Свържи се с нас

Култура

Фестивал на историческото наследство „Хоталич“ 2017

Древни цивилизации и култури си дават среща в Хоталич на 8 и 9 септември

Published

on

снимка: Община Севлиево

С предстоящият Фестивал на историческото наследство, който ще се проведе на 8 и 9 септември, на Севлиево предстои да влезе в елитното семейство на българския реенактмънт. Поредната чуждица, която звучи странно и чуждо за българското ухо. Какво точно стои зад нея?

Реенактмънт в буквален превод означава възстановка, възстановяване. Както много от новите, привнесени у нас течения и това е популярно в средите на практикуващите го с английското си име. Това е по простата причина, че възстановчиците – реенактори у нас са в постоянен контакт със своите колеги по света и в комуникацията си привикват да използват тези термини в оригинал. Също както казваме „футбол“, а не „крачна топка“ или както там се превежда смислово името на най-популярната игра. Като в конкретния случай обаче, думата „игра“ не е най-уместното определение. Според самото си определение, реенактмънта, историческата възстановка или реконструкция е възпроизвеждане на дадена историческа случка, исторически период или поредица от събития. Практикува се от хора, достатъчно интелигентни, за да са запознати детайлно с историческия период, който представят и достатъчно състоятелни, за да се оборудват, спрямо спецификите му.

В най-чистия си вариант, реенактмънта е известен и като експериментална археология. При него, пресъздаването на търсения период е най-пълно. Прилагат се технологии, използват се находки и техни реплики, експериментира се с артефакти, около чиято употреба има спорове и дискусии. Експерименталната археология дава безценен опит на археолози и историци в изучаването на античния свят и доста по-късни периоди. За пример – без експериментална археология, трудно бихме вникнали в живота на римския легионер. С пълна екипировка, изработена по оригинална технология, приготвяйки и консумирайки храната така, както са го правили древните, подлагайки тялото си на същите натоварвания и лишения, и в крайна сметка, достигайки същото физическо и емоционално състояние, реенакторът разкрива много детайли, останали скрити при разчитането на паметници и документи. Дава обяснение за приложението на много неизяснени находки, насочва търсенията на учените в посоки, непредполагаеми без практически опит.

Това, разбира се е „висшият пилотаж“ в реенактмънта, чийто спектър е богат и се разпростира от педанти (облечени в ръчнотъкани и везани дрехи, ботуши от недообработена кожа и въоръжени с копия, изковани от самите тях) до бутафорни участници, увили около себе си чаршаф и запасали китайски нож за зеле.

Понеже реенактмънтът не се отнася единствено до вещите и предметите, същото касае и подготовката. Има единици и групи, които посвещават години за изучаване и оттрениране на строеви формации, пресъздаващи реално съществували кохорти и легиони, в които се командва единствено на латински и се спазва структура и дисциплина типични за имперската римска армия. Обратно, има и компании от веселяци, които с кенче бира в ръка тропат със сандалки от „Илиянци“ и под вексилума на бойната си част крещят: „Наля-вооо! Кольо, не си в крак!“. Същото се отнася и до физическата подготовка. Както навсякъде, така и у нас има групи от перфектно снаряжени и теоретически подготвени реенактори, които в битка чукват мечовете си като кристални чаши, а има и такива, които са облечени в булана и винил, но в боя се хвърлят като камикадзе със зъбобол. Съответно, съществуват и различни класове фестивали, чието качество се определя според качеството на участниците. Най-претенциозните покриват на 100% реалността, която възпроизвеждат – от кожените палатки на участниците, през осветление и отопление, храна и прибори, та до тоалетните и баните. Подобни фестивали са доста скъпи като организация и съответно като входна такса за посетителите. Да участваш в подобен форум е чест и признание за всяка поканена група. Масовите мероприятия позволяват известни компромиси, като съвременни тъкани на дрехите (въпреки това, задължително от естествени материали, лен, памук, вълна), храна и битови условия и т.н. При всички условия обаче се държи изключително много на безопасността. Оръжията, които влизат в битка са модифицирани така, че да са безопасни и това се следи строго. Също така се провеждат инструктажи и се следи за изпълнение на правилата, за да не се стигне до нелепи инциденти. При групи, специализирани в бойни умения, гладиаторски битки, различни дуели и двубои, безопасността се постига след сериозни тренировки и спазване на по-свободни, но все пак – твърдо установени правила.

снимка: Община Севлиево

Предстоящото събитие в Селиево и Хоталич за пръв път ще събере най-добрите български реенактмънт групи, насочени към античност и ранно средновековие. Историята ще бъде живо пресъздадена от времената на траките, римското нашествие и установяването на легионите, метаморфозите на империята, преселението на народите, докато се стигне до България на Кубрат и Аспарух. На едно място ще могат да се видят тракийски пелтасти, римски легионери, готски, скитски и хунски бойци и български конници. Войни, които в период от над 1000 години са се сражавали по бойните полета на Мизия, Тракия и Македония, за да ни оставят в наследство своите гробове, култура и в крайна сметка, чрез гените си – себе си. Разбира се, военното дело е само един фрагмент от общата картина на реалността в реенактмънта.

Ще бъдат демонстрирани умения и занаяти, бит, култура, религиозни и граждански ритуали. Няма да бъдат пренебрегнати и почитателите на кулинарното изкуство, които ще могат да дегустират вкуса на античността, който (макар и различен в много отношения от днешните ни разбирания) е все така изискан и предназначен да задоволява капризите на някогашните изтънчени познавачи.

Ще се отдаде заслуженото и на Дионисий, който през септември е в своята стихия. Демонстрации, оборудване и снаряжение ще покажат: Дукс Антика, Свищов; Мос Майорум Улпие Сердице, София; Втора Луцензианска кохорта към НАР Кабиле, Ямбол; Авитохол, Варна; Група за антична фехтовка – София; Ситалк, Пловдив; „Наследство на номадските цивилизации“, Добрич; Антична Тракия, Ямбол, и свободни реенактори. Всеки ентусиаст, който желае да се включи с облекло в духа на историческия период ще бъде приветстван и достойно отличен от участниците във фестивала. Подобни смели дами и господа ще могат да демонстрират визията си на специален любителски конкурс за антична мода. Няма ограничения и правила за фантазията на желаещите, все пак сред факторите за оценяване основно ще тежи историческата правдивост на одеждите и снаряжението.

Когато се говори за атракции и туризъм, освен за забавната и познавателната функции на една проява от ранга на Фестивала на историческото наследство „Хоталич 2017“, следва да се обърне внимание и на евентуалните икономически ползи. Практиката показва, че реенактмънтът бързо набира сили сред фестивалните жанрове. Хиляди хора предпочитат да изоставят традиционните уикенд-забавления и да се потопят в романтичната атмосфера на древността. Освен, че са много и с твърд тренд на нарастване, подобни зрители също така представляват най-интелигентния и платежоспособен сегмент на туристите изобщо. Поддържането на традиционно високо ниво на един подобен фестивал, развитието му и добрата му реклама, могат да привлекат достатъчно посетители и да осигурят финансов приход от стокооборот достатъчен, да го превърнат в изключително печеливша инвестиция. Практиката показва, че сумите, които харчи един турист на подобен форум, включително за хотел, ресторанти, магазини и т.н. многократно надвишават това, което е по силите на един посетител на фестивал с фолклорна или друга музикална насоченост. Още повече – по време на активния курортен сезон, по данни на туроператори, от морските курорти ежедневно тръгват над стотици автобуси с чужди туристи, като всичките се насочват към Южна България и нито един към Северна. Едно качествено зрелище и добро брандиране на форума биха довели до сериозни постъпления в касите на предприемчиви бизнесмени. Факт, добре осмислен в съседна Румъния, която от няколко години прави истински „бум“ в сферата на фестивалния туризъм и утвърждава събития с международен авторитет и сериозни бюджети. Тук не можем да не отбележим, че съседите ни развиха реенактмънта след нас и идвайки на нашите фестивали, се оглеждаха като деца в сладкарница. Сега същото правим ние.

снимка: Община Севлиево, Архив

Инициативата да се организира фестивал с историческа насоченост се роди в сътрудничество между община Севлиево и сдружение за исторически реконструкции “Дукс Антика” от Свищов. Общо сечение на двете страни се яви кмета на с. Малки Вършец Цанко Цанков – съчетаващ кметските си задълженията с членство в свищовското сдружение. Откритостта на севлиевската администрация към нови форми на презентиране на историческото наследство намери отклик и сред служителите в Исторически музей – Севлиево и стана възможно благодарение на Кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов, който прозря потенциала в идеята.

Резултатът ще е виден на 8 септември, когато участниците във фестивала ще дефилират по улиците на Севлиево, за да поздравят неговите граждани и гости и най-вече в събота, 9 септември, когато ще дадат съвсем друго значение на тази разделна за българите дата.

От името на сдружение “Дукс Антика”, се обръщам с покана към севлиевци и към всички почитатели на древната ни история да посетят фестивала и да напълнят очите си с оживялата история, умовете си – с нови познания, а сърцата си с родолюбие и признание към славните ни предци.

Димитър Спасов, председател на сдружение “Дукс Антика”.

П Р О Г Р А М А
ФЕСТИВАЛ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО “ХОТАЛИЧ” – 2017
(8 – 9 септември 2017 г., град Севлиево)

8 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК

18:00 – Парад на участниците – от парка на Автогарата по ул. „Стара
планина”, ул. „Христо Спиридонов” до пл. „Свобода.

18:30 – Церемония по откриване на Фестивала на историческото
наследство, представяне на участниците, приветствия и
запалване на фестивален огън (пл. „Свобода”).

18:45 – Концерт на Фолклорен ансамбъл „Развитие” при НЧ
„Развитие – 1870”, Севлиево (пл. „Свобода”).

9 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА

09:00 – Подготовка на лагери, занаятчийски и търговски работилници за
посрещане на посетители в Средновековен град Хоталич

10:00 – Сутрешно представление – представяне на участниците,
откриване на щандове с облекла, оръжие и оборудване на
различните култури (траки, ранна римска империя, късен Рим,
готи, хуни, българи); Представяне на римско съдебно дело,
Гладиаторска битка, Представление на Cohors II Lucensium,
Римска кулинария.

12:00 – Школи за подготовка на деца – стрелба с лък, бой с меч,
конкурс за автентична визия на посетители, с награди за най-
успешните костюми, римска медицина, демонстрации в лагерите,
снимки.

16:00 – Следобедно представление:
Беседа за Хоталич;
Представление на Авитохол;
Гладиаторска битка;
Строяване и представяне на групите;
Голямата битка на народите.

19:30 – Закриване на фестивала, концерт на Група „Оратница” и група
„Конкурент”.

ПОВЕЧЕ ЗА ХОТАЛИЧ:
Средновековният град-крепост Хоталич, е един от най-добре консервираните и експонирани археологически обекти в България. Той се намира в най-западната част на Севлиевската планина т. нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево.„Късноантична и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

През януари 2014 г. Община Севлиево успешно приключи изпълнението на проект по ОПРР „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич” на стойност близо 4 200 000 лв. Благодарение на него бяха реставрирани и консервирани североизточната крепостна кула, източната, западната и северната порти, „Болярска църква”, западна и източна църква, три средновековни къщи и бяха извършени инфраструктурни дейности. Всичко това, превърна мястото в любимо за севлиевци и гостите на града.

В резултат на трите десетилетия археологически проучвания на “Хоталич”, във фонда на музея сега има не само археологически, но и голям брой нумизматични находки. Най-голямата монетна находка, открита на обекта е съкровище от близо 3 000 медни монети тип “скифато”, които бяха открити в глинен съд. Сечени са предимно във византийската столица Константинопол през ХІІ и самото начало на ХІІІ в. Находки с такъв размер, особено в Северна България, са рядкост. Те свидетелстват за интензивния търговски обмен на Средновековна България и в частност на Хоталич, както с Византия, така и с други райони на българските земи.

Миналата година Община Севлиево беше удостоена и със Златен медал за исторически обект, успешно превърнат в туристическа дестинация, а отличието бе връчено на кмета д-р Иван Иванов в рамките на Международната туристическа борса “Вакация и СПА Експо”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Култура

Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Култура

Лазаровден е!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица