Култура
Обновяване на Шарланджийската работилница в ЕМО „Етър“
Пътят на Росица Бинева към забравеното минало я отведе в град Шипка

Къщата на Тотю Безлов в с. Шипка
През лятото Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало, за да даде своя принос към обновяването на Шарланджийската работилница в музея. Проектът „Как се вади шарлан” предвижда преустройство и подобряване на визуалния разказ в Шарланджийската работилница в музея и е подкрепен финансово от Министерство на културата.
Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.
Шарланджийството е занаят, познат в Габровския регион в миналото, като маслото е било произвеждано от орехи. Днес следите на този изчезнал, но атрактивен занаят са изгубени. Фактите, до които може да се достигне са малко, което разшири периметъра на проучванията, извършвани от Росица Бинева.
В средата на август 2017 година екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, благодарение на което днес „Етър”-а разполага с достоверна информация как се е практикувало шарланджийството. Това е важен принос към идеята за модернизация и допълнителна социализация на Шарланджийската работилница в музея.
Малките населени места на юг от Балкана бяха септемврийската спирка на Росица Бинева. Разказът й ни отвежда в ХІХ и ХХ век, в едно време, когато няма компютърни технологии, а физическия труд е важно условие, за да се произведе един продукт.
„При проучване историята на шарланджийството, често се срещаше името на една личност, която в началото на ХХ век символично свързваше историята на занаята от двете страни на Балкана.
Тотю Дечков Безлов (ударението е на „е”) е роден през 1891 година в с. Шипка (днес град). В спомените си той разказва, че първия му досег с шарланджийството е през 1907 – 1908 година в Габрово, когато наблюдава работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло; в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 година, той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е изградена по подобие на работилницата на Йонко Колчев.

Тотю Безлов пред работилницата му в с. Шипка
В търсене на разнообразие в производството той експериментира, като за кратко време, освен от орехи, започва за произвежда и масло от мак, който внася от Гърция.
С разширяване на производството и натрупване на капитал, Тотю Безлов прокарва нововъведения в занаята. През 1928 г. заменя коня в яхната с дизелов мотор и така увеличава капацитета на производство.
По-подробна информация за неговия живот дава г-жа Гина Хаджиева от гр. Шипка. Тя е дългогодишен уредник в Галерията и Черпанлиевата къща в гр. Шипка, била е и председател на читалището. Г-жа Хаджиева е родственичка на Безлов (майката на Безлов и бабата на г-жа Хаджиева са сестри).
По убеждение Безлов е земеделец. Идеята за коопериране е много популярна в Шипка. Не случайно почти цялото село едновременно се включва в ТКЗС-то. При учредяването му през 1945 година Тотю Безлов е първия му председател. Вероятно по това време спира функционирането на яхната.
Гина Хаджиева си спомня, че когато била малка (50-те години на ХХ век) е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.

Уредникът Росица Бинева и г-жа Гина Хаджиева
Но връзката на Безлов с шарланджийството не спира до тук. През 1978 година, инвентарът от яхната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Тя е разположена в работилницата на Иван Йонков, (строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.).
През същата година (1978 г.), пред колегата ни – Пенка Колева, Тотю Безлов разказва подробно технологията за производство на шарлан. Информацията влиза в архива на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър” и е в основата на разработвания нов експозиционен разказ в шарланджийската работилница на музея.“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 7 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 6 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 7 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 5 дниДнес е разпети петък!
-
Културапреди 6 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Кримипреди 6 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 6 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент











