Свържи се с нас

Култура

95 години от първото честване Деня на народните будители

Published

on

Ден на народните будители, 1920 година

„Първата наша грижа е да обърнем погледа на младежта към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество”. Това са част от мотивите на Стоян Омарчевски, министър на Народното просвещение, който през 1922 година внася предложение в Министерския съвет 1 ноември да бъде Ден на народните будители.

„Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на Възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот…”

С окръжно № 17743 на Министерството на Народното просвещение от 28 юли 1922 г. 1 ноември, денят на св. Йоан Рилски, се определя за празник на българските будители, за празник на големите българи, за ден, в който да се отдава почит „ към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура…“

Молебен на 1 ноември 1927 г. в София

По предложение на министър Омарчевски на 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на МС (утвърдено с Указ № 391 от 22 ноември с. г.) за обявяване на 1 ноември “за народен празник на заслужилите българи”.

Предложението за наименованието на празника Ден на народните будители е на проф. Боян Пенев.
Композиторът Добри Христов пише текста и музиката на Химна на народните будители.

Стоян Омарчевски лично изработва и програмата за първото честване през 1922 година в София, следвана в основни линии години наред.

Денят започва с молебен на площад „Александър Невски”. Присъстват министър-председателят, министърът на Народното просвещение, министърът на войната и други членове на правителството; висши чиновници в различни министерства; представители на Двореца; на всички културни организации; цялата учаща се младеж в столицата и много граждани.

След реч, посветена на възрожденската епоха и делото на будителите, процесията начело с духовенството, министрите, културните дружества и учениците от столичните училища, носещи портрети на народните будители, минава по бул. „Цар Освободител”, покрай Военния клуб, Двореца и ул. „Търговска” до църквата „Света Неделя”.

Както при първото отбелязване на Деня на народните будители през 1922 г., така и после училищата стават основен инициатор и център за неговото организиране.

Министерството апелира да се даде „външен вид” на увековечаване паметта на будителите чрез строителство на паметници „на подобающи места из България” и издаване на биографиите им, които да се „пръснат из населението”.

Ден на народните будители, 1930 година

Денят на народните будители е определен за всеобщ български народен празник. Но в отделни селища съществуват установени традиции за честване на дати , свързани с исторически събития и памет за будители от местния исторически календар или патрони на учебни заведения. В други – тепърва се създават.

Ученици с портрети на народни будители, 1939 година

Инициативата идва обикновено от културно-просветни организации и училищни управи. Някои от тези местни чествания се утвърждават с времето на национално ниво и също придобиват общонароден характер – Денят на Васил Левски (19 февруари); Денят на Ботев (2 юни); Денят на отец Паисий (27 септември – Кръстов ден), Денят на Априлското въстание.

Всяко време преосмисля и влага нещо от своята ценностна система в съдържанието на Деня на народните будители.

След включването на България във Втората световна война той е обявен за „всебългарски народен празник”, а акцентът при отбелязването му е насочен към пропагандиране на следвоеннната вътрешна и най-вече външна политика. Обединението на българските земи се представя като стъпка по начертания от будителите път, продължение и завършек на тяхното дело.

При коренно променените политически реалности в края на 1944 г. националната идея е изместена от тази за братското сътрудничество с балканските народи. Навсякъде, отново и главно по линия на просветните учреждения, на 1 ноември се организират утра, вечеринки, манифестации, беседи.

Министерството на народната просвета дава указания за провеждането на празника „в духа и светлината на революционната промяна от 9 септември 1944 г.”, в духа „на новото демократично време“ .

Дават се указания делото на възрожденците да се свърже с делото на народните партизани и антифашистката борба, да се пропагандират най-вече техните идеи за Балканско споразумение и побратимяване. Наред с портретите на народните будители по време на това последно честване се появяват тези на загинали партизани. Наред с „Шуми Марица” звучат партизански песни…
След 1947 година Денят на народните будители е изваден от празничния календар.

След дълго прекъсване традицията на празника се възобновява. През 1992 г. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители. Идеята е на Общонародното сдружение “Мати Болгария“.

От 2002 година на тази дата е въведен ритуал с вдигане на националния флаг пред Президентството и тържествена смяна на караула.

ПЪРВИ НОЕМВРИ днес е ден на почит и преклонение, празник, който ни кара да си спомним, да се поучим и никога да не забравяме всички просветители, поборници и книжовници, спасили ни като народ и начертали бъдещето ни. Ден на всички учители, съвременни будители и вдъхновители, духовни водачи на знанието и светлината.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица