Култура
Националното честване Шипченската епопея започва на 21 август
„Борбата на Шипченските върхове е най-голямата и чудна страница на великата епопея на освободителната война … На тая чудна страница, в лицето на своите синове-герои опълченци, българският народ е навеки записан….“
снимка: www.shipka.org
На 21 август (понеделник) от 17:30 часа пред Национална Априловска гимназия Областна администрация – Габрово и Държавен архив – Габрово ще представят Изложба „140 години народна признателност”. Тя поставя началото на Националното честване Шипченската епопея.
Изложбата е конструирана на 16 табла, символично разделена на 2 части по 8 табла. В първата част на изложбата – архивни документи показват инициативите на народната признателност за героизма и жертвоготовността на руските войни и българските опълченци в боевете за Шипченския проход по време на Руско-турската война.
Документите обхващат периода 1879 – 1977 г. и включват: решение на Учредителното събрание от 13 април 1879 г. за построяване на паметник на народната признателност, програмите по тържественото честване 25- и 45-годишнината на Шипченската епопея; откриване и освещаване на Храм-паметника „Рождество Христово” в с. Шипка (1902); Протокол от заседание на Габровско общинско управление с решение за обявяване за почетни граждани на Габрово поборниците и опълченците от 1-6, 9 и 10-та дружини и Конната сотня, взели участие в Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.) – общо 522 души (1923 г.).
Безспорният израз на най-висока народна признателност е издигането на Паметника на Свободата на вр. Св. Никола. Документи, съхранявани в Централния държавен архив разказват за откриване и освещаване на Паметника на свободата – едно тържество на българския дух, събрало на върха над 100 000 души от цялата страна.
На 5 табла снимки, документи и публикации в местния печат разказват за честването на годишнините на Шипченската епопея в един 20-годишен период – за благоустройствените мероприятия, в района на прохода, за провеждане на честванията, ритуалите, инициативите, участниците – за хилядите, тръгнали по стълбите към Паметника, за да отдадат почитта си към загиналите за нашата свобода.
Използваните снимки са от фонда на Окръжен център за фотопропаганда и фотообслужване – Габрово, които така експонирани и в такъв обем се показват за първи път. Включени са снимки от няколко лични фонда – за посещението на вр. Св. Никола на 100-годишния Константин Викентиевич Хруцкий (1955) и 105-годишния Тимофей Андреевич Роговой (1957) – участници в Руско-турската война (1877-1878 г.) и Шипченската епопея. Едно табло е отделено за Паметниците на Шипка и в Габрово – материалният израз на народната признателност.
Втората част на изложбата обхваща Националните честванията Шипченска епопея от 2011 – 2016 г.
Снимките са подредени тематично и обхващат:
– Началото през 2011 г., когато честваме 134 години от Шипченската епопея под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов, а от 2012 г. до 2016 г. – под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
– официалната церемония – ритуала на връх Шипка и тържествената заря-проверка в Габрово и на върха през 2014 г.;
– реализираните инициативи, с изключителната финансова подкрепа на габровския бизнес: изграден е 13-метров пилон с националния флаг на мястото – светиня за българската история; издигнати са пилони с националните флагове на страните, участнички в Шипченската епопея (2013); монтирана е озвучителна система, от която звучи Вазовата ода „Опълченците на Шипка“ в невероятно въздействащото изпълнение на Константин Кисимов (2014); възстановен е Вечният огън до Паметника и малък Вечен огън в криптата на Паметника (2014). От 2012 г. стартира инициативата на габровските училища „Осинови паметник”, свързани с Руско-турската освободителна война. Инициативите включват и документални и художествени изложби, конкурси за деца, арт – ателиета, художествени пленери, открита класна стая, уроци по родолюбие, живи картини от патриотични сдружения и др., като особено вълнуващо е детското участие в празненствата.
– от 2012 г. се организират състезание по скоростно изкачване на стълбите към Паметника на Свободата. Провеждат се и състезания по ориентиране и туристически походи – от м. Узана, м. Бивака, Соколски манастир и от гр. Шипка – към Паметника на свободата.
– Кулминация на тържествата е възстановката на епичните боеве на Шипка, водени през горещия месец август 1877 г. и станали повратен момент в развитието на Руско-турската война. В района на връх Шипка (вр. Св. Никола) и Орлово гнездо клубове на Национално дружество „Традиция” от цялата страна пресъздават картини от августовските събития, а в подножието на върха, заедно с НС „Единение” провеждат различни патриотични инициативи.
– Емоции през обектива разкриват как всяка година малки и големи празнуват свободата.
Те са запечатани от обективите на десетки фотографи – Борис Петков, Венци Симеонов, Веселин Бонев, Емил Михов, Илко Илев, Лора Маркова, Пламен Кожухаров, Пламен Иларионов, Пенчо Илиев, Петър Петров, Славчо Славов, Хатидже Тунджел, Цветомира Иванова, Ярослав Чепурной.
„ДА ИЗКАЧИШ ШИПКА, ТОВА Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА, НА ДУХА БЪЛГАРСКИ. НЕКА ГО УСЕТИМ В ДУШИТЕ СИ И ДА ПРЕБЪДЕ В СЪРЦАТА НИ!
НЕКА ВСИЧКИ ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ НА ВЪРХА!“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
