Свържи се с нас

Култура

Крепостта край село Здравковец все още крие много тайни

Крепостта край село Здравковец все още крие много праисторически, антични и средновековни тайни

Published

on

Крепостта, разположена близо до габровското село Здравковец, върху една част от местността Витата стена, е още един обект от недвижимото културно наследство, което Регионален исторически музей-Габрово представя в Годината на Европейското културното наследство.

Тук има много история, която хилядолетията не са успели да заличат. Крепостта е първият обект в региона, проучван с редовни разкопки.

Археологът Росен Йосифов ни връща назад в годините, когато екипът на РИМ-Габрово поставя началото на проучванията.

„След като Габрово става окръг през 1959 година в музея се обособява отдел „Археология”. Скоро след това – през 1963 година, започват първите разкопки при село Здравковец. В тях участва Кина Койчева – млад тогава археолог, а те са под ръководството на проф. Атанас Милчев от Софийския университет.”

Крепостта до село Здравковец пази веществени останки от многослойните поселения. Ако откритите в местността Градище обекти представят късния античен период, то край село Здравковец се откриват останки от праисторията до края на Втората българска държава.
Местността Витата стена е много забележим за съвременните хора обект. Тя е разположена в северозападната част на карстовото плато Стражата.Когато се пътува по пътя Габрово-Севлиево, скалите представляват впечатляваща гледка. Крепостта е разположена върху мощен скален венец, който се намира по-близо до Севлиево.

Това място е избрано за построяването на крепост не случайно. От север има почти стометрови мощни скални откоси, които са естествена защита. Това е използвано и от населението, живяло по тези места преди да построяването на крепостно съоръжение.

Още от неолита край село Здравковец живеят хора. Материални доказателство са открити не само по Витата стена, но и в пещерата, разположена в непосредствена близост до останките от крепостта.

Около шестото хилядолетие преди Христа неолитните хора се настаняват по тези места. Все още няма крепост, те живеят в каменни или дървени постройки. Прехранват се с лов, но практикуват и земеделие, отглеждайки дива пшеница – лимец. Жънат я с кремъчни сърпове. Със сигурност се знае, че отглеждат животни – вероятно дребен рогат добитък.

Днес от използваното в техния бит има кремъчни остриета и керамика. Поне две хилядолетия продължава този начин на живот в земите край село Здравковец.

Росен Йосифов разказва, че разкопките в началото на 60-те години на миналия век не довеждат до цялостно проучване на Витата стена.

„Тук е проучено тракийско селище. Намерени са керамика, предмети от бита, тежести от керамичен стан. Траките са тук през VІ-ІV век преди Христа, което се доказва и с намерените монети, между тях и на Александър Македонски. Не е установено с точност кое племе живее по тези земи. Знае се, че днешна Северна и Централна България се населяват от мизи и кробизи.”

Тракийското население от планинската зона е по-скоро независимо и не е част от държавните образования, които траките създават. Намира се в полузависими отношения с тях.

Росен Йосифов припомня за най-голямата тракийска държава – на Одрисите, която господства в различни периоди над части от сегашна Южна и Северна България. Културата на планинските траки, каквито са живеещите край днешното село Здравковец, се различава значително от тази на други траки. Могилите на населението и в Габровско, и в Севлиевско, и в Тревненско са по-малки, хората са по-бедни. Вероятно през този период на Витата стена, макар да е трудно да се установи със сигурност, вече има построено крепостно съоръжение.

Градежът е използван като основа за крепостта, вече доказано съществуваща през късната античност. През периода ІV-VІ век тук пребивава гарнизон. Византийският император Юстиниан започва изграждането на мощни укрепителни системи по целия Балански полуостров. През късната античност едва ли в земите по Витата стена има колонисти от други територии.

Културата на хората се променя, но са си все същите планински траки. На този етап от проучванията не са установени елитни жилища, които да се обитават от аристокрация. Има доказателства само за укрепване на крепостните съоръжения, намерени са монети и късно антична керамика.

„Тук има укрепление от типа кастел, което пази два пътя. Единият е от Никополис ад Иструм, а вторият – от Сторгозия. За да си го представят днешните хора, това са пътищата от Велико Търново към Габрово и от Ловеч през Севлиево към Габрово. Варварските нашествия, между които и на прабългарските племена, през този период са особено интензивни.

Несигурният живот довежда до обезлюдяване на големи територии. Крепостта край Здравковец също запустява. Столетия наред се издигат само впечатляващите защитни стени. VІІ, VІІІ и ІХ век се изнизват, без тук да се случи нещо, което да свидетелства, че има живот. Едва в средата на Х век пространството от изток на запад е населено, а откритата керамика показва, че има старобългарско селище.

Образуването на българската народност е дълъг и неясен все още процес. До VІІІ и ІХ век има разграничение между славяни и прабългари. Сливането на етносите става бавно. През Х век вече има унифициран начин на живот, културата е обща.

Византийската власт над Българската държава не оставя особени следи в крепостта край Здравковец. Нашествието на късните номади довежда до засилване ролята на местните феодали, каквито са създателите на Второто българско царство Асен и Петър.

Следите от Второто българско царство са най-добре запазени в крепостта, която се простира на площ от 50 декара. Тогава тук е изградена още една крепостна стена, освен късно античната, която да брани откъм самото село. Използвани са сантрачи – дървени греди, характерни за средновековието, които служат за изравняване на градежа. Има отбранителни кули. В централната част на платото Стражата е проучено болярско жилище, недалеч от него има малка еднокорабна, едноабсидна църква. Храмът обслужва фамилията на местния болярин, наблизо има и некропол с погребения на богати хора.

През втората половина на ХІV век животът в крепостта и около нея е в разцвет. Османското нашествие слага край на този процес. Властта на местните феодали е ликвидирана, а сведения за живота на населението няма. Вероятно хората са принудени да напуснат и се оттеглят към земите под Витата стена, където сега има множество села.

Днес крепостта край село Здравковец е трудно достъпна. Мястото е обрасло с „келяв габър” и трънак. Но дори от него се извисяват, на места до 3 метра, останки от впечатляващите крепостни стени.

Екипът на Регионален исторически музей-Габрово е убеден, че проучванията, реставрацията, консервацията и социализацията на крепостта трябва да бъдат осъществени.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица