
То се случи на 10 декември в Габрово. Първо по рода си, обединяващо в концептуален проект три формата: „България пее“, среща–разговор с идеолога на събитието – световно известния магьосник – диригент Йордан Камджалов и изпълнението на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека.
Три събития, осъществени на три различни етажа на Художествена галерия „Христо Цокев, всяко от които надграждаше предходното, за да се стигне до крайната цел – съпреживяването, сливането с космическото звучене на българските песни.
Първото впечатление беше от светлинките по стъпалата към първия етаж. Те мамеха и обещаваха тайнство и магия. Второто беше изненадата от празната зала. Един обръч от столове я опасваше, но те бяха твърде малко за нахлуващите посетители. Екран, озвучителна уредба и миниатюрен подиум даваха повод за предположения.
После, почти невидимо, отнякъде се появи Маестрото. Фин, ненатрапващ се, един от нас. Събра всички погледи, обедини мислите, превърна множеството в инструмент. И започна да го настройва. Оформи колони като струни, които тропаха и пляскаха в зададената от него последователност. Накара всеки да се вслушва в себе си и в съседа. Синхронизира ни. Подчини ни с плавните движения на ръцете си.
Най-удивителното беше, когато тези хора, случайно събрани заедно, запяха и магията се получи – повече от сто души пееха една от най-съкровените български песни – „Хубава си, моя горо“. Никой не се възпротиви, никой не пожела да напусне залата, пеехме пак и пак, обединени от една обща цел – да изпеем песента възможно най-добре.
Следващото ниво на преживяване беше разговорът с Маестрото. Допусна ни до своите разбирания за света, до надеждите си за едно ново Възраждане, до вярата в човека и в неговите безкрайни възможности. Почувствахме огорчението му от охолството, в което живеем, от неизползваната свобода, с която разполагаме. Разказа ни за началото на своя път и ни изпълни с любовта и благодарността си към своите родители. Пося в нас усещането, че всеки е неразделна част от цялото и специален поотделно. Накара ни отново да се преклоним пред героите на България и пред нейните будители и ни припомни, че трябва не да осъждаме, а да ценим.
И отново никой не си тръгна, никой не напусна залата… С пречистени мисли се отправихме на последния етаж, където столовете, обособени в три сектора, оформяха кръг с три лъча. В полумрака светеха светлинките по пода. И постепенно въздухът от всички страни започна да вибрира, пространството се насити със звук, сякаш таванът се отвори и се превърна в купол.
Добавиха се гласове, като шепот, наслагващи се и интерфериращи един с друг. И уж това бяха познатите на нас песни „Хубава си моя горо“ и „Притури се планината“ и не бяха – защото по-важно беше звученето, което резонираше в нас самите и ставахме част от гората, от планината и сякаш получавахме свише отговор на изпятата молитва „Отче наш“. И ни изпълваше благоговение, умиротворение, удивление от случващото се.
Да, Маестро Камджалов отключи предколедно в нас светлината и станахме „на Космоса с трептенето в единен съвършен синхрон“.
Остава само да си пожелаем нашият град да бъде не само началото на пътя, а пресечната точка на пътищата на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека, защото е важно да се връщаш там, откъдето си тръгнал.
И да благодарим на Фондация „Камджалов“, на организатора Народно читалище „Будителите-2017“, на спомоществователите Рекламна агенция „Елмазови“, клуб „Фотоплейс“, хотел „МАК“, „М Прес“, ресторант „РЕСТ“, вестник „100 вести“, „Габрово Нюз“, център „Озарение“, както и на включилите се доброволци за безвъзмездната им помощ.
Автор: Росица Кънева.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди един денНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








