Свържи се с нас

Култура

Откриват обновената Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър“

Обновената Шарланджийска работилница в ЕМО „Етър” съчетава традиция със съвременни технологии

Published

on

Шарланджийската работилница в ЕМО „Етър“

В ЕМО „Етър” ще бъде представен проекта „Как се вади шарлан” и ще бъде открита преустроената Шарланджийска работилница. Датата е 12 декември, началото – 12:15 часа.

Един шарланджия разказва за занаята си. Занаят, който отдавна не се практикува. Благодарение на чудесната игра на актьора Илия Костадинов, видеото представя едно минало, до което хиляди хора могат да се докоснат, да усетят мириса на орехи, да чуят потракването на съоръженията за добиване на масло от ядки, да чуят историята на занаята шарланджийство.

Къде според вас би стояло маслото от ядки – шарлан, ако си го представим в някоя съвременна магазинна верига за хранителни продукти? Безспорно на щанда с надпис БИО.

Как се вади шарлан

Преди век, такива надписи не са поставяни. Хората просто отиват в работилницата на шарланджията и купуват шарлан. Олиото в днешния му вид не съществува. Ядките се изпичат, след което от тях се изстисква растителното масло. Шарланът се добива основно от орехи и сусам. Получава се и от други видове семена и ядки.

Днес само в Етнографски музей на открито „Етър” се намира достъпна за посетители експозиция, представяща производството на шарлан от орехи. Доскоро, за разлика от другите работилници в „Етър”-а, тя бе статична, показваща основните съоръжения, свързани с производството на шарлан.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

Одобреното за финансиране от Министерство на културата проектно предложение „Как се вади шарлан”, по проектна сесия ЗА ЧАСТИЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА МУЗЕЙНОТО ДЕЛО И ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА, даде възможност да се преустрои и подобри визуалния разказ в Шарланджийската работилница, да се акцентира върху важните технологични процеси с ново осветление, съвременни софтуерни приложения и информационни модули.

Шарланджийската работилница (част от вътрешността)

В подновената експозиция посетителите не само имат възможност да чуят драматизирания разказ на шарланджията – стопанин на работилницата. Чрез интерактивно приложение могат да се запознаят с основните съоръжения и тяхната роля в производството на шарлан, да научат, любопитна информация за занаята шарланджийство, за орехите, за шарлана и неговото приложения в миналото.

Благодарение на екип на лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, е изработен специален софтуерен продукт – добавена реалност, който представя движението на мелничния механизъм.
Към съоръженията са експонирани нови инструменти и артефакти, подсилващи експозиционния разказ. Показан е още един аспект от дейността в една шарланджийска работилница – търговията с шарлан. Представени са експонати, свързани с пренасянето и съхраняването на шарлана при търговия на дребно.

Посетителите могат да видят и два интересни предмета, копия на оригинали, изработени от бакърджията майстор Петър Паунов.

Единият е кепче – мярка, отчитаща 250 и 500 грама. Кепчето е по-дълбоко от стандартното и прилича на черпак. Калайдисано е отвън и отвътре, защото при употреба се облива цялото и може да се окисли. Има и човка – език, за внимателно отливане на шарлана.

Кепче и шарланджийска фуния

Другият интересен предмет е шарланджийската фуния. Количеството, което събира е колкото една чаша. Накрайникът се слага в бутилка. Той е специален, извит, за да бие струята по стената на съда и да се вижда как бутилката се пълни равномерно. Ако от накрайника струята тече направо, тя се разпенва и вдига обема на шарлана. Така се лъжат и клиентите, и шарланджията. Само два вида фунии – кръчмарската и шарланджийската, са цилиндрични, другите са конусни.

Проучването, подготовката и реализацията на проекта бе едно изключително предизвикателство, което нямаше да бъде успешно без широкоспектърния екип, който стои зад реализацията му. Това са музейни специалисти, майстори, дизайнер, фотограф, оператор, художник, софтуерен специалист и журналист. Нямаше да има своя цялостен характер без знанията на етнографи от страната, спомените на респонденти, без опита на съвременните производители на орехи и тахан.

По време на проучването бяха открити нови единомишленици за съхраняването на този интересен занаят: Лаборатория за „Виртуална и разширена реалност” – част от първия научно-технологичен парк в България, производители на орехи от с. Голямо Дряново и други населени места в страната.

Сред европейските музеи на открито ЕМО „Етър“ e определян като един от най-забележителните примери за представяне на занаятчийската култура в доиндустриалния период. Той притежава богат фонд от проучени и документирани занаятчийски традиции на национално ниво от Възраждането до наши дни. Обновената Шарланджийска работилница, която съчетава традиция със съвременни технологии, е важна стъпка към съхраняване на неповторимото минало на българския народ.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица