Свържи се с нас

Култура

Дни на сватбената обредност от 21 до 24 септември

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Дни на сватбената обредност се провеждат в ЕМО „Етър” от 21 до 24 септември. И днес много българи спазват някои традиции от миналото, характерни за сватбата – този толкова важен в живота на човека ритуал. В изложбените помещения над Дърворезбарската работилница в музея вече започна подреждането на експозицията „Родопска сватба” на Регионалния исторически музей в Пазарджик.

снимка: ЕМО „Етър“

Представени са облекла и вещи, ползвани от населението в миналото. Посетителите в ЕМО „Етър” могат да се запознаят с обичаите както на християнското, така и на мюсюлманското население в Родопа планина.

снимка: ЕМО „Етър“

Вася Гиргинова, главен уредник в отдел „Етнография” на РИМ-Пазарджик и колегата й Венцислав Ангелов, също етнограф, споделиха, че очакват посетителите в ЕМО „Етър” да проявят голям интерес към представените експонати.

снимка: ЕМО „Етър“

От 21 до 24 септември, от 11.00 до 16.00 часа, в ЕМО „Етър” може да видите обичаите: „Калесване”, „Приготвяне на сватбено живо”, „Приготвяне на обредни хлябове”, изработване на сватбени гердани и украса на сватбарско знаме.

снимка: ЕМО „Етър“

снимка: ЕМО „Етър“

Само на 22 септември, от 11.00 и от 14.00 часа, групата за автентичен фолклор към Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1912“ от панагюрското село Оборище ще направи възстановка на „Меченска сватба”.

Сватбата се състои в неделя. Рано сутринта из селото тръгват „калесари“ да калесват (канят). Първо минават през невястата да й занесат „кордел“ – дълга бяла лента от коприна или друг плат, който се поставя на дълго под булото на невястата за украса. След като деверите се върнат, сватбарите са вече готови и тръгват към кума и кумата. Заедно с тях отиват да вземат булката и под съпровода на песента „Ела се вие, превива“ отиват в момковите двори, където ги посреща свекървата с дарове. Младоженката носи синя плисирана пола, а младоженецът е облечен в син сватбарски костюм. Въвеждат ги в новия им дом и започва даряването на кумовете, на младоженците, на сватовете и на всички гости.

Само на 23 септември, от 11:00 и от 14.00 часа, ще бъде пресъздаден друг обичай, свързан със сватбената обредност – „Засевки”. Възстановката е на Ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци” при НЧ „Искра 1893”, с. Паламарца, общ. Попово.

снимка: ЕМО „Етър“

В събота преди сватбата, около 15-16 ч. в дома на булката се събират дружките й, накичват се с китки босилек, измиват си ръцете под комина с вино. През три сита сеят брашно като внимават да не ги допират и удрят едно в друго – за да има сговор в семейството, да няма караници между младите. Пеят се песни, нарича се.

От замесеното тесто се омесват питка и кравайче, които се опичат едно върху друго, след което се намазват с маджун. Това е „меденикът“. През цялото време свирят двама музиканти – задължително на гъдулка.

По-възрастна жена, буля на булката, приготвя меденика на синия с китка отгоре, а в средата му забучва свещта, горяла при месенето, както и риза за зетя в торба. Докато се правят засевките, момите играят хоро, там са и ергени, близки на булката. Булята влиза в хорото, вдигнала високо меденика, ергените я наобикалят и се опитват да го вземат. Тя го разчупва над главата на най-хубавата мома и раздава на играчите по залък, след което оставя парче за зетя.

Заедно с още една по-възрастна жена, момите отиват с единия свирач в къщата на зетя, където той ги посреща на прага. Откупва си с дребни монети парчето меденик, но се пазарят за ризата, тъй като тя е изработена от булката и с нея младоженецът ще бъде на сватбата.

Вечерта в къщата на булката отиват двама души от страна на зетя, за да занесат пита, кокошка и шише с вино – това са „калесниците“, които предизвестяват страната на момата, че на следващия ден ще дойдат за булка. Посрещат ги родителите й. Майката трябва да постели бяла тъкана кърпа за донесеното.

Само на 24 септември, от 11:00 и от 14.00 часа, ще бъде пресъздаден обичая „Извеждане на булка”.

В неделя зетят, заложникът и заложницата, по-младите роднини и музикантите отиват за кръстник. Зетят носи шише с ракия и черно грозде за мезе. Заедно с кръстника и подкръстниците (брат или сестра на кръстника и семейството им) се черпят от ракията на зетя и кръстника. Сватбата се повежда от кръстника, който определя откъде да минат, кога да тръгнат или спрат. До него вървят играчите – между 4 и 8 човека, с кърпи в ръце дадени от свекървата. След тях са свирачите. Сватбарите тръгват за булката.

Стигнат ли до портата казват „парола“ – дават пари и тогава влизат в двора. Заложникът извежда булката на сундурмата, където тя разхвърля просо на три страни, обръща се на изток, прекръства се три пъти и ръси с босилкова китка. Кръстницата я прибулва на три пъти и я дарява с букет от градински цветя в средата със свещ. След това булката се прощава с най-близките си и сватбарите я извеждат от дома и.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица