Започва набирането на предложения за участие в ежегодния конкурс „Събитие в областта на културата” – Габрово 2024. Клубът на будителите към НЧ „Будителите 2017” ще връчи своята награда за единадесети път.

Конкурсът отличава събитието, докоснало сърцата на габровци през изминалата година, като прави своеобразна ретроспекция на създадения в общността културен продукт.

Предложенията се приемат от 15 април до 5 февруари 2025 г. на e- mail: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, или във Фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ и на страницата „Клуб на будителите“.

В кутиите в Регионална библиотека „Априлов Палаузов” и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов” се приемат предложения на хартиен носител, които трябва да носят името на подателя. Гласуването за номинираните събития ще продължи от 5 до 25 февруари по същия начин.

Вотът на публиката и журито ще определят събитието на Габрово в областта на културата за 2024 година и победителят ще получи специалната годишна награда. Събития от изминалата година с особен принос към културния живот на общините от областта, ще бъдат отличени от Областен управител – Габрово.

Наградите ще бъдат връчени на церемония през март.

Младежи от „Училище за коледари“ пресъздават обичая Коледуване в музей „Етър“. През 2024 коледарските групи, които се обучават, са две – от Габрово и Трявна. Възстановките пред посетителите в музея са на 26 декември от 11:30 и 13:30 часа. На следващия ден – 27 декември от 11:30 часа, е коледуването в Трявна.

Който е коледувал, по седенки може да ходи, гиздави моми да задиря, китките им да краде, а когато му дойде времето – да се задоми! Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на образователната програма екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая коледуване.

Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най- чакани гости.

С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.

Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.

Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.

Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване. Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ – жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“.

Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:

„Благославяйте братя, да благославяме-е-е…“

Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.

Сътрудничеството между Община Трявна и музей „Етър“ вече е утвърдено и с принос за опазване на българските традиции.

На 18 декември от 17.15 ч. в читалня „Д-р П. Цончев“ на РБ „Априлов-Палаузов“ писателката Ружа Велчева, чиято житейска и творческа история е свързана и с град Габрово, ще се срещне с четящите габровци.

Ружа Велчева е родена в гр.Павликени, но от 1956 г. живее и твори във Велико Търново. Инженер по професия, тя повече от 33 години работи по специалността си „Електроника“, без да изневерява на първата си любов – поезията. Дебютира през 1981 в поредицата на изд.“Народна младеж“ – „Смяна  81“с цикъл стихове.

Нейни стихове са отпечатвани в много централни и регионални вестници и списания, в различни антологии, както и в алманасите „Простори“, „Ирин-Пирин“, „Културна палитра“  и „Света гора“. Ружа Велчева живее три години в Калифорния, САЩ (2004 – 2008). Сама превежда стиховете си на испански и английски и има много публикации в поетични издания и на двата езика.

Автор е на поетични и прозаични книги: „Синя птица“ (съвместно с още 2 авторки); „Полетът на кондора“; „Любовни досиета” (проза); „Пустинята на времето“; „Благословената река на спомените“; „Не отвръщай лице, Господи“; „Морга за изгубени души (сборник разкази); „Вън от Рая“; „Рая и дъгата“ (детска приказка); „Нестинарка“; и най-новите творби – “Буревестник“ и „Асансьор към небето“ (проза).

Поезията на Ружа Велчева е с изчистена форма, директност на изказа, недоизказаност, бягаща от игривото метафорично въображение, което обаче присъства като асоциативно докосване до спомените за минали „белези“ от живота, но най-вече заровени в настоящето, задаващи реторични въпроси:

Сезоните оставяха следи
по тялото – душата пощадиха.
Танцувам още, с огнени коси –
за глътка лудост болката смених… („Нестинарка“)

Отличена с много национални награди за поезия и проза.

„…През дългия си живот
носех протрити дънки и кларкове.
Бях уморена жена в командировка.
Бях мъжко момиче.
Бях майка с две скъпоценни цветя на гърдите си – син и дъщеря.
Обичах.
Страдах.
Прощавах.
И в откраднатите мигове
между командировките и домакинските грижи
пишех своите несресани
полунощни стихове не със златно перо.
С кръв от сърцето си…“
(Р. Велчева)