Култура
Няма готови решения за съхраняване на културното наследство

снимка: ЕМО „Етър“
Войните и някои човешки дейности водят до унищожаване на културно наследство. Днес специалисти от различни организации се опитват да запазят и да върнат на местата им обекти и предмети, които са свързани с миналото.

снимка: ЕМО „Етър“
Арх. Иван Колев от Сдружение „Мещра – традиционни занаяти и занятия” заяви, че през ХХ век се правят опити за опазване на културното наследство. Това става чрез дейността на различни организации и чрез документи от международен характер, каквито са Атинската и Венецианската харти.

снимка: ЕМО „Етър“
Пред участниците в образователната програма „В света на старопланинската архитектура”, която се проведе в ЕМО „Етър” на 18, 19 и 20 август, арх. Колев изнесе лекция, посветена на опазване на културното наследство. Той припомни, че през 1956 година е първата дейност на ЮНЕСКО, свързана с опазване на културно наследство – преместването на храмовете на Абу Симбел. Арх. Иван Колев подчерта важната роля на ЮНЕСКО и факта, че вече има листа на организацията, в която са включени над 1000 обекта от целия свят.

снимка: ЕМО „Етър“
От думите му стана ясно, че теорията на реставрацията на обекти от културното наследство се променя през последните 30-40 години.

снимка: ЕМО „Етър“
„Един обект е в постоянен процес на опазване. Има причини дадено общество или един собственик да не са възстановили или да не поддържат нещо, което е културно наследство. Ако такъв обект бъде реставриран, но след това причините, довели до неговото западане продължат да действат – няма да има особен ефект. Поддръжката трябва да е следствие на обществена необходимост, а не само на няколко експерта”, каза арх. Иван Колев.

снимка: ЕМО „Етър“
В България още след Освобождението, през 1888 година, са създадена „Временни правила за научни и книжовни предприятия”. На базата на това е изградено родното законодателство за опазване на културното наследство – Закон за старините от 1910 г., Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. и закон за културното наследство от 2009 г.
Арх. Иван Колев смята, че държавната политика към паметниците на културата не стимулира участието на собствениците в тяхното възстановяване и поддръжка. Все още се разчита на ролята на държавата, което е наследено мислене от времето на социализма. Дори съвременното законодателство не дава ясна представа как се подпомага един собственик, поддържащ свой обект, паметник на културата. Днес все още няма методология за оценка на опазването на културното наследство.

снимка: ЕМО „Етър“
Арх. Колев разясни какви могат да бъдат различните обекти, според тяхното значение – световно, национално, местно и т.н., както и разбирането какво е консервация, реставрация, реконструкция и адаптация.
„По-голямата част от крепостите са изграждани по едни и същи правила, но съобразно със спецификата на региона и нуждата от това съоръжение. Затова са изглеждали различни. Днес крепостите се възстановяват по един и същ начин. Защо един човек да ходи на много места, като може да види едно и другите са като него?
Доскоро се подхождаше с лек присмех към монументите в Скопие. Там са представени различни обекти от Балканския полуостров. Близко е до това, което се случва в България. Заменяйки една история с нещо, което си мислим, че ни харесва, ние сами създаваме предпоставка за изчезването си.”

снимка: ЕМО „Етър“
Отговорността на реставраторите, според арх. Колев.
„Нашата роля като реставратори не е да решаваме проблемите на бъдещето, а на момента, с идеята, че след време могат да се открият по-добри методи за опазване на културното наследство. Няма готово решение за съхраняване на обектите, всеки един трябва да се изследва и към него да се подхожда според спецификата му. Трябва да се познават местните техники и технологии, националната и световна политика, които оказват влияние върху опазването на културното наследство или върху нанасянето на поражения върху него. Намесата на реставраторите никога не е последна, трябва да се отчита, че след време отново ще се налага такава.”

снимка: ЕМО „Етър“
По-късно следобед участниците в образователната програма „В света на старопланинската архитектура” се включиха в работилница за изработване на плет и характерни за възрожденската архитектура стенни пълнежи от леска и глина, водена от майсторите Стефан Парисов и Огнян Тасев.

снимка: ЕМО „Етър“
Събитието се организира в сътрудничество между Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и ЕМО „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.


Култура
Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.
Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.
В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.
Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).


Култура
Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.
Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.
Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.
Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.
Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.
Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.


-
Кримипреди 2 дниДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди 2 дниУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 6 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди един ден32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 2 дниТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Културапреди 2 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Кримипреди 2 дниМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Икономикапреди един денЕврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?








