Свържи се с нас

Култура

Музеят на образованието обнови постоянната си експозиция

Published

on

Първата релефна карта на Княжество България, одобрена от Министерството на просвещението за учебни цели, 1900 г.

Националният музей на образованието ще посрещне новата учебна година с актуализирана постоянна експозиция. Две уникални културни ценности от фонда – релефни карти от началото на миналия век, показват развитието на българската картография след Освобождението и бързото въвеждане на пространствената географска информация в образователния процес като изключително полезно учебно помагало.

Посетителите на музея могат да видят две изключително сполучливо реставрирани релефни карти.
Едната е първата на Княжество България, одобрена от Министерството на просвещението за учебни цели. Информация за датировката носи самата карта. Тя е създадена през 1900 година от подполковник Климент Бояджиев.

Картата е стенна, с размери 134/83.5 сантиметра. Изработена е от гипс, цветна, с красива дървена рамка. На нея са отбелязани населените места, железниците, главните шосета, държавните граници, реките, езерата, горите. Мащабът е 1:400 000 (1 см от картата отговаря на 4 километра). Картирането на релефа е в мащаб 1:75 000.

Уникалната карта, обявена за Експонат на месец септември, е дарена на музея от Икономически техникум „Георги С. Раковски” (днес Търговска гимназия „Георги С. Раковски”) – Варна.

снимка: НМО – Габрово

Втората културна ценност също е стенна релефна карта на България и части от съседните й държави, изработена от същия автор, от гипс, контурът на основните пътища и реките е нанесен с цветни конци. На картата е отбелязано „II новопоправено издание 1928 г.” и отново носи одобрението на Министерството на просвещението.

снимка: НМО – Габрово

Географското изображение е в същия мащаб, размерите са 188/127.5 сантиметра.

Легендата в долния десен ъгъл показва количеството и качеството на информацията. Освен географските данни – столица, окръжни и околийски градове, села над 5000 души, реки, езера, блата, железници и по-главни шосета, върху картата са нанесени историческите териториални промени на българските земи. Очертани са границите след Ньойския договор от 1919 г. и изгубените наши територии; границите след Лондонския договор от 1913 г.; границите до 1912 г. и след 1878 г.

Интересна информация дава картата за миналото на Добруджа. Масовата представа за нея е безводна равнива, но авторът е нанесъл следи „от някогашни потоци”, които преди столетия са били дори плавателни.

Картата на България е постъпила във фонда на НМО през 1977 г. като дарение от основното училище в с. Градище, Севлиевско.

снимка: НМО – Габрово

Климент Бояджиев изработва първата релефна карта на България, когато е действащ военен. Служи в генералния щаб на Българската армия и на 38 години става подполковник. С това звание се подписва и като автор на картата.

По време на Първата световна война командва най-голямата българска военна групировка – Първа армия. Излиза от войната като генерал-лейтенант през 1916 г.

Преди изработването на втората карта Бояджиев преживява тежки години.

След 1918 година той заминава за Германия, опасявайки се от политически преследвания.

През 1923 г. е осъден на 5 години затвор от Държавния съд като виновник за Втората национална катастрофа. Амнистиран е през 1924 г.

Картите се показват за пръв път в експозицията на НМО.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица