Култура
Ученици от Габровската гимназия – първи в защита на отечеството
Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха за защита на отечеството, пише в спомените си Стефан Ватев

Д-р Стефан Ватев като председател на съюз „Юнак”, снимка: НМО – Габрово
„На 6 септември 1885 година, когато се обяви Съединението на Южна със Северна България, стана голямо възбуждение и желание да отидем и да пазим Съединението от нападението на турците, пише в спомените си Стефан Ватев, учител в Държавната мъжка реална гимназия и участник в събитията. Записаха се за доброволци много ученици и понеже се явиха и много млади, то учителите решиха да допуснат само по-възрастните; аз бях определен за техен водител и началник, като ни дадоха пари за път, събрани от гражданите”.
Споменът на проф. д-р Стефан Ватев е публикуван в Юбилеен сборник от 1925 г. по повод отбелязването на 50 години от първия випуск на гимназията.
Във фонда на Националния музей на образованието се съхранява написана от него кратка биографична справка.
В четирите машинописни страници д-р Ватев разказва за „основания от учениците от Габровската школа ученически легион”, който взема участие и в Сръбско-българската война.
Учениците, които според именните списъци са 52, заедно с Ватев тръгват за Пловдив през прохода Шипка. Несгодите по пътя през Стара планина те преодоляват с „ентусиазма на идеята да се запази отечеството от нападението на нашите вековни угнетители.”
В състава на Доброволческата ученическа чета, преименувана в ученически легион, влизат 29 ученика от Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново.
„Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха в за защита на отечеството и първи образуваха ученически легион, отбелязва по-нататък в спомените си Стефан Ватев. В Пловдив образувахме първа рота, дадоха ни офицер и инструктори, облякоха ни в униформа и ни учеха на военното изкуство. Наскоро дойдоха учениците от търновската гимназия и семинаристите от Петропавловския манастир… В Пловдив, макар и в униформа, габровските легионисти се различаваха много добре кой от коя школа. Габровската школа беше дала на своите питомци особен характер – учениците баха трезви, послушни и изпълнители на дълга, без претенции и без роптане понасяха несгодите, живяха задружно, братски и се почитаха взаимно – габровската школа правеше на началството и гражданите силно впечатление.”

В оригиналната биографична справка д-р Ватев е отбелязал 10 септември като дата на тръгване на габровската ученическа доброволческа чета за Пловдив. Но със звезда е посочил за датата да се гледа Юбилийния сборник с неговите спомени, където датата е 15 септември.
След тази висока оценка Ватев съобщава за възторга, с който учениците посрещат вестта, че Сърбия обявява война на България и разказът продължава с участието на легиона в нея. Ватев и възпитаниците на Габровската гимназия са още в София, когато българите разбиват сърбите при Сливница. Легионът стига Цариброд на 16 ноември. В Пирот учениците служат за караул, после ги изпращат на първа бойна линия на височината Келташ и след примирието се връщат в София, където преди Коледа ги разпускат.
Проф. д-р Стефан Ватев, чиито спомен се пази в Националния музей на образованието, учителства четири години в Габрово (1882 – 1884) и (1885 – 1887) с прекъсване от една учебна година, през която учи медицина в Германия. Роден е на 6 февруари в Ловеч, умира на 80 години в София. Той е първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. В спомените си за него д-р Серяков, ученик в Габрово, казва, че „историята ще впише д-р Стефан Ватев в първите редове на неуморимите общественици.”
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Новинипреди 7 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 7 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 7 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 6 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Икономикапреди 7 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди 2 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 23 часаМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето







