Култура
Росица Бинева прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало

Росица Бинева и Димо Каракехайов
Росица Бинева, уредник „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало. На много места следите му още личат. На други – миналото е запазено под сантиметри от прах, на трети се е преляло в съвременност.
Преди да тръгнем с Росица Бинева по пътя на шарлана, нека направим експеримент и да попитаме случайно срещнати хора „Какво е това шарлан?”. Повечето се затрудняват. Уж звучи позната тази дума, но какво ли означава? Има такива, които отговарят бързо, но с въпрос – „Не беше ли подправка?”, и след това се сещат, че си мислят за шафран. Пътуването на Росица Бинева ще даде възможност дори на познавачите да научат още интересни факти за шарлана и неговото производство.

снимка: ЕМО „Етър“
Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския и с нея са назовавани всички растителни масла.
В Габровско шарлан се произвежда от орехови ядки, при обработката на които в миналото се добива масло за готвене, за осветление и за други битови нужди. Работилниците за производството на шарлан се наричат шарланджийски. В Етнографски музей на открито „Етър” има статична работилница, представяща производството му.
„В момента в работилницата има четири зони, където са изложени съоръжения, свързани с четирите етапа на производство на шарлан. Печене, мелене, варене и пресоване. В градски условия тази работилница е била и дюкян за продаване”, уточнява Росица Бинева.

В миналото основните маслодайни култури, до навлизането на слънчогледа след 1918 г., са орех, сусам и лен, като отглеждането им е разпределено по региони, най-вече на юг от Стара планина.
Ореховият шарлан се произвежда основно в Казанлъшко, Старозагорско, Карловско и Пазарджишко.
Сусамов шарлан – в Хасковско, Пловдивско, Харманлийско, Ямболско и др.
Шарлан от лен се добива в ограничени райони на Южна България
Продължители на традицията в обработката на маслодайни растения, днес се намират в Хасковско и Ивайловграско, но там обработват сусам до добиването на тахан или както го наричат местните – тахън. Получаването на тахан е междинен процес при производството на шарлан, който включва: измиване на сусама, печене и мелене.
Важната част от експедицията на Росица Бинева започва именно от Хасково, където на 14 август 2017 година, експерти от отдел „Етнография” в Регионалния исторически музей я очакват.
Представят й експозицията за производство на масло от сусам и архивни материали от проучванията на дългогодишния директор на музея – доц. Георги Граматиков.
„Съдействието, което ни оказват колегите Маргарита Цветанова и Розалина Гогова е поредния пример за доброто дългогодишно партньорство между двете институции”, споделя след срещата Росица Бинева.
Самият доц. Граматиков се включва в експедицията още на следващия ден – 15 август и чува разказа на Росица Бинева за резултатите от посещението на една Таханджийница в Ивайловград.
Срещата е осъществена предната вечер, при пристигането на Росица Бинева. Съоръженията за производството на сусамов тахан са запазени в техния автентичен вид. Димо Каракехайов – едно момче на възраст под 30 години, посреща Росица Бинева и след като разбира, че идеята е в ЕМО „Етър” да се възстанови работилница, която в миналото има сходно производство, с готовност разказва за използваната при тях технология.
Бизнесът е семеен. Сусамът използван за производството е жълт. Сортът е местен и не се третира с нищо. Суровината е чиста, продуктът – също.
Росица Бинева пояснява, че сходното производство на масло от орехи и сусам замира, тъй като започва да се използва слънчоглед. От него добиваното количество е много по-голямо. Но оцелява производството на тахан от сусам. За положителния ефект от консумацията на тахан може да се говори много и в Южна България хората са наясно.
Доц. Георги Граматиков има къща в едно от селата, близо до Ивайловград. В региона го познават още от проучвателните му обиколки през 80-те години на ХХ век, когато той подготвя дисертация, посветена на традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи
В село Пелевун, на християнския празник Голяма Богородица, едно семейство очаква Бинева и Граматиков. Мая Петкова и Георги Иванов са млади хора, които се връщат от Испания и възстановяват производството на тахан. И тук се използват техники и машини от миналото. Отново суровината е жълт сусам, таханът и маслото – чисти. Ето на такива продукти прилича да стои етикет „био”. Мая и Георги са ангажирани с обработката на близо 1000 декара земя.

Мая Петкова и Георги Иванов
Пелевун не е неизвестно село. По време на Руско-турската Освободителна война Капитан Петко войвода води битка с поробителите, като се укрепва в местната църква. Следите от изстрелите още могат да се видят по фасадата на храма. Битката е пресъздадена и в хитовия български сериал, посветен на войводата.
Днес в Пелевун живеят стотина души и разказват за децата и внуците си, които са в чужбина. Табелата, която указва кое е населеното място и надписите по различни информационни материали, според местните хора, са сгрешени. Там Пелевун присъства като Плевун. Хората дори споделят, че преди са му казвали Пелеон. Звученето е гръцко, тук са живели гърци, които напускат при големите размествания на населения през междусъюзническата война. На тяхно място се заселват тракийски българи.
Техни наследници са Мая Петкова и Георги Иванов, които днес са собственици на Таханджийницата в село Пелевун. Не я наследяват, купуват я. И откриват стар документ – от началото на 30-те години на ХХ век, с който тогавашния собственик предизвиква клиентите си. Той обещава да даде награда от 50 000 лева, ако някой открие какъвто и да било примес в неговата продукция. Не се притеснява да се измерва с прочутите таханджийници в целия регион. Назовава ги поименно, но без да изтъква техните слабости, а набляга на своите предимства. Интересна философия, представена в една голяма рекламна табела – конкуренцията ми е силна, но аз съм по-добър. Мая харесва тази табела, изписана с характерните за 30-те години шрифт и стил.

Обявлението от 30-те години на ХХ век в работилницата на Мая и Георги в село Пелевун
Росица Бинева и доц. Граматиков напускат Пелевун, документирали разказа на тамошните производители как се добива тахан, като се запазват съоръженията и технологията от миналото.
Пътят на двамата изследователи продължава към едно село, което изненадва с архитектурата си. Къщите в Мандрица са изцяло от керпич. Високи сгради, някои от които с красива архитектура, те все пак оставят малко тягостно впечатление. Горните им етажи в миналото са предназначени за отглеждане на буби. Преди десетилетия бубарството тук е основен поминък. От керпич са дори външните тоалетни в дворовете.

В селото живее албанска общност. В Мандрица доц. Граматиков показа частично запазена работилница за производство на масло, наричана яхна или яхана. Под сантиметрите прах се крият всички необходими за производството съоръжения. Сегашният собственик никога не ги е ползвал. Преди да се пенсионира е ветеринарен лекар, а работилницата е на дядо му и баща му. Тук Росица Бинева успява да направи ценна откупка за Етнографски музей на открито „Етър”. Ако не си познавач, трудно ще я оцениш по достойнство този почти вековен инструмент . Нарича се гюрберия – подобно на мотика метално гребло с дървена дръжка. Използва се за разстилане на жаравата в голямата пещ.

доц. Георги Граматиков и собственик на работилницата в село Мандрица
Оглеждайки оригиналните технически съоръжения – мелничните камъни, преса с подпресен камък, с които се обработва сусама, Росица Бинева открива интересни елементи, които могат да помогнат за точното представяне на производствения процес в ЕМО „Етър”.
Собственикът е малко учуден от интереса на научните работници към едно място, в което очевидно от десетилетия не е стъпвал човешки крак. Вероятно това е причината всичко там да бъде запазено в своя оригинален вид.
Последната спирка от обиколката е град Казанлък, където Росица Бинева се среща с Момчил Маринов, директор на Исторически музей „Искра”, който показва оригинална работилница за производство на шарлан от орехи в миналото.

Къщата с шарланджийска работилница в ЕМО „Етър“
Строена през първата половина на XIX век, тя е собственост на Иван Йонков. Реставрирана е през 1978 г. и в нея е уредена експозиция на Исторически музей „Искра“. Днес този обект не е отворен за посещение.
„Как се вади” шарлан е проект на ЕМО „Етър”, одобрен от Министерство на културата по проектна сесия „За частично финансиране на проекти от областта на музейното дело и изобразителните изкуства”. Целта е да се преустрои и подобри експозиционния разказ в статичната шарладжийска работилница, разположена в Занаятчийската чаршия на ЕМО „Етър”
При подготовката на проекта, Росица Бинева извърша подробно документално изследване със съдействието на музеи и институции в страна, както и теренно проучване в населени места от Южна България, където все още има съхранена информация и артефакти, свързани с производство на шарлан.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“

Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.
Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.
В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.
Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.
Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.
Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.

Култура
Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.
Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.
Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.
Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.
Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.
Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Култура
„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.
Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.
“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

-
Новинипреди 7 дниСилен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово
-
Новинипреди 5 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика
-
Новинипреди 5 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 6 дниСилна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен
-
Новинипреди 5 дниЗлатен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“
-
Културапреди 5 дниИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание
-
Кримипреди един денИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Културапреди 4 дниЛазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки






