Култура
В „АртЗона” съвременни творци представят своя „прочит“ на традиционните занаяти

снимка: ЕМО „Етър“
От 4 до 6 септември в Етнографски музей на открито „Етър” ще се проведе изложение-базар „АртЗона”. Събитието е част от проявите по време на ХV Международен панаир на традиционните занаяти.
За пръв път в историята на Панаира има специално обособено пространство където съвременни творци могат да представят своя „прочит“ на традиционните занаяти. Тук може да се види развитието и модерното приложение на различни стари техники за шиене, плетене, украса и багрене. Произведенията са уникални и само ръчна изработка.

снимка: ЕМО „Етър“
Лилия Хаджиева: „Творчеството ми е вдъхновено от приложните изкуства”
„Харесвам разнообразието и затова предлагам голям набор от аксесоари,които са подходящи за ежедневието и бита. Все пак всичко, което съм изработила, се отличава от масовата визия. А именно това е целта на индивидуалното творчество.”
Това казва Лилия Хаджиева и допълва, че държи на уникатите и това е причината никога да не повтаря веднъж изработен аксесоар.
„Харесва ми да работя с разнообразни материи, форми,цветове и декорации. Всичко това личи в готовите ми изделия, така че заповядайте да погледнете отблизо!”, отправя покана към посетителите на ХV Международен панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър” Лилия Хаджиева.

снимка: ЕМО „Етър“
Ралица Йовкова, наследник на стар родов занаят
Ралица Йовкова е родена в град Троян. Наследява занаята от своя баща и така става четвърто поколение керамик в рода Йовкови.
Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в града през 1996 г., а през 2001 г. – Националната художествената академия в София, специалност „Керамика”, с отличие. Връща се в родния град и става преподавател по керамика в гимназията по приложни изкуства.
Открива редица самостоятелни и семейни изложби в района и страната. Участва в международни биеналета и конкурси за керамика, където достойно представя страната.
Започва активна дейност в ателието на баща си, където развива своето усещане за керамика, съчетало в себе си традициите на предходните поколения, функционалността и съвременната естетика. Вдъхновена от контрастите и графичността, керамиката ѝ носи свой собствен неповторим почерк и очарование.
Магазин „Люляче”, Габрово
Целта на тяхното ателие в АртЗона-та е да изпълнява индивидуални поръчки по модел на клиента. Така той да може да участва в творческия процес.
„Стремим се резултата да е нещо уникално и персонализирано, което да се отличава от китайските стоки, залели нашия пазар. В процеса на работа използваме както най-съвременна техника, така и доста „ретро” инструменти. Пример за това е ръчната шевна машина на прабаба ми, на която се научих да шия и с която си служа и до днес.
В част от продуктите, които смятам да предложа, съм решила в чест на вашето събитие да използвам платове, който прабаба ми е тъкала на собствения си стан, в къщата, в която е родена и живяла, която е сходна с тези от „Етър”-а.”
С „Iva’s Creations” в царството на аксесоарите за коса
Ива отбелязва индивидуалността на малката и вече пораснала дама с аксесоарите си от взаимозаменяеми елементи. Моделите са с много възможности за поставяне както в косата, така и като допълнение към дрехи, чанти, обувки.
Колекция „Везмо – прозорец във времето“ е естествено продължение на любовта на авторката към българския фолклор. Чрез декорация с игла и конец, тя пренася красотата и мистиката на българската шевица претворена по начин подходящ за ползване в ежедневието. В най-новата линия специално място заемат аксесоарите за мъже с ръчна бродерия.
Теменужка Джиджова се занимава с приложно изкуство в най-класическия занаятчийски квартал на Пловдив – „Капана”, където поддържа самостоятелно ателие от 2014 година. В основата на нейните изделия стои традиционната кошничарска техника. Новият прочит и творческа провокация на Теменужка са насочени към природосъобразното използване на един по-разпространен в съвремието материал – хартията.

снимка: ЕМО „Етър“
Ежедневието на модерния градски човек е затрупано с рекламни писма, брошури, флаери, каталози, дипляни, листовки, стари вестници, списания, документи с изтекъл срок и много други, които препълват пощенските ни кутии, залежават по мазета, гаражи, чекмеджета и тавани или просто намират своето място на боклука.
За Теменужка това е ценна суровина, с която твори изделия на приложното изкуство и с личен пример насърчава повторното използване на непотребната, на пръв поглед, хартия, до която всички ние имаме достъп, като й вдъхва нов живот чрез традиционните техники за плетене, използвани от столетия в кошничарството.
Плетените от хартия изделия за Теменужка не се ограничават само до кошници, панери, вази, делви и други предмети от бита с практическо и декоративно приложение. Те включват още различни сувенири: фигурки на животни, подложки за сервиране, пана, както и различни иновативни авторски модели на лампи и абажури. В демонстрациите на процеса на изработване на изделията си Теменужка включва всички етапи: от цветовия подбор и подготовката на материала, през различните техники за плетене, украса и декорация, до окончателното завършване на творческото изделие.
Васка Велкова е опитен художник и дизайнер, посветил своята творческа енергия на различни предизвикателства в стъклописта и свещолеенето, които показват модерното съчетаване на двата занаята и, в естетически план, преследват съвременен прочит на българските традиции, вдъхновен от средата, в която Васка твори.

снимка: ЕМО „Етър“
Ателието за рисувано стъкло и свещи „Васе дизайн” се намира в автентична Възрожденска къща на улицата на занаятите в Старинен Пловдив. В тази класическа атмосфера се съчетават традициите на старите майстори в съвременен поглед към културната идентичност и завещаните ни от предците техники за свещолеене, стъклопис, багрене и украса.
В худoжествената си дейност Васка Велкова предлага авторски поглед към българските традиции, в това число и на билкарството, което намира приложение в свещолеенето, за постигане на уникалните цвят и аромат на създаваните от нея свещи, излети на ръка, в които има съчетание от билки, етерични масла и предпочитаните още от древността аромати, какъвто е на липата – „дървото на славяните”.
В творческите си демонстрации и работилници Васка Велкова предлага на публиката възможност да изгради мост между миналото и настоящето, където единствено въображението очертава границите на възможното в процеса на работа.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 5 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 4 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 3 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Новинипреди 2 дниНиколай Косев: Необходими са ясни правила и контрол в строителството
-
Кримипреди 2 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Културапреди 2 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново












