Свържи се с нас

Култура

Каква беше 2017-та година за Етъра?

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“, Архив

Разработеното ново лого и работата за промяна на графична и визуална идентичност е сериозно достижение в работата Етнографски музей на открито „Етър” през 2017 г. Създадени от утвърден на международно ниво специалист, те включват изработен специално за музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика му.

Националният архитектурния конкурс за преустройство на хотел „Странноприемница” и работният проект за преустройство на Кръстникколчовия хан в многофункционална музейна сграда са другите важни задачи през изминалата година.

снимка: ЕМО „Етър“

Най-голямото събитие за музея през 2017 г. – ХV Международен панаир на традиционните занаяти, събира над 120 майстори от България, Румъния, Украйна, Сърбия, Судан, Южна Африка, Иран и други страни. Текстилни техники за багрене и АртЗона са две събития от Панаира, по време на които се представят съвременни изделия на майстори на традиционни занаяти.

За първи път Международната майсторска надпревара е в занаята иконопис. В нея участват осем зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България. Новост е Младежката секция към Майсторската надпревара, където се състезават ученици от училищата по изкуства в Трявна, Сливен и Пловдив.

През 2017 година музеят е съорганизатор и домакин на Национален панаир на музейните сувенири. Форумът поставя важни въпроси, свързани с качеството на музейните сувенири, тяхното разнообразие и начините на популяризиране. В двата панаирни дни се обсъждат проблеми, извършват се продажби, споделят се идеи. Тази проява подпомага дейността на българските музеи, като дава насоки как те да се популяризират чрез сувенирите си.

През 2017 година събитията от традиционно богатия Културен календар на музея са представени с нови акценти, които обогатяват знанията на посетителите за бита и фолклора на балканджиите. Запазена марка на музея е пресъздаване на празнично-обредната система на жителите от този регион. През годината се организират 25 събития, като например Сирни Заговезни, Тодоровден, Гергьовден, Еньовден, Димитровден.

Музеят се включи в Европейските дни на художествените занаяти, Световния ден на плетенето на открито, Международния ден на бащата. С неправителствената организация „МЕЩРА“ за втора година успешно се реализира образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, включваща лекции и усвояване на специфични строителни техники. КЕВИС 2 – Симпозиум за лендарт и кинетично изкуство и тази година събира творци, които представят своите произведения в изложба на открито.

За седми път се организира единственото в страната „Училище за лазарки” и за първи път „Училище за коледари”. Музеят организира обучение в два занаята – бакърджийство и хлопкарство.

Успешната работа на музея в съхраняване на традициите е високо оценена от Председателя на Народното събрание на Република България, от членове на Комисия по култура и образование към Европейския парламент, от представители на Борда на фондация „Америка за България“ и от представители на дипломатическия корпус.

На Международния ден за опазване на паметниците на културата е посветена фотодокументалната изложба „Съградено и съхранено“, а на ХV Международен панаир на традиционните занаяти изложбите „Майсторство отблизо и далеч“ и „Да спечелиш с майсторлък“.

През годината в музея се представят и изложбите „Родопска сватба” на РИМ-Пазарджик, „Колани на кори” с автор Мариана Димитрова, „Икони”, „Традиционни занаяти от Иран”, „Разрушение и съзидание” (посветена на Кольо Фичето), „Някогашните занаяти през погледа на Крум Савов” на РЕМ-Пловдив. Със свои изложби музеят гостува в шест от градовете на страната. С частично финансиране от Министерство на културата е подобрен визуалния разказ в Шарланджийската работилница чрез нови информационни текстове и използване на съвременни технологии. Монтирано е специално осветление и са добавени нови експонати.

През годината са извършени сериозни реставрационни и ремонтни дейности: на калдъръмени и стълбищни настилки, на плочници, на къщите от дясната страна на чаршията, на двете билетни каси. Направено е енергийно обследване на Кръстникколчовия хан и хотела.

снимка: ЕМО „Етър“

През 2017 година музейните фондове се обогатяват с 818 постъпления. Създадени са 1 081 електронни паспорта на движими културни ценности. Реставрационното ателие извършва консервация и реставрация на 103 движими културни ценности, както и димно инсектицидно обработване на хранилищата. Оборудвани са две нови фондохранилища.

През годината музеят издава три научни сборника. Специалистите участват в единадесет научни форума и имат десет публикации в специализирани научни издания. Представители на музея се включват в престижни форуми в Румъния, Сърбия, Словения, Англия, Франция.

От сдружение „Български музеи” на ЕМО „Етър” е връчена новоучредената награда в категория „Събития и работа с публики“. Музеят отново е удостоен със „Сертификат за отличие“ от най-големия туристически сайт „TripAdvisor”. Наградата се връчва на фирми и институции, които предлагат услуги и атракциони за отлично гостоприемство и за тях има много добри отзиви от посетители. ЕМО „Етър” е приет за институционален член на европейската Асоциация на музеите на открито на двадесет и осмата среща на организацията, проведена в Бирмингам, както и за член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ).

През изминалата година 204 837 туристи посещават музейните експозиции. От тях 24 454 са чужденци от 106 държави. Най-много са туристите от Русия, Испания, Франция, Германия, Израел. Музеят е атрактивно място и за жители на Непал, Сингапур, Тайланд, Тайван, Хаваи, Фарьорски острови, Ямайка, Пуерто Рико, Нова Зеландия.

248 са продадените годишни абонаментни карти за индивидуални и семейни посетители.

През 2017 г. Музеят изпълнява плана си за собствени приходи със 101,2% спрямо 2016 г., като най-голям дял заемат приходите от входни такси – 57%. Най-голям ръст бележат приходите от паркинг – 121%, следват приходите от продажба на музейни сувенири – 109,3%.

Пълният отчет за дейността на ЕМО „Етър” през 2017 година може да бъде ползван в музейната библиотека.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Книгата „Исторически съдебни процеси“ на Николай Ангелов представят в Дряново

Published

on

Този четвъртък, 13 март, от 17.30 часа в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“, Исторически музей – Дряново организира представяне на книгата „Исторически съдебни процеси“ от Николай Ангелов. Изданието получи Априловската награда за ръкопис, отпечатан безплатно в определен тираж от габровското издателство „Екс-прес“ през 2024 г.

Днес книгата вече е факт – 200-странично изследване, с високо полиграфско качество. В съдържанието са включени предговор от автора и 19 текста по 17 теми, посветени на знакови дела, оставили отпечатък в световната история. Хронологическият обхват на изследването е от V в. пр.н.е. (делото срещу Сократ) до 20-те години на ХХ век.

Всяко разгледано дело е представено в контекста на времето – бит, войни, идеологически и религиозни конфликти, морал, съдебни практики, политически интереси и социални процеси.

Авторът, юрист по образование, не само проследява детайлите на всяко съдопроизводство, но и прави правен анализ на хода на делата и решенията по тях. В същото време той ги свързва със значими исторически събития и последиците, които са произтекли от тях. Това не е книга за леки четива преди сън или на плажа. Тя е насочена към широк кръг читатели, с интерес към историята и правото.

Въпреки достъпния стил, текстът е сериозно историко-правно изследване и ще допадне на онези, които търсят задълбочен анализ, а не сензационни подробности.

Зареди още

Култура

Вечер, посветена на младите поети в Младежки център Габрово

Published

on

На 21 март, по повод Световния ден на поезията, Младежки център – Габрово и клуба на любителите на книги „Книжни червеи“ кани всички млади поети от 14 до 29 години да извадят своите авторски стихове от тетрадките и да им вдъхнат живот. Събитието е наречено „Поезия и музика в Младежки център – Габрово“ и на него млади таланти ще се съберат, за да се запознаят и четат свои стихове.

Поканени са и младите музиканти – да изпълнят като акомпанимент музиката, която ги вдъхновява или която сами са композирали. Помислено е и за срамежливите, млади хора, с афинитет към сцената, ще поемат ролята на рецитатори, ако авторът не се чувства сигурен пред публика.

Началото на събитието е 18.00 часа, мястото – Младежки център – Габрово. Желаещите да споделят своето творчество могат да пишат на адрес: yc@gabrovo.bg , да се обадят на телефон 088 790 7075 или направо да се запишат чрез Гугъл формуляра, който могат да намерят също в социалните мрежи и сайта на Младежкия център.

Членовете на клуба и младежките работници имат амбицията да издадат стиховете в малък вестник, който да се разпространи в училищата и младежките зони в града, и да популяризира творчеството на младите габровски поети.

Събитието е отворено за всички младежи, които желаят да споделят своите творби или да присъстват като публика. Заповядайте на 21 март в Младежки център Габрово и станете част от празника на поезията, нотите и младостта!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица