Свържи се с нас

Култура

Домът на хумора и сатирата приюти ценно дарение от проф.Иван Газдов

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

В годината на своя 45-и рожден ден Домът на хумора и сатирата се радва на вниманието и щедростта на знакови автори на хумористични и сатирични произведения.

Последната придобивка за музейния художествен фонд „Хумор на народите“ идва от всепризнатия майстор на графиката, плаката и илюстрацията – проф. Иван Газдов. След кратка кореспонденция, отправена покана за самостоятелна изложба и осъществена среща с директора на Дома Маргарита Доровска, проф. Газдов засвидетелства за пореден път своята съпричастност към габровската Весела къща. Художникът направи ценно дарение от 50 карикатури – оригинали, изпълнени с туш, перо, пръскане върху картон – създадени в периода 1962–1977 година. Колекцията от ранните творчески години на автора впечатлява с находчиви идеи и изчистен рисунък, а третираните теми са своеобразно свидетелство за обществения живот в страната през този период. Достатъчно красноречиви, повечето карикатури са без думи, а на други художникът е дал закачливи наименования: „Индивидуален подход“, „Интимен творец“, „Ергенски комплекс“, „Раждането на еснафа“, „Балконът на Жулиета“, „Първа награда не се дава!“, „Абе, има време!“ и др. Някои от карикатурите са участвали в престижния Салон на карикатурата в Монреал (Канада).

снимка: Дом на хумора и сатирата

Дарените творби вече са регистрирани в Книгата за дарения на Музея и са част от художествения фонд „Хумор на народите“, наброяващ над 38 000 произведения на хумористичното изкуство от цял свят.

Карикатурите ще бъдат показвани в различни изложби, ще бъдат достъпни както за широката публика и ценителите на рисувания хумор, така и за специалисти в жанра, изследователи, изкуствоведи, историци на изкуството, журналисти и др.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Екипът на Музея „Дом на хумора и сатирата“ приема дарението от проф. Иван Газдов с огромна благодарност и дълбока признателност към автора за щедрия жест. През пролетта на следващата 2018 г. габровци и гости на града ще могат да се насладят на неговото творчество, когато художникът ще представи своя изложба с графикатура в Дома на хумора и сатирата.

снимка: Дом на хумора и сатирата

Иван Газдов е роден през 1945 г. в гр. Ямбол. Завършва Художествената гимназия в София и специалност „Плакат“ в Националната художествена академия при проф. Александър Поплилов. Като студент специализира в Букурещ и Прага, по-късно развива уменията си във Варшава, Краков, Амстердам и Париж. След дипломирането си работи в Центъра за промишлена естетика в София като график и дизайнер. От 1973 г. преподава в своята Алма матер (от 1995 г. завежда катедра „Плакат и визуална комуникация“; ректор е в периода 1999 – 2003 г.) Реализира над 50 самостоятелни изложби и акции, участва в голям брой групови изложби у нас и в чужбина. Автор е на монографии, албуми и статии за специализирани издания за изкуство и периодичния печат. Художникът е лауреат на 37 престижни отличия, сред които почетната награда за плакат от Втората международна изложба на Art Directors’ Club, Ню Йорк (1988), наградата на СБХ за плакат и приложна графика „Александър Жендов“ (1989),„Златен век – звезда“ на Министерството на културата (2015). Основоположник е на школата на авторския плакат в България. Създаденият от художника неповторим стил „графикатура“ остава в аналите на световното изкуство като артистична марка, регистрирана и запазена за територията на Европа и наложена с повече от 300 произведения ръчна сериграфия.

Автор: Дарина Маринчевска, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица