Свържи се с нас

Култура

Отключването на светлината с Йордан Камджалов

Йордан Камджалов: За мен най-важен е Човекът!

Published

on

То се случи на 10 декември в Габрово. Първо по рода си, обединяващо в концептуален проект три формата: „България пее“, среща–разговор с идеолога на събитието – световно известния магьосник – диригент Йордан Камджалов и изпълнението на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека.

Три събития, осъществени на три различни етажа на Художествена галерия „Христо Цокев, всяко от които надграждаше предходното, за да се стигне до крайната цел – съпреживяването, сливането с космическото звучене на българските песни.

Първото впечатление беше от светлинките по стъпалата към първия етаж. Те мамеха и обещаваха тайнство и магия. Второто беше изненадата от празната зала. Един обръч от столове я опасваше, но те бяха твърде малко за нахлуващите посетители. Екран, озвучителна уредба и миниатюрен подиум даваха повод за предположения.

После, почти невидимо, отнякъде се появи Маестрото. Фин, ненатрапващ се, един от нас. Събра всички погледи, обедини мислите, превърна множеството в инструмент. И започна да го настройва. Оформи колони като струни, които тропаха и пляскаха в зададената от него последователност. Накара всеки да се вслушва в себе си и в съседа. Синхронизира ни. Подчини ни с плавните движения на ръцете си.

Най-удивителното беше, когато тези хора, случайно събрани заедно, запяха и магията се получи – повече от сто души пееха една от най-съкровените български песни – „Хубава си, моя горо“. Никой не се възпротиви, никой не пожела да напусне залата, пеехме пак и пак, обединени от една обща цел – да изпеем песента възможно най-добре.

Следващото ниво на преживяване беше разговорът с Маестрото. Допусна ни до своите разбирания за света, до надеждите си за едно ново Възраждане, до вярата в човека и в неговите безкрайни възможности. Почувствахме огорчението му от охолството, в което живеем, от неизползваната свобода, с която разполагаме. Разказа ни за началото на своя път и ни изпълни с любовта и благодарността си към своите родители. Пося в нас усещането, че всеки е неразделна част от цялото и специален поотделно. Накара ни отново да се преклоним пред героите на България и пред нейните будители и ни припомни, че трябва не да осъждаме, а да ценим.

И отново никой не си тръгна, никой не напусна залата… С пречистени мисли се отправихме на последния етаж, където столовете, обособени в три сектора, оформяха кръг с три лъча. В полумрака светеха светлинките по пода. И постепенно въздухът от всички страни започна да вибрира, пространството се насити със звук, сякаш таванът се отвори и се превърна в купол.

Добавиха се гласове, като шепот, наслагващи се и интерфериращи един с друг. И уж това бяха познатите на нас песни „Хубава си моя горо“ и „Притури се планината“ и не бяха – защото по-важно беше звученето, което резонираше в нас самите и ставахме част от гората, от планината и сякаш получавахме свише отговор на изпятата молитва „Отче наш“. И ни изпълваше благоговение, умиротворение, удивление от случващото се.

Да, Маестро Камджалов отключи предколедно в нас светлината и станахме „на Космоса с трептенето в единен съвършен синхрон“.

Остава само да си пожелаем нашият град да бъде не само началото на пътя, а пресечната точка на пътищата на Ансамбъла на Музикалната Лаборатория за Човека, защото е важно да се връщаш там, откъдето си тръгнал.

И да благодарим на Фондация „Камджалов“, на организатора Народно читалище „Будителите-2017“, на спомоществователите Рекламна агенция „Елмазови“, клуб „Фотоплейс“, хотел „МАК“, „М Прес“, ресторант „РЕСТ“, вестник „100 вести“, „Габрово Нюз“, център „Озарение“, както и на включилите се доброволци за безвъзмездната им помощ.

Автор: Росица Кънева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица