Свържи се с нас

Култура

Коледари тръгнаха от ЕМО „Етър“ и наричаха за здраве, берекет и благополучие

Коледарите тръгнаха от ЕМО „Етър” и обиколиха домовете на хора, привързани към българските традиции

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Десетки посетители на Етнографски музей на открито „Етър” посрещнаха на 24 декември първите коледари. Обичаят, характерен за бита на българите до средата на ХХ век, бе представен от голяма група младежи, в която се включиха и участниците в „Училището за коледари”.

Руска Симеонова е майка на Генади – един от отличниците на Училището. Тя с нетърпение очаква да види сина си, като участник във възстановката. Споделя, че е репетирал и в къщи.

снимка: ЕМО „Етър“

„Всичко репетира – и наричанията, и песните, и държанието на коледарите. Той много се интересува от история и иска да участва в едно автентично българско коледуване. На мен също много ми допада, че той поддържа нашите традиции.”

Яна е по-малката сестра на Генади. Струва й се странен в това облекло – с калпак на главата, навои на краката, заметнат с ямурлук. Но очаква с интерес да види какво е научил в „Училище за коледари”.

снимка: ЕМО „Етър“

Семейство Петрови от Варна – две дъщери, майка и баща, очакваше коледарите на моста в ЕМО „Етър”. Отседнали в Трявна за празниците и дошли в „Етър”-а, за да видят коледувенето. Знаят, че в коледарските групи се включват ергени и разказват, че това е подобно на друг български обичай – лазаруването, който се прави от неомъжени момичета.

Георги Вълков от осем години живее в Ница. Не сравнява френските обичаи с българските, успява да види красотата навсякъде. Преди години е бил коледар в селото на баща си – Ново Паничарево, което е разположено между Приморско и Бургас.

снимка: ЕМО „Етър“

„Това са едни от най-старите ни християнски традиции. Като малък коледувах, бях ученик. Знам, че се прави на 24 срещу 25 декември. Минава се през всички къщи и се нарича за здраве и берекет през годината.”

Докато посетителите на ЕМО „Етър” бяха в очакване, коледарите направиха последни приготовления в Хлопкарската работилница, където работи един от групата – Симеон Акмаджов.

снимка: ЕМО „Етър“

„Момчета, коя песен сте пели последно? „Стани, стани, нине” ли? Или „Коладе, коладе”?”, пита Илиан Станев – един от опитните коледари в групата, влизайки в работилницата.

Същинският ритуал провокира любопитните посетители, които заедно с коледарите минаха през работилниците на майсторите, а някои дори се присъединиха към изпълненията на песните.

снимка: ЕМО „Етър“

Коледарската обиколка в ЕМО „Етър” завърши с голямо хоро, на което се хванаха както гостите на музея, така и самите коледари.

Коледуването в Габрово започна на 24 декември в ЕМО „Етър”. Коледарите обикалиха къщите на хора от региона, които са привързани към традициите на старите българи.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица