Култура
Коледари тръгнаха от ЕМО „Етър“ и наричаха за здраве, берекет и благополучие
Коледарите тръгнаха от ЕМО „Етър” и обиколиха домовете на хора, привързани към българските традиции

снимка: ЕМО „Етър“
Десетки посетители на Етнографски музей на открито „Етър” посрещнаха на 24 декември първите коледари. Обичаят, характерен за бита на българите до средата на ХХ век, бе представен от голяма група младежи, в която се включиха и участниците в „Училището за коледари”.
Руска Симеонова е майка на Генади – един от отличниците на Училището. Тя с нетърпение очаква да види сина си, като участник във възстановката. Споделя, че е репетирал и в къщи.

снимка: ЕМО „Етър“
„Всичко репетира – и наричанията, и песните, и държанието на коледарите. Той много се интересува от история и иска да участва в едно автентично българско коледуване. На мен също много ми допада, че той поддържа нашите традиции.”
Яна е по-малката сестра на Генади. Струва й се странен в това облекло – с калпак на главата, навои на краката, заметнат с ямурлук. Но очаква с интерес да види какво е научил в „Училище за коледари”.

снимка: ЕМО „Етър“
Семейство Петрови от Варна – две дъщери, майка и баща, очакваше коледарите на моста в ЕМО „Етър”. Отседнали в Трявна за празниците и дошли в „Етър”-а, за да видят коледувенето. Знаят, че в коледарските групи се включват ергени и разказват, че това е подобно на друг български обичай – лазаруването, който се прави от неомъжени момичета.
Георги Вълков от осем години живее в Ница. Не сравнява френските обичаи с българските, успява да види красотата навсякъде. Преди години е бил коледар в селото на баща си – Ново Паничарево, което е разположено между Приморско и Бургас.

снимка: ЕМО „Етър“
„Това са едни от най-старите ни християнски традиции. Като малък коледувах, бях ученик. Знам, че се прави на 24 срещу 25 декември. Минава се през всички къщи и се нарича за здраве и берекет през годината.”
Докато посетителите на ЕМО „Етър” бяха в очакване, коледарите направиха последни приготовления в Хлопкарската работилница, където работи един от групата – Симеон Акмаджов.

снимка: ЕМО „Етър“
„Момчета, коя песен сте пели последно? „Стани, стани, нине” ли? Или „Коладе, коладе”?”, пита Илиан Станев – един от опитните коледари в групата, влизайки в работилницата.
Същинският ритуал провокира любопитните посетители, които заедно с коледарите минаха през работилниците на майсторите, а някои дори се присъединиха към изпълненията на песните.

снимка: ЕМО „Етър“
Коледарската обиколка в ЕМО „Етър” завърши с голямо хоро, на което се хванаха както гостите на музея, така и самите коледари.
Коледуването в Габрово започна на 24 декември в ЕМО „Етър”. Коледарите обикалиха къщите на хора от региона, които са привързани към традициите на старите българи.

снимка: ЕМО „Етър“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 7 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 7 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Кримипреди 7 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Културапреди 7 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 7 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово











