Свържи се с нас

Култура

Откриват обновената Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър“

Обновената Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър” съчетава традиция със съвременни технологии

Published

on

Шарланджийската работилница в ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър” ще бъде представен проекта „Как се вади шарлан” и ще бъде открита преустроената Шарланджийска работилница. Датата е 12 декември, началото – 12:15 часа.

Един шарланджия разказва за занаята си. Занаят, който отдавна не се практикува. Благодарение на чудесната игра на актьора Илия Костадинов, видеото представя едно минало, до което хиляди хора могат да се докоснат, да усетят мириса на орехи, да чуят потракването на съоръженията за добиване на масло от ядки, да чуят историята на занаята шарланджийство.

Къде според вас би стояло маслото от ядки – шарлан, ако си го представим в някоя съвременна магазинна верига за хранителни продукти? Безспорно на щанда с надпис БИО.

Как се вади шарлан

Преди век, такива надписи не са поставяни. Хората просто отиват в работилницата на шарланджията и купуват шарлан. Олиото в днешния му вид не съществува. Ядките се изпичат, след което от тях се изстисква растителното масло. Шарланът се добива основно от орехи и сусам. Получава се и от други видове семена и ядки.

Днес само в Етнографски музей на открито „Етър” се намира достъпна за посетители експозиция, представяща производството на шарлан от орехи. Доскоро, за разлика от другите работилници в „Етър”-а, тя бе статична, показваща основните съоръжения, свързани с производството на шарлан.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

Одобреното за финансиране от Министерство на културата проектно предложение „Как се вади шарлан”, по проектна сесия ЗА ЧАСТИЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО И ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА, даде възможност да се преустрои и подобри визуалния разказ в Шарланджийската работилница, да се акцентира върху важните технологични процеси с ново осветление, съвременни софтуерни приложения и информационни модули.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

В подновената експозиция посетителите не само имат възможност да чуят драматизирания разказ на шарланджията – стопанин на работилницата. Чрез интерактивно приложение могат да се запознаят с основните съоръжения и тяхната роля в производството на шарлан, да научат, любопитна информация за занаята шарланджийство, за орехите, за шарлана и неговото приложения в миналото.

Благодарение на екип на лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, е изработен специален софтуерен продукт – добавена реалност, който представя движението на мелничния механизъм.
Към съоръженията са експонирани нови инструменти и артефакти, подсилващи експозиционния разказ. Показан е още един аспект от дейността в една шарланджийска работилница – търговията с шарлан. Представени са експонати, свързани с пренасянето и съхраняването на шарлана при търговия на дребно.

Посетителите могат да видят и два интересни предмета, копия на оригинали, изработени от бакърджията майстор Петър Паунов.

Единият е кепче – мярка, отчитаща 250 и 500 грама. Кепчето е по-дълбоко от стандартното и прилича на черпак. Калайдисано е отвън и отвътре, защото при употреба се облива цялото и може да се окисли. Има и човка – език, за внимателно отливане на шарлана.

Кепче и шарланджийска фуния

Другият интересен предмет е шарланджийската фуния. Количеството, което събира е колкото една чаша. Накрайникът се слага в бутилка. Той е специален, извит, за да бие струята по стената на съда и да се вижда как бутилката се пълни равномерно. Ако от накрайника струята тече направо, тя се разпенва и вдига обема на шарлана. Така се лъжат и клиентите, и шарланджията. Само два вида фунии – кръчмарската и шарланджийската, са цилиндрични, другите са конусни.

Проучването, подготовката и реализацията на проекта бе едно изключително предизвикателство, което нямаше да бъде успешно без широкоспектърния екип, който стои зад реализацията му. Това са музейни специалисти, майстори, дизайнер, фотограф, оператор, художник, софтуерен специалист и журналист. Нямаше да има своя цялостен характер без знанията на етнографи от страната, спомените на респонденти, без опита на съвременните производители на орехи и тахан.

По време на проучването бяха открити нови единомишленици за съхраняването на този интересен занаят: Лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, производители на орехи от с. Голямо Дряново и други населени места в страната.

Сред европейските музеи на открито ЕМО „Етър“ e определян като един от най-забележителните примери за представяне на занаятчийската култура в доиндустриалния период. Той притежава богат фонд от проучени и документирани занаятчийски традиции на национално ниво от Възраждането до наши дни. Обновената Шарланджийска работилница, която съчетава традиция със съвременни технологии, е важна стъпка към съхраняване на неповторимото минало на българския народ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа

Published

on

През 1970 г. в Габрово се организира за първи път в страната Фестивал на мъжките хорове, посветен на първия български композитор Емануил Манолов (1860-1902). Фестивалът се провежда от 30 октомври до 1 ноември 1970 г. В него взимат участие Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора с диригент Богдана Попова; Мъжки хор „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Христо Арищиров; Мъжки хор при Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе с диригент Христо Дюлгеров; Представителен мъжки хор „Родина” при Образцово народно читалище „Зора” – Русе с диригент Васил Арнаудов; Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна с диригент Сидер Сидеров и Представителен мъжки хор „Кавал” – София с диригент Атанас Маргаритов.

Откриване на фестивала, 30 окт. 1970 г.

В свое интервю за в. „Балканско знаме” от 4 октомври 1970 г. Стефан Ботев (1914-2010) – инспектор от методическия кабинет по художествена самодейност при Окръжния съвет за изкуство и култура – Габрово и създател и ръководител на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов” споделя; „ Патронът на фестивала Емануил Манолов” е живял и творил в Габрово. Тук той е бил диригент изключително на мъжки хорове, а именно те, мъжките хорове, са поставили началото на българското хорово изкуство. Тази традиция трябва не само да се възроди и запази, но и да се разшири. Най-доброто средство за това ще бъде един фестивал, какъвто не е устройван нито в нашата страна, нито в Европа. Не е без значение и фактът, че в Габрово има мъжки хор, носещ името на Емануил Манолов, който се равнява с най-добрите хорове от този род у нас. Ето това бяха най-съществените мотиви , които имаше предвид Изпълнителното бюро на Окръжния съвет за изкуство и култура, като реши на всеки две години в Габрово да се провежда фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов”.

Снимка на наградата на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово, 1970 г.

Целта на фестивала „Емануил Манолов” е да популяризира българското хорово изкуство и в частност изкуството на мъжките хорове. Всеки хор представя своя 45-минутна програма. Важно условие е половината от репертоара да бъде от български композитори. Изпълняват се творби от Петко Стайнов, Георги Димитров, Тодор Попов, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Александър Танев, Добри Христов, Емануил Манолов, руски и съветски композитори и такива от западните страни. За председател на организационния комитет е поканен акад. Петко Стайнов, който в бр. 34 на в. „Балканско знаме” от 6 ноември 1970 г. споделя „Починът на габровци да организират фестивал за мъжките хорове е толкова по-ценен, че той няма да бъде еднократно мероприятие, а ще се превърне в традиция.”. Заместник председател на комитета е Иван Трифонов, а членове инж. Илчо Илчев, Тодор Попов, Александър танев – композитор, Петко Йорданов – директор на ИХС-София, проф. Димитър Русков, Антонина Дюлгеров – гл. специалист в Главна дирекция „Българска музика”, Недьо Недев, Цонка Рачева, Цаньо Колев, Недялка Гугова, Донка Игова, Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Христо Питев и Димитър Илиев – началник отдел „Финансов” към Окръжен народен съвет – Габрово.

Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора, 30 окт. 1970 г.

В Габрово се поставя началото на Хорът на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Идеята за създаването му възниква още през 1960 г., но официално е реализирана на 9 май 1962 г. към Военното окръжие в града.

Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе, 30 окт. 1970 г.

Само за месец новосформираният хор привлича над 80 участници – всички, обединени от любовта към музиката и патриотичния дух. Основател и първи диригент на състава е Стефан Ботев, а негов корепетитор – Йонко Негенцов. В продължение на над 45 години хорът изгражда богат и разнообразен репертоар от над 200 хорови произведения – както класически, така и съвременни, от български и чуждестранни композитори. Неговите изпълнения звучат в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а творчеството му е съхранено и в три грамофонни плочи.

Представителен мъжки хор „Кавал” – София, б.д.

През годините хорът получава множество отличия, грамоти и признания за своя принос към културния живот на страната. Сред тях се открояват и два ордена „Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия за заслуги в областта на културата и изкуството.

Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна, б.д.

Днес историята на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов“ е неразделна част от културното наследство на Габрово. Снимки и документи, свързани с дейността му, се съхраняват в Държавен архив – Габрово като свидетелство за силата на духа, традицията и музиката. Представените снимки се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са от откриването на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово на 30 октомври 1970 г.; снимка на наградата на фестивала с лика на Емануил Манолов; снимки на участниците във фестивала – Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово в периода 1962-1967 г., Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе от 1968 г., Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора и Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията от 30 окт. 1970 г., Представителен мъжки хор „Кавал” – София и Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна.

Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе, 1968 г.

Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Стефан Ботев, [1962-1967]

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Излезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ представи Габровския регион в новия сборник „По следите на историята от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен: Личности, събития и любопитни факти“ – съвместен проект на краеведските отдели на регионалните библиотеки в четирите града.

Изданието е подготвено и отпечатано по повод 60-годишнината от създаването на краеведско обединение „Мизия“. Основната му цел е да представи на читателите по достъпен и увлекателен начин интересни личности, събития и любопитни факти от историята на Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен. Сборникът включва 100 материала – по 25 текста от всяка библиотека, придружени от илюстрации и библиографски справки.      

Сред подбраните от габровските краеведи материали читателите ще открият информация за акад. Иван Гюзелев: Първият математик, физик и философ в България; Българският Рокфелер: Пенчо Семов; Габровецът, заснел града от дирижабъл; Дан Колов – Балканският лъв; Емануил Манолов; Първата българка на сцената на Миланската скала Елена Доскова–Рикарди; Първата българска дипломирана лекарка д-р Тота Венкова; Първата електрическа крушка в България, светнала чрез водна енергия; Първият българин, номиниран за Нобелова награда за литература Пенчо Славейков; Първият българин, обиколил света по море капитан Иван Станчев; Първият български етнограф и нумизмат Васил Априлов; Първият български инженер – корабостроител инж. Иван Родев; Първият живописец в България Христо Цокев; Първомайсторът – уста Колю Фичето; С колело до Лондон – Димо Заимов; Теофана Крил – една от първите жени летци в България; Тодор Бурмов; Априловата чешма; Габровската стая в Рилския манастир; Два моста един до друг; Паметник в реката; Параход в гората; Първата българска банкнота; Първата метеорологична станция в България; Тревненската книгохранителница.

Сборникът беше официално представен на работна среща на КО „Мизия” през октомври в Дряново. Изданието очаква своите читатели в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово

Зареди още

Култура

Валентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор

Published

on

Младият певец Валентин Велчев срещна на свой концерт кметове от две съседни общини – Габрово и Севлиево, които се оказало, че не се познават лично. Носителят на наградите „Албум на годината 2023“ и „Певец на годината 2021“ за дебют бе специален гост на събора в габровското село Стоевци.

Тържеството се състоя навръх Димитровден на площада пред храма на Свети Димитър, построен от Стойчо Стоев по време на кметуването на неговата съпруга Николина Стоева.

„Великолепен Димитровден на събора в габровското село Стоевци! Благодаря за поканата на кмета Петко Червенски и Искрена Щерева от читалище „Отец Паисий 1931“! Благодаря и на кмета на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова, че пореден път уважи мой концерт и води хорото, както и за изненадата – разкошен домашен кекс и бурканчета със сладко от ягоди и смокини!“, написа в социалните мрежи Валентин Велчев.

Докато си говорел с двамата кметове след концерта, той разбрал, че те всъщност не се познават официално и ги представил един на друг.

„Миналата година Христинка Генова ме покани да пея на събора на нейното село Хирево и се получи страхотен празник. После тя дойде и на концерт-промоцията на новия ми албум „Свети Валентин“ в София, а сега и на събора на близкото село Стоевци.

Тя вече има любими песни от моя първи албум „Аз съм Валентин“ и щом чуе че започват, е на хорото, което ме прави много щастлив“, разказа лауреатът на „Пирин Фолк“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица