Култура
Приключи приемането на проекти по конкурса за хотела на ЕМО Етър
Победителите ще бъдат обявени в отворено за публика заседание на журито на 21 януари, неделя, от 16:30 часа

снимка: ЕМО „Етър“, Архив
Приключи приемането на проекти по националния архитектурен конкурс за реконструкция на хотел “Странноприменица” към Етнографски музей на открито “Етър” (ЕМО Етър).
Проектите ще бъдат оценявани анонимно от жури в края на тази седмица. Победителите в конкурса ще получат парична награда на стойност 10 000 лв., както и договор за директно възлагане за изработване на технически проект.
Наградите за второто и третото място са съответно – 4 000 и 2 000 лв.
Резултатите ще бъдат обявени на публично заседание, което ще се проведе на 21.01.2018 г. от 16.30 ч. в залата на хотел “Страннопримница”.
Поканени да присъстват са участниците в конкурса или техни упълномощени представители и представители на медиите.
За конкурса
Архитектурният конкурс за хотела на ЕМО „Етър“ беше обявен в началото на ноември. В рамките на два месеца и половина, участниците трябваше да разработят идейни проекти за осъвременяване на сградата на хотела, така че той да отговори на визията за бъдещо развитие на Етнографския музей на открито “Етър”. Задачите пред участниците бяха свързани с функционално преосмисляне на част от блока за настаняване, както и общите помещения, заедно с цялостна концепция за интериор при опазване архитектурните стойности на сградата като част от недвижимата културна ценност от национална значение ЕМО Етър.
Журито е в стъстав арх. Йорданка Кандулкова, арх. Христо Станкушев, арх. Делчо Делчев арх. Мартин Христов, арх. Мария Хлебарова, Теодора Узунова – управител на хотела и адв. Детелин Цонев.
Организацията на конкурса, както и заданието към него бяха подготвени от екипа на Урбанистас (urbanistas.eu) – платформа за градска култура и проекти.
Конкурсът е подкрепен от Камара на архитектите в България и Съюз на архитектите в България.
За хотел Странноприемница
https://www.etar.org/hotel/hotel.htm
Разположен в полите на Стара планина и в непосредствена близост до р. Сивек, хотел „Странноприемница“ се намира на 8 км южно от центъра на Габрово и е част от Етнографския музей на открито „Етър“.
Построен и обзаведен в унисон с цялостния облик на етнографския музей, хотелът предлага възможност за активен отдих, бизнес пътувания, делови срещи, конферентни и фестивални прояви. Хотелът осигурява условия за целогодишен отдих далеч от градския шум, съчетан с автентичната атмосфера на българското Възраждане.
Хотелът разполага с 61 легла в 5 единични, 22 двойни, 2 четворни стаи и 1 апартамент.
За ЕМО Етър
https://www.etar.org
Етнографски музей на открито „Етър“ е първият по рода си в България. Открит на 7 септември 1964 г, музеят съхранява и представя архитектурното богатство, стопанското многообразие, бита и културата на населението на централната част на Стара планина от края на ХVІІІ до началото на ХХ в.
Разположен на площ от 25 декара, музеят включва над 50 сгради и обекта с обществено и култово предназначение, както и няколко тематични експозиции – единствената в България сбирка от действащи съоръжения, задвижвани с водна сила, ансамбълът „Занаятчийска чаршия“ и традиционни дейности на балканджиите.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 20 часаМладши съдия Илиева вече е доктор по право







