Свържи се с нас

Новини

Институциите отговориха на оплакалия се читател за МАИР „Боженци“

*ПРАВО НА ОТГОВОР*

Published

on

снимка: Боженци Музей, фейсбук

В началото на седмицата публикувахме мнението на читател, останал с негативни впечатления след посещение на МАИР „Боженци“ и според когото архитектурно – историческият резерват, край Габрово, се стопанисва по недобър начин. Темата породи дискусия в секцията ни за коментари, както и на фейсбук страницата ни.

След излизане на публикацията, редакцията на „Габрово Нюз“ бе упрекната, че публикува писма на „анонимни“ читатели, от които явно институциите се чувстват засегнати. За информация – в изразеното мнение на читателя, публикувано на страниците на медията, ИЗРИЧНО не е посочено неговото име, което ни е известно, с цел да не бъдат предприети репресивни мерки от служби, институции и хора спрямо самия него.

Въпреки мъмренето, че разваляме най-вероятно комфорта на институциите в нашия град, чрез статии на различни теми, публикуваме правото на отговор, което заявихме, че ще предоставим на директора на МАИР „Боженци“ Мирослав Йорданов, изпратено ни от Отдел „Връзки с обществеността“ на Община Габрово.

В него пише: 

Отговор на писмо на анонимен читател на Gabrovonews !

През 1964 г. село Боженци, с решение на Държавен комитет по строителство и архитектура, е обявено за исторически архитектурен резерват. Успоредно с това започва и развитие на музейното дело в селото. От 31 март 2016 г., след консултации с Министерство на културата, с цел изясняване на статута му и дефиниране на ясни ангажименти, АИР „Боженци“ има ново име – Музей на архитектурно – исторически резерват „Боженци“. Основната му дейност е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности. Музеят отговаря и се грижи за петнадесет имота, предоставени му за стопанисване от Община Габрово, които включват музейни обекти, административни сгради, паркинг, паркинг – сграда и къщи за гости. Всички останали, около 100 имота в селото – резерват, са частна собственост, в която са разположени сгради – паметници на културата, от което произтича ангажимента на почти всички собственици да се съобразяват със Закона за културното наследство /ЗКН/. Село Боженците е под юристдикцията на кметски наместник с всички произтичащи от това отговорности.

От писмото не става ясно за коя градинка, трева и клони говори анонимният читател, но много от селските цветя през август са приключили вегетационното си развитие, а други са във фаза образуване на цветни пъпки и са само зелени, затова и градинките в селото не изглеждат така добре както например през месец май.

От 31-ви юли до 9-ти август в Боженци се състоя Лятна международна академия за драматургично писане. Организатор на събитието бе сдружение „Арте Урбана Колектив”, със съорганизатори Музей на архитектурно – исторически резерват „Боженци“ и Община Габрово. Летният лагер беше предназначен за студенти и млади професионалисти от всички области на изкуството. Освен ателиетата (за писане на документални филми, за театрални текстове и за физически подход към писането), за които имаше предварителна селекция на участници, в програмата бяха включени и безплатни лекции. Един от уъркшопите, ръководен от световно известната хореографка Катарина Машенка Хорн (Германия), имаше за цел да развие креативността и творческия потенциал на участниците и те да усвоят умения за предаване на информация чрез методите на съвременния танц /това по повод тупурдията от скачащи хора/.

Участниците в Академията за драматургично писане бяха настанени в къщите за гости, които стопанисва МАИР „Боженци“. Отседналите в къщите за гости имат право да ползват и двора на къщата, както намерят за добре, стига да не нарушават обществения ред. В дворовете често се организират сватби, кръщенета и други семейни тържества. Трима от участниците в Академията отказаха да ползват предоставените им легла и нощуваха в палатки, защото предпочетоха близостта до природата.

Изложбата „Уникални костюми от български филми“ пристигна в МАИР „Боженци“ в началото на месец юли, един ден след като пуснахме новината към медиите, получихме запитване за провеждане на Обучение за шрифтов дизайн с лектор един от най-уважаваните майстори на това изкуство в света – Лукас де Гроот, което да се проведе от 31 юли до 13 август 2017 г. в изложбената зала на Старото школо, където е експонирана изложбата. Приоритет в политиката на МАИР „Боженци“ е да подпомага организирането на творчески лагери и артрезиденции в селото. Затова изложбата беше вдигната за 14 дни, а новината за нея изтеглена временно от сайта на музея. Изложбата е като добавена стойност към останалите музейни експозиции и за нея не се заплаща допълнително. За липсата на съобщение в сайта на МАИР „Боженци“ иформиращо за невъзможността да се види изложбата за известен период от време, екипа на МАИР „Боженци“ се извинява на всички посетители. Изложбата „Уникални костюми от български филми“ отново е експонирана и може да бъде видяна всеки ден до 30 май 2018 г.

Информацията на сайта на МАИР „Боженци“: „Всеки последен вторник от месеца безплатно посещение на музейните обекти“ е коректна. На табелата с цени на Информация не е посочено поради техническа грешка, за което е сезирана фирмата изпълнител. На 22 август ще бъде извършен монтажът на нова коригирана табела.

Според Закона за културното наследство за посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети. МАИР „Боженци“ е общински музей. Отново според ЗКН цените на входните билети в общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. МАИР „Боженци“ както и останалите музеи в Габрово са съгласували входните си цени по реда определен в ЗКН, затова в Наредбa за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово вашите читатели няма да открият входни цени за никой от музеите.

В заключение бих искал да добавя, че „Писмото на анонимния ви читател“ е изключително тенденциозно, а изнасянето на подобна информация в публичното пространство е несериозно, а в някои случаи и незаконно. Единственото положително в случая е, че този материал провокира адекватни реакции на хора, които явно са били гости на МАИР „Боженци“ по същото време. Постовете под статията нямат нужда от коментар.“

*Редакторска бележка:
Чрез извършената публикация по читателското мнение, изпратено ни на редакционната поща, Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ не цели да дискредитира нито МАИР „Боженци“, нито директора Мирослав Йорданов, нито организатора на Лятната академия за драматургично писане, нито Община Габрово, а да предостави трибуна на читателите относно техния поглед към събитията от деня. 

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица