Свържи се с нас

Култура

Ако посетите ЕМО „Етър” днес, може да Ви калесат за сватбата утре

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Сега изглежда странно, но в миналото никой не се учудва, че трябва да си занесе ядене, когато ходи на сватба. За маси са ползвани дъски, много често слагани направо на земята, където всеки нарежда донесеното. Събират се хората от двата рода – на младоженеца и на невестата. Гостите получават кърпи и от своя страна дават дарове на младото семейство.

Малко ястия се приготвят за една сватба в миналото. Едно от тях е „Сватбарското жито”.

снимка: ЕМО „Етър“

Къна Бочукова вече го вари на открит огън в средно голяма рания и предизвиква силния интерес на посетителите в ЕМО „Етър”. Туристите се спират до Часовниковата кула, за да снимат чевръстата жена, облечена в народна носия, която с готовност споделя как се приготвя „Сватбарско жито”.

Един килограм грухана пшеница;

Един литър прясно мляко;
Сто грама масло;
Две супени лъжици брашно;
Една лъжица сол;
Ванилия, кората на един лимон и захар на вкус.

снимка: ЕМО „Етър“

Житото се сварява до леко разпукване и престоява една нощ. Сутринта се измива обилно в няколко води и се вари на бавен огън до размекване. Необходими са поне два часа. В тиган се запържва олио с двете лъжици брашно. Бавно се налива литъра прясно мляко, прибавят се житото, ванилията, захарта, кората на лимона. Ястието се поднася, поръсено със счукани орехи.

снимка: ЕМО „Етър“

„На сватби, на кръщенета, на войнишки изпращания, на сбора на Свети Дух – във всички къщи се приготвя това жито. Става наистина деликатес”, спомня си Къна Бочукова.

На 21 септември в ЕМО „Етър” започнаха Дни на сватбената обредност. До 24-ти в музея предстоят различни прояви, чрез които се разказва за сватбата – едно от най-важните събития в живота на човека.

Ако посетите ЕМО „Етър” може да Ви „калесат”. Калесниците – млади момчета, обикалят по Чаршията с бъклица вино и канят гости за предстоящите венчавки.

Който отпие от виното, получава гривна от боб и се смята за поканен на сватба.

снимка: ЕМО „Етър“

Димитринка Илиева приготвя сватбените гердани. В тях няма нищо ценно, но определено привличат вниманието. Зърна от боб с различни цветове са нанизани на червен конец. Слагат се да накиснат във вода няколко часа, за да омекнат. Между бобчетата може да се поставят пуканки. Герданът се окичва на врата, за да стане украшения на сватбарите.

В изложбените помещения над Дърворезбарската работилница в ЕМО „Етър”вече е открита за посетители изложбата „Родопска сватба” на Регионалния исторически музей в Пазарджик.

снимка: ЕМО „Етър“

От 21 до 24 септември, от 11:00 до 16:00 часа, в ЕМО „Етър” може да видите обичаите: „Калесване”, „Приготвяне на сватбено жито”, „Приготвяне на обредни хлябове”, изработване на сватбени гердани и украса на сватбарско знаме.

Само на 22 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, групата за автентичен фолклор към Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1912“ от панагюрското село Оборище ще направи възстановка на „Меченска сватба”.

Само на 23 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ще бъде пресъздаден друг обичай, свързан със сватбената обредност – „Засевки”. Възстановката е на Ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци” при НЧ „Искра 1893”, с. Паламарца, общ. Попово.

Само на 24 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ще бъде пресъздаден обичая „Извеждане на булка”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица