Свържи се с нас

Култура

Игнажден в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На Игнажден, 20 декември, започва народната Нова година. През вратите на домовете не се пуска да премине който и да е. Първият влязъл човек може да донесе късмет, но може и да обрече семейството на лишения и проблеми. Като място, свързано с традициите, Етнографски музей на открито „Етър” очаква своя „полазник”.

Обредна храна, която е приготвяна в българските семейства на Игнажден, ще бъде представена в музея на 20 декември. От 09:00 до 13:00 часа, на втория етаж в Самарджийската къща, Мила Кръстева ще сготви баница с праз лук. Демонстраторката е запомнила как се прави това постно ястие от жените в семейството си и е готова да го сподели с гостите на музея.

Продукти: праз лук – 1 връзка от 6 стръка, ориз – 0, 250 кг., захар – 0, 200 кг., листи за баница – 0, 500 /1 пакет/, олио – 0, 250 кг., счукани орехи – 0, 300 кг., глава целина.

Начин на приготвяне: В съд с мазнина леко се запържва праз лука и настърганата глава целина. Отделно се сварява в подсолена вода ориза. Прибавя се към праз лука. Прибавят се и счуканите или нарязани орехи. Добавя се и захарта. Вземат се по два листа и с малко мазнина по средата и част от получената смес се навиват на руло. Нареждат се между 5 – 6 рула в намазана тавичка. Отгоре се поръсва малко захар. Пече се в умeрена фурна.

При влизането си в Самарджийската къща, гостите на ЕМО „Етър” ще имат възможност да вземат наръч съчки, за да ги поставят, както е по традиция, до запаленото огнище.

снимка: ЕМО „Етър“

Преди обед на Игнажден в ЕМО „Етър” пристига група момчета от Училището за коледари. Около 11:30 часа, облечени в народни носии, те ще направят своята генерална репетиция, преди същинското коледуване. Младежите вече са научили характерната за този обичай обредност, а майсторите с готовност отварят работилниците си за репетицията на бъдещите коледари.

Игнажден, който бележи началото на народната Нова година, се нарича Полазница или Полазовден. Човекът, който влиза пръв, се нарича полазник. Ако той е добър, трудолюбив, здравеняк и добър стопанин – годината ще бъде щастлива и плодородна за семейството.

При влизането в дома полазникът трябва да внесе трески, съчки или слама, които слага най-често край огнището или зад вратата и сяда върху тях „да мъти”. Домакините канят гостенина да седне – за да седят и мътят на полога кокошките. Полазникът разравя огъня с шумка от дъбово, крушово или сливово дърво, като нарича „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца…дечица”. За полазник се смята и всеки член от семейството, който на Игнажден излезе навън и се върне с трески или слама вкъщи.

Вечерта преди празника стопанката реди игнажденска трапеза – все постни ястия и голям кравай, който полазника на другия ден разчупва над трапезата за берекет.

На този ден се пророкува за късмета през следващата година. Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще се измътят запъртъци.

На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън или сол, за да не се „изнесе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се става от трапезата по време на ядене, за да не стават кокошките от полога, докато мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка.

От този празник коледарската дружина се събира и започва да разучава песните. Вярва се, че на този ден са започнали родилните мъки на Божията майка. В коледарските песни се пее:„Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Проф. Стоянович: Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността!

Published

on

Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесе тленните останки на българския владетел.

Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.

„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.

Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.

По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. 

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.

Зареди още

Култура

Излезе от печат първото книжно издание „Преминал майстор през земята“

Published

on

Излезе от печат първото книжно издание, събрало отличените творби от Националния детски конкурс, посветен на майстор Колю Фичето – „Преминал майстор през земята“. Конкурсът се организира традиционно от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, и се радва на широка популярност сред децата и младежите в страната.

Луксозното цветно издание е богато илюстрирано и обхваща в ретроспекция трите последни издания на конкурса – от 2022 до 2024 година. На 120 страници са събрани отличените творби в категориите „Изобразително изкуство“, „Литературно творчество“ и „Макет“, представени по възрастови групи. Книгата включва също и фотографии от церемониите по награждаване, запечатали емоционални моменти и вълненията на участниците.

За създаването на книжното издание работи авторски екип на Исторически музей – Дряново. Съставител е Гергана Симеонова, фотографиите са дело на Венцислав Симеонов, а издателството е „Фабер“, 2025.

През 2025 година се навършват 90 години от рождението на поетесата Теодора Ганчева (1935 – 2015 г.), автор на емблематичното стихотворение „Преминал майстор през земята“, което преди 3 години вдъхновява инициативата.

Зареди още

Култура

Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“

Published

on

На 2 юни от 19.00 ч. в Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, зрителите ще могат да се насладят на хитовата театрална постановка „Лъжата“ от Флориан Зелер, с режисура на Борислав Чакринов.

Събитието се реализира благодарение на Импресарска къща „Верди Арт“ и продуцентска компания Viva Arte. На сцената ще се качат някои от най-популярните и обичани български актьори: Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова – Маца.

Пиесата „Лъжата“ представя живота на две семейни двойки от средната класа, въвлечени в поредица от изневери, подозрения и недоизказани истини.

Спектакълът е едновременно смешен и болезнено реалистичен – портрет на съвременния човек, изгубен между морал, удобство и страх да погледне истината в очите.

Комедията предлага на зрителите вихрушка от интриги, полуистини и неочаквани обрати, поднесени с много хумор и актьорска експресивност. Режисьорът Борислав Чакринов успява с лекота да преведе публиката през лабиринта на съвременните човешки взаимоотношения и да провокира смях, съчувствие и размисъл.

Билети можете да намерите на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, всеки работен ден от 10.00 – 14.00 ч. и 15.00 – 19.00 ч. Вашите резервации можете да направите на телефон: 0896 745 100 или да закупите онлайн билети – скоро достъпни на: https://entase.to/upf

*Допълнителна информация: 0898 293 951. При закъснение над 10 минути, местата по билетите не са гарантирани. Зрителите ще бъдат настанявани по преценка на организаторите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица