Кандидатурата от област Габрово, която продължава в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища – България“ е „Сладкият аромат на наследството. Боян Минчев – майсторът шекерджия“, съобщиха от Областна администрация – Габрово.

Номинацията му бе издигната от РЕМО „Етър“ и представя знания и умения, свързани с традиционното производство на сладкарски деликатеси – шекерджийство.

Оценката на областния кръг бе проведена от петчленна комисия, съставена от представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, експерти от музеите в Габрово, Дряново и Трявна и РЕКИЦ „Читалища“.

Боян Минчев е наследник на българските шекерджии, които през втората половина на ХIХ, началото на ХХ век започват да практикуват занаята в Габрово, след като изучават тайните и тънкостите му в Румънско.

По това време захарта е била скъпа, затова сладкарските изделия са се приемали като празнични лакомства и са се внасяли в минимални количества от Цариград и Букурещ. Купували са се за празници по панаири и тържища, в кафенета и сладкарници.

През втората половина на века в Габрово има 5 майстори и шекерджийството се смята за най-модерния и млад занаят. Майстор Боян Минчев започва обучението си в занаята в шекерджийската работилница на музей „Етър“, където работят дядо му и неговия вуйчо.

Той е трето поколение шекерджия. Верен на традициите, Боян Минчев продължава да изработва всички изделия ръчно и да радва малки и големи в празник и делник и да предава занаята на най-любознателните.

Вечерта на 24 октомври беше специална за Дома на хумора и сатирата и любителите на карикатурното творчество. Представени бяха изложбите от Карикатурен салон 2024, които са четири и са разположени на втория и четвърти музеен етаж. Те ще могат да бъдат разгледани до края на февруари 2025 г.

На най-високия етаж във Веселата къща е позиционирана самостоятелната изложба „Парченца време” на проф. Анри Кулев. Проф. Кулев е художник, режисьор и продуцент на игрални, документални и анимационни филми. Има над 15 самостоятелни изложби – графика, анимационни ескизи и живопис в Анси, Хирошима, София, Оберхаузен, Краков, Берлин, Москва, Братислава, Пловдив, Варна и др.

След изложбата му в Музея за модерно изкуство МоМА 8 Ню Йорк през 1980 г. анимациите „Гарсониера“ и „Неделя“ влизат в колекцията на музея. Носител е на близо 30 национални и международни награди за филмите си. Малко по-късно в зала „Стефан Фъртунов” бяха открити три изложби в една – селекции от 49-тата Национална изложба на карикатурата, 13-тия Международен конкурс за карикатура „Маслината”, Кирения, Кипър и Първия международен конкурс „Вода, река, хора” в Русе.

На откриването присъстват проф. Анри Кулев, Зия Сенсер – член на Общинския съвет на Кирения и председател на Комисията по култура и изкуство, Зафер Туткулу – член на борда на Асоциацията на кипърските турски карикатуристи и член на Организационния комитет на конкурса „Маслината”, Валери Александров – председател на секция „Карикатура” при СБХ, Ивайло Цветков – носител на наградата „Златен Езоп” от последното Габровско биенале.

Появяват се нови градове, които искат да са част от културните събития за карикатурата, гледайки примера на Габрово – каза Чавдар Николов, карикатурист от издателство ПРАС ПРЕС и с познатото си чувство за хумор засегна една важна тема за карикатуристите, работата, на които е свързана с политическата сатира.

Изправени пред сериозното предизвикателство, резултат от все по-малкото вестници тези майсторите на карикатурата са все по-малко – отбеляза Николов. Той подчерта още доброто сътрудничество на Дома на хумора и сатирата със секция Карикатура при СБХ.

В Карикатурен салон 2024 е първото гостуване на наградените и други избрани творби от конкурса „Вода, река, хора“, организиран от Община Русе, ОП Русе арт и СБХ – секция Карикатура по повод 20 години от подписването на Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав и 20 години отбелязване на Ден на река Дунав.

В рамките на салона Музеят на хумора и сатирата представя и селекция от 13-тото издание на Международния карикатурен конкурс Маслината, проведен в Кипър през 2024 г. Преди 23 години в община Кирения в Кипър започва да се провежда Фестивал на маслината, целящ да защити маслиновото дърво и продуктите от него, произвеждани от хиляди години. За да привлече вниманието към темата, се ражда карикатурният конкурс Маслината, който има за цел да критикува противоречията и лошите политики по отношение на производството на маслини по начин, разбираем за широката публика.

*Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово.

На 1 ноември тази година, от 15.00 часа, в Националния музей на образованието в Габрово ще се състои специална прожекция на документалния филм „Тане Войводата“. Събитието ще включва и среща с авторите на филма, като входът е свободен за всички желаещи.

Филмът „Тане Войводата“ разказва за живота и революционната дейност на Тане Николов – един от малко известните, но значими герои на българската история. През близо 25-годишния си път на борба, Тане Николов участва в ключови събития като Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни и Първата световна война.

Той е водач на Вътрешната тракийска революционна организация, която се бори срещу отстъпването на Беломорска Тракия на Гърция, и играе важна роля в знаменитата битка на връх Ножот през 1907 г., когато 200 четници се изправят срещу трихилядна турска армия. Това сражение се смята за едно от най-епичните в македоно-одринското освободително движение.

Снимките на филма обхващат 35 локации в три различни държави и включват близо 300 реставрирани фотографии от Държавна агенция „Архиви“ и български музеи, както и уникални архивни кадри от Българската национална филмотека.

Музикалното оформление съчетава автентична народна музика, изпълнена от Оркестър „Зорница“, и специално композирана за филма музика, изпълнена от Представителна камерна група към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Гласът на диктора е на актьора Светозар Кокаланов. Това събитие обещава да бъде важен културен момент, представяйки на публиката неизвестни страници от българската история и отдавайки дължимото на делото на Тане Николов – герой, чийто принос заслужава да бъде запомнен.