Районната прокуратура в Габрово наблюдава две досъдебни производства, във връзка с инцидента от днес, при който бе прострелян млад мъж.

Тази сутрин, около 08.30 часа, полицейски служители направили опит да спрат за проверка лек автомобил, управляван от криминално проявен 24-годишен мъж от Габрово, чието свидетелство за управление на МПС било отнето.

Младият мъж не се подчинил на подадения светлинен и звуков сигнал и направил опит да избяга с автомобила. Последвало преследване, при което мъжът излязъл от своя автомобил и побягнал в опит да се укрие.

Той бил последван от полицейските служители, като при това преследване бил прострелян в областта на главата.

Образувани са две досъдебни производства. Едното е бързо производство срещу 24-годишния габровец за това, че на 30.05.2025 г.,в Габрово, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си.

Другото досъдебно производство е за това, че на същата дата, от полицейски орган – служител на ОД МВР-Габрово, при изпълнение на службата му, е причинена средна телесна повреда на младият мъж, с инициали А.Т.

Към момента простреляният мъж е настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Работата по случая по двете наказателни производства продължава под ръководството на РП-Габрово, като разследването за престъплението по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.1 от НК се извършва от следовател.

24-годишен криминално проявен мъж бе неволно прострелян със стоп патрон тази сутрин в Габрово, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

Около 08.30 часа на бул. “Трети март“ екип на „Пътна полиция“ забелязал „Фолксваген Голф“, управляван от 24-годишен, известен на МВР. При вида на полицейския автомобил водачът ускорил движението си в посока ул. “Митко Палаузов“. Подаден му бил звуков и светлинен сигнал за спиране, на който мъжът не се подчинил, изоставил превозното си средство и побягнал, следван от униформените служители.

На подаденото разпореждане да спре той отново не се подчинил. След кратко преследване бил настигнат и при задържането му оказал яростна съпротива. При физическия сблъсък от служебното оръжие на полицейския служител неволно бил възпроизведен изстрел със стоп-патрон, улучвайки мъжа.

Пострадалият бил откаран и настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, където е под лекарско наблюдение. Мъжът е криминално проявен. При извършената справка било установено, че свидетелството му за управление на МПС е иззето през 2024 г. заради управление след употреба на наркотични вещества.

Работата по изясняване на случая продължава.

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.