В навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, водена от своята лична мотивация и професионален интерес, поставя парливия въпрос „Ценено ли е знанието днес?“, споделя размисли, търси отговори и възможни решения.

В изпит сме.
Аудиторията е пълна.
Цари тишина.
И мълчание…

В мълчанието разговарям със себе си – възникват въпроси, изплуват отговори… А мислите ми ме отвеждат някъде другаде … В едни други времена, когато Знанието е било Посвещение. Във времената на Питагор… Всички знаем името на Питагор. Друг е въпросът какво знаем за него.

Първоначално Питагор учи при Талес и Анаксимандър, които го насочват към Египет като източник на истинската мъдрост. Именно в Хелиополис, един от най-важните религиозни и научни центрове, той изучава математика и астрономия. Впоследствие продължава обучението си в Мемфис, като се твърди, че жреците там са го подложили на допълнителни изпитания, преди да го изпратят по-нататък. В Тива (Диосполис) той постига най-високото ниво на обучение и легендите разказват, че е единственият чужденец, допуснат до пълно посвещение в жреческия сан и мистериите на Изида. След като е отведен в плен от персийците при нашествието на Камбиз ІІ, той прекарва още дванайсет години във Вавилон, учейки се от калдейските жреци и маговете на Персия.

Следователно Питагор не е учил в една конкретна „школа“ в модерния смисъл, а е преминал през поредица от храмови центрове в Египет, където се е обучавал директно от жреците. Неговото образование е било по-скоро процес на последователно посвещаване в различни нива на познанието. Египетските жреци първоначално са го отхвърляли и са го подлагали на сурови изпитания, като пост и тежък физически труд, за да проверят неговата устойчивост и искрен стремеж към познание. В традицията на древните универсални науки тези „години на чакане“ символизират подготовката на духа, който трябва да се пречисти, преди да получи достъп до висшето знание.

Легендите и древните извори разказват, че в собствената си школа в Кротон (Южна Италия), където пренася наученото от Изтока, Питагор е налагал на новите ученици (акузматици) период на пълно мълчание в продължение на няколко години, преди да им бъде позволено да го видят лично и да станат истински „ученици“.

Днешно време образованието не познава подобни изпитания за волята. Което, наред и с други фактори, придава облика на съвременната образователна среда и поставя въпроса: ценено ли е знанието днес?

Въпросът за обезценяването на знанието е комплексен и обхваща социални, технологични и икономически фактори. Въпреки че информацията никога не е била по-достъпна, самото дълбоко знание често отстъпва пред бързите резултати и повърхностното информиране. При това имаме усещането, че знанието е подценено.

Първо: Информационно пресищане и „лесни“ отговори. В ерата на Google и изкуствения интелект информацията е на един клик разстояние. Това създава илюзията за знание – защото хората бъркат достъпа до информация с притежаването на знание, на реални умения и разбиране. Когато всеки отговор е лесно откриваем, процесът на учене, който изисква усилия, работа, воля, постоянство, губи своята привлекателност.

Второ: Приоритет на бързия успех пред експертизата. В съвременното общество често се цени повече финансовият успех и социалният статус, материалният престиж, постигнати по преки пътища (социални мрежи, криптовалути, инфлуенсърство), отколкото дългогодишните усилия за натрупване на академично или професионално знание.

Трето: Криза на авторитетите. Свободният достъп до дигитални платформи позволява всеки да изразява субективно виждане, което често се приравнява с експертното научно обосновано и аргументирано мнение. Това размива границата между факти и лични убеждения, подкопава стойността и ценността на научното знание.

Четвърто: Икономически фокус върху тесните умения. Образователните системи и пазарът на труда често се фокусират върху конкретни, „приложни“ умения – как да се свърши дадена задача, как да се постигне конкретна цел – вместо да акцентират върху фундаменталното разбиране и общата култура. Това превръща знанието в инструмент, а не в ценност сама по себе си, която да се обогатява, надгражда и развива.

Пето: Повърхностно консумиране на съдържание. Форматът на модерната комуникация – кратки видеа, кратки публикации (които причудливо в ежедневната реч биват наречени „постове“) – стимулира мозъка да търси бързо допаминово удовлетворение. Дълбокото, систематично знание изисква време, труд и концентрация, които стават все по-дефицитни в съвременния свят.

Въпреки тези негативни тенденции никой не оспорва факта, че знанието остава единственият устойчив мост към бъдещето и личностното развитие.

Но видно е и друго: динамиката и естеството на протичащите процеси не скриват и един друг факт – Храмът на Знанието вече е друг, той не отговаря на нашите представи, разбирания и очаквания. Защо?

Икономическата принуда кара голяма част от студентите да работят, за да се издържат, а работодателите, водени от своите прагматични и рационални подбуди, често не проявяват гъвкавост и толерантност към учебните им графици, а това прави физическото присъствие на лекции трудно или невъзможно.

Дистанционното и смесено обучение доведе до навлизане на електронни платформи и ресурси за самоподготовка, което промени навиците, нагласите и отношението на студентите. Сдобиването с учебни материали онлайн намалява мотивацията за присъствие в аудиториите, ако лекциите не предлагат добавена стойност чрез дискусии, синтез на знания, препратки към причинно-следствени зависимости и литературни източници, или чрез практически упражнения.

Понякога учебното съдържание не съответства на развитието на науката. Това води до разочарование от качеството и дава отражение на професионалната реализация. Нерядко се откроява и несъответствие между предлаганите специалности и нуждите на пазара на труда.

Съвременният модел на финансиране на образованието води до неблагоприятни тенденции при подбора и приема на студенти в университетите и на ученици в училищата, в поддържането на дисциплина и отношение към учебния процес и в изискванията към тях.

Сериозните демографски и социални промени, масираната агресивна конкуренция на чуждестранни университети, изоставането на националните, които не предлагат нов конкурентен образователен продукт, възпрепятства утвърждаването им на образователния пазар чрез своята конкурентоспособност.

Тогава: Жизненоважно ли е знанието днес? След като ценностната система е изкривена, деформирана и тотално опорочена.

Потребността от знание е заложена в човешката природа, но при съвременните млади хора тя често влиза в конфликт с практичността. Ето някои от измеренията на тази потребност днес:

Първо: Знание срещу диплома. Много млади хора изпитват глад за знания, които са „живи“ и намират практическо приложение. Защото знание, което не може да бъде приложено, е безплодно, мъртво знание. Проблемът обаче е, че образованието се възприема само като формален път за добиване на диплома, която да го легитимира, а не като процес на личностно израстване.

Второ: Информационно претоварване. Днес информацията е навсякъде. Хората буквално са удавени от информация, която нерядко е просто дезинформация. Защото им липсва отправната точка за нейната оценка относно истинност и адекватност. И защото отправната точка отново опира до знание и ментални устои. Студентите нямат нужда просто от „факти“, а от умението да ги анализират и филтрират за достоверност.

Трето: Еволюция на любознателността. Младите хора все още имат „жизненоважна потребност“ да разбират света, но техният фокус се е изместил към бързата адаптация. Те търсят знания, които им дават сигурност в една несигурна икономическа среда.

Следователно потребността от знание е там, но тя вече не е „глад за суха теория“, а глад за компетенции, които носят смисъл и професионална устойчивост, и не на последно място – висок доход.

Разсъждавайки в тази посока отново се налага един паралел. За Питагор, с когото започнахме този разказ, и за древните мислители и учени, Знанието е било Свещенослужение, а не услуга. За тях то е било въпрос на духовна трансформация и посвещение, което изисква време, аскетизъм, труд и огромно търпение. Разликата с днешния контекст на образованието е фундаментална, и тя се открива преди всичко в целта: Питагор и древните учени са търсили Мъдрост (София), за да разберат законите на Космоса и мястото на човека в него; съвременният студент често търси Информация, за да оцелее в социалната система. Друга разлика е налице в метода на преподаване: в античните школи методът е бил предаване на личен опит от учител на ученик, на знание от уста на ухо. Днес образованието е масово и често деперсонализирано. И още едно отличие – мотивацията: Питагор прекарва повече от две десетилетия на обучение в различни школи, защото е вярвал, че знанието се заслужава. В ХХІ век преобладава нагласата, че знанието е консуматив, а предоставянето му – услуга, които трябва да бъдат доставени бързо, лесно, удобно и безпрепятствено.

Следователно „иновациите“, от които днешният студент има нужда, всъщност не са нови технологии, а завръщане към питагорейския модел: превръщането на сухата теория в преживяване, което има личен смисъл.

Друг въпрос, който неизбежно възниква, правейки паралели и с недалечното минало в образователната система на България, е дали елитарният модел на обучение (в смисъл само за силно мотивираните) би бил по-ефективен от сегашното масово образование.

„Елитарният“ образователен модел, подобен на този от времето на Питагор, залага на качеството чрез подбор, докато „масовото“ образование търси достъпност чрез количество. Ето двата полюса: „Елитарният“ модел създава лидери и визионери. Той изисква жертвоготовност и пълно отдаване. Ако образованието беше привилегия, която се заслужава с години чакане, аудиториите щяха да са пълни с хора, които ценят всяка казана дума. Но това би оставило огромна част от обществото без базови знания и умения. „Масовото“ образование превърна знанието в индустрия. То е необходимо за функционирането на модерната държава, но често убива духовния аспект и личната връзка с науката. Резултатът са дипломи и аудитории, които се разминават по форма и съдържание.

Истината е, че днес образованието е в криза, защото се опитваме да приложим масов модел към субекти (студентите), които подсъзнателно копнеят за индивидуално признание и себеутвърждаване – нещо, което само „елитарният“ подход дава.

… Следва продължение …

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.