Ден на народните будители, 1920 година

„Първата наша грижа е да обърнем погледа на младежта към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество”. Това са част от мотивите на Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение, който през 1922 година внася предложение в Министерския съвет 1 ноември да бъде Ден на народните будители.

„Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…”

С окръжно № 17743 на Министерството на Народното просвещение от 28 юли 1922 г. 1 ноември, денят на св. Йоан Рилски, се определя за празник на българските будители, за празник на големите българи, за ден, в който да се отдава почит „ към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура…“

Молебен на 1 ноември 1927 г. в София

По предложение на министър Омарчевски на 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на МС (утвърдено с Указ № 391 от 22 ноември с. г.) за обявяване на 1 ноември “за народен празник на заслужилите българи”.

Предложението за наименованието на празника Ден на народните будители е на проф. Боян Пенев.
Композиторът Добри Христов пише текста и музиката на Химна на народните будители.

Стоян Омарчевски лично изработва и програмата за първото честване през 1922 година в София, следвана в основни линии години наред.

Денят започва с молебен на площад „Александър Невски”. Присъстват министър-председателят, министърът на Народното просвещение, министърът на войната и други членове на правителството; висши чиновници в различни министерства; представители на Двореца; на всички културни организации; цялата учаща се младеж в столицата и много граждани.

След реч, посветена на възрожденската епоха и делото на будителите, процесията начело с духовенството, министрите, културните дружества и учениците от столичните училища, носещи портрети на народните будители, минава по бул. „Цар Освободител”, покрай Военния клуб, Двореца и ул. „Търговска” до църквата „Света Неделя”.

Както при първото отбелязване на Деня на народните будители през 1922 г., така и после училищата стават основен инициатор и център за неговото организиране.

Министерството апелира да се даде „външен вид” на увековечаване паметта на будителите чрез строителство на паметници „на подобающи места из България” и издаване на биографиите им, които да се „пръснат из населението”.

Ден на народните будители, 1930 година

Денят на народните будители е определен за всеобщ български народен празник. Но в отделни селища съществуват установени традиции за честване на дати , свързани с исторически събития и памет за будители от местния исторически календар или патрони на учебни заведения. В други – тепърва се създават.

Ученици с портрети на народни будители, 1939 година

Инициативата идва обикновено от културно-просветни организации и училищни управи. Някои от тези местни чествания се утвърждават с времето на национално ниво и също придобиват общонароден характер – Денят на Васил Левски (19 февруари); Денят на Ботев (2 юни); Денят на отец Паисий (27 септември – Кръстов ден), Денят на Априлското въстание.

Всяко време преосмисля и влага нещо от своята ценностна система в съдържанието на Деня на народните будители.

След включването на България във Втората световна война той е обявен за „всебългарски народен празник”, а акцентът при отбелязването му е насочен към пропагандиране на следвоеннната вътрешна и най-вече външна политика. Обединението на българските земи се представя като стъпка по начертания от будителите път, продължение и завършек на тяхното дело.

При коренно променените политически реалности в края на 1944 г. националната идея е изместена от тази за братското сътрудничество с балканските народи. Навсякъде, отново и главно по линия на просветните учреждения, на 1 ноември се организират утра, вечеринки, манифестации, беседи.

Министерството на народната просвета дава указания за провеждането на празника „в духа и светлината на революционната промяна от 9 септември 1944 г.”, в духа „на новото демократично време“ .

Дават се указания делото на възрожденците да се свърже с делото на народните партизани и антифашистката борба, да се пропагандират най-вече техните идеи за Балканско споразумение и побратимяване. Наред с портретите на народните будители по време на това последно честване се появяват тези на загинали партизани. Наред с „Шуми Марица” звучат партизански песни…
След 1947 година Денят на народните будители е изваден от празничния календар.

След дълго прекъсване традицията на празника се възобновява. През 1992 г. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята е на Общонародното сдружение “Мати Болгария“.

От 2002 година на тази дата е въведен ритуал с вдигане на националния флаг пред Президентството и тържествена смяна на караула.

ПЪРВИ НОЕМВРИ днес е ден на почит и преклонение, празник, който ни кара да си спомним, да се поучим и никога да не забравяме всички просветители, поборници и книжовници, спасили ни като народ и начертали бъдещето ни. Ден на всички учители, съвременни будители и вдъхновители, духовни водачи на знанието и светлината.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730