Свържи се с нас

Култура

Крепостта край село Здравковец все още крие много тайни

Крепостта край село Здравковец все още крие много праисторически, антични и средновековни тайни

Published

on

Крепостта, разположена близо до габровското село Здравковец, върху една част от местността Витата стена, е още един обект от недвижимото културно наследство, което Регионален исторически музей-Габрово представя в Годината на Европейското културното наследство.

Тук има много история, която хилядолетията не са успели да заличат. Крепостта е първият обект в региона, проучван с редовни разкопки.

Археологът Росен Йосифов ни връща назад в годините, когато екипът на РИМ-Габрово поставя началото на проучванията.

„След като Габрово става окръг през 1959 година в музея се обособява отдел „Археология”. Скоро след това – през 1963 година, започват първите разкопки при село Здравковец. В тях участва Кина Койчева – млад тогава археолог, а те са под ръководството на проф. Атанас Милчев от Софийския университет.”

Крепостта до село Здравковец пази веществени останки от многослойните поселения. Ако откритите в местността Градище обекти представят късния античен период, то край село Здравковец се откриват останки от праисторията до края на Втората българска държава.
Местността Витата стена е много забележим за съвременните хора обект. Тя е разположена в северозападната част на карстовото плато Стражата.Когато се пътува по пътя Габрово-Севлиево, скалите представляват впечатляваща гледка. Крепостта е разположена върху мощен скален венец, който се намира по-близо до Севлиево.

Това място е избрано за построяването на крепост не случайно. От север има почти стометрови мощни скални откоси, които са естествена защита. Това е използвано и от населението, живяло по тези места преди да построяването на крепостно съоръжение.

Още от неолита край село Здравковец живеят хора. Материални доказателство са открити не само по Витата стена, но и в пещерата, разположена в непосредствена близост до останките от крепостта.

Около шестото хилядолетие преди Христа неолитните хора се настаняват по тези места. Все още няма крепост, те живеят в каменни или дървени постройки. Прехранват се с лов, но практикуват и земеделие, отглеждайки дива пшеница – лимец. Жънат я с кремъчни сърпове. Със сигурност се знае, че отглеждат животни – вероятно дребен рогат добитък.

Днес от използваното в техния бит има кремъчни остриета и керамика. Поне две хилядолетия продължава този начин на живот в земите край село Здравковец.

Росен Йосифов разказва, че разкопките в началото на 60-те години на миналия век не довеждат до цялостно проучване на Витата стена.

„Тук е проучено тракийско селище. Намерени са керамика, предмети от бита, тежести от керамичен стан. Траките са тук през VІ-ІV век преди Христа, което се доказва и с намерените монети, между тях и на Александър Македонски. Не е установено с точност кое племе живее по тези земи. Знае се, че днешна Северна и Централна България се населяват от мизи и кробизи.”

Тракийското население от планинската зона е по-скоро независимо и не е част от държавните образования, които траките създават. Намира се в полузависими отношения с тях.

Росен Йосифов припомня за най-голямата тракийска държава – на Одрисите, която господства в различни периоди над части от сегашна Южна и Северна България. Културата на планинските траки, каквито са живеещите край днешното село Здравковец, се различава значително от тази на други траки. Могилите на населението и в Габровско, и в Севлиевско, и в Тревненско са по-малки, хората са по-бедни. Вероятно през този период на Витата стена, макар да е трудно да се установи със сигурност, вече има построено крепостно съоръжение.

Градежът е използван като основа за крепостта, вече доказано съществуваща през късната античност. През периода ІV-VІ век тук пребивава гарнизон. Византийският император Юстиниан започва изграждането на мощни укрепителни системи по целия Балански полуостров. През късната античност едва ли в земите по Витата стена има колонисти от други територии.

Културата на хората се променя, но са си все същите планински траки. На този етап от проучванията не са установени елитни жилища, които да се обитават от аристокрация. Има доказателства само за укрепване на крепостните съоръжения, намерени са монети и късно антична керамика.

„Тук има укрепление от типа кастел, което пази два пътя. Единият е от Никополис ад Иструм, а вторият – от Сторгозия. За да си го представят днешните хора, това са пътищата от Велико Търново към Габрово и от Ловеч през Севлиево към Габрово. Варварските нашествия, между които и на прабългарските племена, през този период са особено интензивни.

Несигурният живот довежда до обезлюдяване на големи територии. Крепостта край Здравковец също запустява. Столетия наред се издигат само впечатляващите защитни стени. VІІ, VІІІ и ІХ век се изнизват, без тук да се случи нещо, което да свидетелства, че има живот. Едва в средата на Х век пространството от изток на запад е населено, а откритата керамика показва, че има старобългарско селище.

Образуването на българската народност е дълъг и неясен все още процес. До VІІІ и ІХ век има разграничение между славяни и прабългари. Сливането на етносите става бавно. През Х век вече има унифициран начин на живот, културата е обща.

Византийската власт над Българската държава не оставя особени следи в крепостта край Здравковец. Нашествието на късните номади довежда до засилване ролята на местните феодали, каквито са създателите на Второто българско царство Асен и Петър.

Следите от Второто българско царство са най-добре запазени в крепостта, която се простира на площ от 50 декара. Тогава тук е изградена още една крепостна стена, освен късно античната, която да брани откъм самото село. Използвани са сантрачи – дървени греди, характерни за средновековието, които служат за изравняване на градежа. Има отбранителни кули. В централната част на платото Стражата е проучено болярско жилище, недалеч от него има малка еднокорабна, едноабсидна църква. Храмът обслужва фамилията на местния болярин, наблизо има и некропол с погребения на богати хора.

През втората половина на ХІV век животът в крепостта и около нея е в разцвет. Османското нашествие слага край на този процес. Властта на местните феодали е ликвидирана, а сведения за живота на населението няма. Вероятно хората са принудени да напуснат и се оттеглят към земите под Витата стена, където сега има множество села.

Днес крепостта край село Здравковец е трудно достъпна. Мястото е обрасло с „келяв габър” и трънак. Но дори от него се извисяват, на места до 3 метра, останки от впечатляващите крепостни стени.

Екипът на Регионален исторически музей-Габрово е убеден, че проучванията, реставрацията, консервацията и социализацията на крепостта трябва да бъдат осъществени.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица