Свържи се с нас

Култура

Росен Йосифов, част от екипа, открил каменна постройка в Плиска

Росен Йосифов бе част от археологически екип, който за първи път от 40 години откри каменна сграда в Плиска

Published

on

снимка: РИМ – Габрово

Първата българска столица – Плиска, е едно изключително интересно за археолозите място, което дава важна информация за историята ни. Разположена на 23 кв. км., тя има външен град, вътрешен град и цитадела.

И тази година в екипа, който прави разкопките, се включи Росен Йосифов – археолог от Регионален исторически музей-Габрово. Той разказа, че е работено на обект „Двор северно от цитаделата”.

Екипът е ръководен от проф. Д-р Станислав Станилов от Национален археологически институт с музей към БАН. В него влизат още: гл. асистент д-р Мариела Николова, завеждащ Средновековен отдел към Национален исторически музей и Станислав Иванов, специалист от музея в Шумен.

„Първата българска столица все още крие своите загадки”, коментира Росен Йосифов.

Успява ли, с работата си тази година, екипът да разкрие за съвременността някоя от тези загадки?

Да, при това не една.

снимка: РИМ – Габрово

„В Плиска всичко е културен слой. Дълбочината му е около три метра и е сложно да се работи. Съоръженията се откриват само по техните очертания в пръстта. Понякога землените пластове се сливат и едва забележима разлика в цвета ги разграничава.”

Археологът уточнява, че първите сгради в Плиска са дървени. В конструктивни ями се полагат греди, които носят върху себе си постройките. Така са строени дори представителните сгради.

„Преди известните камении дворци на Крум и на Омуртаг, в които има тронни зали, са строени дървени сгради. Открити са множество ями, но се проучиха и тайни ходници – подземни проходи, които отвеждат от всички страни на цитаделата. Тръгват от ханския дворец и от други места.”

След 40 години в Плиска отново е открита каменна сграда. Оказва се водохранилище, с градеж, подобен на използвания за същото съоръжение вътре в цитаделата. Останали са и части от водопровода.

Според Росен Йосифов водохранилището е от периода, когато Плиска вече не е столица.

В края на 9 век Преслав е обявен за столица и се строи като копие на Константинопол. Но Плиска остава също важен център.

При разкопките това лято са открити множество следи – керамика, от набезите на печенезите от онова време.

Намерен е и оловен печат – моливдовул. По него се виждат букви и кръстни знаци.

Забележително откритие е и втората намерена в България бронзова ръка, която е поддържала свещник. Тя има желязно рамо и добре моделирани пръсти, в които се поставя свещника. В света досега са известни няколко такива ръце – едната е в Мюнхен, другата е в Крим, третата в Силистра и сегашната е от Плиска.

Габровският археолог смята, че е голяма привилегия за работиш с експертите от екипа, реализирал разкопките в Плиска. Още като младеж той се присъединява и почти всяко лято е там.

Разкопките са скъпа инвестиция, реализирана от държавата. Трите български столици – Плиска, Преслав и Велико Търоново, дават най-много информация за развитието на държавността ни. В Плиска проучванията са най-сериозни, но в Преслав – все още не.

Парите, които в България се дават за разкопки са най-малко, повече се влага в консервация, а най-голяма сума е необходима за социализацията на един обект с историческо и културно значение. Това означава той да бъде поддържан и достъпен за туристи.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица