Свържи се с нас

Новини

Какво е гещалт терапията?

Published

on

За пръв път думата „гещалт“ е употребена през 1523 г. в немския превод на Библията в смисъл на „нещо, намиращо се точно пред очите“.

Терминът „гещалт“ е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс.

За него „гещалт“ е физическо цяло, формирано чрез структурирането на перцептивното поле.

Не анализът на подлежащите елементи е това, което прави възможно натрупването на познания. Допълнителните и по-фини анализи или дисекция на елементите не само не носят задълбочаване на познанията, а ги правят невъзможни.

По-скоро съзнанието ни формира единици цялост: „гещалти“. През 1912 г. Кофка, Кьолер и Верхтаймер представят изследване, свързано с възприятията, което поставя началото на гещалт психологията.

Гещалт терапията е основана от Фредерик и Лора Пърлз през 40-те години на ХХ век. Една от основните задачи на психологията и психотерапията според Пърлз не е да обяснява ЗАЩО възниква един или друг проблем, а да даде отговор на въпросите КАК да се преодолее и КАКВО е влиянието му върху животът сега. За усещане пълнотата на живота е необходимо да се осъзнае настоящето във всичките му измерения. Гещалт терапията учи на феноменологичен метод на осъзнаване, в който възприемането, чувстването и действането се разграничават от интерпретирането. Гещалт терапията е безоценъчна, нетълкуваща, неанализираща. Общуването клиент-терапевт в тази терапия е хоризонтално (среща на човек с човека), а не вертикално (йерархично, в което единият човек е на по-висока позиция от другия).

Гещалт терапията акцентира върху работата „тук и сега”, фокусът е върху актуалния процес, върху онова, което се случва в този момент между клиент и терапевт. В същото време този процес включва в себе си и минало, и бъдеще, доколкото те влияят върху настоящето.

В терапевтичната работа е важна актуалната нужда на клиента (фигура) – онова, което той съзнателно или не, е поставил като приоритет в живота си. Всичко друго остава в периферията (фон).

Гещалт терапевтите се придържат към теорията за парадоксалните промени: човек започва да се променя, когато започне да се възприема такъв, какъвто е, а не тогава, когато непрекъснато полага усилия да се промени. Клиентът се учи да бъде открит за новото, да се опира на своите собствени чувства и усещания, да се приспособява творчески към околната среда.

В терапевтичната работа между терапевт и клиент целта е постигане на осъзнаване от страна на клиента. Това означава клиентът да превърне автоматизираните навици в осъзнати нужди, да познава средата, в която живее, да носи отговорност за изборите си, да познава и разбира повече себе си, да умее да се себеприема, да умее да бъде пълноценен в контактите си с хората и със средата, в която живее. Гещалт терапията подпомага решаването на проблеми чрез увеличаване на саморегулацията и самоподкрепата от страна на клиента. Този процес се осъществява чрез осъзнаване и реализиране на собствения потенциал.

Гещалт терапията има широка сфера на приложение – при трудни житейски ситуации, неудовлетвореност от живота, загуба на близък човек (смърт или раздяла), работа със сънища, при депресия, тревожност, ниска самооценка, психосоматични разстройства, панически разстройства, посттравматичен стрес, хранителни разстройства, проблеми със съня, при работа с деца, в организаци, семейно консултиране и др.

За повече въпроси и консултации:

Велина Кръстинкова
психолог, гещалт психотерапевт
gsm: 0896 73 28 39
e-mail: vkrastinkova@yahoo.com.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

С над 64 млн. лв. „ВиК“ – Габрово модернизира водната инфраструктура в областта

Published

on

„ВиК“ ООД – Габрово стартира реализацията на проект за реконструкция и модернизация на ВиК мрежи и съоръжения в област Габрово, който ще подобри качеството на водоснабдяването и канализацията в общините Габрово и Севлиево.

Проектът се финансира по Програма „Околна среда 2021 – 2027 г.“ и е с общ бюджет от над 64 млн. лева, от които около 57 млн. лв. са съфинансирани от ЕС, а над 7 млн. лв. са собствен принос на дружеството.

Инициативата цели да осигури съответствие с европейските стандарти за качество на питейните и отпадъчните води, по-висока ефективност на системите и устойчиво управление на водните ресурси.

От нея ще се възползват над 60 000 жители на региона. В агломерация Габрово ще се изградят и реконструират общо 28 км водопроводна мрежа и 5,7 км канализация, а загубите на вода ще намалеят с 11%. В Севлиево са предвидени около 17 км нова и рехабилитирана водопроводна мрежа и 1,5 км канализация, с очаквано намаляване на загубите с 5%.

Проектът включва и модернизация на пречиствателните станции, внедряване на информационна система за управление на активи, надграждане на SCADA системата и създаване на единна ГИС платформа за територията, обслужвана от „ВиК“ – Габрово. До момента са сключени договори с обединения „Янтра“, „Габрово ПСОВ 2025“ и „АкваГИС“ за инженеринг и доставка на системи.

Предстои избор на изпълнители за строителен надзор и нова обществена поръчка за реконструкция на ключови водопроводи и съоръжения, включително участъци от довеждащия водопровод от яз. „Христо Смирненски“ и ПСПВ „Киселчова могила“, както и подобрения на ПСПВ „Стоките“.

Реализацията на проекта ще продължи от януари 2025 г. до януари 2029 г., като се очаква значително подобрение на водоснабдителните услуги и по-висока устойчивост на системата в област Габрово.

Зареди още

Култура

55 години от първия празник на мъжките хорове в България и Европа

Published

on

През 1970 г. в Габрово се организира за първи път в страната Фестивал на мъжките хорове, посветен на първия български композитор Емануил Манолов (1860-1902). Фестивалът се провежда от 30 октомври до 1 ноември 1970 г. В него взимат участие Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора с диригент Богдана Попова; Мъжки хор „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Христо Арищиров; Мъжки хор при Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе с диригент Христо Дюлгеров; Представителен мъжки хор „Родина” при Образцово народно читалище „Зора” – Русе с диригент Васил Арнаудов; Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна с диригент Сидер Сидеров и Представителен мъжки хор „Кавал” – София с диригент Атанас Маргаритов.

Откриване на фестивала, 30 окт. 1970 г.

В свое интервю за в. „Балканско знаме” от 4 октомври 1970 г. Стефан Ботев (1914-2010) – инспектор от методическия кабинет по художествена самодейност при Окръжния съвет за изкуство и култура – Габрово и създател и ръководител на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов” споделя; „ Патронът на фестивала Емануил Манолов” е живял и творил в Габрово. Тук той е бил диригент изключително на мъжки хорове, а именно те, мъжките хорове, са поставили началото на българското хорово изкуство. Тази традиция трябва не само да се възроди и запази, но и да се разшири. Най-доброто средство за това ще бъде един фестивал, какъвто не е устройван нито в нашата страна, нито в Европа. Не е без значение и фактът, че в Габрово има мъжки хор, носещ името на Емануил Манолов, който се равнява с най-добрите хорове от този род у нас. Ето това бяха най-съществените мотиви , които имаше предвид Изпълнителното бюро на Окръжния съвет за изкуство и култура, като реши на всеки две години в Габрово да се провежда фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов”.

Снимка на наградата на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово, 1970 г.

Целта на фестивала „Емануил Манолов” е да популяризира българското хорово изкуство и в частност изкуството на мъжките хорове. Всеки хор представя своя 45-минутна програма. Важно условие е половината от репертоара да бъде от български композитори. Изпълняват се творби от Петко Стайнов, Георги Димитров, Тодор Попов, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Александър Танев, Добри Христов, Емануил Манолов, руски и съветски композитори и такива от западните страни. За председател на организационния комитет е поканен акад. Петко Стайнов, който в бр. 34 на в. „Балканско знаме” от 6 ноември 1970 г. споделя „Починът на габровци да организират фестивал за мъжките хорове е толкова по-ценен, че той няма да бъде еднократно мероприятие, а ще се превърне в традиция.”. Заместник председател на комитета е Иван Трифонов, а членове инж. Илчо Илчев, Тодор Попов, Александър танев – композитор, Петко Йорданов – директор на ИХС-София, проф. Димитър Русков, Антонина Дюлгеров – гл. специалист в Главна дирекция „Българска музика”, Недьо Недев, Цонка Рачева, Цаньо Колев, Недялка Гугова, Донка Игова, Васил Арнаудов, Христо Арищиров, Христо Питев и Димитър Илиев – началник отдел „Финансов” към Окръжен народен съвет – Габрово.

Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора, 30 окт. 1970 г.

В Габрово се поставя началото на Хорът на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Идеята за създаването му възниква още през 1960 г., но официално е реализирана на 9 май 1962 г. към Военното окръжие в града.

Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията – Русе, 30 окт. 1970 г.

Само за месец новосформираният хор привлича над 80 участници – всички, обединени от любовта към музиката и патриотичния дух. Основател и първи диригент на състава е Стефан Ботев, а негов корепетитор – Йонко Негенцов. В продължение на над 45 години хорът изгражда богат и разнообразен репертоар от над 200 хорови произведения – както класически, така и съвременни, от български и чуждестранни композитори. Неговите изпълнения звучат в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а творчеството му е съхранено и в три грамофонни плочи.

Представителен мъжки хор „Кавал” – София, б.д.

През годините хорът получава множество отличия, грамоти и признания за своя принос към културния живот на страната. Сред тях се открояват и два ордена „Кирил и Методий“ – едно от най-високите държавни отличия за заслуги в областта на културата и изкуството.

Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна, б.д.

Днес историята на Хора на офицерите от запаса „Емануил Манолов“ е неразделна част от културното наследство на Габрово. Снимки и документи, свързани с дейността му, се съхраняват в Държавен архив – Габрово като свидетелство за силата на духа, традицията и музиката. Представените снимки се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са от откриването на Първия фестивал на мъжките хорове „Емануил Манолов” – Габрово на 30 октомври 1970 г.; снимка на наградата на фестивала с лика на Емануил Манолов; снимки на участниците във фестивала – Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово в периода 1962-1967 г., Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе от 1968 г., Представителен мъжки хор при Градски съвет за изкуство и култура – Стара Загора и Мъжки хор при профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта и съобщенията от 30 окт. 1970 г., Представителен мъжки хор „Кавал” – София и Представителен мъжки хор „Дружна песен” при Международния дом на културата „Г. Димитров” – Варна.

Представителен мъжки хор „Родина” при образцово народно читалище „Зора” – Русе, 1968 г.

Хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов” – Габрово с диригент Стефан Ботев, [1962-1967]

Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Новини

Тържествен Академичен съвет за Деня на народните будители

Published

on

Тържествен Академичен съвет на Технически университет – Габрово, по случай 1 ноември Деня на народните будители, ще се проведе в четвъртък, 30 октомври, информираха от висшето училище.

Събитието ще се проведе в университетската библиотека от 15.00 часа, по време на което ще бъдат наградени преподаватели за научно развитие през годината, както и изявени студенти. Ще бъдат отличени и пенсионирани преподаватели.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица