Култура
Увековечиха една от най-старите часовникови кули у нас

снимка: Община Севлиево
С изложба „Часовникова кула – 240 години история“ увековечиха една от най-старите часовникови кули у нас, тази в Севлиево. Кметът Иван Иванов официално откри изложбата.
“На мен се падна честта да открия тази изложба и съм изключително щастлив, защото часовниковата кула е най-старата сграда в нашия град и неслучайно – основен елемент в герба ни”, каза кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов.

снимка: Община Севлиево
Той благодари на всички, които отделиха от времето и средствата си, за да се реализира този проект в полза на обществото. “Благодаря на г-н Мирослав Марков, който не само беше първият човек, който дойде да сподели тази идея, но е и основният изпълнител. Каквото беше необходимо от страна на общината, за да изглежда по-добре районът около часовниковата кула, ние го направихме. Заедно обсъдихме визията и мисля, че се получи много добре”, сподели още д-р Иванов и с нескрито вълнение се обърна към съгражданите си: “Благодаря ви, че сте довели и децата си, защото те трябва да знаят историята на нашия град, за да я съхранят и за поколенията напред”.
“Постоянната ретроспективна изложба съдържа 10 фотографии с интересна информация, преведена на няколко езика, вкл. и на китайски. “Кулата е една от първите, построени по нашите земи и е била ням свидетел на всички по-интересни събития, които са се случили през втората половина на 18-ти, целия 19-ти, 20-ти и началото на 21 век.
Строежът й много наподобява средновековна българска бойна кула, каквито бяха открити и в средновековния град и крепост “Хоталич”. “Това ни дава основание да смятаме, че най-вероятно е строена от български майстори”, коментира пред събралото се множество директорът на Историческия музей Найден Петров.
Часовниковият механизъм е оригинален, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди векове, когато е отмервала работното време за стопански и други дейности в годините на икономически подем, предшествали обявяването на Севлиево за град през 1580 г. под името Селви.
Инициаторът и един от основните изпълнители на начинанието за постоянната експозиция – управителят на фирма „М-ПРЕС“ Мирослав Марков благодари на общината, в лицето на кмета Иван Иванов и неговия екип, за протегнатата ръка и за възможността да сбъдне тази своя мечта.
Благодарности бяха отправени към всички, станали съпричастни със своите съзидателни действия.

снимка: Община Севлиево
“Радвам се, че тази изложба стана повод за родолюбива среща на тези, които обичат Севлиево. Реализирането на тази идея е важно, защото това е най-старата обществена сграда в нашия град и като граждани на Севлиево ние сме длъжни да поддържаме нашите исторически паметници. Вярвам, че тази изложба е само началото на поредица от предстоящи действия в тази посока”, каза в заключение г-н Марков и изказа специални благодарности на своите служители, помогнали за реализацията на изложбата, на Стоян Костадинов, Айчетин Чаушев, Евгени Бончев, Пенка Илева, Наташа Колева, Петко Хинов и екипа на фирма «М-ПРЕС».

снимка: Община Севлиево
ПОВЕЧЕ ЗА ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА:
Часовниковата кула е най – старата запазена обществена постройка в Севлиево. През ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чийто камбани отмерват всеки изминал час. Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната й врата съответства 1779 г. Върху камбаната е гравирана 1775 г.
Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.
През 1871 г. известният австроунгарски пътешественик археолог и етнограф Феликс Каниц, при едно от пътуванията си по българските земи, престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си „Дунавска България и Балканът” той описва впечатленията си от града, като споменава и Часовниковата кула. Паметната плоча, монтирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие, организирано от ентусиазираното севлиевско гражданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.
Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци, които старателно се грижат за нея през годините. Като важни новини в общинските вестници през 1911 г., 1924 г. и 1965 г. се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Преживяла и пожар, сградата е обявена архитектурен паметник на културата.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
НАГ стана асоциирано училище към Софийския университет

Националната Априловска гимназия получи едно от най-високите отличия в системата на българското образование. По решение на Ректорското ръководство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ училището бе избрано за четвъртото асоциирано училище към най-стария и престижен университет в страната.
Новината беше официално обявена днес – 14 януари, от заместник-ректора по администрацията и информационните дейности на Софийския университет, доц. д-р Първан Първанов, по време на тържественото честване на патронния празник на гимназията пред паметника на Васил Априлов в Габрово.
Асоциираните училища към Софийския университет са част от национална мрежа от образователни институции, които имат официално партньорство с университета. Статутът се присъжда след решение на Ректорското ръководство и одобрение от Министерството на образованието и науката.

Новият статут предоставя редица възможности за учениците и учителите на гимназията – участие в университетски лекции, семинари и научни инициативи, реализация на съвместни проекти с преподаватели от СУ, както и достъп до академични ресурси, лаборатории и иновативни програми.
Учителите ще получават методическа подкрепа и възможности за допълнителна квалификация, а учениците – вдъхновение и реална връзка с академичната общност. Включването на Националната Априловска гимназия в тази престижна група от едва четири училища е признание за високото ниво на обучение, утвърдените традиции и устойчивата работа на училищната общност.
Партньорството със Софийския университет е естествено продължение на мисията, заложена от Васил Априлов – изграждане на модерно и просветено образование, насочено към развитие на таланти, знания и лидерски качества. С този статут гимназията затвърждава своята роля като водещ образователен център, съчетаващ традиция и иновации в подготовката на бъдещите учени, професионалисти и лидери на България.


Култура
ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.


Култура
Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.
Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.
В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.
Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).


-
Кримипреди 3 дниДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди 3 дниУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Кримипреди 2 дни32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 3 дниТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Културапреди 3 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Кримипреди 3 дниМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Културапреди 2 дниИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова
-
Икономикапреди 2 дниЕврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?








