Свържи се с нас

Култура

Историята на „Свето Богоявление“ в ЕМО „Етър“ е свързана с миналото на българите

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 6 януари, Йордановден, от 09:30 часа в църквата „Свето Богоявление“ в ЕМО „Етър“ започва Света литургия. По-късно ще бъде раздаден курбан и извършен Водосвет.

Църквата с училище „Свето Богоявление“, която на 6 януари има храмов празник, е един от обектите в музея, които предизвикват особен интерес от страна на посетителите. Това не е случайно, тъй като историята й е свързана с миналото на българите от средата на ХІХ век и борбите за църковна независимост на народа ни.

По време на теренно проучване, проведено през 80-те години на ХХ век, музейни специалисти от ЕМО „Етър“ попадат на църквата „Свето Богоявление“ в дряновското село Радовци, която малко преди това – през 1975 година, е обявена за паметник на културата с местно значение. Тогава се ражда идеята в музея да бъде изграден храм, който да е точно копие на вече рушащия се радовски. Както за много добри идеи, така и за реализирането на тази е необходимо време. След повече от 10 години, през 1998-ма, на заседание на Музейния съвет към „Етър“-а идеята отново е върната към живот.

В този орган не влизат само специалисти от етнографския музей на открито. Включени са представители на музеи от община Габрово, архитекти, художници, експерти от местната администрация. Всички те вземат решение в ЕМО „Етър“ да бъде изградена църквата от село Радовци.

снимка: ЕМО „Етър“

„Историята на църквата е интересна. Тя е построена през 1868 година. Освещава я делегация от свещеници, а не митрополит.“, разказа Величка Илиева, главен уредник на ЕМО „Етър“.

Тя припомни, че по това време в Търново служи гръцки владика и жителите на Радовци не желаят той да направи освещаването.

„Тези хора са преселници. Един от най-богатите в селото, чието име не е известно днес, дарява собствена къща за сграда на църквата. Той иска да измоли от Бог помощ в решаването на проблеми от лично естество. Изгражда една абсида на източната страна на църквата, а част от втория етаж приспособява за училище от светски характер.“, разказа още Величка Илиева.

Църквата „Свето Богоявление“ е изградена в ЕМО „Етър“ през периода 1998-2004 г. Със средства се включва голяма част от габровската общност – фирми, институции, майстори.

Великотърновският епархийски съвет и самият музей също участват във финансирането.
„Музеят осигурява реставрацията и консервацията на всички предмети от оригиналната църква, закупува каквото е необходимото за богослуженията и работи с дарители.

Новите икони са платени със средства на „Етър“-а. Много от старите икони са дело на тревненски майстори. Те се намирали в радовската църква. Става въпрос за един късен примитив от втората половина на ХІХ век, иконостас и две от иконите. Други са рисувани от съвременни зографи – Стефан Аенски и Павлин Пенев.“

снимка: ЕМО „Етър“

Директорът на Регионален исторически музей-Габрово Красимира Чолакова, тогава уредник, и Ангел Гоев, по-късно директор на ЕМО „Етър“, са авторите на тематико-експозиционния план на църквата.

На 24 юни 2006 година Великотърновският митрополит Григорий осветява църквата. По-рано този ден е подписано споразумение между Богомил Белчев – кмет на Габрово, Пенка Колева – директор на ЕМО „Етър“ и Негово Високопреосвещенство Григорий – Митрополит Търновски. От тогава църквата работи, като по време на големи християнски празници, какъвто е Йордановден, се извършват богослужения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица