Свържи се с нас

Култура

Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел

Новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ се превръща в модел за Община Габрово

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

В „Генератор“ – известно сред столичните дизайнерски и арт-среди място, бе представена новата визуална и графична идентичност на Етнографски музей на открито „Етър“. Създадена от утвърдени на международно ниво специалисти, тя включва не само лого, но и много важни послания, изработен специално за нуждите на музея шрифт, както и всички компоненти, изграждащи облика на тази културна институция.

Община Габрово превръща този процес в модел, по който да се развива самата идентичност на населеното място, а не само на отделните институции. Това стана ясно от изявление на зам.-кмета Нела Рачевиц.

Г-жа Рачевиц бе част от журито за определяне на победител за изработване на нова графична идентичност на ЕМО „Етър“. Тя участва в двете обществени обсъждания. Първото се състоя в Габрово на 5 декември, а второто два дни по-късно в столицата. Авторът Красен Кръстев, победител в проведения през лятото конкурс и Борил Караиванов, член на журито, представиха резултатите.

снимка: ЕМО „Етър“

 – Г-жо Рачевиц, Вие бяхте част от журито, доволна ли сте от резултата?
– Изключително съм доволна от резултата. Аз винаги казвам, че резултатите са важни, но не по-малко важен е един процес. Бих казала, че тук имаше един развиващ участниците процес. Резултатът е насочен към младите хора. Този тип символика, илюстративност и графичност са харесвани и прилагани от тях. В тяхно лице трябва да намерим продължители на делото. И когато търсим техните внимание и ангажираност, ние трябва да го търсим със средствата, които им въздействат.

 – Тази твърде модерна визуална и графична идентичности, която ни предлагате – вие като жури и авторите – логото, шрифтовете, цветовите гами, изпълняват ли ролята, която има ЕМО „Етър“? А тя е да съхрани миналото в съвременността и да го пренесе в бъдещето.
– Аз бих казала – да. Грешка би било да разглеждаме отделните елементи сами за себе си. Трябва да се разглежда комплексът от въздействия. Само по себе си логото, разгледано в черно-бяло, е едно. Шрифтът, сам за себе си, е друго. Аз говоря за въздействието на комбинацията от всички елементи на графичната идентичност. За цветовете не бих казала, че са модерни. Те са извадени от продукти и процеси, характерни преди 150-200 години. Ако нашите баби и дядовци са харесвали такива цветови комбинации, то ние се връщаме към нещо забравено. Модерното е винаги добре забравено старо, можем и така да приемем нещата. За мен много символи, лога, послания са се концентрирали върху някакъв вид емоция и подсъзнателни усещания. Не е рисунъкът, нещото което вълнува най-много младите и хората от средната възраст. Имам възможност да наблюдавам детските филми и виждам, че децата приемат моралните послания по един по-различен начин.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Борил Караиванов, член на журито, сподели преди малко, че е трябвало от трите направени предложения на участниците в конкурса да стигнете до едно, но не с гласуване, а единодушно. Наложило се е да се премине процес на убеждаване, на изтъкване на предимства. Вие на този вариант на графична идентичност ли бяхте привърженик от началото или на друг?
– Не бях привърженик на този вариант. Гласуването не се случи в един ден, а беше процес, продължил няколко месеца. В началото тръгнах илюстративно – от картинката. Но след това все повече се питах: „Как да покажеш богатството на „Етър“-а с една картинка? Как да изразиш материалното и нематериалното? Как да включиш всички занаяти? Как да предадеш посланието напред?“. Всяка от снимките показва нещо. Може да има стотици и хиляди снимки. Как да ги събереш в една? За мен това беше процес, през който преминах, задавайки въпроси, изслушвайки участниците в конкурса. Това участие ме обогати, аз самата израснах в този процес.

 

снимка: ЕМО „Етър“

– Как ще оцените представянето на новата визуална и графична идентичност на ЕМО „Етър“ не само в Габрово, но и в София. Това дава ли един по-национален облик?
– Поне по моите познания, за първи път се случва такова представяне на един музей в ново време. Надявам се многото усилия да бъдат популяризирани. От тук нататък трябва да се направи всичко възможно начинът, по който се случиха нещата в „Етър“-а да достигне до повече институции. Този модел може да бъде приложен към всеки бизнес, към всяка местна власт или министерство. Всеки трябва да я открие и да намери средствата за реализация.

снимка: ЕМО „Етър“

– Община Габрово създава ли един модел, по който да се развиват институциите и тя самата?
– Истината е, че „Етър“-а ни подаде този модел. Той не е открит от Общината, той е създаден от консултантите и колектива на музея. Аз благодаря, че станах част от него, участвайки в журито. За нас той е нещо, което се случва в една малка част, каквато е „Етър“-а, а ние трябва да го разширим и поне в Габровско да бъде припознато и от други, да се приложи и да се развие. Отговорността на музея сега е много голяма – да овладее продукта. Мисля си, че е много добре сега да се направи един наръчник, в който всичко да се опише като стандарт. Това ще облекчи изпълнителите, тъй като много хубави неща са били несъвсем коректно изпълнявани и са губили част от качеството си.

снимка: ЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица