Според финансовия министър Симеон Дянков българите трябваше да "усетят края на кризата по джобовете си" още през миналия септември. Но досега изглежда, че само джобът на Дянков е усетил нещо. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

Националният статистически институт публикува данните за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през първото тримесечие на 2011 година.

Песимизмът на населението, видим през  изследването на потребителското доверие, намери своето обяснение в числата за доходите му.

“Общият доход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2011 година е 868 лева и спрямо същото тримесечие на 2010 година се понижава с 2.1%.”

Ако през първото тримесечие на 2010-а лицето от домакинството е преживявало средно с 886.48 лева, то през първите три месеца на 2011-а е трябвало да оцелява с 867.73 лева.

Номиналното намаление на дохода е съпроводено и с инфлация. Годишната инфлация за март 2011-а спрямо март 2010-а е 5.6%. Това означава, че само за една година обедняването на българския гражданин е с над 8%.

Обедняването е още по-драстично,

ако бъдат приложени данните от индекса на цените от малката потребителска кошница, която съдържа основните групи стоки и услуги, ползвани от населението. Същевременно, разходите за плащане на данъци са нараснали с 50%, домакинствата са отделяли повече пари и за социални осигуровки. Подобен темп на обедняване се е случвал само в два периода от 1989-а насам. През 1991-а и през 1997 година.

Видно от числата, за да оцеле, за да изпълни задълженията си към държавата, общините и осигурителната система, средностатистическият българин е започнал, да студува, да пести от елемнтарните разходи за път, облекло, здравеопазване… Разходите за храна надхвърлят 36% от общия му бюджет, а е ограничил жизненоважни разходи, които са от съществено значение за качеството на живота. Същевременно

държавата е дезертирала от най-елементарни свои задължения

и в структурите на доходите на член на домакинство, помощите и обезщетенията са намалели с над 42%. Ако през първото тримесечие на 2010 година в структурата на доходите на домакинството тази сума е била 98 лева, то през първото тримесечие на 2011-а е 57 лева. Политиката на държавата към най-слабите, в условията на увеличаваща се безработица и намаляващи доходи, в условията на растяща инфлация граничи с престъпление.

Същевременно Министерството на финансите публикува и месечния бюлетин за изпълнението на бюджета и консолидираната фискална програма. Финансовото министерство отчете излишък от 190.5 милиона за месеца.

Ако елиминираме еднократния ефект от вноската на БНБ, която е в размер на 200.9 милиона лева, ще установим, че

и тазгодишният бюджет е на ръба

Основното перо, от което са реализирани съществени икономии, са капиталовите разходи, които в сравнение със същия период на миналата година са два пъти по-малко. Намалени са трансферите към общините с над 50 милиона лева, а за отчетния период България се е превърнала в нетен донор на Европейския съюз с над 115 милиона лева.

Преди година оптимистът с очилцата, довлечен ни от далечните офиси на Световната банка, изпрати местните на море. С оптимистичната нагласа, че кризата е свършила. “Пенсиите няма да се намаляват, а данъците няма да се повишават, обеща финансовият министър Симеон Дянков. – Хората спокойно да отиват на море, до септември ще усетят края на кризата по джобовете си.”

Понеже нищо не й се случи на кризата, няколко месеца по-късно – по Коледа, същото това оптимистично създание пак препоръча на туземците: “Празнувайте спокойно, най-трудното мина”. В началото на шестия месец на 2011 година разбираме, че икономическата политика на този кабинет е заровила българските домакинства в мизерията, а субективните усещания на хората, че нещо не е наред, намериха и числовите си измерения.

автор: Михаил Михайлов

АргументиБГ