Свържи се с нас

Култура

Росица Бинева прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало

Published

on

Росица Бинева и Димо Каракехайов

Росица Бинева, уредник „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало. На много места следите му още личат. На други – миналото е запазено под сантиметри от прах, на трети се е преляло в съвременност.

Преди да тръгнем с Росица Бинева по пътя на шарлана, нека направим експеримент и да попитаме случайно срещнати хора „Какво е това шарлан?”. Повечето се затрудняват. Уж звучи позната тази дума, но какво ли означава? Има такива, които отговарят бързо, но с въпрос – „Не беше ли подправка?”, и след това се сещат, че си мислят за шафран. Пътуването на Росица Бинева ще даде възможност дори на познавачите да научат още интересни факти за шарлана и неговото производство.

снимка: ЕМО „Етър“

Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския и с нея са назовавани всички растителни масла.

В Габровско шарлан се произвежда от орехови ядки, при обработката на които в миналото се добива масло за готвене, за осветление и за други битови нужди. Работилниците за производството на шарлан се наричат шарланджийски. В Етнографски музей на открито „Етър” има статична работилница, представяща производството му.

„В момента в работилницата има четири зони, където са изложени съоръжения, свързани с четирите етапа на производство на шарлан. Печене, мелене, варене и пресоване. В градски условия тази работилница е била и дюкян за продаване”, уточнява Росица Бинева.

В миналото основните маслодайни култури, до навлизането на слънчогледа след 1918 г., са орех, сусам и лен, като отглеждането им е разпределено по региони, най-вече на юг от Стара планина.

Ореховият шарлан се произвежда основно в Казанлъшко, Старозагорско, Карловско и Пазарджишко.

Сусамов шарлан – в Хасковско, Пловдивско, Харманлийско, Ямболско и др.

Шарлан от лен се добива в ограничени райони на Южна България

Продължители на традицията в обработката на маслодайни растения, днес се намират в Хасковско и Ивайловграско, но там обработват сусам до добиването на тахан или както го наричат местните – тахън. Получаването на тахан е междинен процес при производството на шарлан, който включва: измиване на сусама, печене и мелене.

Важната част от експедицията на Росица Бинева започва именно от Хасково, където на 14 август 2017 година, експерти от отдел „Етнография” в Регионалния исторически музей я очакват.

Представят й експозицията за производство на масло от сусам и архивни материали от проучванията на дългогодишния директор на музея – доц. Георги Граматиков.

„Съдействието, което ни оказват колегите Маргарита Цветанова и Розалина Гогова е поредния пример за доброто дългогодишно партньорство между двете институции”, споделя след срещата Росица Бинева.

Самият доц. Граматиков се включва в експедицията още на следващия ден – 15 август и чува разказа на Росица Бинева за резултатите от посещението на една Таханджийница в Ивайловград.

Срещата е осъществена предната вечер, при пристигането на Росица Бинева. Съоръженията за производството на сусамов тахан са запазени в техния автентичен вид. Димо Каракехайов – едно момче на възраст под 30 години, посреща Росица Бинева и след като разбира, че идеята е в ЕМО „Етър” да се възстанови работилница, която в миналото има сходно производство, с готовност разказва за използваната при тях технология.

Бизнесът е семеен. Сусамът използван за производството е жълт. Сортът е местен и не се третира с нищо. Суровината е чиста, продуктът – също.

Росица Бинева пояснява, че сходното производство на масло от орехи и сусам замира, тъй като започва да се използва слънчоглед. От него добиваното количество е много по-голямо. Но оцелява производството на тахан от сусам. За положителния ефект от консумацията на тахан може да се говори много и в Южна България хората са наясно.

Доц. Георги Граматиков има къща в едно от селата, близо до Ивайловград. В региона го познават още от проучвателните му обиколки през 80-те години на ХХ век, когато той подготвя дисертация, посветена на традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи

В село Пелевун, на християнския празник Голяма Богородица, едно семейство очаква Бинева и Граматиков. Мая Петкова и Георги Иванов са млади хора, които се връщат от Испания и възстановяват производството на тахан. И тук се използват техники и машини от миналото. Отново суровината е жълт сусам, таханът и маслото – чисти. Ето на такива продукти прилича да стои етикет „био”. Мая и Георги са ангажирани с обработката на близо 1000 декара земя.

Мая Петкова и Георги Иванов

Пелевун не е неизвестно село. По време на Руско-турската Освободителна война Капитан Петко войвода води битка с поробителите, като се укрепва в местната църква. Следите от изстрелите още могат да се видят по фасадата на храма. Битката е пресъздадена и в хитовия български сериал, посветен на войводата.

Днес в Пелевун живеят стотина души и разказват за децата и внуците си, които са в чужбина. Табелата, която указва кое е населеното място и надписите по различни информационни материали, според местните хора, са сгрешени. Там Пелевун присъства като Плевун. Хората дори споделят, че преди са му казвали Пелеон. Звученето е гръцко, тук са живели гърци, които напускат при големите размествания на населения през междусъюзническата война. На тяхно място се заселват тракийски българи.

Техни наследници са Мая Петкова и Георги Иванов, които днес са собственици на Таханджийницата в село Пелевун. Не я наследяват, купуват я. И откриват стар документ – от началото на 30-те години на ХХ век, с който тогавашния собственик предизвиква клиентите си. Той обещава да даде награда от 50 000 лева, ако някой открие какъвто и да било примес в неговата продукция. Не се притеснява да се измерва с прочутите таханджийници в целия регион. Назовава ги поименно, но без да изтъква техните слабости, а набляга на своите предимства. Интересна философия, представена в една голяма рекламна табела – конкуренцията ми е силна, но аз съм по-добър. Мая харесва тази табела, изписана с характерните за 30-те години шрифт и стил.

Обявлението от 30-те години на ХХ век в работилницата на Мая и Георги в село Пелевун

Росица Бинева и доц. Граматиков напускат Пелевун, документирали разказа на тамошните производители как се добива тахан, като се запазват съоръженията и технологията от миналото.

Пътят на двамата изследователи продължава към едно село, което изненадва с архитектурата си. Къщите в Мандрица са изцяло от керпич. Високи сгради, някои от които с красива архитектура, те все пак оставят малко тягостно впечатление. Горните им етажи в миналото са предназначени за отглеждане на буби. Преди десетилетия бубарството тук е основен поминък. От керпич са дори външните тоалетни в дворовете.

В селото живее албанска общност. В Мандрица доц. Граматиков показа частично запазена работилница за производство на масло, наричана яхна или яхана. Под сантиметрите прах се крият всички необходими за производството съоръжения. Сегашният собственик никога не ги е ползвал. Преди да се пенсионира е ветеринарен лекар, а работилницата е на дядо му и баща му. Тук Росица Бинева успява да направи ценна откупка за Етнографски музей на открито „Етър”. Ако не си познавач, трудно ще я оцениш по достойнство този почти вековен инструмент . Нарича се гюрберия – подобно на мотика метално гребло с дървена дръжка. Използва се за разстилане на жаравата в голямата пещ.

доц. Георги Граматиков и собственик на работилницата в село Мандрица

Оглеждайки оригиналните технически съоръжения – мелничните камъни, преса с подпресен камък, с които се обработва сусама, Росица Бинева открива интересни елементи, които могат да помогнат за точното представяне на производствения процес в ЕМО „Етър”.

Собственикът е малко учуден от интереса на научните работници към едно място, в което очевидно от десетилетия не е стъпвал човешки крак. Вероятно това е причината всичко там да бъде запазено в своя оригинален вид.

Последната спирка от обиколката е град Казанлък, където Росица Бинева се среща с Момчил Маринов, директор на Исторически музей „Искра”, който показва оригинална работилница за производство на шарлан от орехи в миналото.

Къщата с шарланджийска работилница в ЕМО „Етър“

Строена през първата половина на XIX век, тя е собственост на Иван Йонков. Реставрирана е през 1978 г. и в нея е уредена експозиция на Исторически музей „Искра“. Днес този обект не е отворен за посещение.

„Как се вади” шарлан е проект на ЕМО „Етър”, одобрен от Министерство на културата по проектна сесия „За частично финансиране на проекти от областта на музейното дело и изобразителните изкуства”. Целта е да се преустрои и подобри експозиционния разказ в статичната шарладжийска работилница, разположена в Занаятчийската чаршия на ЕМО „Етър”

При подготовката на проекта, Росица Бинева извърша подробно документално изследване със съдействието на музеи и институции в страна, както и теренно проучване в населени места от Южна България, където все още има съхранена информация и артефакти, свързани с производство на шарлан.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Наградиха лауреатите и участниците от конкурса „История, патрони и дарители на моето училище“

Published

on

Лауреатите и участниците в Шестия ученически конкурс „История, патрони и дарители на моето училище“ бяха наградени. Това се случи в Актовата зала на Национална Априловска гимназия, където се състоя тържествената церемония. Конкурсът тази година беше на тема: „Каквото можах – направих, по-хубаво нека направят могъщите“.

Той е част от празничните събития, включени в календара на Априловите дни на културата. Организира се от НАГ и Фондация „Радетел“. В него участват ученици от габровските училища и от 12 области на страната.

В настоящото издание бяха представени учебни заведения от Велико Търново, Чирпан, Враца, Шумен, София, Свищов, Бургас, Тетевен, Пловдив, Смядово, Павликени , село Дебрен и др.

Учениците се състезаваха в следните категории: разказ, историческо есе и видеофилм. Представени бяха 50 разработки, прегледани и оценени от професионално жури.

Директорът на НАГ Елвира Христова приветства гостите и участниците, и откри тържествената церемония. Д-р Елена Сербинова, основател на фондация „Радетел“, представи пред присъстващите на събитието презентация за рода на Рашееви, чийто наследник е тя. С богат снимков материал разказа за разнообразната благотворителна и доброволческа дейност на нейните роднини Иван и Никола Рашееви.

След тържественото начало бяха обявени и връчени наградите.

В категория разказ Първо място спечели Милен Кирчев от ПГТ „Д-р Васил Берон“ – Велико Търново с разказ за патрона на училището. Негов научен ръководител е Бистра Стефанова. Второ място зае Десислава Ангелова от НАГ, с разказа „Пътят към величието“. На 3 място бе класирана Мария Данева, също от НАГ, с разказа „Соколов писък“.

В категория историческо есе първо място не бе присъдено. С второ място бе отличена Адриана Кънева от НАГ за есето си „Каквото можах – направих, по –хубаво нека направят могъщите“. Неин научен ръководител е Владилена Катевска, преподавател в НАГ.

Журито присъди две 3-ти места: на Александра Манева, СУ „Пейо Кр.Яворов“ – Чирпан, с есето „Помним и се гордеем…На великия наш творец“, с научен ръководител Недка Петрова, и на Александър Александров от СУ „Козма Тричков“ – Враца, за есето „Училище! Колко много нещо се съдържа в тази дума“ и научен ръководител Горица Маджарска.

Поощрителни награди получиха Михаела Бързанова от СУ „Йоан Екзарх Български“ – Шумен за „Мъжката гимназия – гордостта на шуменското образование“ и Ива Стърчикова от СУ „Пенчо П.Славейков“ – София за „СУ Пенчо П.Славейков – 145 години храм на образованието“. Техни научни ръководители са: Андрей Соколов и Александра Иванова.

В категория за кратък видеоклип, с Първо място бе отличен Преслав Колев от НАГ за филма си „Благодетели и дарители“. Второ място спечели екипът, в състав: Александрина Димитрова, Ния Найденова, Антоанета Николова – „Личността зад името. Една история с неочаквано развитие“, от СУ „Козма Тричков“ – Враца. Научен ръководител е Горица Маджарска.

С второ място бе отличена и Галена Василева от ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“- Велико Търново за „Патронът на моето училище. Една личност устояла на историята“. Неин научен ръководител е Драгомир Дачев. Трето място зае Александра Павлова ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ – Свищов. Научен ръководител на участничката е Альоша Кушлов.

Всички участници и техните научни ръководители получиха грамоти. За трета поредна година Фондация „Радетел“ дарява еднократна стипендия, в размер на 400.00 лв, за ученик с изявени дарби, отлични учебни резултати, ангажираност с извънкласни и извънучилищни инициативи.

По предложение на Педагогическия съвет носител на стипендията за 2024 г е Преслав Николай Колев, ученик от 11 „б“ клас. Тази година за пръв път бе учредена от г-жа Елена Сербинова едногодишна стипендия за ученик от 10 клас, с принос към Априловската гимназия.

По предложение на Педагогическия съвет пръв носител на едногодишната стипендия е Виктория Красимирова Димова, ученичка от 10 „д“ клас. Виктория издига авторитета на Националната Априловска гимназия и съдейства за нейното национално и международно признание, което личи от това, че през изминалите години е участвала в поредица от дейности като: доброволец към Младежки център – Габрово и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, член на Младежки парламент – Габрово /представител на предприемачеството и обществено значимите дейности за мандат от 1 година от април 2023 г. до април 2024г./, член на читателски клуб „Книжни червеи“ към МЦ Габрово, участничка в ДФА „Габровче“ и ДФФ „Габровски гласчета“. Свири и на пиано. Виктория се включва с желание и с мотивация в различни конкурси (по БЕЛ, физика, народно пеене и др.) и олимпиади(БЕЛ, история, физика, география, химия, математика и др.). Навсякъде се представя достойно и защитава името „Априловец“.

По време на церемонията, с почетна грамота беше отличена госпожа Снежана Рачевиц, дългогодишен директор на НАГ и председател на фондация „Радетел“. Нейните функции поема госпожа Елвира Христова, настоящ директор на училището.

Зареди още

Култура

Четири златни медала спечелиха пианистите от МК „Весела“

Published

on

Това е щастливата новина за четирите млади музикални таланта от Габрово и техния преподавател по пиано Весела Пенева. През изминалите два почивни дни, пианистките Невин Халил /7 год./, Кристина Стефанова, /9 год./, Мира Русинова /13 год./ и Ай Хасегава /14 год./ представиха отлично своите музикални програми като участници в 10-я Международен конкурс „Звукът на времето” – Велико Търново.

Авторитетното жури, в състав проф. д-р Борислава Танева, проф. д-р Александър Василенко и проф. д-р Томислав Байнов, оцени изпълненията на четирите момичета от Музикален клуб „Весела” между 90 и 100 точки.

Благодарение на постигнатия висок бал, младите пианистки се окичиха със златни медали, спечелвайки Първи места в своите възрастови групи. Радостно е, че на своите дебютни конкурсни изяви Кристина Стефанова и Мира Русинова заявяват смело своите музикални способности и се присъединяват към успехите на вече доказалите се Невин Халил и Ай Хасегава.

В деня преди конкурса, на тържествената церемония, организирана от Община Габрово, сред най-успешните деца, вписани в книгата „Дарования и постижения”, бяха и 8 млади таланта от Музикален клуб „Весела”, с призови места в международни музикални състезания.

Невин Халил /7 год./, Кристина Стефанова, /9 год./, Мира Русинова /13 год./, Ай Хасегава, Лорен Николова /10 г/ Делиа Георгиева /11 г/ Полина Флориду /15 г/ и Адриана Кънева /16 г/ получиха своите удостоверения, както и личните поздравления на кмета на Габрово Таня Христова.

Зареди още

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ от „Евро фолк 2024“

Published

on

Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово 2002“ отново представиха Габрово с високи постижения от XIV от шампионат по фолклор „Евро фолк 2024“ във Велико Търново.

Талантливите изпълнители участваха в четири категории. Те бяха отличени със златен медал за дуета Пресиана Найденова и Виктория Дангова, златен медал за малък хор, златен медал за трио, в състав: Виктория Димова, Пресиана Найденова и Виктория Дангова, златен медал за голям хор и номинация за „Златен Орфей“.

Носители са и на златен медал от Световната купа по фолклор. Резултатът от номинацията е бронзов Орфей за цялата формация „ Габровски гласчета“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица