук е изградена още една крепостна стена, освен късно античната, която да брани откъм самото село. Използвани са сантрачи – дървени греди, характерни за средновековието, които служат за изравняване на градежа. Има отбранителни кули. В централната част на платото Стражата е проучено болярско жилище, недалеч от него има малка еднокорабна, едноабсидна църква. Храмът обслужва фамилията на местния болярин, наблизо има и некропол с погребения на богати хора.
През втората половина на ХІV век животът в крепостта и около нея е в разцвет. Османското нашествие слага край на този процес. Властта на местните феодали е ликвидирана, а сведения за живота на населението няма. Вероятно хората са принудени да напуснат и се оттеглят към земите под Витата стена, където сега има множество села.
Днес крепостта край село Здравковец е трудно достъпна. Мястото е обрасло с „келяв габър” и трънак. Но дори от него се извисяват, на места до 3 метра, останки от впечатляващите крепостни стени.
Екипът на Регионален исторически музей-Габрово е убеден, че проучванията, реставрацията, консервацията и социализацията на крепостта трябва да бъдат осъществени.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Приключи поредният успешен проект на РБ „Априлов – Палаузов” по програма „Култура”
Екипът на РБ „Априлов-Палаузов“ в Габрово, в партньорство с РИМ – Габрово и ХГ „Христо Цокев“, осъществи успешно реализацията на поредния проект на библиотеката по Програма „Култура” на Община Габрово – „В началото бе Словото… – от глаголицата до съвременното изкуство“.
Преди него са осъществени още два проекта, свързани със словото, четенето, литературата и книгите – „От хартията до книгата…и след това“ и „Книжно лято – букви, думи и знаци“. Смисълът и съвременните проекции на уникалната първа българска азбука – глаголицата, са обект на този проект.
Целта на проекта „В началото бе Словото…” – от глаголицата до съвременното изкуство” е запознаване на деца и младежи с глаголицата и нейните въздействия в днешно време – първата старобългарска азбука, наричана от специалисти „най-съвършената графична система от древни времена до днес“.
Отделните етапи на проекта проследяват развитието й от създаването й и по- нататъшното й преобразяване – знаков момент в исторически процес, който продължава до днес с усъвършенстването на езика и писменото слово. Създадена е от Константин- Кирил Философ, а по-късно е преобразувана и усъвършенствана в кирилицата, с която и днес си служим.
Идеята на проекта „В началото бе Словото…“ е чрез творчески инициативи, игри, четения, споделена информация да бъде „написана” една съвременна приказка за глаголицата – първата азбука, на която са създадени и първите книги на старобългарски език, съдържащи в себе си идеята за величието на Бога – началото и краят на всичко.
Реализацията на проекта бе осъществена между юни и септември 2024 г. Конкретните занимания в творческите ателиета на открито в градинката с мечето край сградата на РБ „Априлов-Палаузов“ бяха: оцветяване на глаголически букви, рисуване на буквите върху коприна, забавни образователни игри, ателие за папиемаше и арт- колажи „Втори живот за вестници, списания и книги“, събитие за създаване на приказки и съчинения с литературно четене „Да напишем приказка“.
Освен това в Детския отдел бе представена театрална миниатюра за буквите на Държавен куклен театър – Габрово и в заключителната част на проекта беше организирана изложба изкуство в книга „Ars in Libro” с демонстрация на техниките. На 12 юни 2024 година бе проведено първото арт-ателие от проекта – ученици от II и III клас на ОУ „Иван Вазов“ с преподавател Марина Тюлюмбакова взеха активно участие в ателието, организирано на открито.
Децата се запознаха с глаголическата азбука и с нейните буквени съответствия според българската граматика днес. Първата им задача бе да напишат своите имена на глаголица. Следващото предизвикателство бе т.нар. „буквословица“, съставена от глаголически знаци – в нея малчуганите трябваше да открият три думи и да ги изпишат на кирилица.
На 10 и 11 юли 2024 г. отново в градинката с мечето бяха осъществени проектни ателиета под наслов „Вълшебни букви“. Ръководител на арт проявата бе художничката Ива Пенчева, която показа тънкостите при писане и рисуване върху коприна и стъкло на буквите от първата българска азбука – глаголицата. Децата изписаха с глаголица думите „Книга” и „Благодаря”.
Третото ателие „Глаголицата – говорещата азбука” се проведе на 31 юли 2024 г. – децата и учениците се забавляваха с образователните игри „Бягащата азбука“ и „Глаголическа гъсеница“. Четвъртото ателие с техниката папие-маше на 7 август 2024 г. взеха участие приятелите на библиотеката от Дневен център за пълнолетни лица с увреждания в Габрово.
Ателието бе ръководено от педагога и дългогодишен партньор в библиотечните проекти г-жа Бистра Чиприянова. Бяха изработени и колажи от стари списания и шапки от вестник. На 14 август в ателието „Да напишем приказка” взеха участие децата от лятната работилница при Народно читалище „Дряновска пробуда – 2008“ от град Дряново, с ръководител Румяна Карамфилова, дългогодишен партньор на Габровската регионална библиотека в множество инициативи и проекти, както и деца от Габрово.
На 11 септември 2024 година заместник – областният управител на Габровска област г-жа Даниела Маринова, деца и потребители на Дневния център за пълнолетни лица с увреждания се насладиха на театралната миниатюра „Грамотното мишле“, която актьори от Държавен куклен театър – Габрово представиха в Детски отдел на библиотеката.
Интерактивната постановка съдържаше музикални изпълнения на живо и игри, които насочваха публиката към темите за грамотността, знанието, книгите и ролята на библиотеките като място за просвета, социални контакти и учене през целия живот.
В заключителната част на проекта на 27 септември 2024 г. беше организирана изложба в ХГ „Христо Цокев” – представяне на т.нар. изкуство в книга „Ars in Libro” с демонстрация на техниката „Оримото”от библиотекаря Соня Първанова от НЧ „Христо Ботев 1898“ в град Рила. Тя показа художествена техника за превръщане на остарелите и отчислени от библиотечните фондове книги в произведения на изкуството. Техниката „оримото“, преминаваща в „керимото“, с която си служи се родее с японското изкуство „оригами“, но има много по-съвременен произход. Първанова е превърнала своето увлечение в изключително атрактивно занимание за деца и възрастни, което с успех може да бъде реализирано в библиотеки, учебни заведения, социални и културни центрове.
В художествените ателиета и дейности по проекта на Габровската регионална библиотека взеха участие над 180 деца, ученици, преподаватели, библиотекари, партньори и приятели на библиотеката.
Реализацията на проект „В началото бе Словото… – от глаголицата до съвременното изкуство“ може да бъде определена като успешна – темата ангажира вниманието на широката габровска общественост, деца и ученици от Габрово и региона имаха възможност за интересни и полезни занимания и придобиване на нови знания и умения през летните ваканционни месеци. Темите за книжовността, за значението на четенето и писмената култура, за ролята на съвременната библиотека отново намериха своето специално място в забързаното ни ежедневие.
Култура
Музеят на хумора и сатирата гостува в Претория
На 4 октомври бе открита представителната изложба „Нашият общ свят – усмихнати послания от България“ в гр. Претория, Южна Африка. Изложбата се организира от Посолството на Р България в Южна Африка в партньорство с Музея на хумора и сатирата в Габрово и Националната библиотека на Южна Африка.
Изложбата представя селекция от съвременни български карикатури, дело на водещите български художници в тази област. По този начин един популярен жанр на изобразителното изкуство се превръща в духовен мост между Южна Африка и България, като скъсява разстоянието между двете страни. Защото изкуството на карикатурата е универсално, забавно и разпознаваемо – гледано от София или от Йоханесбург.
Изложбата бе открита от посланика на Р България в Южна Африка Н.Пр. Мария Павлова Цоцоркова, в присъствието на членове на дипломатическия корпус, академичната общност, представители на медиите и българската диаспора в Южна Африка. Идеята за изложбата и включените в нея творби бяха представени от нейния куратор художника Калин Николов, който запозна присъстващите и с историята на българската карикатура.
Селекцията от колекцията на Музея включва 40 работи от Анри Кулев, Велин Андреев, Димитър Томов, Борис Димовски, Румен Драгостинов, Трайко Попов, Ивайло Цветков, Ириен Трендафилов, Диляна Николова, Светла Христова, Любомир Михайлов, Йовчо Савов, Христо Комарницки и др., както и 12 творби от бащите на българската карикатура Александър Божинов, Илия Бешков, Стоян Венев.
Изложбата е насочена към всички любители на изобразителното изкуство от академичните и образователни среди, младежките и граждански организации, представители на дипломатическия корпус, книгоиздаването, културните секции на медиите, българската общност в РЮА и широката южноафриканска общественост.
Представените творби надхвърлят актуалността на обикновената карикатура и вписват имената си в златния фонд на българското изобразително изкуство. Някои от тях – Доньо Донев, Борис Димовски, Георги Чаушов – често понасят ударите на социалистическата цензура, която следи съдържанието на всеки брой на печата.
Творбите са в традициите на цветната графика със сатирична нотка. Приложените техники включват рисунка с туш или черна темпера, както и концептуално оцветяване с пастел, цветен молив и акварел. Сложна образност, както и използването на символи от сюрреалистични картини, литература, кино и плакати, са неразделни атрибути. Нарисувани в стила на съвременния сатиричен език, творбите представят интелектуалната школа в българската карикатура.
Изложбата се реализира по План-програмата от дейности на МВнР и на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина в областта на публичната, културната и дигиталната дипломация и стратегическите комуникации за 2024 година и е реализирана с финансовата подкрепа на МВнР. Българската колекция от карикатури може да бъде разгледана в Националната библиотека на Южна Африка до 11 октомври 2024 г.
Култура
НМО-Габрово отбелязва 50-годишен юбилей с богата програма от събития
На 18 октомври 2024 г. Националният музей на образованието в Габрово ще отбележи своя 50-годишен юбилей с разнообразна програма, която ще събере на едно място гости, партньори, дарители и приятели на музея. Честването ще предложи комбинация от изложби, срещи и културни събития, които подчертават приноса на музея към образователното наследство на България.
Празничната програма ще започне в 15.00 часа с откриването на външната експозиция „Благодетели и дарители за образование в Габрово“, която ще бъде разположена в Алеята на знанието в двора на музея. Тази експозиция ще отдаде заслужено внимание на личностите, които с дарителството си са подпомогнали развитието на образованието в региона.
След това, посетителите ще могат да разгледат изложбата „Национален център „Музейно училище” – мост между Училището и Музея“, разположена в залата за временни изложби на музея. Тази изложба ще демонстрира как институцията изгражда връзка между миналото и съвременността, свързвайки училището с музейното дело.
В 16.00 часа ще бъде представена и друга външна експозиция, посветена на Васил Априлов, един от водещите благодетели на новобългарското образование. Тя ще бъде разположена пред паметника на Априлов, който е символ на просветното дело в града.
От 16.00 до 17.30 ч Националният музей на образованието ще стане сцена на „Среща на поколенията“. Бивши служители на музея, дарители, партньори и приятели ще се съберат, за да споделят спомени и поздравления по повод юбилея. След официалната част на събитието ще се проведе коктейл, който ще създаде неформална атмосфера за обмяна на опит и идеи сред присъстващите.
Кулминацията на празника ще бъде вечерният концерт, организиран от Народно читалище „Габрово – 2002“ в партньорство с Община Габрово. Концертът ще се състои в 18.00 часа в зала „Възраждане“ и ще предложи богат културен спектакъл, който ще подчертае значението на Националния музей на образованието за града и страната.
-
Кримипреди 7 дни
Контрабандни цигари и тютюн иззеха при акция в Габрово
-
Кримипреди 7 дни
Прибраха „ретро крадец“, обирал жилища в Габрово и Плевен
-
Новинипреди 6 дни
Нови игрища за тенис в Дряново
-
Новинипреди 6 дни
Кандидатите на ГЕРБ – съчетание от експертиза, опит и енергията на младите
-
Новинипреди 5 дни
Дончев: Превръщането на Крепостта “Градище” в обект от национално значение е важен приоритет
-
Новинипреди 5 дни
Скрининг за рак на маточната шийка в лечебни заведения с договор с РЗОК
-
Новинипреди 7 дни
Габрово ще отбележи Духовния си празник
-
Любопитнопреди 5 дни
Спешна нужда от пътна помощ? ВАИКАР е винаги на линия!