Свържи се с нас

Култура

Фестивал на историческото наследство „Хоталич“ 2017

Древни цивилизации и култури си дават среща в Хоталич на 8 и 9 септември

Published

on

снимка: Община Севлиево

С предстоящият Фестивал на историческото наследство, който ще се проведе на 8 и 9 септември, на Севлиево предстои да влезе в елитното семейство на българския реенактмънт. Поредната чуждица, която звучи странно и чуждо за българското ухо. Какво точно стои зад нея?

Реенактмънт в буквален превод означава възстановка, възстановяване. Както много от новите, привнесени у нас течения и това е популярно в средите на практикуващите го с английското си име. Това е по простата причина, че възстановчиците – реенактори у нас са в постоянен контакт със своите колеги по света и в комуникацията си привикват да използват тези термини в оригинал. Също както казваме „футбол“, а не „крачна топка“ или както там се превежда смислово името на най-популярната игра. Като в конкретния случай обаче, думата „игра“ не е най-уместното определение. Според самото си определение, реенактмънта, историческата възстановка или реконструкция е възпроизвеждане на дадена историческа случка, исторически период или поредица от събития. Практикува се от хора, достатъчно интелигентни, за да са запознати детайлно с историческия период, който представят и достатъчно състоятелни, за да се оборудват, спрямо спецификите му.

В най-чистия си вариант, реенактмънта е известен и като експериментална археология. При него, пресъздаването на търсения период е най-пълно. Прилагат се технологии, използват се находки и техни реплики, експериментира се с артефакти, около чиято употреба има спорове и дискусии. Експерименталната археология дава безценен опит на археолози и историци в изучаването на античния свят и доста по-късни периоди. За пример – без експериментална археология, трудно бихме вникнали в живота на римския легионер. С пълна екипировка, изработена по оригинална технология, приготвяйки и консумирайки храната така, както са го правили древните, подлагайки тялото си на същите натоварвания и лишения, и в крайна сметка, достигайки същото физическо и емоционално състояние, реенакторът разкрива много детайли, останали скрити при разчитането на паметници и документи. Дава обяснение за приложението на много неизяснени находки, насочва търсенията на учените в посоки, непредполагаеми без практически опит.

Това, разбира се е „висшият пилотаж“ в реенактмънта, чийто спектър е богат и се разпростира от педанти (облечени в ръчнотъкани и везани дрехи, ботуши от недообработена кожа и въоръжени с копия, изковани от самите тях) до бутафорни участници, увили около себе си чаршаф и запасали китайски нож за зеле.

Понеже реенактмънтът не се отнася единствено до вещите и предметите, същото касае и подготовката. Има единици и групи, които посвещават години за изучаване и оттрениране на строеви формации, пресъздаващи реално съществували кохорти и легиони, в които се командва единствено на латински и се спазва структура и дисциплина типични за имперската римска армия. Обратно, има и компании от веселяци, които с кенче бира в ръка тропат със сандалки от „Илиянци“ и под вексилума на бойната си част крещят: „Наля-вооо! Кольо, не си в крак!“. Същото се отнася и до физическата подготовка. Както навсякъде, така и у нас има групи от перфектно снаряжени и теоретически подготвени реенактори, които в битка чукват мечовете си като кристални чаши, а има и такива, които са облечени в булана и винил, но в боя се хвърлят като камикадзе със зъбобол. Съответно, съществуват и различни класове фестивали, чието качество се определя според качеството на участниците. Най-претенциозните покриват на 100% реалността, която възпроизвеждат – от кожените палатки на участниците, през осветление и отопление, храна и прибори, та до тоалетните и баните. Подобни фестивали са доста скъпи като организация и съответно като входна такса за посетителите. Да участваш в подобен форум е чест и признание за всяка поканена група. Масовите мероприятия позволяват известни компромиси, като съвременни тъкани на дрехите (въпреки това, задължително от естествени материали, лен, памук, вълна), храна и битови условия и т.н. При всички условия обаче се държи изключително много на безопасността. Оръжията, които влизат в битка са модифицирани така, че да са безопасни и това се следи строго. Също така се провеждат инструктажи и се следи за изпълнение на правилата, за да не се стигне до нелепи инциденти. При групи, специализирани в бойни умения, гладиаторски битки, различни дуели и двубои, безопасността се постига след сериозни тренировки и спазване на по-свободни, но все пак – твърдо установени правила.

снимка: Община Севлиево

Предстоящото събитие в Селиево и Хоталич за пръв път ще събере най-добрите български реенактмънт групи, насочени към античност и ранно средновековие. Историята ще бъде живо пресъздадена от времената на траките, римското нашествие и установяването на легионите, метаморфозите на империята, преселението на народите, докато се стигне до България на Кубрат и Аспарух. На едно място ще могат да се видят тракийски пелтасти, римски легионери, готски, скитски и хунски бойци и български конници. Войни, които в период от над 1000 години са се сражавали по бойните полета на Мизия, Тракия и Македония, за да ни оставят в наследство своите гробове, култура и в крайна сметка, чрез гените си – себе си. Разбира се, военното дело е само един фрагмент от общата картина на реалността в реенактмънта.

Ще бъдат демонстрирани умения и занаяти, бит, култура, религиозни и граждански ритуали. Няма да бъдат пренебрегнати и почитателите на кулинарното изкуство, които ще могат да дегустират вкуса на античността, който (макар и различен в много отношения от днешните ни разбирания) е все така изискан и предназначен да задоволява капризите на някогашните изтънчени познавачи.

Ще се отдаде заслуженото и на Дионисий, който през септември е в своята стихия. Демонстрации, оборудване и снаряжение ще покажат: Дукс Антика, Свищов; Мос Майорум Улпие Сердице, София; Втора Луцензианска кохорта към НАР Кабиле, Ямбол; Авитохол, Варна; Група за антична фехтовка – София; Ситалк, Пловдив; „Наследство на номадските цивилизации“, Добрич; Антична Тракия, Ямбол, и свободни реенактори. Всеки ентусиаст, който желае да се включи с облекло в духа на историческия период ще бъде приветстван и достойно отличен от участниците във фестивала. Подобни смели дами и господа ще могат да демонстрират визията си на специален любителски конкурс за антична мода. Няма ограничения и правила за фантазията на желаещите, все пак сред факторите за оценяване основно ще тежи историческата правдивост на одеждите и снаряжението.

Когато се говори за атракции и туризъм, освен за забавната и познавателната функции на една проява от ранга на Фестивала на историческото наследство „Хоталич 2017“, следва да се обърне внимание и на евентуалните икономически ползи. Практиката показва, че реенактмънтът бързо набира сили сред фестивалните жанрове. Хиляди хора предпочитат да изоставят традиционните уикенд-забавления и да се потопят в романтичната атмосфера на древността. Освен, че са много и с твърд тренд на нарастване, подобни зрители също така представляват най-интелигентния и платежоспособен сегмент на туристите изобщо. Поддържането на традиционно високо ниво на един подобен фестивал, развитието му и добрата му реклама, могат да привлекат достатъчно посетители и да осигурят финансов приход от стокооборот достатъчен, да го превърнат в изключително печеливша инвестиция. Практиката показва, че сумите, които харчи един турист на подобен форум, включително за хотел, ресторанти, магазини и т.н. многократно надвишават това, което е по силите на един посетител на фестивал с фолклорна или друга музикална насоченост. Още повече – по време на активния курортен сезон, по данни на туроператори, от морските курорти ежедневно тръгват над стотици автобуси с чужди туристи, като всичките се насочват към Южна България и нито един към Северна. Едно качествено зрелище и добро брандиране на форума биха довели до сериозни постъпления в касите на предприемчиви бизнесмени. Факт, добре осмислен в съседна Румъния, която от няколко години прави истински „бум“ в сферата на фестивалния туризъм и утвърждава събития с международен авторитет и сериозни бюджети. Тук не можем да не отбележим, че съседите ни развиха реенактмънта след нас и идвайки на нашите фестивали, се оглеждаха като деца в сладкарница. Сега същото правим ние.

снимка: Община Севлиево, Архив

Инициативата да се организира фестивал с историческа насоченост се роди в сътрудничество между община Севлиево и сдружение за исторически реконструкции “Дукс Антика” от Свищов. Общо сечение на двете страни се яви кмета на с. Малки Вършец Цанко Цанков – съчетаващ кметските си задълженията с членство в свищовското сдружение. Откритостта на севлиевската администрация към нови форми на презентиране на историческото наследство намери отклик и сред служителите в Исторически музей – Севлиево и стана възможно благодарение на Кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов, който прозря потенциала в идеята.

Резултатът ще е виден на 8 септември, когато участниците във фестивала ще дефилират по улиците на Севлиево, за да поздравят неговите граждани и гости и най-вече в събота, 9 септември, когато ще дадат съвсем друго значение на тази разделна за българите дата.

От името на сдружение “Дукс Антика”, се обръщам с покана към севлиевци и към всички почитатели на древната ни история да посетят фестивала и да напълнят очите си с оживялата история, умовете си – с нови познания, а сърцата си с родолюбие и признание към славните ни предци.

Димитър Спасов, председател на сдружение “Дукс Антика”.

П Р О Г Р А М А
ФЕСТИВАЛ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО “ХОТАЛИЧ” – 2017
(8 – 9 септември 2017 г., град Севлиево)

8 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК

18:00 – Парад на участниците – от парка на Автогарата по ул. „Стара
планина”, ул. „Христо Спиридонов” до пл. „Свобода.

18:30 – Церемония по откриване на Фестивала на историческото
наследство, представяне на участниците, приветствия и
запалване на фестивален огън (пл. „Свобода”).

18:45 – Концерт на Фолклорен ансамбъл „Развитие” при НЧ
„Развитие – 1870”, Севлиево (пл. „Свобода”).

9 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА

09:00 – Подготовка на лагери, занаятчийски и търговски работилници за
посрещане на посетители в Средновековен град Хоталич

10:00 – Сутрешно представление – представяне на участниците,
откриване на щандове с облекла, оръжие и оборудване на
различните култури (траки, ранна римска империя, късен Рим,
готи, хуни, българи); Представяне на римско съдебно дело,
Гладиаторска битка, Представление на Cohors II Lucensium,
Римска кулинария.

12:00 – Школи за подготовка на деца – стрелба с лък, бой с меч,
конкурс за автентична визия на посетители, с награди за най-
успешните костюми, римска медицина, демонстрации в лагерите,
снимки.

16:00 – Следобедно представление:
Беседа за Хоталич;
Представление на Авитохол;
Гладиаторска битка;
Строяване и представяне на групите;
Голямата битка на народите.

19:30 – Закриване на фестивала, концерт на Група „Оратница” и група
„Конкурент”.

ПОВЕЧЕ ЗА ХОТАЛИЧ:
Средновековният град-крепост Хоталич, е един от най-добре консервираните и експонирани археологически обекти в България. Той се намира в най-западната част на Севлиевската планина т. нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево.„Късноантична и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

През януари 2014 г. Община Севлиево успешно приключи изпълнението на проект по ОПРР „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич” на стойност близо 4 200 000 лв. Благодарение на него бяха реставрирани и консервирани североизточната крепостна кула, източната, западната и северната порти, „Болярска църква”, западна и източна църква, три средновековни къщи и бяха извършени инфраструктурни дейности. Всичко това, превърна мястото в любимо за севлиевци и гостите на града.

В резултат на трите десетилетия археологически проучвания на “Хоталич”, във фонда на музея сега има не само археологически, но и голям брой нумизматични находки. Най-голямата монетна находка, открита на обекта е съкровище от близо 3 000 медни монети тип “скифато”, които бяха открити в глинен съд. Сечени са предимно във византийската столица Константинопол през ХІІ и самото начало на ХІІІ в. Находки с такъв размер, особено в Северна България, са рядкост. Те свидетелстват за интензивния търговски обмен на Средновековна България и в частност на Хоталич, както с Византия, така и с други райони на българските земи.

Миналата година Община Севлиево беше удостоена и със Златен медал за исторически обект, успешно превърнат в туристическа дестинация, а отличието бе връчено на кмета д-р Иван Иванов в рамките на Международната туристическа борса “Вакация и СПА Експо”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Две „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”

Published

on

Талантливите пианистки Невин Халил – 3 клас, и Мира Русинова – 9 клас, от Музикален клуб „Весела” се завърнаха с най-високото отличие от Международния конкурс „Орфееви таланти”- Пловдив-2026.

В своите възрастови групи, те доказаха за пореден път музикалните си качества и спечелиха златни медали, въпреки силната конкуренция на възпитаници от музикалните училища.

Журиращата комисия от преподаватели в Музикалната академия в Пловдив специално поздрави двете габровски деца и техния преподавател Весела Пенева за отличните изпълнения и интересната им програма.

Международният конкурс „Орфееви таланти” се провежда от 2015 година насам. Организиран от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив, той успя да се превърне от локален конкурс с фолклорна насоченост до мащабен форум с многопосочни направления в областта на музиката, танцовото и изобразителното изкуство.

Тази година специален гост и член на журито в няколко категории беше проф. д-р Ришард Минкевич, ректор на Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск, Полша.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица