Свържи се с нас

Култура

Росица Бинева прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало

Published

on

Росица Бинева и Димо Каракехайов

Росица Бинева, уредник „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало. На много места следите му още личат. На други – миналото е запазено под сантиметри от прах, на трети се е преляло в съвременност.

Преди да тръгнем с Росица Бинева по пътя на шарлана, нека направим експеримент и да попитаме случайно срещнати хора „Какво е това шарлан?”. Повечето се затрудняват. Уж звучи позната тази дума, но какво ли означава? Има такива, които отговарят бързо, но с въпрос – „Не беше ли подправка?”, и след това се сещат, че си мислят за шафран. Пътуването на Росица Бинева ще даде възможност дори на познавачите да научат още интересни факти за шарлана и неговото производство.

снимка: ЕМО „Етър“

Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския и с нея са назовавани всички растителни масла.

В Габровско шарлан се произвежда от орехови ядки, при обработката на които в миналото се добива масло за готвене, за осветление и за други битови нужди. Работилниците за производството на шарлан се наричат шарланджийски. В Етнографски музей на открито „Етър” има статична работилница, представяща производството му.

„В момента в работилницата има четири зони, където са изложени съоръжения, свързани с четирите етапа на производство на шарлан. Печене, мелене, варене и пресоване. В градски условия тази работилница е била и дюкян за продаване”, уточнява Росица Бинева.

В миналото основните маслодайни култури, до навлизането на слънчогледа след 1918 г., са орех, сусам и лен, като отглеждането им е разпределено по региони, най-вече на юг от Стара планина.

Ореховият шарлан се произвежда основно в Казанлъшко, Старозагорско, Карловско и Пазарджишко.

Сусамов шарлан – в Хасковско, Пловдивско, Харманлийско, Ямболско и др.

Шарлан от лен се добива в ограничени райони на Южна България

Продължители на традицията в обработката на маслодайни растения, днес се намират в Хасковско и Ивайловграско, но там обработват сусам до добиването на тахан или както го наричат местните – тахън. Получаването на тахан е междинен процес при производството на шарлан, който включва: измиване на сусама, печене и мелене.

Важната част от експедицията на Росица Бинева започва именно от Хасково, където на 14 август 2017 година, експерти от отдел „Етнография” в Регионалния исторически музей я очакват.

Представят й експозицията за производство на масло от сусам и архивни материали от проучванията на дългогодишния директор на музея – доц. Георги Граматиков.

„Съдействието, което ни оказват колегите Маргарита Цветанова и Розалина Гогова е поредния пример за доброто дългогодишно партньорство между двете институции”, споделя след срещата Росица Бинева.

Самият доц. Граматиков се включва в експедицията още на следващия ден – 15 август и чува разказа на Росица Бинева за резултатите от посещението на една Таханджийница в Ивайловград.

Срещата е осъществена предната вечер, при пристигането на Росица Бинева. Съоръженията за производството на сусамов тахан са запазени в техния автентичен вид. Димо Каракехайов – едно момче на възраст под 30 години, посреща Росица Бинева и след като разбира, че идеята е в ЕМО „Етър” да се възстанови работилница, която в миналото има сходно производство, с готовност разказва за използваната при тях технология.

Бизнесът е семеен. Сусамът използван за производството е жълт. Сортът е местен и не се третира с нищо. Суровината е чиста, продуктът – също.

Росица Бинева пояснява, че сходното производство на масло от орехи и сусам замира, тъй като започва да се използва слънчоглед. От него добиваното количество е много по-голямо. Но оцелява производството на тахан от сусам. За положителния ефект от консумацията на тахан може да се говори много и в Южна България хората са наясно.

Доц. Георги Граматиков има къща в едно от селата, близо до Ивайловград. В региона го познават още от проучвателните му обиколки през 80-те години на ХХ век, когато той подготвя дисертация, посветена на традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи

В село Пелевун, на християнския празник Голяма Богородица, едно семейство очаква Бинева и Граматиков. Мая Петкова и Георги Иванов са млади хора, които се връщат от Испания и възстановяват производството на тахан. И тук се използват техники и машини от миналото. Отново суровината е жълт сусам, таханът и маслото – чисти. Ето на такива продукти прилича да стои етикет „био”. Мая и Георги са ангажирани с обработката на близо 1000 декара земя.

Мая Петкова и Георги Иванов

Пелевун не е неизвестно село. По време на Руско-турската Освободителна война Капитан Петко войвода води битка с поробителите, като се укрепва в местната църква. Следите от изстрелите още могат да се видят по фасадата на храма. Битката е пресъздадена и в хитовия български сериал, посветен на войводата.

Днес в Пелевун живеят стотина души и разказват за децата и внуците си, които са в чужбина. Табелата, която указва кое е населеното място и надписите по различни информационни материали, според местните хора, са сгрешени. Там Пелевун присъства като Плевун. Хората дори споделят, че преди са му казвали Пелеон. Звученето е гръцко, тук са живели гърци, които напускат при големите размествания на населения през междусъюзническата война. На тяхно място се заселват тракийски българи.

Техни наследници са Мая Петкова и Георги Иванов, които днес са собственици на Таханджийницата в село Пелевун. Не я наследяват, купуват я. И откриват стар документ – от началото на 30-те години на ХХ век, с който тогавашния собственик предизвиква клиентите си. Той обещава да даде награда от 50 000 лева, ако някой открие какъвто и да било примес в неговата продукция. Не се притеснява да се измерва с прочутите таханджийници в целия регион. Назовава ги поименно, но без да изтъква техните слабости, а набляга на своите предимства. Интересна философия, представена в една голяма рекламна табела – конкуренцията ми е силна, но аз съм по-добър. Мая харесва тази табела, изписана с характерните за 30-те години шрифт и стил.

Обявлението от 30-те години на ХХ век в работилницата на Мая и Георги в село Пелевун

Росица Бинева и доц. Граматиков напускат Пелевун, документирали разказа на тамошните производители как се добива тахан, като се запазват съоръженията и технологията от миналото.

Пътят на двамата изследователи продължава към едно село, което изненадва с архитектурата си. Къщите в Мандрица са изцяло от керпич. Високи сгради, някои от които с красива архитектура, те все пак оставят малко тягостно впечатление. Горните им етажи в миналото са предназначени за отглеждане на буби. Преди десетилетия бубарството тук е основен поминък. От керпич са дори външните тоалетни в дворовете.

В селото живее албанска общност. В Мандрица доц. Граматиков показа частично запазена работилница за производство на масло, наричана яхна или яхана. Под сантиметрите прах се крият всички необходими за производството съоръжения. Сегашният собственик никога не ги е ползвал. Преди да се пенсионира е ветеринарен лекар, а работилницата е на дядо му и баща му. Тук Росица Бинева успява да направи ценна откупка за Етнографски музей на открито „Етър”. Ако не си познавач, трудно ще я оцениш по достойнство този почти вековен инструмент . Нарича се гюрберия – подобно на мотика метално гребло с дървена дръжка. Използва се за разстилане на жаравата в голямата пещ.

доц. Георги Граматиков и собственик на работилницата в село Мандрица

Оглеждайки оригиналните технически съоръжения – мелничните камъни, преса с подпресен камък, с които се обработва сусама, Росица Бинева открива интересни елементи, които могат да помогнат за точното представяне на производствения процес в ЕМО „Етър”.

Собственикът е малко учуден от интереса на научните работници към едно място, в което очевидно от десетилетия не е стъпвал човешки крак. Вероятно това е причината всичко там да бъде запазено в своя оригинален вид.

Последната спирка от обиколката е град Казанлък, където Росица Бинева се среща с Момчил Маринов, директор на Исторически музей „Искра”, който показва оригинална работилница за производство на шарлан от орехи в миналото.

Къщата с шарланджийска работилница в ЕМО „Етър“

Строена през първата половина на XIX век, тя е собственост на Иван Йонков. Реставрирана е през 1978 г. и в нея е уредена експозиция на Исторически музей „Искра“. Днес този обект не е отворен за посещение.

„Как се вади” шарлан е проект на ЕМО „Етър”, одобрен от Министерство на културата по проектна сесия „За частично финансиране на проекти от областта на музейното дело и изобразителните изкуства”. Целта е да се преустрои и подобри експозиционния разказ в статичната шарладжийска работилница, разположена в Занаятчийската чаршия на ЕМО „Етър”

При подготовката на проекта, Росица Бинева извърша подробно документално изследване със съдействието на музеи и институции в страна, както и теренно проучване в населени места от Южна България, където все още има съхранена информация и артефакти, свързани с производство на шарлан.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица