Свържи се с нас

Култура

Ученици от Габровската гимназия – първи в защита на отечеството

Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха за защита на отечеството, пише в спомените си Стефан Ватев

Published

on

Д-р Стефан Ватев като председател на съюз „Юнак”, снимка: НМО – Габрово

„На 6 септември 1885 година, когато се обяви Съединението на Южна със Северна България, стана голямо възбуждение и желание да отидем и да пазим Съединението от нападението на турците, пише в спомените си Стефан Ватев, учител в Държавната мъжка реална гимназия и участник в събитията. Записаха се за доброволци много ученици и понеже се явиха и много млади, то учителите решиха да допуснат само по-възрастните; аз бях определен за техен водител и началник, като ни дадоха пари за път, събрани от гражданите”.

Споменът на проф. д-р Стефан Ватев е публикуван в Юбилеен сборник от 1925 г. по повод отбелязването на 50 години от първия випуск на гимназията.

Във фонда на Националния музей на образованието се съхранява написана от него кратка биографична справка.

В четирите машинописни страници д-р Ватев разказва за „основания от учениците от Габровската школа ученически легион”, който взема участие и в Сръбско-българската война.

Учениците, които според именните списъци са 52, заедно с Ватев тръгват за Пловдив през прохода Шипка. Несгодите по пътя през Стара планина те преодоляват с „ентусиазма на идеята да се запази отечеството от нападението на нашите вековни угнетители.”

В състава на Доброволческата ученическа чета, преименувана в ученически легион, влизат 29 ученика от Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново.

„Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха в за защита на отечеството и първи образуваха ученически легион, отбелязва по-нататък в спомените си Стефан Ватев. В Пловдив образувахме първа рота, дадоха ни офицер и инструктори, облякоха ни в униформа и ни учеха на военното изкуство. Наскоро дойдоха учениците от търновската гимназия и семинаристите от Петропавловския манастир… В Пловдив, макар и в униформа, габровските легионисти се различаваха много добре кой от коя школа. Габровската школа беше дала на своите питомци особен характер – учениците баха трезви, послушни и изпълнители на дълга, без претенции и без роптане понасяха несгодите, живяха задружно, братски и се почитаха взаимно – габровската школа правеше на началството и гражданите силно впечатление.”

В оригиналната биографична справка д-р Ватев е отбелязал 10 септември като дата на тръгване на габровската ученическа доброволческа чета за Пловдив. Но със звезда е посочил за датата да се гледа Юбилийния сборник с неговите спомени, където датата е 15 септември.

След тази висока оценка Ватев съобщава за възторга, с който учениците посрещат вестта, че Сърбия обявява война на България и разказът продължава с участието на легиона в нея. Ватев и възпитаниците на Габровската гимназия са още в София, когато българите разбиват сърбите при Сливница. Легионът стига Цариброд на 16 ноември. В Пирот учениците служат за караул, после ги изпращат на първа бойна линия на височината Келташ и след примирието се връщат в София, където преди Коледа ги разпускат.

Проф. д-р Стефан Ватев, чиито спомен се пази в Националния музей на образованието, учителства четири години в Габрово (1882 – 1884) и (1885 – 1887) с прекъсване от една учебна година, през която учи медицина в Германия. Роден е на 6 февруари в Ловеч, умира на 80 години в София. Той е първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. В спомените си за него д-р Серяков, ученик в Габрово, казва, че „историята ще впише д-р Стефан Ватев в първите редове на неуморимите общественици.”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица