Свържи се с нас

Култура

Крепостта край село Здравковец все още крие много тайни

Крепостта край село Здравковец все още крие много праисторически, антични и средновековни тайни

Published

on

Крепостта, разположена близо до габровското село Здравковец, върху една част от местността Витата стена, е още един обект от недвижимото културно наследство, което Регионален исторически музей-Габрово представя в Годината на Европейското културното наследство.

Тук има много история, която хилядолетията не са успели да заличат. Крепостта е първият обект в региона, проучван с редовни разкопки.

Археологът Росен Йосифов ни връща назад в годините, когато екипът на РИМ-Габрово поставя началото на проучванията.

„След като Габрово става окръг през 1959 година в музея се обособява отдел „Археология”. Скоро след това – през 1963 година, започват първите разкопки при село Здравковец. В тях участва Кина Койчева – млад тогава археолог, а те са под ръководството на проф. Атанас Милчев от Софийския университет.”

Крепостта до село Здравковец пази веществени останки от многослойните поселения. Ако откритите в местността Градище обекти представят късния античен период, то край село Здравковец се откриват останки от праисторията до края на Втората българска държава.
Местността Витата стена е много забележим за съвременните хора обект. Тя е разположена в северозападната част на карстовото плато Стражата.Когато се пътува по пътя Габрово-Севлиево, скалите представляват впечатляваща гледка. Крепостта е разположена върху мощен скален венец, който се намира по-близо до Севлиево.

Това място е избрано за построяването на крепост не случайно. От север има почти стометрови мощни скални откоси, които са естествена защита. Това е използвано и от населението, живяло по тези места преди да построяването на крепостно съоръжение.

Още от неолита край село Здравковец живеят хора. Материални доказателство са открити не само по Витата стена, но и в пещерата, разположена в непосредствена близост до останките от крепостта.

Около шестото хилядолетие преди Христа неолитните хора се настаняват по тези места. Все още няма крепост, те живеят в каменни или дървени постройки. Прехранват се с лов, но практикуват и земеделие, отглеждайки дива пшеница – лимец. Жънат я с кремъчни сърпове. Със сигурност се знае, че отглеждат животни – вероятно дребен рогат добитък.

Днес от използваното в техния бит има кремъчни остриета и керамика. Поне две хилядолетия продължава този начин на живот в земите край село Здравковец.

Росен Йосифов разказва, че разкопките в началото на 60-те години на миналия век не довеждат до цялостно проучване на Витата стена.

„Тук е проучено тракийско селище. Намерени са керамика, предмети от бита, тежести от керамичен стан. Траките са тук през VІ-ІV век преди Христа, което се доказва и с намерените монети, между тях и на Александър Македонски. Не е установено с точност кое племе живее по тези земи. Знае се, че днешна Северна и Централна България се населяват от мизи и кробизи.”

Тракийското население от планинската зона е по-скоро независимо и не е част от държавните образования, които траките създават. Намира се в полузависими отношения с тях.

Росен Йосифов припомня за най-голямата тракийска държава – на Одрисите, която господства в различни периоди над части от сегашна Южна и Северна България. Културата на планинските траки, каквито са живеещите край днешното село Здравковец, се различава значително от тази на други траки. Могилите на населението и в Габровско, и в Севлиевско, и в Тревненско са по-малки, хората са по-бедни. Вероятно през този период на Витата стена, макар да е трудно да се установи със сигурност, вече има построено крепостно съоръжение.

Градежът е използван като основа за крепостта, вече доказано съществуваща през късната античност. През периода ІV-VІ век тук пребивава гарнизон. Византийският император Юстиниан започва изграждането на мощни укрепителни системи по целия Балански полуостров. През късната античност едва ли в земите по Витата стена има колонисти от други територии.

Културата на хората се променя, но са си все същите планински траки. На този етап от проучванията не са установени елитни жилища, които да се обитават от аристокрация. Има доказателства само за укрепване на крепостните съоръжения, намерени са монети и късно антична керамика.

„Тук има укрепление от типа кастел, което пази два пътя. Единият е от Никополис ад Иструм, а вторият – от Сторгозия. За да си го представят днешните хора, това са пътищата от Велико Търново към Габрово и от Ловеч през Севлиево към Габрово. Варварските нашествия, между които и на прабългарските племена, през този период са особено интензивни.

Несигурният живот довежда до обезлюдяване на големи територии. Крепостта край Здравковец също запустява. Столетия наред се издигат само впечатляващите защитни стени. VІІ, VІІІ и ІХ век се изнизват, без тук да се случи нещо, което да свидетелства, че има живот. Едва в средата на Х век пространството от изток на запад е населено, а откритата керамика показва, че има старобългарско селище.

Образуването на българската народност е дълъг и неясен все още процес. До VІІІ и ІХ век има разграничение между славяни и прабългари. Сливането на етносите става бавно. През Х век вече има унифициран начин на живот, културата е обща.

Византийската власт над Българската държава не оставя особени следи в крепостта край Здравковец. Нашествието на късните номади довежда до засилване ролята на местните феодали, каквито са създателите на Второто българско царство Асен и Петър.

Следите от Второто българско царство са най-добре запазени в крепостта, която се простира на площ от 50 декара. Тогава тук е изградена още една крепостна стена, освен късно античната, която да брани откъм самото село. Използвани са сантрачи – дървени греди, характерни за средновековието, които служат за изравняване на градежа. Има отбранителни кули. В централната част на платото Стражата е проучено болярско жилище, недалеч от него има малка еднокорабна, едноабсидна църква. Храмът обслужва фамилията на местния болярин, наблизо има и некропол с погребения на богати хора.

През втората половина на ХІV век животът в крепостта и около нея е в разцвет. Османското нашествие слага край на този процес. Властта на местните феодали е ликвидирана, а сведения за живота на населението няма. Вероятно хората са принудени да напуснат и се оттеглят към земите под Витата стена, където сега има множество села.

Днес крепостта край село Здравковец е трудно достъпна. Мястото е обрасло с „келяв габър” и трънак. Но дори от него се извисяват, на места до 3 метра, останки от впечатляващите крепостни стени.

Екипът на Регионален исторически музей-Габрово е убеден, че проучванията, реставрацията, консервацията и социализацията на крепостта трябва да бъдат осъществени.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Лятото идва с ритъма на суинга

Published

on

От 18 до 21 юни в Габрово ще се състои второто издание на SWING DIXIE WEEK 2026: най-мащабното за града международно музикално събитие. Събитие, което събира интересите на разнородна и многобройна публика. Тези четири дни, под знака на джаза, обогатяват и извисяват музикалната интонационна среда в града, представят пред местната общност и стотиците гости от региона и страната тази част от световните музикални традиции и съвремените им измерения и прояви.

За пръв път в България и в Габрово пристигат звезди от световна величина – кралицата на суинга, мултиинструменталитка и музикален феномен Гунхилд Карлинг и легендата на Ню Орлиънс, тромбонист и вокалист Глен Дейвид Андрюс.

Децата, младата публика и публиката в зряла възраст, носталгично настроените по-възрастни зрители и слушатели ще се зарадват на срещите си в тези четири дни, защото за всекиго ще има емоция и радостно споделяне на удоволствието от качествената импровизация.

Swing Dixie Week ще бъде изпълнена с музика на живо под открито небе, суинг танци, маршинг по улиците на Габрово, активности за деца, майсторски класове и едни от най-интересните артисти от България и света. Фестивалът превръща Габрово отново в столица на диксиленд и суинг музиката – място, където поколенията се срещат и забавляват заедно. Всички събития от богатата програма на SWING DIXIE WEEK 2026 са безплатни, широко отворени за публиката.

Освен Glen David Andrews Band и  Gunhild Carling & Family в програмата са поканени Royal Dixie Band, Old Sea Company Swing Band, Благоев Хот Джазтет, Биг Бенд Русе, Борис Петков и Цветомир Радев.  

Водещ на събитията ще бъде е Светослав Николов – програмен директор на Jazz FM радио – основен медиен партньор на изданието, което е факт благодарение на финансовата подкрепа на редица спонсори и логистичната подкрепа на Община Габрово.

Програмата започва в четвъртък на 18 юни на откритата сцена в двора на читалище “Будителите 2017” в Шести участък. Открива Оркестър „Габрово“ в 19.30 часа, за да подгрее концерта на Благоев Хот Джазтет, чието начало е в 20.30 часа. Познатите на публиката в Габрово музиканти от формацията идват с любими парчета и готови за своеобразен диалог с публиката.

Петъкът е посветен на Jazz FM и младите. По същото време и на същото място ще свирят Борис Петков – пиано и, Цветомир Радев – кларинет. В 20.30 часа – запознайте се с Old Seа Company Swing Band.

Събота, 20 юни, включва в джаз феерията в Габрово и децата. В 10 часа в градинката пред Глинените гърнета: ще има Весел джаз концерт за деца с Old Sea Company Swing Band. Деца ще рисуват джаз под вещото ръководство на Елиза Ковачева и нейнта школа „Елиза Арт“. Преди обед суингът ще тръгне по улиците на Габрово.

Маршингът започва точно в 11 часа от улица „Радецка”. Glen David Andrews Band – Ню Орлиънс, САЩ и Royal Dixie Band – Велико Търново ще поканят деца и възрастни да тръгнат с тях в радостно настроение. Продължението на тази емоция е от 16 часа на откритата сцена в читалището: с уроци по суинг танци за начинаещи с Lindy Hop – Русе.

Следва концерт на майсторския клас по джаз пиано на Маестро Любомир Денев, носител на наградата на Министерството на културата „Златен век” от тази година, от 18 часа в Художествената галерия.

И този път атмосферата, създадена от властването на суинга в Габрово, ще бъде допълнена от колекциите ретро автомобили – от ерата на суинга до най-нови модели от някои марки.

На площад „Възраждане” от 20.00 часа публиката ще остане с концерта на Royal Dixie Band – Велико Търново. Кулминацията на вечерта, разбира се, е от 21.00 часа, когато на сцената ще „ вилнее” Глен Дейвид Андрюс бенд – Ню Орлиънс. Уроците по по суинг танци за начинаещи с Lindy Hop – Русе ще продължат и в нделя от 11 часа в двора на читалище „Будителите”.

Органзаторите са подготвили и лятно-снежно детско суинг парти с анимация, музика и пяна с Веселите патиланци и очакват най-младите фенове от 17 часа в градинката с мечето.

В неделната вечер е вторият концерт на площад „Възраждане” с участието нана Биг Бенд Русе с гост-изпълнители Весела Морова и Цветомир Цанков като начало и зашеметяващите Гунхилд Карлинг & фамилия – САЩ, Швеция.

Четири концерта, два от които на голямата сцена пред общината, майсторски клас по джаз пиано , уроци по суинг танци за деца и възрастни, изложба на джаз плакати на студенти от Национална художествена академия в София и на рисунки на деца от школа „Елиза Арт“- пъстър калейноскоп в ритъма на суинга и една незабравима емоция преди да настъпи първия час на лятото – това е SWING DIXIE WEEK 2026 в Габрово.

Зареди още

Култура

Рекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“

Published

on

С празнично настроение, усмивки и заслужени отличия Исторически музей – Дряново отбеляза днес, 1 юни – Международния ден на детето, като награди победителите в петото издание на Националния конкурс „Преминал майстор през земята“.

Тазгодишното издание на надпреварата, организирана от ИМ – Дряново и Община Дряново, отбелязва рекорден интерес. Близо 500 участници от страната и чужбина се включиха в съревнованието със свои творби в четирите конкурсни раздела: рисунка, макет, кратко видео и литературни произведения, разпределени във всички възрастови групи.

Тържествената церемония по награждаването се състоя в дряновския исторически музей, който още от входа посрещаше своите гости с празнична атмосфера. Всеки прекрачил прага му премина под специално украсена с балони арка, а домакините се бяха погрижили още и за сладка почерпка на всички присъстващи. В духа на празника грамота за участие получи всеки един участник в конкурса.

Събитието се организира за пета поредна година в партньорство с Областна администрация – Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камарата на строителите в България чрез Областното ѝ представителство в Габрово. Сред официалните гости на церемонията бяха заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева, заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов и председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров, които връчиха отличията на победителите във всяка от категориите.

Приветствие към участниците отправи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново. Той поздрави децата и младежите по случай Международния ден на детето и им благодари за вдъхновението, таланта и усърдието, вложени в творбите. „Днес празнуваме не само Деня на детето, но и силата на детското въображение и творческия дух. За мен всеки участник в конкурса е победител, защото е вложил сърце, знания и уважение към делото на Майстор Колю Фичето“, подчерта Христов.

Заместник-кметът Диляна Джеджева също поздрави участниците, като им пожела слънчево, весело и безгрижно лято. Тя ги насърчи и занапред да бъдат част от конкурса „Преминал майстор през земята“, припомняйки значимото място, което надпреварата вече заема.

„Чрез творбите на децата откриваме колко талантливи и трудолюбиви са те. Колко много знания и умения са натрупали и показали, а това, което обединява всички участници, е уважението, преклонението и любовта към Майстор Колю Фичето. Неговата личност ни обединява, учи ни, вдъхновява ни и ни събира, подобно на мостовете, които строи. Нашият конкурс е своеобразен мост между поколенията, пренасяйки знания, ценности, красота, мисли и идеи към отсрещния бряг“, сподели от името на организаторите Гергана Симеонова.

Творбите бяха оценявани от компетентно жури, обединило представители на институции партньори и на творческата общност: Михаела Стоянова (Областна администрация – Габрово), Николай Карагьозов (Община Дряново), Отец Георги Йорданов (Архиерейско наместничество – Дряново), доц. д-р Светла Ракшиева (ИЕФЕМ – БАН), художникът Антон Антонов, Гергана Симеонова и д-р Венелин Бараков (Исторически музей – Дряново), поетесата Цонка Христова и поетът и учителят по БЕЛ Павлин Ботев.

Именно Павлин Ботев подчерта забележително високото ниво на получените творби и с пиетет зачете паметта на дряновската поетеса Теодора Ганчева, чието стихотворение носи конкурсът като свое мото.

В края на церемонията в залата за временни гостувания беше открита изложба с отличените творби от разделите „Изобразително изкуство“ и „Макети“, представляваща своеобразен финален акорд на един ден, изпълнен с талант, емоции и детска радост.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представят България чрез ядливо изкуство

Published

on

Габровските захарни декоратори шеф Мария Озтюрк, Албена Божидарова, Ваня Гавазова-Митева, Диана Петракиева и Надежда Аврамова представят своя талант и майсторство в националната захарна асамблея „Моята България“ – изложба, която обединява български творци от страната и чужбина в общ културен разказ за България.

Тяхното участие поставя Габрово сред активните центрове на съвременното захарно и арт декораторско изкуство у нас. Чрез изцяло ръчно изработени композиции от ядливи материали габровските автори показват, че сладкарството може да надхвърли познатите си граници и да се превърне в изящна форма на скулптура, живопис и културно послание.

Произведенията на габровските захарни декоратори са създадени с висока прецизност, художествен усет и сложни техники за моделиране. Всеки детайл е изработен на ръка, а всяка композиция носи емоционален разказ, вдъхновен от българската история, традиции, духовност и национална памет.

„За нас това участие е не само професионално признание, но и възможност да покажем, че захарното изкуство може да разказва истории, да съхранява памет и да носи силно българско послание. Вярваме, че когато едно произведение е създадено с вдъхновение и майсторство, то говори на универсален език“, споделят габровските захарни декоратори.

Особено значимо е, че всички експонати са изработени изцяло от ядливи материали, но не са предназначени за консумация. Те представляват висок клас захарно и арт декораторско изкуство, в което захарта се превръща в материал за създаване на скулптурни произведения с културна и емоционална стойност.

Захарната асамблея „Моята България“ е създадена от шеф Мария Озтюрк – утвърден захарен артист, международен съдия и многократно отличаван творец в престижни международни конкурси. Началото на проекта е поставено през 2017 година, а през годините асамблеята се превръща в едно от най- разпознаваемите български събития в света на захарното изкуство.

Юбилейното издание през 2026 година е под надслов „Разкажи България“ и събира творби на 44 участници: българи, живеещи както в България, така и в Англия, Уелс, Ирландия, Белгия, Италия и Турция. Участниците са представители на 19 български града и населени места, което подчертава националния и международния обхват на проекта. Изложбата представя теми от българската история, духовност, фолклор, архитектура и култура.

Сред сюжетите оживяват образи и символи, свързани с българската държавност, православна традиция, народни обичаи, емблематични личности и културни забележителности. Тазгодишното издание ще се проведе в рамките на третия Фестивал на захарните изкуства в България – събитие, което все по-уверено се утвърждава като една от най-значимите сцени за захарно и арт декораторско изкуство у нас.

С участието си габровските захарни декоратори доказват, че България има творци, способни да създават произведения, които впечатляват не само със своята красота, но и със сложността на изпълнението, силата на посланието и уважението към културното наследство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица