Шарланджийската работилница в ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър” ще бъде представен проекта „Как се вади шарлан” и ще бъде открита преустроената Шарланджийска работилница. Датата е 12 декември, началото – 12:15 часа.

Един шарланджия разказва за занаята си. Занаят, който отдавна не се практикува. Благодарение на чудесната игра на актьора Илия Костадинов, видеото представя едно минало, до което хиляди хора могат да се докоснат, да усетят мириса на орехи, да чуят потракването на съоръженията за добиване на масло от ядки, да чуят историята на занаята шарланджийство.

Къде според вас би стояло маслото от ядки – шарлан, ако си го представим в някоя съвременна магазинна верига за хранителни продукти? Безспорно на щанда с надпис БИО.

Как се вади шарлан

Преди век, такива надписи не са поставяни. Хората просто отиват в работилницата на шарланджията и купуват шарлан. Олиото в днешния му вид не съществува. Ядките се изпичат, след което от тях се изстисква растителното масло. Шарланът се добива основно от орехи и сусам. Получава се и от други видове семена и ядки.

Днес само в Етнографски музей на открито „Етър” се намира достъпна за посетители експозиция, представяща производството на шарлан от орехи. Доскоро, за разлика от другите работилници в „Етър”-а, тя бе статична, показваща основните съоръжения, свързани с производството на шарлан.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

Одобреното за финансиране от Министерство на културата проектно предложение „Как се вади шарлан”, по проектна сесия ЗА ЧАСТИЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО И ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА, даде възможност да се преустрои и подобри визуалния разказ в Шарланджийската работилница, да се акцентира върху важните технологични процеси с ново осветление, съвременни софтуерни приложения и информационни модули.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

В подновената експозиция посетителите не само имат възможност да чуят драматизирания разказ на шарланджията – стопанин на работилницата. Чрез интерактивно приложение могат да се запознаят с основните съоръжения и тяхната роля в производството на шарлан, да научат, любопитна информация за занаята шарланджийство, за орехите, за шарлана и неговото приложения в миналото.

Благодарение на екип на лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, е изработен специален софтуерен продукт – добавена реалност, който представя движението на мелничния механизъм.
Към съоръженията са експонирани нови инструменти и артефакти, подсилващи експозиционния разказ. Показан е още един аспект от дейността в една шарланджийска работилница – търговията с шарлан. Представени са експонати, свързани с пренасянето и съхраняването на шарлана при търговия на дребно.

Посетителите могат да видят и два интересни предмета, копия на оригинали, изработени от бакърджията майстор Петър Паунов.

Единият е кепче – мярка, отчитаща 250 и 500 грама. Кепчето е по-дълбоко от стандартното и прилича на черпак. Калайдисано е отвън и отвътре, защото при употреба се облива цялото и може да се окисли. Има и човка – език, за внимателно отливане на шарлана.

Кепче и шарланджийска фуния

Другият интересен предмет е шарланджийската фуния. Количеството, което събира е колкото една чаша. Накрайникът се слага в бутилка. Той е специален, извит, за да бие струята по стената на съда и да се вижда как бутилката се пълни равномерно. Ако от накрайника струята тече направо, тя се разпенва и вдига обема на шарлана. Така се лъжат и клиентите, и шарланджията. Само два вида фунии – кръчмарската и шарланджийската, са цилиндрични, другите са конусни.

Проучването, подготовката и реализацията на проекта бе едно изключително предизвикателство, което нямаше да бъде успешно без широкоспектърния екип, който стои зад реализацията му. Това са музейни специалисти, майстори, дизайнер, фотограф, оператор, художник, софтуерен специалист и журналист. Нямаше да има своя цялостен характер без знанията на етнографи от страната, спомените на респонденти, без опита на съвременните производители на орехи и тахан.

По време на проучването бяха открити нови единомишленици за съхраняването на този интересен занаят: Лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, производители на орехи от с. Голямо Дряново и други населени места в страната.

Сред европейските музеи на открито ЕМО „Етър“ e определян като един от най-забележителните примери за представяне на занаятчийската култура в доиндустриалния период. Той притежава богат фонд от проучени и документирани занаятчийски традиции на национално ниво от Възраждането до наши дни. Обновената Шарланджийска работилница, която съчетава традиция със съвременни технологии, е важна стъпка към съхраняване на неповторимото минало на българския народ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730