Култура
13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, пренесени в „Етър”-а
13 млн. души са видели двата яхнаджийски камъка, благодарение на пренасянето им от село Енина в „Етър”-а

снимка: ЕМО „Етър“
По време на документалното и теренно проучване при подготовката на проекта „Как се вади шарлан” бяха открити интересни материали, събития и разкази, свързани с историята на занаята. Голяма част от тях не можаха да намерят място в експозицията.
Росица Бинева – уредник отдел „Занаяти”, разказа любопитен епизод около изграждане на Шарланджийската работиница в „Етър”-а през 70-те години на ХХ век. Оказва се, че благодарение на пренесените в музея два яхнаджийски камъка от казанлъшкото село Енина, 13 млн. посетители са имали шанса да ги видят и да се докоснат до историята на занаята шарланджийство.
Във фонда на Държавния архив в Стара Загора (фонд №1441) се съхраняват материали и документи, събирани от Петко Пройков Китипов (1893-1989 г.) – краевед и историк. Роден и израснал в казанлъшкото село Енина. През 1907 г. завършва класното училище в Казанлък, а през 1911 г. – Педагогическото училище. Участва в Първата световна война като ротен командир.
След войната Петко Китипов работи като първоначален учител в селата Дълбок кладенец, Борисовградско (днес Първомайско), Гурково и в с. Етъра (Габровско). От 1934 г. до кончината си живее във Варна.

снимка: ЕМО „Етър“
Той събира и обработва материали, свързани с историята на Варна, но преобладаващата част от неговото научно творчество е посветена на миналото на родния му край. Събира десетилетия наред документи, спомени, сведения, свързани с културно-историческото минало на с. Енина.
Автор е на редица проучвания, статии за историята на училището, читалището, нравите и обичаите в селото. Издава книгата „Миналото на с. Енина”.
Негови материали са публикувани в книгата „Из живота на Стара Енина“, издадена от дъщеря му доц. д-р Людмила П. Китипова – Попова, която продължава неговата мисия.
В проучванията си Китипов отделя особено внимание на характерния за енинци шарланджийски занаят.
Освен последователността при обработката на материалите, спомените и документите, впечатление правят всеотдайността и ентусиазма, с които Петко Китипов отстоява идеята за изграждане на музейна сбирка, посветена на историята, поминъка, образованието и традициите в Енина.
В кореспонденция със свои съмишленици той много често поставя този въпрос и искрено страда от безхаберието на жителите на селото към съхраняването на местната история.
В едно писмо до Стефан Попиванов от Казанлък (от 2 ноември 1972 г.) срещаме следните редове: „… В разговор с някакви хора узнах, че габровци са вдигнали от селото единствените два яхнаджийски камъка, за да уреждат битовия си музей в Етъра, без никой от нашите да се заинтересува, че ограбват нещо съществено от миналото на тази енинска промишленост”.
Истината е, че при изграждането на Занаятчийската чаршия в „Етър”-а оформянето на експозицията в Шарланджийската работилница е възложено с договор на майстор Жельо Добрев Желев от с. Енина. В този документ се казва, че Желев трябва да извърши проучване и издирване на инструменти и съоръжения за шарланджийския занаят в селата от Казанлъшко, да ги пренесе и инсталира в музея.

снимка: ЕМО „Етър“
Мечтата на Петко Китипов, за музейна сбирка в Енина не се осъществява. Няма информация дали е дошъл да види на място, в „Етър”-а, къде и как са пренесени двата яхнаджийски камъка, но днес благодарение на тази експозиция повече от 13 милиона посетители от страна и чужбина са имали възможност да се запознаят с този важен за епохата на Възраждането занаят.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа

През 1970 г. в Габрово се организира за първи път в страната Фестивал на мъжките хорове, посветен на първия български композитор Емануил Манолов (1860-1902). Фестивалът се провежда от 30 октомври до 1 ноември 1970 г. В него взимат участие Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора с диригент Богдана Попова; Мъжки хор „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Христо Арищиров; Мъжки хор при Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе с диригент Христо Дюлгеров; Представителен мъжки хор „Родина” при Образцово народно читалище „Зора” – Русе с диригент Васил Арнаудов; Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна с диригент Сидер Сидеров и Представителен мъжки хор „Кавал” – София с диригент Атанас Маргаритов.

В свое интервю за в. „Балканско знаме” от 4 октомври 1970 г. Стефан Ботев (1914-2010) – инспектор от методическия кабинет по художествена самодейност при Окръжния съвет за изкуство и култура – Габрово и създател и ръководител на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов” споделя; „ Патронът на фестивала Емануил Манолов” е живял и творил в Габрово. Тук той е бил диригент изключително на мъжки хорове, а именно те, мъжките хорове, са поставили началото на българското хорово изкуство. Тази традиция трябва не само да се възроди и запази, но и да се разшири. Най-доброто средство за това ще бъде един фестивал, какъвто не е устройван нито в нашата страна, нито в Европа. Не е без значение и фактът, че в Габрово има мъжки хор, носещ името на Емануил Манолов, който се равнява с най-добрите хорове от този род у нас. Ето това бяха най-съществените мотиви , които имаше предвид Изпълнителното бюро на Окръжния съвет за изкуство и култура, като реши на всеки две години в Габрово да се провежда фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов”.

Целта на фестивала „Емануил Манолов” е да популяризира българското хорово изкуство и в частност изкуството на мъжките хорове. Всеки хор представя своя 45-минутна програма. Важно условие е половината от репертоара да бъде от български композитори. Изпълняват се творби от Петко Стайнов, Георги Димитров, Тодор Попов, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Александър Танев, Добри Христов, Емануил Манолов, руски и съветски композитори и такива от западните страни. За председател на организационния комитет е поканен акад. Петко Стайнов, който в бр. 34 на в. „Балканско знаме” от 6 ноември 1970 г. споделя „Починът на габровци да организират фестивал за мъжките хорове е толкова по-ценен, че той няма да бъде еднократно мероприятие, а ще се превърне в традиция.”. Заместник председател на комитета е Иван Трифонов, а членове инж. Илчо Илчев, Тодор Попов, Александър танев – композитор, Петко Йорданов – директор на ИХС-София, проф. Димитър Русков, Антонина Дюлгеров – гл. специалист в Главна дирекция „Българска музика”, Недьо Недев, Цонка Рачева, Цаньо Колев, Недялка Гугова, Донка Игова, Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Христо Питев и Димитър Илиев – началник отдел „Финансов” към Окръжен народен съвет – Габрово.

В Габрово се поставя началото на Хорът на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Идеята за създаването му възниква още през 1960 г., но официално е реализирана на 9 май 1962 г. към Военното окръжие в града.

Само за месец новосформираният хор привлича над 80 участници – всички, обединени от любовта към музиката и патриотичния дух. Основател и първи диригент на състава е Стефан Ботев, а негов корепетитор – Йонко Негенцов. В продължение на над 45 години хорът изгражда богат и разнообразен репертоар от над 200 хорови произведения – както класически, така и съвременни, от български и чуждестранни композитори. Неговите изпълнения звучат в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а творчеството му е съхранено и в три грамофонни плочи.

През годините хорът получава множество отличия, грамоти и признания за своя принос към културния живот на страната. Сред тях се открояват и два ордена „Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия за заслуги в областта на културата и изкуството.

Днес историята на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов“ е неразделна част от културното наследство на Габрово. Снимки и документи, свързани с дейността му, се съхраняват в Държавен архив – Габрово като свидетелство за силата на духа, традицията и музиката. Представените снимки се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са от откриването на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово на 30 октомври 1970 г.; снимка на наградата на фестивала с лика на Емануил Манолов; снимки на участниците във фестивала – Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово в периода 1962-1967 г., Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе от 1968 г., Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора и Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията от 30 окт. 1970 г., Представителен мъжки хор „Кавал” – София и Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна.


Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.


Култура
Излезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ представи Габровския регион в новия сборник „По следите на историята от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен: Личности, събития и любопитни факти“ – съвместен проект на краеведските отдели на регионалните библиотеки в четирите града.

Изданието е подготвено и отпечатано по повод 60-годишнината от създаването на краеведско обединение „Мизия“. Основната му цел е да представи на читателите по достъпен и увлекателен начин интересни личности, събития и любопитни факти от историята на Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен. Сборникът включва 100 материала – по 25 текста от всяка библиотека, придружени от илюстрации и библиографски справки.
Сред подбраните от габровските краеведи материали читателите ще открият информация за акад. Иван Гюзелев: Първият математик, физик и философ в България; Българският Рокфелер: Пенчо Семов; Габровецът, заснел града от дирижабъл; Дан Колов – Балканският лъв; Емануил Манолов; Първата българка на сцената на Миланската скала Елена Доскова–Рикарди; Първата българска дипломирана лекарка д-р Тота Венкова; Първата електрическа крушка в България, светнала чрез водна енергия; Първият българин, номиниран за Нобелова награда за литература Пенчо Славейков; Първият българин, обиколил света по море капитан Иван Станчев; Първият български етнограф и нумизмат Васил Априлов; Първият български инженер – корабостроител инж. Иван Родев; Първият живописец в България Христо Цокев; Първомайсторът – уста Колю Фичето; С колело до Лондон – Димо Заимов; Теофана Крил – една от първите жени летци в България; Тодор Бурмов; Априловата чешма; Габровската стая в Рилския манастир; Два моста един до друг; Паметник в реката; Параход в гората; Първата българска банкнота; Първата метеорологична станция в България; Тревненската книгохранителница.
Сборникът беше официално представен на работна среща на КО „Мизия” през октомври в Дряново. Изданието очаква своите читатели в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово


Култура
Валентин Велчев запозна кметове комшии на габровски събор

Младият певец Валентин Велчев срещна на свой концерт кметове от две съседни общини – Габрово и Севлиево, които се оказало, че не се познават лично. Носителят на наградите „Албум на годината 2023“ и „Певец на годината 2021“ за дебют бе специален гост на събора в габровското село Стоевци.
Тържеството се състоя навръх Димитровден на площада пред храма на Свети Димитър, построен от Стойчо Стоев по време на кметуването на неговата съпруга Николина Стоева.

„Великолепен Димитровден на събора в габровското село Стоевци! Благодаря за поканата на кмета Петко Червенски и Искрена Щерева от читалище „Отец Паисий 1931“! Благодаря и на кмета на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова, че пореден път уважи мой концерт и води хорото, както и за изненадата – разкошен домашен кекс и бурканчета със сладко от ягоди и смокини!“, написа в социалните мрежи Валентин Велчев.

Докато си говорел с двамата кметове след концерта, той разбрал, че те всъщност не се познават официално и ги представил един на друг.

„Миналата година Христинка Генова ме покани да пея на събора на нейното село Хирево и се получи страхотен празник. После тя дойде и на концерт-промоцията на новия ми албум „Свети Валентин“ в София, а сега и на събора на близкото село Стоевци.
Тя вече има любими песни от моя първи албум „Аз съм Валентин“ и щом чуе че започват, е на хорото, което ме прави много щастлив“, разказа лауреатът на „Пирин Фолк“.


-
Кримипреди 7 дниМоторист загина при катастрофа в Царева ливада
-
Икономикапреди 6 дниНавтех Груп откри офис в Габрово
-
Любопитнопреди 4 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Кримипреди 7 дниБелезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана
-
Новинипреди 7 дниРотари – мисия за свят без детски паралич
-
Културапреди 4 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 3 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 4 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово









