Свържи се с нас

Култура

Капанци представиха в ЕМО „Етър” сватбени обичаи от Паламарца

Published

on

Засевки, пресяване на брашното. Снимка: ЕМО „Етър“

Повече от 40 души, на възраст от 7 до 82 години, участват в Ансамбъла за автентичен фолклор „Капанци” при Народно читалище „Искра 1893” в село Паламарца, община Попово.

На 23 септември в Етнографски музей на открито „Етър” ансамбълът представи обичая „Засевки”, известен още като „Малката сватба”. Трупата, която се състои от представители на капанската общност, участва в едно от атрактивните събития от културния календар на музея – Дни на сватбената обредност.

Ансамбълът изнесе истинско представление, достойно за големите сцени по света, затова не е чудно, че пространството пред църквата в ЕМО „Етър” бе изпълнено с посетители. Въздействието от емоцията, която „Капанци” предадоха на публиката, е впечатляващо. На моста, зад мястото, избрано за сцена на възстановката, можеха да се видят хора, които се опитват да имитират фолклорното музикално и танцово изпълнение.

Капанско хоро. Снимка: ЕМО „Етър“

Иван Станев е на 16 години и няма как да не бъде забелязан. Движенията му са изпълнени с лекота и вдъхновение. Когато го гледа, човек остава с впечатление, че капанските хора са изключително лесни. Но лекотата при Иван идва от дългогодишен труд. Младежът полага усилия от много малък. Присъединява се към ансамбъл „Капанци” във втори клас. Обича народните танци и не търси задълбочени обяснения защо е така, казва само: „Идва ми отвътре!”.

Иван Станев. Снимка: ЕМО „Етър“

„С танците, песните и обичаите, които представяме, ние обучаваме хората – българи и чужденци, на традициите, свързани с миналото на народа ни”, убеден е Иван Станев.

Ренета Тодорова е на 20 години, но вече има национално признание, благодарение на участието си в ансамбъла. Ренета е „най-личната мома в селото”, тъй като във възстановката в ЕМО „Етър” представя девойката, която ще се жени на следващия ден. Ренета не само е научила обичаите и танците, но знае и историята им.

Ренета Тодорова. Снимка: ЕМО „Етър“

„Обичаят „Засевки” е стар – едно време са ходили да искат момичето за булка от майката и бащата.”

Песен, представена от ансамбъла в музея, пази спомена за местна особеност. В нея се казва, че бащата има двори широки, къщи високи и ниви безкрайни. Тях дава, но момата – не.

Някога е било така и често се налагало момите от село Паламарца сами, без знанието на семейството си, да пристават на своя избраник.

Ръководителката на ансамбъла Юлияна Петрова е разговаряла с много от възрастните жени в селото. Често е чувала този отговор: „Аз нямах сватба, пристанах”.

„В ЕМО „Етър” виждате много чисто представена действителност от спомените на възрастни хора. Определящото е било имотното състояние на двата рода – на момичето и момчето, които ще се женят. Капанците са затворено общество и много ревниво пазят земята си. В стари времена са се женели помежду си, за да могат да останат къщите, земите и парите на едно място. Всеки род си има прякор. И днес, ако в Паламарца питате за някой човек, трябва да му кажете прякора. Иначе може да не разберат кого търсите.”

Юлияна Петрова изрежда странни прякори, които е трудно да бъдат възпроизведени от външен за общността човек. Прякори на родове, като например: Коленцето Бързака и Муфта Колюфте, са по-лесни. За да се научи човек да произнася другите, му трябва време. Местният диалект е изключително колоритен, но също толкова неразбираем.

Юлияна, която живее от 20 години в Паламарца, споделя, че има случаи в разговор да употреби дума от местния диалект. „Не ме разбират, но успявам да ги развеселя”, казва ръководителката на ансамбъла.

Десислава Иванова. Снимка: ЕМО „Етър“

Най-новият член на групата е Десислава Иванова. Присъединява се преди месец. Още като малка има желание да танцува народни танци, но животът й дава тази възможност сега. Десислава е омъжена, сватбата й не е била капанска, но са спазени повечето обичаи.

Симона Ангелова, Радослава Иванова и малката Таня Иванова са се присъединили по различно време към „Капанци”.

25-годишният Венко Венков изразява с думи огромната си любов към народните обичаи.

„Впечатлиха ме с едно Коледуване в селото. Тогава проявих желание и ме взеха в трупата. Българският корен е нещо, което ти дава сила в живота. Заслужава си да си част от българската народност. Ние, капанците, сме преки потомци на Аспарух и това е повод за голяма гордост.”

Венко не е женен и приема с усмивка въпроса дали ще си вземе за съпруга момиче от местната общност, след като е толкова привързан към традициите.

„Това вече е Божа работа”, казва Венко Венков – едно момче, което вярва, че е пряк потомък на аспаруховите българи.

На 24 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци” пресъздаде в ЕМО „Етър” обичая „Извеждане на булка”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Пласидо Доминго-син в своя шоу-спектакъла „Volver – Anima Tango”

Published

on

Един зрелищен танго-спектакъл, предстои в цялата страна. Пласидо Доминго-син в своето шоу „Volver – Anima Tango”. Едно чувствено съчетание от музика, театър и танц ще завладеят публиката в от 26 март всеки вечер на нова сцена от Пловдив, София, Велико Търново, Габрово, Бургас, Варна и Русе.

Многопластово шоу, което ще потопи зрителя в магията на огненото аржентинското танго и традиции, доставяйки силни емоции и наслада, чрез разказ, танц, музика и песни. Специално за българската публика текстовете са преведени и адаптирани с глас на българската актриса Цветелина Баланова. Volver – Anima Tango” се разпростира далеч отвъд границите на обикновен концерт, застъпвайки силно темата за завръщането.

В емоционална атмосфера, съставена от сенки, цветове и спомени, лиричният глас на Доминго повежда публиката към тайното пътешествие. В него властват изразителната музика, огнените танци и дълбочината на думите. Те се преплитат в невероятна история, а емоцията от тези бурни преживявания дава нов импулс на главния герой. Тангото става екзистенциално значимо и негово постоянно състояние на ума. Той започва да гледа на всичко около себе си през тази нова призма: всичко се трансформира, всичко се превръща в „Танго“ .

Това уникално музикално и човешко пътуване, което преминава от Карлос Гардел до Астор Пиацола, дава нов облик на важни произведения, познати на широката публика. Световната премиера на „Volver – Anima Tango“ е в Рим през 2017 г. Шоуто печели сърцата на зрителите и бързо получава признание и световен отзвук.

Спектакълът идва вече и в България, не пропускайте момента да се докоснете до него и неотразимия Пласидо заедно с Аннализа Бианкофиоре на една сцена. 

Ето и пълната програма по дати:
26.03.2025 г. – Пловдив, Комплекс С.И.Л.А.
27.03.2025 г. – София, Национален дворец на културата
28.03.2025 г. – Велико Търново, Дворец на културата и спорта „Васил Левски”
29.03.2025 г. – Габрово, Спортна зала „Орловец”
30.03.2025 г. – Бургас, Държавна опера
31.03.2025 г. – Варна, Дворец на културата и спорта
01.04.2025 г. – Русе, Зала „Арена”

Билети можете да намерите на касите на залите и в мрежата на Eventim (оттук).

Зареди още

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Книгата „Исторически съдебни процеси“ на Николай Ангелов представят в Дряново

Published

on

Този четвъртък, 13 март, от 17.30 часа в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“, Исторически музей – Дряново организира представяне на книгата „Исторически съдебни процеси“ от Николай Ангелов. Изданието получи Априловската награда за ръкопис, отпечатан безплатно в определен тираж от габровското издателство „Екс-прес“ през 2024 г.

Днес книгата вече е факт – 200-странично изследване, с високо полиграфско качество. В съдържанието са включени предговор от автора и 19 текста по 17 теми, посветени на знакови дела, оставили отпечатък в световната история. Хронологическият обхват на изследването е от V в. пр.н.е. (делото срещу Сократ) до 20-те години на ХХ век.

Всяко разгледано дело е представено в контекста на времето – бит, войни, идеологически и религиозни конфликти, морал, съдебни практики, политически интереси и социални процеси.

Авторът, юрист по образование, не само проследява детайлите на всяко съдопроизводство, но и прави правен анализ на хода на делата и решенията по тях. В същото време той ги свързва със значими исторически събития и последиците, които са произтекли от тях. Това не е книга за леки четива преди сън или на плажа. Тя е насочена към широк кръг читатели, с интерес към историята и правото.

Въпреки достъпния стил, текстът е сериозно историко-правно изследване и ще допадне на онези, които търсят задълбочен анализ, а не сензационни подробности.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица