Свържи се с нас

Култура

95 години от първото честване Деня на народните будители

Published

on

Ден на народните будители, 1920 година

„Първата наша грижа е да обърнем погледа на младежта към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество”. Това са част от мотивите на Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение, който през 1922 година внася предложение в Министерския съвет 1 ноември да бъде Ден на народните будители.

„Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…”

С окръжно № 17743 на Министерството на Народното просвещение от 28 юли 1922 г. 1 ноември, денят на св. Йоан Рилски, се определя за празник на българските будители, за празник на големите българи, за ден, в който да се отдава почит „ към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура…“

Молебен на 1 ноември 1927 г. в София

По предложение на министър Омарчевски на 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на МС (утвърдено с Указ № 391 от 22 ноември с. г.) за обявяване на 1 ноември “за народен празник на заслужилите българи”.

Предложението за наименованието на празника Ден на народните будители е на проф. Боян Пенев.
Композиторът Добри Христов пише текста и музиката на Химна на народните будители.

Стоян Омарчевски лично изработва и програмата за първото честване през 1922 година в София, следвана в основни линии години наред.

Денят започва с молебен на площад „Александър Невски”. Присъстват министър-председателят, министърът на Народното просвещение, министърът на войната и други членове на правителството; висши чиновници в различни министерства; представители на Двореца; на всички културни организации; цялата учаща се младеж в столицата и много граждани.

След реч, посветена на възрожденската епоха и делото на будителите, процесията начело с духовенството, министрите, културните дружества и учениците от столичните училища, носещи портрети на народните будители, минава по бул. „Цар Освободител”, покрай Военния клуб, Двореца и ул. „Търговска” до църквата „Света Неделя”.

Както при първото отбелязване на Деня на народните будители през 1922 г., така и после училищата стават основен инициатор и център за неговото организиране.

Министерството апелира да се даде „външен вид” на увековечаване паметта на будителите чрез строителство на паметници „на подобающи места из България” и издаване на биографиите им, които да се „пръснат из населението”.

Ден на народните будители, 1930 година

Денят на народните будители е определен за всеобщ български народен празник. Но в отделни селища съществуват установени традиции за честване на дати , свързани с исторически събития и памет за будители от местния исторически календар или патрони на учебни заведения. В други – тепърва се създават.

Ученици с портрети на народни будители, 1939 година

Инициативата идва обикновено от културно-просветни организации и училищни управи. Някои от тези местни чествания се утвърждават с времето на национално ниво и също придобиват общонароден характер – Денят на Васил Левски (19 февруари); Денят на Ботев (2 юни); Денят на отец Паисий (27 септември – Кръстов ден), Денят на Априлското въстание.

Всяко време преосмисля и влага нещо от своята ценностна система в съдържанието на Деня на народните будители.

След включването на България във Втората световна война той е обявен за „всебългарски народен празник”, а акцентът при отбелязването му е насочен към пропагандиране на следвоеннната вътрешна и най-вече външна политика. Обединението на българските земи се представя като стъпка по начертания от будителите път, продължение и завършек на тяхното дело.

При коренно променените политически реалности в края на 1944 г. националната идея е изместена от тази за братското сътрудничество с балканските народи. Навсякъде, отново и главно по линия на просветните учреждения, на 1 ноември се организират утра, вечеринки, манифестации, беседи.

Министерството на народната просвета дава указания за провеждането на празника „в духа и светлината на революционната промяна от 9 септември 1944 г.”, в духа „на новото демократично време“ .

Дават се указания делото на възрожденците да се свърже с делото на народните партизани и антифашистката борба, да се пропагандират най-вече техните идеи за Балканско споразумение и побратимяване. Наред с портретите на народните будители по време на това последно честване се появяват тези на загинали партизани. Наред с „Шуми Марица” звучат партизански песни…
След 1947 година Денят на народните будители е изваден от празничния календар.

След дълго прекъсване традицията на празника се възобновява. През 1992 г. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята е на Общонародното сдружение “Мати Болгария“.

От 2002 година на тази дата е въведен ритуал с вдигане на националния флаг пред Президентството и тържествена смяна на караула.

ПЪРВИ НОЕМВРИ днес е ден на почит и преклонение, празник, който ни кара да си спомним, да се поучим и никога да не забравяме всички просветители, поборници и книжовници, спасили ни като народ и начертали бъдещето ни. Ден на всички учители, съвременни будители и вдъхновители, духовни водачи на знанието и светлината.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Балет за възрастни предлага НЧ „Развитие – 1870“

Published

on

Балет за възрастни – за добра фигура, грация и самочувствие, започва да предлага Народно читалище „Развитие-1870”. Курсът е единствената по рода си предлагана услуга в община Севлиево.

Заниманията, в дните вторник и четвъртък, от 18:30 ч., ще води професионалната артист соло-балетист, носител на престижни награди от конкурси – Иванка Цанова, художествен ръководител на Балетната школа в читалището. Балетът е предизвикателен и е чудесна алтернатива на традиционните аеробни упражнения.

С уроците по балет ще откриете удоволствието от танца, красотата на движението и стойностната музика, ще развиете своята пластичност, финес, усет за естетика! Балетът развива музикалност, координация, синхрон, баланс, танцова култура, правилна стойка, хармонично развита мускулатура.

Това танцово изкуство съчетава в себе си грацията и красотата на движението и създава естетическа наслада! Целта е да се наслаждавате и да се разтоварите от стреса. С балета ще откриете нова страст, която да Ви зарежда с положителна енергия, удовлетворение и повече самочувствие!

Народно читалище „Развитие-1870” разполага с оборудвана балетна зала, корепетитор и професионален специалист в сферата на класическия и модерен балет. Справки на телефон – 0882806734. Записвания – в офиса на Балетната школа в НЧ „Развитие-1870”.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Детският отдел на Библиотеката няма да работи с читатели

Published

on

Поради извършване на неотложен ремонт на стълбището Детският отдел на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ няма да работи с читатели считано от днес 4 октомври до 12 октомври, включително.

Новината съобщи директорът на габровската библиотека Савина Цонева. Тя информира още, че заетите книги могат да бъдат върнати в основната сграда на библиотеката всеки делничен ден от 09.00 до 18.30 часа.

РБ „Априлов – Палаузов“ се извиняват за причиненото неудобство!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Проф. Димитрова участва в избора на президент на АЕОМ

Published

on

Директорът на музей „Етър“ проф. Светла Димитрова взе участие в заседанието за избор на президент на Асоциацията на европейските музеи на открито (АЕОМ). Кандидатурата на Хилде Шоелфс за втори мандат начело на организацията получи единодушна подкрепа. Гласуването бе част от 30 конференция на АЕОМ, реализирана в шведската столица Стокхолм от 27 септември до 1 октомври.

„Занаятите и устойчивото развитие на музеите на открито“ бе презентацията, представена пред участниците в конференцията от Тихомир Църов – вторият представител на „ Етър“ по време на форума.

Това издание на конференцията се проведе основно на територията на най-стария музей на открито „Скансен“ и в него се включиха 160 специалисти от 40 организации. Преобладаващото присъствие бе на музеи на открито от Германия, Норвегия, Дания, Чехия, Румъния, Обединеното кралство и др., но се включиха и представители на САЩ и Япония.

По време на официалната гала вечер участниците в конференцията бяха приветствани от висши представители на местната власт в Стокхолм, между които Сесилия Бринк – президент на Градския съвет. Те получиха възможността да се запознаят как функционират политическата и административна власти на шведската столица и бяха допуснати в залата за гласуване на парламента на шведската столица.

Един от важните дискутирани проблеми бе намирането на пътища за устойчиво развитие на музеите. Споделеният опит бе оценен от българските участници като ползотворен, независимо от естествените различия, които съществуват между отделните музеи на открито.

Президентът на АЕОМ Хилде Шоелфс поздрави РЕМО „Етър“ за голямото международно признание – получаването на наградата „Жива“ в началото на 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица