Култура
Росен Йосифов, част от екипа, открил каменна постройка в Плиска
Росен Йосифов бе част от археологически екип, който за първи път от 40 години откри каменна сграда в Плиска
снимка: РИМ – Габрово
Първата българска столица – Плиска, е едно изключително интересно за археолозите място, което дава важна информация за историята ни. Разположена на 23 кв. км., тя има външен град, вътрешен град и цитадела.
И тази година в екипа, който прави разкопките, се включи Росен Йосифов – археолог от Регионален исторически музей-Габрово. Той разказа, че е работено на обект „Двор северно от цитаделата”.
Екипът е ръководен от проф. Д-р Станислав Станилов от Национален археологически институт с музей към БАН. В него влизат още: гл. асистент д-р Мариела Николова, завеждащ Средновековен отдел към Национален исторически музей и Станислав Иванов, специалист от музея в Шумен.
„Първата българска столица все още крие своите загадки”, коментира Росен Йосифов.
Успява ли, с работата си тази година, екипът да разкрие за съвременността някоя от тези загадки?
Да, при това не една.
снимка: РИМ – Габрово
„В Плиска всичко е културен слой. Дълбочината му е около три метра и е сложно да се работи. Съоръженията се откриват само по техните очертания в пръстта. Понякога землените пластове се сливат и едва забележима разлика в цвета ги разграничава.”
Археологът уточнява, че първите сгради в Плиска са дървени. В конструктивни ями се полагат греди, които носят върху себе си постройките. Така са строени дори представителните сгради.
„Преди известните камении дворци на Крум и на Омуртаг, в които има тронни зали, са строени дървени сгради. Открити са множество ями, но се проучиха и тайни ходници – подземни проходи, които отвеждат от всички страни на цитаделата. Тръгват от ханския дворец и от други места.”
След 40 години в Плиска отново е открита каменна сграда. Оказва се водохранилище, с градеж, подобен на използвания за същото съоръжение вътре в цитаделата. Останали са и части от водопровода.
Според Росен Йосифов водохранилището е от периода, когато Плиска вече не е столица.
В края на 9 век Преслав е обявен за столица и се строи като копие на Константинопол. Но Плиска остава също важен център.
При разкопките това лято са открити множество следи – керамика, от набезите на печенезите от онова време.
Намерен е и оловен печат – моливдовул. По него се виждат букви и кръстни знаци.
Забележително откритие е и втората намерена в България бронзова ръка, която е поддържала свещник. Тя има желязно рамо и добре моделирани пръсти, в които се поставя свещника. В света досега са известни няколко такива ръце – едната е в Мюнхен, другата е в Крим, третата в Силистра и сегашната е от Плиска.
Габровският археолог смята, че е голяма привилегия за работиш с експертите от екипа, реализирал разкопките в Плиска. Още като младеж той се присъединява и почти всяко лято е там.
Разкопките са скъпа инвестиция, реализирана от държавата. Трите български столици – Плиска, Преслав и Велико Търоново, дават най-много информация за развитието на държавността ни. В Плиска проучванията са най-сериозни, но в Преслав – все още не.
Парите, които в България се дават за разкопки са най-малко, повече се влага в консервация, а най-голяма сума е необходима за социализацията на един обект с историческо и културно значение. Това означава той да бъде поддържан и достъпен за туристи.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
В четвъртък, 24 юли, от 17.30 ч. в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита въздействащата изложба „Габровци под Самарското знаме“. Тя е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – и отдава почит на приноса им в Освободителната война.
Експозицията е създадена за Национално честване Шипченска епопея 2024 г. по инициатива и с финансиране от Областен управител на област с административен център Габрово. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей Габрово, със съдействието на Исторически музей – Дряново, музеите в Севлиево и Трявна, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – Плевен и потомци на опълченци.
В 12 табла са представени архивни и визуализирани със съвременна техника снимки на 123 опълченци от общо 1 054 мъже от региона, участвали в дружините. Личностите са подредени по военни части – от Първа до Десета дружина и конната сотня – съобразно първоначалното записване. Посочено е родното място на всеки герой, а имената са осъвременени за по-лесно разпознаване.
Автор на изложбата е Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово, която цели чрез фотографиите да застанем „очи в очи“ с лицата на онези, чиято саможертва оформя свободна България. Макар имената на опълченците да са добре известни и документирани, откриването на техни изображения остава най-трудната и ценна част от изследователската работа.
Силните думи на ген. Ростислав Фадеев, цитирани на плаката на изложбата, ни напомнят за смелостта и достойнството на българите: „Да издигнат българското знаме с пълен успех, с пълно значение за света, а също да го разнесат по страната могат само самите българи…“.
С две престижни награди се завърнаха младите пианистки Полина Флориду и Невин Халил от шестото издание на Международния конкурс „От Бах до джаз“, който се проведе в Атина, Гърция.
Двете талантливи музикантки, възпитанички на клавирния педагог Весела Пенева, представиха достойно Музикален клуб „Весела“ и България сред над 80 участници от различни страни.
Журито на конкурса, съставено от изтъкнати музиканти и преподаватели от Русия, Турция, Франция, Румъния, Гърция и Китай, оцени високо изпълненията на младите инструменталисти, като отличи само най-добрите.
В първа възрастова група, второкласничката Невин Халил впечатли журито и публиката със своето майсторство и заслужено спечели втора награда. Тя бе и сред малкото участници, поканени да свирят на заключителния Гала-концерт – признание за нейния талант и сценично присъствие.
В четвърта възрастова група, където конкуренцията беше особено оспорвана, Полина Флориду, ученичка в 10 клас, завоюва четвърта награда – постижение, което заслужено бе определено като изключително от артистичния директор на конкурса, пианистката Лилия Бояджиева (България – Франция).
Тя сърдечно поздрави двете участнички, техните родители и техния преподавател Весела Пенева, изразявайки възхищението си от факта, че двете момичета не учат в музикално училище, а са любители с изключителен талант и дисциплина.
Реализираните досега събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха успешно и при висок интерес. Началото даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна.
Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето.
Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ ще продължат през месец август с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, ще бъде представена най-новата книга за Колю Фичето, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново. Акцент ще бъде поставен върху живота, дело, архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата българска столица.
Кулминацията на националните чествания ще бъде през есента. Исторически музей – Дряново ще посрещне родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието ще бъде направено и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври ще се състои и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, участие в което са заявили над 40 учени и специалисти от страната.
Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
