Култура
Ученици от Габровската гимназия – първи в защита на отечеството
Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха за защита на отечеството, пише в спомените си Стефан Ватев

Д-р Стефан Ватев като председател на съюз „Юнак”, снимка: НМО – Габрово
„На 6 септември 1885 година, когато се обяви Съединението на Южна със Северна България, стана голямо възбуждение и желание да отидем и да пазим Съединението от нападението на турците, пише в спомените си Стефан Ватев, учител в Държавната мъжка реална гимназия и участник в събитията. Записаха се за доброволци много ученици и понеже се явиха и много млади, то учителите решиха да допуснат само по-възрастните; аз бях определен за техен водител и началник, като ни дадоха пари за път, събрани от гражданите”.
Споменът на проф. д-р Стефан Ватев е публикуван в Юбилеен сборник от 1925 г. по повод отбелязването на 50 години от първия випуск на гимназията.
Във фонда на Националния музей на образованието се съхранява написана от него кратка биографична справка.
В четирите машинописни страници д-р Ватев разказва за „основания от учениците от Габровската школа ученически легион”, който взема участие и в Сръбско-българската война.
Учениците, които според именните списъци са 52, заедно с Ватев тръгват за Пловдив през прохода Шипка. Несгодите по пътя през Стара планина те преодоляват с „ентусиазма на идеята да се запази отечеството от нападението на нашите вековни угнетители.”
В състава на Доброволческата ученическа чета, преименувана в ученически легион, влизат 29 ученика от Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново.
„Учениците от Габровската гимназия първи се отзоваха в за защита на отечеството и първи образуваха ученически легион, отбелязва по-нататък в спомените си Стефан Ватев. В Пловдив образувахме първа рота, дадоха ни офицер и инструктори, облякоха ни в униформа и ни учеха на военното изкуство. Наскоро дойдоха учениците от търновската гимназия и семинаристите от Петропавловския манастир… В Пловдив, макар и в униформа, габровските легионисти се различаваха много добре кой от коя школа. Габровската школа беше дала на своите питомци особен характер – учениците баха трезви, послушни и изпълнители на дълга, без претенции и без роптане понасяха несгодите, живяха задружно, братски и се почитаха взаимно – габровската школа правеше на началството и гражданите силно впечатление.”

В оригиналната биографична справка д-р Ватев е отбелязал 10 септември като дата на тръгване на габровската ученическа доброволческа чета за Пловдив. Но със звезда е посочил за датата да се гледа Юбилийния сборник с неговите спомени, където датата е 15 септември.
След тази висока оценка Ватев съобщава за възторга, с който учениците посрещат вестта, че Сърбия обявява война на България и разказът продължава с участието на легиона в нея. Ватев и възпитаниците на Габровската гимназия са още в София, когато българите разбиват сърбите при Сливница. Легионът стига Цариброд на 16 ноември. В Пирот учениците служат за караул, после ги изпращат на първа бойна линия на височината Келташ и след примирието се връщат в София, където преди Коледа ги разпускат.
Проф. д-р Стефан Ватев, чиито спомен се пази в Националния музей на образованието, учителства четири години в Габрово (1882 – 1884) и (1885 – 1887) с прекъсване от една учебна година, през която учи медицина в Германия. Роден е на 6 февруари в Ловеч, умира на 80 години в София. Той е първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. В спомените си за него д-р Серяков, ученик в Габрово, казва, че „историята ще впише д-р Стефан Ватев в първите редове на неуморимите общественици.”
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








