Култура
Домът на хумора и сатирата приюти ценно дарение от проф.Иван Газдов

снимка: Дом на хумора и сатирата
В годината на своя 45-и рожден ден Домът на хумора и сатирата се радва на вниманието и щедростта на знакови автори на хумористични и сатирични произведения.
Последната придобивка за музейния художествен фонд „Хумор на народите“ идва от всепризнатия майстор на графиката, плаката и илюстрацията – проф. Иван Газдов. След кратка кореспонденция, отправена покана за самостоятелна изложба и осъществена среща с директора на Дома Маргарита Доровска, проф. Газдов засвидетелства за пореден път своята съпричастност към габровската Весела къща. Художникът направи ценно дарение от 50 карикатури – оригинали, изпълнени с туш, перо, пръскане върху картон – създадени в периода 1962–1977 година. Колекцията от ранните творчески години на автора впечатлява с находчиви идеи и изчистен рисунък, а третираните теми са своеобразно свидетелство за обществения живот в страната през този период. Достатъчно красноречиви, повечето карикатури са без думи, а на други художникът е дал закачливи наименования: „Индивидуален подход“, „Интимен творец“, „Ергенски комплекс“, „Раждането на еснафа“, „Балконът на Жулиета“, „Първа награда не се дава!“, „Абе, има време!“ и др. Някои от карикатурите са участвали в престижния Салон на карикатурата в Монреал (Канада).

снимка: Дом на хумора и сатирата
Дарените творби вече са регистрирани в Книгата за дарения на Музея и са част от художествения фонд „Хумор на народите“, наброяващ над 38 000 произведения на хумористичното изкуство от цял свят.
Карикатурите ще бъдат показвани в различни изложби, ще бъдат достъпни както за широката публика и ценителите на рисувания хумор, така и за специалисти в жанра, изследователи, изкуствоведи, историци на изкуството, журналисти и др.

снимка: Дом на хумора и сатирата
Екипът на Музея „Дом на хумора и сатирата“ приема дарението от проф. Иван Газдов с огромна благодарност и дълбока признателност към автора за щедрия жест. През пролетта на следващата 2018 г. габровци и гости на града ще могат да се насладят на неговото творчество, когато художникът ще представи своя изложба с графикатура в Дома на хумора и сатирата.

снимка: Дом на хумора и сатирата
Иван Газдов е роден през 1945 г. в гр. Ямбол. Завършва Художествената гимназия в София и специалност „Плакат“ в Националната художествена академия при проф. Александър Поплилов. Като студент специализира в Букурещ и Прага, по-късно развива уменията си във Варшава, Краков, Амстердам и Париж. След дипломирането си работи в Центъра за промишлена естетика в София като график и дизайнер. От 1973 г. преподава в своята Алма матер (от 1995 г. завежда катедра „Плакат и визуална комуникация“; ректор е в периода 1999 – 2003 г.) Реализира над 50 самостоятелни изложби и акции, участва в голям брой групови изложби у нас и в чужбина. Автор е на монографии, албуми и статии за специализирани издания за изкуство и периодичния печат. Художникът е лауреат на 37 престижни отличия, сред които почетната награда за плакат от Втората международна изложба на Art Directors’ Club, Ню Йорк (1988), наградата на СБХ за плакат и приложна графика „Александър Жендов“ (1989),„Златен век – звезда“ на Министерството на културата (2015). Основоположник е на школата на авторския плакат в България. Създаденият от художника неповторим стил „графикатура“ остава в аналите на световното изкуство като артистична марка, регистрирана и запазена за територията на Европа и наложена с повече от 300 произведения ръчна сериграфия.
Автор: Дарина Маринчевска, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







