Свържи се с нас

Култура

Увековечиха една от най-старите часовникови кули у нас

Published

on

снимка: Община Севлиево

С изложба „Часовникова кула – 240 години история“ увековечиха една от най-старите часовникови кули у нас, тази в Севлиево. Кметът Иван Иванов официално откри изложбата.

“На мен се падна честта да открия тази изложба и съм изключително щастлив, защото часовниковата кула е най-старата сграда в нашия град и неслучайно – основен елемент в герба ни”, каза кметът на Община Севлиево д-р Иван Иванов.

снимка: Община Севлиево

Той благодари на всички, които отделиха от времето и средствата си, за да се реализира този проект в полза на обществото. “Благодаря на г-н Мирослав Марков, който не само беше първият човек, който дойде да сподели тази идея, но е и основният изпълнител. Каквото беше необходимо от страна на общината, за да изглежда по-добре районът около часовниковата кула, ние го направихме. Заедно обсъдихме визията и мисля, че се получи много добре”, сподели още д-р Иванов и с нескрито вълнение се обърна към съгражданите си: “Благодаря ви, че сте довели и децата си, защото те трябва да знаят историята на нашия град, за да я съхранят и за поколенията напред”.

“Постоянната ретроспективна изложба съдържа 10 фотографии с интересна информация, преведена на няколко езика, вкл. и на китайски. “Кулата е една от първите, построени по нашите земи и е била ням свидетел на всички по-интересни събития, които са се случили през втората половина на 18-ти, целия 19-ти, 20-ти и началото на 21 век.

Строежът й много наподобява средновековна българска бойна кула, каквито бяха открити и в средновековния град и крепост “Хоталич”. “Това ни дава основание да смятаме, че най-вероятно е строена от български майстори”, коментира пред събралото се множество директорът на Историческия музей Найден Петров.

Часовниковият механизъм е оригинален, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди векове, когато е отмервала работното време за стопански и други дейности в годините на икономически подем, предшествали обявяването на Севлиево за град през 1580 г. под името Селви.

Инициаторът и един от основните изпълнители на начинанието за постоянната експозиция – управителят на фирма „М-ПРЕС“ Мирослав Марков благодари на общината, в лицето на кмета Иван Иванов и неговия екип, за протегнатата ръка и за възможността да сбъдне тази своя мечта.

Благодарности бяха отправени към всички, станали съпричастни със своите съзидателни действия.

снимка: Община Севлиево

“Радвам се, че тази изложба стана повод за родолюбива среща на тези, които обичат Севлиево. Реализирането на тази идея е важно, защото това е най-старата обществена сграда в нашия град и като граждани на Севлиево ние сме длъжни да поддържаме нашите исторически паметници. Вярвам, че тази изложба е само началото на поредица от предстоящи действия в тази посока”, каза в заключение г-н Марков и изказа специални благодарности на своите служители, помогнали за реализацията на изложбата, на Стоян Костадинов, Айчетин Чаушев, Евгени Бончев, Пенка Илева, Наташа Колева, Петко Хинов и екипа на фирма «М-ПРЕС».

снимка: Община Севлиево

ПОВЕЧЕ ЗА ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА:

Часовниковата кула е най – старата запазена обществена постройка в Севлиево. През ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чийто камбани отмерват всеки изминал час. Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната й врата съответства 1779 г. Върху камбаната е гравирана 1775 г.

Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.

През 1871 г. известният австроунгарски пътешественик археолог и етнограф Феликс Каниц, при едно от пътуванията си по българските земи, престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си „Дунавска България и Балканът” той описва впечатленията си от града, като споменава и Часовниковата кула. Паметната плоча, монтирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие, организирано от ентусиазираното севлиевско гражданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.

Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци, които старателно се грижат за нея през годините. Като важни новини в общинските вестници през 1911 г., 1924 г. и 1965 г. се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Преживяла и пожар, сградата е обявена архитектурен паметник на културата.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица