Култура
Станаха ясни победителите в конкурса за хотела на ЕМО „Етър“
Известни са победителите в архитектурния конкурс за преустройство на хотела на ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Обявиха победителите в националния архитектурен конкурс за преустройство на хотела на Етнографски музей на открито „Етър”. Това стана в рамките на публично заседание на журито в състав – арх. Йорданка Кандулкова, арх. Христо Станкушев, арх. Делчо Делчев арх. Мария Хлебарова, Главният организатор на хотела Теодора Узунова, Ивелина Цанева – финансов контрольор в ЕМО „Етър” и адвокат Детелин Цонев. Заседанието се проведе в неделя, 21 януари, в сградата на хотел „Странноприемница“.

снимка: ЕМО „Етър“
На първо място беше класиран проекта на арх. Андрей Андреев, арх. Николова и арх. Милена Фетваджиева. Второ място зае Проект 507 – арх. Божидара Вълкова, арх. Борис Тикварски, арх. Мария Гяурова, арх. Цветомира Некова, арх. Поли Гяурова и арх. Майк Фритз. Трето място спечели Гражданско дружество „Портфолио” – арх. Маринела Стефанова и арх. Десислава Парлапанска.
Наградените проекти получават съответно 10 000, 4000 и 2000 лв., като наградата за първото място включва правото на директно възлагане на следващите фази на архитектурно проектиране.
Спечелилият проект се отличи като най-балансираното решение с акцент върху съвременния дизайн. Проектът предлага умела пространствена организация на основните функционални групи, минимална намеса в конструкцията на сграда и запазване на характерни елементи на интериора. Предложението интегрира графичната идентичност на ЕМО „Етър“ и посланието за жива традиция.
Галерия на всички проекти в конкурса може да се види на интернет страницата www.hotelmuzeietar.com и във фейсбук на адрес www.facebook.com/hoteletar
За конкурса
Архитектурният конкурс за хотела на Етнографски музей на открито „Етър“ беше обявен в началото на ноември и е част от дългосрочната програма за обновяване на музея. В рамките на два месеца и половина, участниците трябваше да разработят идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела, така че той да отговоря на визията за бъдещо развитие на етнографския музей. Подготовката по конкурса включваше посещение на обекта от потенциални участници и две обществени обсъждания на заданието – в Габрово и в София. Задачите пред участниците бяха свързани с функционално преосмисляне на част от блока за настаняване, както и общите помещения, заедно с цялостна концепция за интериор при опазване архитектурните стойности на сградата като част от недвижимата културна ценност от национално значение ЕМО „Етър“. Конкурсът се организира от платформата за градски проекти Урбанистас и е подкрепен от Камара на архитектите в България и Съюза на архитектите в България.
Разположен в полите на Стара планина и в непосредствена близост до р. Сивек, хотелът „Странноприемница“ се намира на 8 км южно от центъра на Габрово и е част от Етнографския музей на открито „Етър“. Построен и обзаведен в унисон с цялостния облик на етнографския музей, хотелът предлага възможност за активен отдих, бизнес пътувания, делови срещи, конферентни и фестивални прояви. Осигурява условия за целогодишен отдих далеч от градския шум, съчетан с автентичната атмосфера на българското Възраждане. Разполага с 61 легла в 5 единични, 22 двойни, 2 четворни стаи и 1 апартамент.
Етнографският музей на открито „Етър“ е първият по рода си в България. Открит на 7 септември 1964 г, музеят съхранява и представя архитектурното богатство, стопанското многообразие, бита и културата на населението от централната част на Стара планина от края на ХVІІІ до началото на ХХ в. Разположен на площ от 25 декара, музеят включва над 50 сгради и обекта с обществено и културно предназначение, както и няколко тематични експозиции – единствената в България сбирка от действащи съоръжения, задвижвани с водна сила, ансамбълът „Занаятчийска чаршия“ и традиционни дейности на балканджиите.
Urbanistas е платформа за градска култура и проекти, която цели да изследва, популяризира и съдейства за подобряване на качеството на градската среда.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди един денНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








