Свържи се с нас

Култура

Националното честване Шипченската епопея започва на 21 август

„Борбата на Шипченските върхове е най-голямата и чудна страница на великата епопея на освободителната война … На тая чудна страница, в лицето на своите синове-герои опълченци, българският народ е навеки записан….“

Published

on

снимка: www.shipka.org

На 21 август (понеделник) от 17:30 часа пред Национална Априловска гимназия Областна администрация – Габрово и Държавен архив – Габрово ще представят Изложба „140 години народна признателност”. Тя поставя началото на Националното честване Шипченската епопея.

Изложбата е конструирана на 16 табла, символично разделена на 2 части по 8 табла. В първата част на изложбата – архивни документи показват инициативите на народната признателност за героизма и жертвоготовността на руските войни и българските опълченци в боевете за Шипченския проход по време на Руско-турската война.

Документите обхващат периода 1879 – 1977 г. и включват: решение на Учредителното събрание от 13 април 1879 г. за построяване на паметник на народната признателност, програмите по тържественото честване 25- и 45-годишнината на Шипченската епопея; откриване и освещаване на Храм-паметника „Рождество Христово” в с. Шипка (1902); Протокол от заседание на Габровско общинско управление с решение за обявяване за почетни граждани на Габрово поборниците и опълченците от 1-6, 9 и 10-та дружини и Конната сотня, взели участие в Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.) – общо 522 души (1923 г.).

Безспорният израз на най-висока народна признателност е издигането на Паметника на Свободата на вр. Св. Никола. Документи, съхранявани в Централния държавен архив разказват за откриване и освещаване на Паметника на свободата – едно тържество на българския дух, събрало на върха над 100 000 души от цялата страна.

На 5 табла снимки, документи и публикации в местния печат разказват за честването на годишнините на Шипченската епопея в един 20-годишен период – за благоустройствените мероприятия, в района на прохода, за провеждане на честванията, ритуалите, инициативите, участниците – за хилядите, тръгнали по стълбите към Паметника, за да отдадат почитта си към загиналите за нашата свобода.

Използваните снимки са от фонда на Окръжен център за фотопропаганда и фотообслужване – Габрово, които така експонирани и в такъв обем се показват за първи път. Включени са снимки от няколко лични фонда – за посещението на вр. Св. Никола на 100-годишния Константин Викентиевич Хруцкий (1955) и 105-годишния Тимофей Андреевич Роговой (1957) – участници в Руско-турската война (1877-1878 г.) и Шипченската епопея. Едно табло е отделено за Паметниците на Шипка и в Габрово – материалният израз на народната признателност.

Втората част на изложбата обхваща Националните честванията Шипченска епопея от 2011 – 2016 г.

Снимките са подредени тематично и обхващат:
– Началото през 2011 г., когато честваме 134 години от Шипченската епопея под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов, а от 2012 г. до 2016 г. – под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
– официалната церемония – ритуала на връх Шипка и тържествената заря-проверка в Габрово и на върха през 2014 г.;
– реализираните инициативи, с изключителната финансова подкрепа на габровския бизнес: изграден е 13-метров пилон с националния флаг на мястото – светиня за българската история; издигнати са пилони с националните флагове на страните, участнички в Шипченската епопея (2013); монтирана е озвучителна система, от която звучи Вазовата ода „Опълченците на Шипка“ в невероятно въздействащото изпълнение на Константин Кисимов (2014); възстановен е Вечният огън до Паметника и малък Вечен огън в криптата на Паметника (2014). От 2012 г. стартира инициативата на габровските училища „Осинови паметник”, свързани с Руско-турската освободителна война. Инициативите включват и документални и художествени изложби, конкурси за деца, арт – ателиета, художествени пленери, открита класна стая, уроци по родолюбие, живи картини от патриотични сдружения и др., като особено вълнуващо е детското участие в празненствата.
– от 2012 г. се организират състезание по скоростно изкачване на стълбите към Паметника на Свободата. Провеждат се и състезания по ориентиране и туристически походи – от м. Узана, м. Бивака, Соколски манастир и от гр. Шипка – към Паметника на свободата.
– Кулминация на тържествата е възстановката на епичните боеве на Шипка, водени през горещия месец август 1877 г. и станали повратен момент в развитието на Руско-турската война. В района на връх Шипка (вр. Св. Никола) и Орлово гнездо клубове на Национално дружество „Традиция” от цялата страна пресъздават картини от августовските събития, а в подножието на върха, заедно с НС „Единение” провеждат различни патриотични инициативи.
– Емоции през обектива разкриват как всяка година малки и големи празнуват свободата.

Те са запечатани от обективите на десетки фотографи – Борис Петков, Венци Симеонов, Веселин Бонев, Емил Михов, Илко Илев, Лора Маркова, Пламен Кожухаров, Пламен Иларионов, Пенчо Илиев, Петър Петров, Славчо Славов, Хатидже Тунджел, Цветомира Иванова, Ярослав Чепурной.

„ДА ИЗКАЧИШ ШИПКА, ТОВА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА, НА ДУХА БЪЛГАРСКИ. НЕКА ГО УСЕТИМ В ДУШИТЕ СИ И ДА ПРЕБЪДЕ В СЪРЦАТА НИ!

НЕКА ВСИЧКИ ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ НА ВЪРХА!“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица