Поради извънредната ситуация и невъзможността да реализира събития на живо, екипът на сайта за литература изкуство и култура TetraDkata.com организира виртуално поетично четене, озаглавено “Не на шега”.

То ще се състои на страницата на Tetradkata.com във фейсбук на 1 април 2020 г. от 18:30 ч. под формата на видео.

Редица автори, публикували в сайта, ще споделят свои стихове за всички, които проявяват интерес към съвременната българска поезия. Участие ще вземат поетите: Теодора Тотева, Иван Христов, Невена Борисова, Анжела Димчева, Боряна Богданова, Денис Олегов, Петър Чухов, Георги Славов, Васил Прасков, Георги Гаврилов, Анна Лазарова, Яна Вълчева, Иван Хр. Христов, Нели Тотева, Джина Панчева-Дундова, Калоян Христов.

Водещи ще бъдат Калоян Христов и Иван Хр. Христов.

Не пропускайте!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за Мария Патрунчева – първата габровка, дипломирана акушерка.

В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.

Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.

В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.

Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/