Култура
Станаха ясни победителите в конкурса за хотела на ЕМО „Етър“
Известни са победителите в архитектурния конкурс за преустройство на хотела на ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Обявиха победителите в националния архитектурен конкурс за преустройство на хотела на Етнографски музей на открито „Етър”. Това стана в рамките на публично заседание на журито в състав – арх. Йорданка Кандулкова, арх. Христо Станкушев, арх. Делчо Делчев арх. Мария Хлебарова, Главният организатор на хотела Теодора Узунова, Ивелина Цанева – финансов контрольор в ЕМО „Етър” и адвокат Детелин Цонев. Заседанието се проведе в неделя, 21 януари, в сградата на хотел „Странноприемница“.

снимка: ЕМО „Етър“
На първо място беше класиран проекта на арх. Андрей Андреев, арх. Николова и арх. Милена Фетваджиева. Второ място зае Проект 507 – арх. Божидара Вълкова, арх. Борис Тикварски, арх. Мария Гяурова, арх. Цветомира Некова, арх. Поли Гяурова и арх. Майк Фритз. Трето място спечели Гражданско дружество „Портфолио” – арх. Маринела Стефанова и арх. Десислава Парлапанска.
Наградените проекти получават съответно 10 000, 4000 и 2000 лв., като наградата за първото място включва правото на директно възлагане на следващите фази на архитектурно проектиране.
Спечелилият проект се отличи като най-балансираното решение с акцент върху съвременния дизайн. Проектът предлага умела пространствена организация на основните функционални групи, минимална намеса в конструкцията на сграда и запазване на характерни елементи на интериора. Предложението интегрира графичната идентичност на ЕМО „Етър“ и посланието за жива традиция.
Галерия на всички проекти в конкурса може да се види на интернет страницата www.hotelmuzeietar.com и във фейсбук на адрес www.facebook.com/hoteletar
За конкурса
Архитектурният конкурс за хотела на Етнографски музей на открито „Етър“ беше обявен в началото на ноември и е част от дългосрочната програма за обновяване на музея. В рамките на два месеца и половина, участниците трябваше да разработят идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела, така че той да отговоря на визията за бъдещо развитие на етнографския музей. Подготовката по конкурса включваше посещение на обекта от потенциални участници и две обществени обсъждания на заданието – в Габрово и в София. Задачите пред участниците бяха свързани с функционално преосмисляне на част от блока за настаняване, както и общите помещения, заедно с цялостна концепция за интериор при опазване архитектурните стойности на сградата като част от недвижимата културна ценност от национално значение ЕМО „Етър“. Конкурсът се организира от платформата за градски проекти Урбанистас и е подкрепен от Камара на архитектите в България и Съюза на архитектите в България.
Разположен в полите на Стара планина и в непосредствена близост до р. Сивек, хотелът „Странноприемница“ се намира на 8 км южно от центъра на Габрово и е част от Етнографския музей на открито „Етър“. Построен и обзаведен в унисон с цялостния облик на етнографския музей, хотелът предлага възможност за активен отдих, бизнес пътувания, делови срещи, конферентни и фестивални прояви. Осигурява условия за целогодишен отдих далеч от градския шум, съчетан с автентичната атмосфера на българското Възраждане. Разполага с 61 легла в 5 единични, 22 двойни, 2 четворни стаи и 1 апартамент.
Етнографският музей на открито „Етър“ е първият по рода си в България. Открит на 7 септември 1964 г, музеят съхранява и представя архитектурното богатство, стопанското многообразие, бита и културата на населението от централната част на Стара планина от края на ХVІІІ до началото на ХХ в. Разположен на площ от 25 декара, музеят включва над 50 сгради и обекта с обществено и културно предназначение, както и няколко тематични експозиции – единствената в България сбирка от действащи съоръжения, задвижвани с водна сила, ансамбълът „Занаятчийска чаршия“ и традиционни дейности на балканджиите.
Urbanistas е платформа за градска култура и проекти, която цели да изследва, популяризира и съдейства за подобряване на качеството на градската среда.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 22 часаМладши съдия Илиева вече е доктор по право







