Д-р Стефан Ватев като председател на съюз „Юнак”, снимка: НМО – Габрово

„На 6 септември 1885 година, когато се обяви Съединението на Южна със Северна България, стана голямо възбуждение и желание да отидем и да пазим Съединението от нападението на турците, пише в спомените си Стефан Ватев, учител в Държавната мъжка реална гимназия и участник в събитията. Записаха се за доброволци много ученици и понеже се явиха и много млади, то учителите решиха да допуснат само по-възрастните; аз бях определен за техен водител и началник, като ни дадоха пари за път, събрани от гражданите”.

Споменът на проф. д-р Стефан Ватев е публикуван в Юбилеен сборник от 1925 г. по повод отбелязването на 50 години от първия випуск на гимназията.

Във фонда на Националния музей на образованието се съхранява написана от него кратка биографична справка.

В четирите машинописни страници д-р Ватев разказва за „основания от учениците от Габровската школа ученически легион”, който взема участие и в Сръбско-българската война.

Учениците, които според именните списъци са 52, заедно с Ватев тръгват за Пловдив през прохода Шипка. Несгодите по пътя през Стара планина те преодоляват с „ентусиазма на идеята да се запази отечеството от нападението на нашите вековни угнетители.”

В състава на Доброволческата ученическа чета, преименувана в ученически легион, влизат 29 ученика от Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново.

„Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха в за защита на отечеството и първи образуваха ученически легион, отбелязва по-нататък в спомените си Стефан Ватев. В Пловдив образувахме първа рота, дадоха ни офицер и инструктори, облякоха ни в униформа и ни учеха на военното изкуство. Наскоро дойдоха учениците от търновската гимназия и семинаристите от Петропавловския манастир… В Пловдив, макар и в униформа, габровските легионисти се различаваха много добре кой от коя школа. Габровската школа беше дала на своите питомци особен характер – учениците баха трезви, послушни и изпълнители на дълга, без претенции и без роптане понасяха несгодите, живяха задружно, братски и се почитаха взаимно – габровската школа правеше на началството и гражданите силно впечатление.”

В оригиналната биографична справка д-р Ватев е отбелязал 10 септември като дата на тръгване на габровската ученическа доброволческа чета за Пловдив. Но със звезда е посочил за датата да се гледа Юбилийния сборник с неговите спомени, където датата е 15 септември.

След тази висока оценка Ватев съобщава за възторга, с който учениците посрещат вестта, че Сърбия обявява война на България и разказът продължава с участието на легиона в нея. Ватев и възпитаниците на Габровската гимназия са още в София, когато българите разбиват сърбите при Сливница. Легионът стига Цариброд на 16 ноември. В Пирот учениците служат за караул, после ги изпращат на първа бойна линия на височината Келташ и след примирието се връщат в София, където преди Коледа ги разпускат.

Проф. д-р Стефан Ватев, чиито спомен се пази в Националния музей на образованието, учителства четири години в Габрово (1882 – 1884) и (1885 – 1887) с прекъсване от една учебна година, през която учи медицина в Германия. Роден е на 6 февруари в Ловеч, умира на 80 години в София. Той е първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. В спомените си за него д-р Серяков, ученик в Габрово, казва, че „историята ще впише д-р Стефан Ватев в първите редове на неуморимите общественици.”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730