Свържи се с нас

Култура

Коледари тръгнаха от ЕМО „Етър“ и наричаха за здраве, берекет и благополучие

Коледарите тръгнаха от ЕМО „Етър” и обиколиха домовете на хора, привързани към българските традиции

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Десетки посетители на Етнографски музей на открито „Етър” посрещнаха на 24 декември първите коледари. Обичаят, характерен за бита на българите до средата на ХХ век, бе представен от голяма група младежи, в която се включиха и участниците в „Училището за коледари”.

Руска Симеонова е майка на Генади – един от отличниците на Училището. Тя с нетърпение очаква да види сина си, като участник във възстановката. Споделя, че е репетирал и в къщи.

снимка: ЕМО „Етър“

„Всичко репетира – и наричанията, и песните, и държанието на коледарите. Той много се интересува от история и иска да участва в едно автентично българско коледуване. На мен също много ми допада, че той поддържа нашите традиции.”

Яна е по-малката сестра на Генади. Струва й се странен в това облекло – с калпак на главата, навои на краката, заметнат с ямурлук. Но очаква с интерес да види какво е научил в „Училище за коледари”.

снимка: ЕМО „Етър“

Семейство Петрови от Варна – две дъщери, майка и баща, очакваше коледарите на моста в ЕМО „Етър”. Отседнали в Трявна за празниците и дошли в „Етър”-а, за да видят коледувенето. Знаят, че в коледарските групи се включват ергени и разказват, че това е подобно на друг български обичай – лазаруването, който се прави от неомъжени момичета.

Георги Вълков от осем години живее в Ница. Не сравнява френските обичаи с българските, успява да види красотата навсякъде. Преди години е бил коледар в селото на баща си – Ново Паничарево, което е разположено между Приморско и Бургас.

снимка: ЕМО „Етър“

„Това са едни от най-старите ни християнски традиции. Като малък коледувах, бях ученик. Знам, че се прави на 24 срещу 25 декември. Минава се през всички къщи и се нарича за здраве и берекет през годината.”

Докато посетителите на ЕМО „Етър” бяха в очакване, коледарите направиха последни приготовления в Хлопкарската работилница, където работи един от групата – Симеон Акмаджов.

снимка: ЕМО „Етър“

„Момчета, коя песен сте пели последно? „Стани, стани, нине” ли? Или „Коладе, коладе”?”, пита Илиан Станев – един от опитните коледари в групата, влизайки в работилницата.

Същинският ритуал провокира любопитните посетители, които заедно с коледарите минаха през работилниците на майсторите, а някои дори се присъединиха към изпълненията на песните.

снимка: ЕМО „Етър“

Коледарската обиколка в ЕМО „Етър” завърши с голямо хоро, на което се хванаха както гостите на музея, така и самите коледари.

Коледуването в Габрово започна на 24 декември в ЕМО „Етър”. Коледарите обикалиха къщите на хора от региона, които са привързани към традициите на старите българи.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица