Култура
Росица Бинева прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало

Росица Бинева и Димо Каракехайов
Росица Бинева, уредник „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало. На много места следите му още личат. На други – миналото е запазено под сантиметри от прах, на трети се е преляло в съвременност.
Преди да тръгнем с Росица Бинева по пътя на шарлана, нека направим експеримент и да попитаме случайно срещнати хора „Какво е това шарлан?”. Повечето се затрудняват. Уж звучи позната тази дума, но какво ли означава? Има такива, които отговарят бързо, но с въпрос – „Не беше ли подправка?”, и след това се сещат, че си мислят за шафран. Пътуването на Росица Бинева ще даде възможност дори на познавачите да научат още интересни факти за шарлана и неговото производство.

снимка: ЕМО „Етър“
Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския и с нея са назовавани всички растителни масла.
В Габровско шарлан се произвежда от орехови ядки, при обработката на които в миналото се добива масло за готвене, за осветление и за други битови нужди. Работилниците за производството на шарлан се наричат шарланджийски. В Етнографски музей на открито „Етър” има статична работилница, представяща производството му.
„В момента в работилницата има четири зони, където са изложени съоръжения, свързани с четирите етапа на производство на шарлан. Печене, мелене, варене и пресоване. В градски условия тази работилница е била и дюкян за продаване”, уточнява Росица Бинева.

В миналото основните маслодайни култури, до навлизането на слънчогледа след 1918 г., са орех, сусам и лен, като отглеждането им е разпределено по региони, най-вече на юг от Стара планина.
Ореховият шарлан се произвежда основно в Казанлъшко, Старозагорско, Карловско и Пазарджишко.
Сусамов шарлан – в Хасковско, Пловдивско, Харманлийско, Ямболско и др.
Шарлан от лен се добива в ограничени райони на Южна България
Продължители на традицията в обработката на маслодайни растения, днес се намират в Хасковско и Ивайловграско, но там обработват сусам до добиването на тахан или както го наричат местните – тахън. Получаването на тахан е междинен процес при производството на шарлан, който включва: измиване на сусама, печене и мелене.
Важната част от експедицията на Росица Бинева започва именно от Хасково, където на 14 август 2017 година, експерти от отдел „Етнография” в Регионалния исторически музей я очакват.
Представят й експозицията за производство на масло от сусам и архивни материали от проучванията на дългогодишния директор на музея – доц. Георги Граматиков.
„Съдействието, което ни оказват колегите Маргарита Цветанова и Розалина Гогова е поредния пример за доброто дългогодишно партньорство между двете институции”, споделя след срещата Росица Бинева.
Самият доц. Граматиков се включва в експедицията още на следващия ден – 15 август и чува разказа на Росица Бинева за резултатите от посещението на една Таханджийница в Ивайловград.
Срещата е осъществена предната вечер, при пристигането на Росица Бинева. Съоръженията за производството на сусамов тахан са запазени в техния автентичен вид. Димо Каракехайов – едно момче на възраст под 30 години, посреща Росица Бинева и след като разбира, че идеята е в ЕМО „Етър” да се възстанови работилница, която в миналото има сходно производство, с готовност разказва за използваната при тях технология.
Бизнесът е семеен. Сусамът използван за производството е жълт. Сортът е местен и не се третира с нищо. Суровината е чиста, продуктът – също.
Росица Бинева пояснява, че сходното производство на масло от орехи и сусам замира, тъй като започва да се използва слънчоглед. От него добиваното количество е много по-голямо. Но оцелява производството на тахан от сусам. За положителния ефект от консумацията на тахан може да се говори много и в Южна България хората са наясно.
Доц. Георги Граматиков има къща в едно от селата, близо до Ивайловград. В региона го познават още от проучвателните му обиколки през 80-те години на ХХ век, когато той подготвя дисертация, посветена на традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи
В село Пелевун, на християнския празник Голяма Богородица, едно семейство очаква Бинева и Граматиков. Мая Петкова и Георги Иванов са млади хора, които се връщат от Испания и възстановяват производството на тахан. И тук се използват техники и машини от миналото. Отново суровината е жълт сусам, таханът и маслото – чисти. Ето на такива продукти прилича да стои етикет „био”. Мая и Георги са ангажирани с обработката на близо 1000 декара земя.

Мая Петкова и Георги Иванов
Пелевун не е неизвестно село. По време на Руско-турската Освободителна война Капитан Петко войвода води битка с поробителите, като се укрепва в местната църква. Следите от изстрелите още могат да се видят по фасадата на храма. Битката е пресъздадена и в хитовия български сериал, посветен на войводата.
Днес в Пелевун живеят стотина души и разказват за децата и внуците си, които са в чужбина. Табелата, която указва кое е населеното място и надписите по различни информационни материали, според местните хора, са сгрешени. Там Пелевун присъства като Плевун. Хората дори споделят, че преди са му казвали Пелеон. Звученето е гръцко, тук са живели гърци, които напускат при големите размествания на населения през междусъюзническата война. На тяхно място се заселват тракийски българи.
Техни наследници са Мая Петкова и Георги Иванов, които днес са собственици на Таханджийницата в село Пелевун. Не я наследяват, купуват я. И откриват стар документ – от началото на 30-те години на ХХ век, с който тогавашния собственик предизвиква клиентите си. Той обещава да даде награда от 50 000 лева, ако някой открие какъвто и да било примес в неговата продукция. Не се притеснява да се измерва с прочутите таханджийници в целия регион. Назовава ги поименно, но без да изтъква техните слабости, а набляга на своите предимства. Интересна философия, представена в една голяма рекламна табела – конкуренцията ми е силна, но аз съм по-добър. Мая харесва тази табела, изписана с характерните за 30-те години шрифт и стил.

Обявлението от 30-те години на ХХ век в работилницата на Мая и Георги в село Пелевун
Росица Бинева и доц. Граматиков напускат Пелевун, документирали разказа на тамошните производители как се добива тахан, като се запазват съоръженията и технологията от миналото.
Пътят на двамата изследователи продължава към едно село, което изненадва с архитектурата си. Къщите в Мандрица са изцяло от керпич. Високи сгради, някои от които с красива архитектура, те все пак оставят малко тягостно впечатление. Горните им етажи в миналото са предназначени за отглеждане на буби. Преди десетилетия бубарството тук е основен поминък. От керпич са дори външните тоалетни в дворовете.

В селото живее албанска общност. В Мандрица доц. Граматиков показа частично запазена работилница за производство на масло, наричана яхна или яхана. Под сантиметрите прах се крият всички необходими за производството съоръжения. Сегашният собственик никога не ги е ползвал. Преди да се пенсионира е ветеринарен лекар, а работилницата е на дядо му и баща му. Тук Росица Бинева успява да направи ценна откупка за Етнографски музей на открито „Етър”. Ако не си познавач, трудно ще я оцениш по достойнство този почти вековен инструмент . Нарича се гюрберия – подобно на мотика метално гребло с дървена дръжка. Използва се за разстилане на жаравата в голямата пещ.

доц. Георги Граматиков и собственик на работилницата в село Мандрица
Оглеждайки оригиналните технически съоръжения – мелничните камъни, преса с подпресен камък, с които се обработва сусама, Росица Бинева открива интересни елементи, които могат да помогнат за точното представяне на производствения процес в ЕМО „Етър”.
Собственикът е малко учуден от интереса на научните работници към едно място, в което очевидно от десетилетия не е стъпвал човешки крак. Вероятно това е причината всичко там да бъде запазено в своя оригинален вид.
Последната спирка от обиколката е град Казанлък, където Росица Бинева се среща с Момчил Маринов, директор на Исторически музей „Искра”, който показва оригинална работилница за производство на шарлан от орехи в миналото.

Къщата с шарланджийска работилница в ЕМО „Етър“
Строена през първата половина на XIX век, тя е собственост на Иван Йонков. Реставрирана е през 1978 г. и в нея е уредена експозиция на Исторически музей „Искра“. Днес този обект не е отворен за посещение.
„Как се вади” шарлан е проект на ЕМО „Етър”, одобрен от Министерство на културата по проектна сесия „За частично финансиране на проекти от областта на музейното дело и изобразителните изкуства”. Целта е да се преустрои и подобри експозиционния разказ в статичната шарладжийска работилница, разположена в Занаятчийската чаршия на ЕМО „Етър”
При подготовката на проекта, Росица Бинева извърша подробно документално изследване със съдействието на музеи и институции в страна, както и теренно проучване в населени места от Южна България, където все още има съхранена информация и артефакти, свързани с производство на шарлан.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Рекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“

С празнично настроение, усмивки и заслужени отличия Исторически музей – Дряново отбеляза днес, 1 юни – Международния ден на детето, като награди победителите в петото издание на Националния конкурс „Преминал майстор през земята“.
Тазгодишното издание на надпреварата, организирана от ИМ – Дряново и Община Дряново, отбелязва рекорден интерес. Близо 500 участници от страната и чужбина се включиха в съревнованието със свои творби в четирите конкурсни раздела: рисунка, макет, кратко видео и литературни произведения, разпределени във всички възрастови групи.
Тържествената церемония по награждаването се състоя в дряновския исторически музей, който още от входа посрещаше своите гости с празнична атмосфера. Всеки прекрачил прага му премина под специално украсена с балони арка, а домакините се бяха погрижили още и за сладка почерпка на всички присъстващи. В духа на празника грамота за участие получи всеки един участник в конкурса.

Събитието се организира за пета поредна година в партньорство с Областна администрация – Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камарата на строителите в България чрез Областното ѝ представителство в Габрово. Сред официалните гости на церемонията бяха заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева, заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов и председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров, които връчиха отличията на победителите във всяка от категориите.
Приветствие към участниците отправи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново. Той поздрави децата и младежите по случай Международния ден на детето и им благодари за вдъхновението, таланта и усърдието, вложени в творбите. „Днес празнуваме не само Деня на детето, но и силата на детското въображение и творческия дух. За мен всеки участник в конкурса е победител, защото е вложил сърце, знания и уважение към делото на Майстор Колю Фичето“, подчерта Христов.
Заместник-кметът Диляна Джеджева също поздрави участниците, като им пожела слънчево, весело и безгрижно лято. Тя ги насърчи и занапред да бъдат част от конкурса „Преминал майстор през земята“, припомняйки значимото място, което надпреварата вече заема.

„Чрез творбите на децата откриваме колко талантливи и трудолюбиви са те. Колко много знания и умения са натрупали и показали, а това, което обединява всички участници, е уважението, преклонението и любовта към Майстор Колю Фичето. Неговата личност ни обединява, учи ни, вдъхновява ни и ни събира, подобно на мостовете, които строи. Нашият конкурс е своеобразен мост между поколенията, пренасяйки знания, ценности, красота, мисли и идеи към отсрещния бряг“, сподели от името на организаторите Гергана Симеонова.
Творбите бяха оценявани от компетентно жури, обединило представители на институции партньори и на творческата общност: Михаела Стоянова (Областна администрация – Габрово), Николай Карагьозов (Община Дряново), Отец Георги Йорданов (Архиерейско наместничество – Дряново), доц. д-р Светла Ракшиева (ИЕФЕМ – БАН), художникът Антон Антонов, Гергана Симеонова и д-р Венелин Бараков (Исторически музей – Дряново), поетесата Цонка Христова и поетът и учителят по БЕЛ Павлин Ботев.
Именно Павлин Ботев подчерта забележително високото ниво на получените творби и с пиетет зачете паметта на дряновската поетеса Теодора Ганчева, чието стихотворение носи конкурсът като свое мото.
В края на церемонията в залата за временни гостувания беше открита изложба с отличените творби от разделите „Изобразително изкуство“ и „Макети“, представляваща своеобразен финален акорд на един ден, изпълнен с талант, емоции и детска радост.

Култура
Габровски захарни декоратори представят България чрез ядливо изкуство

Габровските захарни декоратори шеф Мария Озтюрк, Албена Божидарова, Ваня Гавазова-Митева, Диана Петракиева и Надежда Аврамова представят своя талант и майсторство в националната захарна асамблея „Моята България“ – изложба, която обединява български творци от страната и чужбина в общ културен разказ за България.
Тяхното участие поставя Габрово сред активните центрове на съвременното захарно и арт декораторско изкуство у нас. Чрез изцяло ръчно изработени композиции от ядливи материали габровските автори показват, че сладкарството може да надхвърли познатите си граници и да се превърне в изящна форма на скулптура, живопис и културно послание.
Произведенията на габровските захарни декоратори са създадени с висока прецизност, художествен усет и сложни техники за моделиране. Всеки детайл е изработен на ръка, а всяка композиция носи емоционален разказ, вдъхновен от българската история, традиции, духовност и национална памет.
„За нас това участие е не само професионално признание, но и възможност да покажем, че захарното изкуство може да разказва истории, да съхранява памет и да носи силно българско послание. Вярваме, че когато едно произведение е създадено с вдъхновение и майсторство, то говори на универсален език“, споделят габровските захарни декоратори.
Особено значимо е, че всички експонати са изработени изцяло от ядливи материали, но не са предназначени за консумация. Те представляват висок клас захарно и арт декораторско изкуство, в което захарта се превръща в материал за създаване на скулптурни произведения с културна и емоционална стойност.

Захарната асамблея „Моята България“ е създадена от шеф Мария Озтюрк – утвърден захарен артист, международен съдия и многократно отличаван творец в престижни международни конкурси. Началото на проекта е поставено през 2017 година, а през годините асамблеята се превръща в едно от най- разпознаваемите български събития в света на захарното изкуство.

Юбилейното издание през 2026 година е под надслов „Разкажи България“ и събира творби на 44 участници: българи, живеещи както в България, така и в Англия, Уелс, Ирландия, Белгия, Италия и Турция. Участниците са представители на 19 български града и населени места, което подчертава националния и международния обхват на проекта. Изложбата представя теми от българската история, духовност, фолклор, архитектура и култура.
Сред сюжетите оживяват образи и символи, свързани с българската държавност, православна традиция, народни обичаи, емблематични личности и културни забележителности. Тазгодишното издание ще се проведе в рамките на третия Фестивал на захарните изкуства в България – събитие, което все по-уверено се утвърждава като една от най-значимите сцени за захарно и арт декораторско изкуство у нас.
С участието си габровските захарни декоратори доказват, че България има творци, способни да създават произведения, които впечатляват не само със своята красота, но и със сложността на изпълнението, силата на посланието и уважението към културното наследство.

Култура
Плевенската филхармония с концерт в зала „Възраждане“ на 1 юни

На 1 юни, понеделник, от 19.00 часа в Зала „Възраждане”, гр. Габрово, Плевенската филхармония ще изнесе концерт под надслов „За тебе бях дихание…“. По идея на Чавдар Вълков – концертмайстор на оркестъра, за публиката в Габрово за първи път ще бъдат представени двама композитори на десетки хитове в България – Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки. Техните емблематични песни „За тебе бях“ на Красимир Гюлмезов (изпълнявана от Лили Иванова) и „Дихание“ на Светослав Лобошки (изпълнявана от Орлин Горанов) дават мотото на концерта.

Заедно с тях на сцената ще бъдат: Дует Шик, младата и много талантлива певица от Габрово – Кристина Неделчева, инструментална група „Класиците”: Чавдар Вълков – цигулка, Георги Цветков – бас китара, Димитър Митев – Дънди – ударни инструменти и струнен секстет от Плевенска филхармония. Новите аранжименти на популярните песни: „За тебе бях“, „Що ли те чакам още“, „Лятна жълта рокля“, „Чуй ме“, „Любов в сегашно време“, „Ах, твоите сини очи“, „Дъжд“…, в които мелодията често преминава от човешкия глас в цигулката, са направени от Георги Цветков.

Видеоклипове на добре познатите песни естествено ще допълват въздействието на музиката, а светлинните ефекти, мултимедия и звук са поверени на екипа на Валери Рулински.

„Идеята за концерта е да бъде по-скоро инструментален, но Дует Шик с прекрасната Вили Гюлмезова ще представят в пълния блясък част от песните, специално ще гостува на Плевенска филхармония младата звезда Кристина Неделчева, а двамата композитори Гюлмезов и Лобошки също ще пеят, защото хората искат да чуят текстовете на популярните песни“, споделя Чавдар Вълков.

В програмата са включени и някои класически произведения, като първа част от концерта „Лято“ из „Четирите годишни времена“ на Вивалди, както и световния поп хит „Viva la Vida“ на британската рок група Coldplay със солист отново концертмайсторът на Плевенска филхармония.

Незабравимите български песни на Красимир Гюлмезов и Светослав Лобошки, изпълнявани от любимците на стотици, хиляди българи ще предизвикат радост, ще доставят неповторимо удоволствие и добро настроение на публиката, ще повишат градуса на емоциите и развълнуват любителите и меломаните в Габрово.
Националното турне „За тебе бях дихание…“ на Плевенската филхармония след концерта в Габрово продължава с концерти в Долна Баня на 17 юни, Петрич на 1 септември, Гоце Делчев на 2 септември и други градове на България. Билети се продават в мрежата на Eventim.bg и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово.
Отстъпки са налични за пенсионери и учащи. Деца до 6 г. влизат при вход свободен.

-
Кримипреди 4 дниСгащиха непълнолетен, посегнал на кутия с дарения в Габрово
-
Новинипреди 4 дниВодата под контрол: РЗИ – Габрово следи качеството ѝ след наводненията!
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ излиза за исторически шанс срещу „Септември“
-
Кримипреди 4 дниПроверяват пръчка на Държавната психиатрична болница в Севлиево
-
Любопитнопреди 4 дниКакви обувки ще бъдат модерни този сезон?
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво с мащабен празник за Деня на детето (Програма)
-
Новинипреди 4 дниДнес ще излязат резултатите на водата от засегнатите при наводненията райони
-
Кримипреди 4 дниЗадържаха рецидивист на място, намъкнал се в апартамент да краде










