Свържи се с нас

Култура

Историята на „Свето Богоявление“ в ЕМО „Етър“ е свързана с миналото на българите

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 6 януари, Йордановден, от 09:30 часа в църквата „Свето Богоявление“ в ЕМО „Етър“ започва Света литургия. По-късно ще бъде раздаден курбан и извършен Водосвет.

Църквата с училище „Свето Богоявление“, която на 6 януари има храмов празник, е един от обектите в музея, които предизвикват особен интерес от страна на посетителите. Това не е случайно, тъй като историята й е свързана с миналото на българите от средата на ХІХ век и борбите за църковна независимост на народа ни.

По време на теренно проучване, проведено през 80-те години на ХХ век, музейни специалисти от ЕМО „Етър“ попадат на църквата „Свето Богоявление“ в дряновското село Радовци, която малко преди това – през 1975 година, е обявена за паметник на културата с местно значение. Тогава се ражда идеята в музея да бъде изграден храм, който да е точно копие на вече рушащия се радовски. Както за много добри идеи, така и за реализирането на тази е необходимо време. След повече от 10 години, през 1998-ма, на заседание на Музейния съвет към „Етър“-а идеята отново е върната към живот.

В този орган не влизат само специалисти от етнографския музей на открито. Включени са представители на музеи от община Габрово, архитекти, художници, експерти от местната администрация. Всички те вземат решение в ЕМО „Етър“ да бъде изградена църквата от село Радовци.

снимка: ЕМО „Етър“

„Историята на църквата е интересна. Тя е построена през 1868 година. Освещава я делегация от свещеници, а не митрополит.“, разказа Величка Илиева, главен уредник на ЕМО „Етър“.

Тя припомни, че по това време в Търново служи гръцки владика и жителите на Радовци не желаят той да направи освещаването.

„Тези хора са преселници. Един от най-богатите в селото, чието име не е известно днес, дарява собствена къща за сграда на църквата. Той иска да измоли от Бог помощ в решаването на проблеми от лично естество. Изгражда една абсида на източната страна на църквата, а част от втория етаж приспособява за училище от светски характер.“, разказа още Величка Илиева.

Църквата „Свето Богоявление“ е изградена в ЕМО „Етър“ през периода 1998-2004 г. Със средства се включва голяма част от габровската общност – фирми, институции, майстори.

Великотърновският епархийски съвет и самият музей също участват във финансирането.
„Музеят осигурява реставрацията и консервацията на всички предмети от оригиналната църква, закупува каквото е необходимото за богослуженията и работи с дарители.

Новите икони са платени със средства на „Етър“-а. Много от старите икони са дело на тревненски майстори. Те се намирали в радовската църква. Става въпрос за един късен примитив от втората половина на ХІХ век, иконостас и две от иконите. Други са рисувани от съвременни зографи – Стефан Аенски и Павлин Пенев.“

снимка: ЕМО „Етър“

Директорът на Регионален исторически музей-Габрово Красимира Чолакова, тогава уредник, и Ангел Гоев, по-късно директор на ЕМО „Етър“, са авторите на тематико-експозиционния план на църквата.

На 24 юни 2006 година Великотърновският митрополит Григорий осветява църквата. По-рано този ден е подписано споразумение между Богомил Белчев – кмет на Габрово, Пенка Колева – директор на ЕМО „Етър“ и Негово Високопреосвещенство Григорий – Митрополит Търновски. От тогава църквата работи, като по време на големи християнски празници, какъвто е Йордановден, се извършват богослужения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица