Свържи се с нас

Култура

ЕМО „Етър“ вече е в Европейската асоциация на музеите на открито

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

ЕМО „Етър” вече е институционален член на Европейската асоциация на музеите на открито. Това стана по време на участието на директора доц. д-р Светла Димитрова и финансиста Евгения Ангелова в 28-та среща на организацията, която се проведе в Бирмингам.

През 2016-та Светла Димитрова поднови контактите между „Етър”-а и Асоциацията, но до лятото на тази година членствата в нея са само индивидуални. Представителите на българския музей на открито – Димитрова и Ангелова, решително подкрепиха промяна в Устава, чрез която вече е възможно институциите да членуват. Те стават и основните фактори при вземане на решенията.

Самата конференция се проведе в три музея.

През повечето време тя бе в град Дъдли, където е разположен Black Country Living museum, посветен на добива на въглища, производството на желязо, индустриализацията и живота през този период.

снимка: ЕМО „Етър“

На около час път от Дъдли се намира друг музей – Avoncroft, в който са пренесени жилища отпреди два века. Последната сграда е от 30-те години на ХХ век.

В Ironbridge museum основна забележителност е мост от ХVІІІ век.

В района се намира и музей от края на ХІХ и началото на ХХ век, посветен на Викторианската епоха.

„Особено ползотворна беше конференцията, посветена на музейната дейност. Имаше няколко пленарни доклада и работа по секции. За мен интересното е, че нямаше доклади, а дискусии. Задава се тема, участниците решават на място в кой модул да се запишат и след това се състои дискусията, която дава информация за опита на всеки от музеите”, разказа доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”.

Димитрова и Ангелова се включиха в модула за планиране и управление на музеите на открито – една тема, която пряко касае „Етър”-а.

„Финансирането в отделните страни е различно. Някои успяват самостоятелно. Но повече имат обществена функция и една част от тяхното финансиране е по линия на държавата, на общината или на някоя асоциация. Те имат много по-различно управление от нашето – чрез тръстове или съвети, които набират за тях средства”, разказа доц. Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“

Представителите на ЕМО „Етър” разшириха мрежата от контактите с други институции от организацията. Едва наскоро, през 2016 година, след дълго прекъсване, бе възобновено сътрудничеството с Европейската асоциацията на музеите на открито. Година по-късно, по време на 28-та конференция, се включиха над 100 участници.

„Много важно беше участието ни в заседанието, което направи промени в Устава на Асоциацията. Досега членството в организацията беше индивидуално. Най-често един директор представя музея. С течение на годините се присъединяват и членове на екипа. От музея в Копенхаген имаше над 10 индивидуални члена. Но наши разговори с директори на музеи в Унгария и Румъния, показаха колко важно е да има институционално членство, защото директорите са сменяеми. ЕМО „Етър” вече има институционално членство, остават и индивидуалните. Институционалните представители обаче ще вземат решенията.”

При разговорите с директори на други музеи на открито Светла Димитрова е установила, че посещаемоста в ЕМО „Етър” е на нивото на европейските.

„Най-много са посетителите на музея в Стокхолм – около 1 400 000 души. Всички останали се движат от 200 000 до 500 000, при това става въпрос за музеи, които са много по-големи от ЕМО „Етър” и са с много по-сериозна международна популярност. Ние се позиционираме много добре и не бива да имаме притеснения, когато се съизмерваме с европейските музеи на открито”, смята Димитрова.

Евгения Ангелова е впечатлена от подкрепата, която обществеността дава на музеите на открито.

снимка: ЕМО „Етър“

„Black Country Living Museum е по-млад от нас. Догодина ще празнува 40 години. Започнал е работа върху изоставена земя. Общината взема решение да отдели хора, които да работят там. През годините нарастват артефактите, които се събират, за да достигнат 80 000. През 2010 година се отпускат 10 000 000 паунда, за да могат да възстановят една улица, на която да се пресъздаде живота от 1930 година. Да си представим Чаршията в ЕМО „Етър”, но много по-голяма и от по-нов период. Представят се поминъка на хората, търговията, как са се забавлявали”, разказва Евгения Ангелова.

Финансистът на ЕМО „Етър” е впечатлена и от анимирането на самите експозиции. Във всеки от обектите посетителите биват посрещани от облечени в дрехи от съответната епоха хора, които разказват историята.

Доброволците са важна част от работата в тези музеи. Работата им като такива до голяма степен осмисля ежедневието им.

В училище от Викторианската епоха, където посетителите са ученици, учителят ги кара строго да изпълнят всички изисквания – от проверка на хигиената до дисциплинирано поведение в клас. Самата Ангелова е „скастрена строго”, според нравите от времето на кралица Виктория, когато прави опит да снима с телефона си, а поведението й е отчетено като липса на дисциплина.

Според Ангелова това показва колко добре аниматорите, в случая актьор, играещ учител, са се вживели в ролята си. В някои случаи музеите наемат професионални актьори, които да пресъздадат епохата.

снимка: ЕМО „Етър“

От разказите на доц. Димитрова и Евгения Ангелова става ясно, че у нас има твърде много ограничения за по-голяма атрактивност в работата на музеите. В много чужди музеи могат да се предлагат храни и напитки, докато тук това няма как да стане, независимо от факта, че се представят определени традиции и те са част от историята.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Книгата „Исторически съдебни процеси“ на Николай Ангелов представят в Дряново

Published

on

Този четвъртък, 13 март, от 17.30 часа в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“, Исторически музей – Дряново организира представяне на книгата „Исторически съдебни процеси“ от Николай Ангелов. Изданието получи Априловската награда за ръкопис, отпечатан безплатно в определен тираж от габровското издателство „Екс-прес“ през 2024 г.

Днес книгата вече е факт – 200-странично изследване, с високо полиграфско качество. В съдържанието са включени предговор от автора и 19 текста по 17 теми, посветени на знакови дела, оставили отпечатък в световната история. Хронологическият обхват на изследването е от V в. пр.н.е. (делото срещу Сократ) до 20-те години на ХХ век.

Всяко разгледано дело е представено в контекста на времето – бит, войни, идеологически и религиозни конфликти, морал, съдебни практики, политически интереси и социални процеси.

Авторът, юрист по образование, не само проследява детайлите на всяко съдопроизводство, но и прави правен анализ на хода на делата и решенията по тях. В същото време той ги свързва със значими исторически събития и последиците, които са произтекли от тях. Това не е книга за леки четива преди сън или на плажа. Тя е насочена към широк кръг читатели, с интерес към историята и правото.

Въпреки достъпния стил, текстът е сериозно историко-правно изследване и ще допадне на онези, които търсят задълбочен анализ, а не сензационни подробности.

Зареди още

Култура

Вечер, посветена на младите поети в Младежки център Габрово

Published

on

На 21 март, по повод Световния ден на поезията, Младежки център – Габрово и клуба на любителите на книги „Книжни червеи“ кани всички млади поети от 14 до 29 години да извадят своите авторски стихове от тетрадките и да им вдъхнат живот. Събитието е наречено „Поезия и музика в Младежки център – Габрово“ и на него млади таланти ще се съберат, за да се запознаят и четат свои стихове.

Поканени са и младите музиканти – да изпълнят като акомпанимент музиката, която ги вдъхновява или която сами са композирали. Помислено е и за срамежливите, млади хора, с афинитет към сцената, ще поемат ролята на рецитатори, ако авторът не се чувства сигурен пред публика.

Началото на събитието е 18.00 часа, мястото – Младежки център – Габрово. Желаещите да споделят своето творчество могат да пишат на адрес: yc@gabrovo.bg , да се обадят на телефон 088 790 7075 или направо да се запишат чрез Гугъл формуляра, който могат да намерят също в социалните мрежи и сайта на Младежкия център.

Членовете на клуба и младежките работници имат амбицията да издадат стиховете в малък вестник, който да се разпространи в училищата и младежките зони в града, и да популяризира творчеството на младите габровски поети.

Събитието е отворено за всички младежи, които желаят да споделят своите творби или да присъстват като публика. Заповядайте на 21 март в Младежки център Габрово и станете част от празника на поезията, нотите и младостта!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица