Култура
13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, пренесени в „Етър”-а
13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, благодарение на пренасянето им от село Енина в „Етър”-а

снимка: ЕМО „Етър“
По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” бяха открити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можаха да намерят място в експозицията.
Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, разказа любопитен епизод около изграждане на Шарланджийската работиница в „Етър”-а през 70-те години на ХХ век. Оказва се, че благодарение на пренесените в музея два яхнаджийски камъка от казанлъшкото село Енина, 13 млн. посетители са имали шанса да ги видят и да се докоснат до историята на занаята шарланджийство.
Във фонда на Държавния архив в Стара Загора (фонд №1441) се съхраняват материали и документи, събирани от Петко Пройков Китипов (1893-1989 г.) – краевед и историк. Роден и израснал в казанлъшкото село Енина. През 1907 г. завършва класното училище в Казанлък, а през 1911 г. – Педагогическото училище. Участва в Първата световна война като ротен командир.
След войната Петко Китипов работи като първоначален учител в селата Дълбок кладенец, Борисовградско (днес Първомайско), Гурково и в с. Етъра (Габровско). От 1934 г. до кончината си живее във Варна.

снимка: ЕМО „Етър“
Той събира и обработва материали, свързани с историята на Варна, но преобладаващата част от неговото научно творчество е посветена на миналото на родния му край. Събира десетилетия наред документи, спомени, сведения, свързани с културно-историческото минало на с. Енина.
Автор е на редица проучвания, статии за историята на училището, читалището, нравите и обичаите в селото. Издава книгата „Миналото на с. Енина”.
Негови материали са публикувани в книгата „Из живота на Стара Енина“, издадена от дъщеря му доц. д-р Людмила П. Китипова – Попова, която продължава неговата мисия.
В проучванията си Китипов отделя особено внимание на характерния за енинци шарланджийски занаят.
Освен последователността при обработката на материалите, спомените и документите, впечатление правят всеотдайността и ентусиазма, с които Петко Китипов отстоява идеята за изграждане на музейна сбирка, посветена на историята, поминъка, образованието и традициите в Енина.
В кореспонденция със свои съмишленици той много често поставя този въпрос и искрено страда от безхаберието на жителите на селото към съхраняването на местната история.
В едно писмо до Стефан Попиванов от Казанлък (от 2 ноември 1972 г.) срещаме следните редове: „… В разговор с някакви хора узнах, че габровци са вдигнали от селото единствените два яхнаджийски камъка, за да уреждат битовия си музей в Етъра, без никой от нашите да се заинтересува, че ограбват нещо съществено от миналото на тази енинска промишленост”.
Истината е, че при изграждането на Занаятчийската чаршия в „Етър”-а оформянето на експозицията в Шарланджийската работилница е възложено с договор на майстор Жельо Добрев Желев от с. Енина. В този документ се казва, че Желев трябва да извърши проучване и издирване на инструменти и съоръжения за шарланджийския занаят в селата от Казанлъшко, да ги пренесе и инсталира в музея.

снимка: ЕМО „Етър“
Мечтата на Петко Китипов, за музейна сбирка в Енина не се осъществява. Няма информация дали е дошъл да види на място, в „Етър”-а, къде и как са пренесени двата яхнаджийски камъка, но днес благодарение на тази експозиция повече от 13 милиона посетители от страна и чужбина са имали възможност да се запознаят с този важен за епохата на Възраждането занаят.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 6 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 6 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 4 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 4 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 4 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 4 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Кримипреди 3 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха





