Свържи се с нас

Култура

НМО – Габрово и училището „АБВ” в Амстердам договарят партньорство

Published

on

Елица Йорданова разглежда залите на музея заедно със съпруга си и две от техните деца, ученици в „АБВ”. Макс ще бъде четвърти клас, Биляна е в най-малката група. Най-големият син на семейство Йорданови – на 21 години, ще бъде в единадесети клас. Вляво на снимката – Радослав Стоянов, директор на ПГТ „Пенчо Семов” в Габрово

Елица Йорданова, един от основателите и ръководителите на Първо българско училище „АБВ” в Амстердам, посети Националния музей на образованието – Габрово, за да отправи покана за партньорство с цел запазване и предаването на българската култура и духовна идентичност сред имигрантите в провинция Северна Холандия.

Гостите от Амстердам са впечатлени от Сборника с чертежи на ученици от държавните мъжки гимназии в България, участвал на изложението в Париж през 1900 г.

„АБВ” е едно от най-бързо разрастраващите се училища зад граница. Преди четири години започва с 30 деца, сега са повече от 100, което означава, че миграцията се увеличава. Освен просветен център „АБВ” се развива и като социално-културен по подобие на съвременните читалища в България. В училището е създадена библиотека с 2000 издания, най-вече дарения.

Макс, който е роден в Холандия, за пръв път вижда табла с калем, използвана през Възраждането.

Г-жа Йорданова сподели с екипа на музея какви са обективните трудности, които срещат в образователния процес, и как тя вижда подкрепата на музея.

Това е истинско преживяване за Макс. В холандското училище е виждал само дигитална дъска, никога зелен дървен чин и перодръжка

Учениците са на възраст от 4 до 21 години. За голяма част от тях българският език не е майчин, те са от смесени бракове. „АБВ” е неделно училище, тоест децата са ангажирани шести ден след една натоварена седмица в регулярното холандско. Родителите се отнасят с повишена взискателност и критичност към образователния процес, защото плащат такса и очакванията им са високи.
Тези обективни обстоятелства, според думите на Елица Йорданова, налагат нови изисквания. Учебниците и помагалата, по които работят, не са достатъчни. Въпреки че са адаптирани от Министерството на образованието и науката, те затрудняват децата. Дори в един абзац от българска народна приказка срещат по 18 непознати думи. Още по-специфична е работата с подготвителните групи от четиригодишни деца и предучилищната.

Елица Йорданова с първите подаръци на НМО за българското училище в Амстердам

Ръководството на Първо българско училище „АБВ” заедно с 14-те учители – всички с педагогическа правоспособност, се ориентират към интерактивното обучение. Модерната база и съвременните технически средства в холандското училище вдигат нивото и в неделното българско. Децата, свикнали с дигитални дъски и компютри, не искат да слушат само учителско говорене в продължение на час.

„Съвременни пособия, видеофилми, клипове, особено на историческа тематика, ще бъдат много полезни за нас, сподели Елица Йорданова с музейните специалисти. – Наша основна задача е да мотивираме децата да учат на български език, да четат български книги, да им създадем интересна и приятна атмосфера, за да идват с желание. Не са достатъчни учебниците. Много е важно с какво и по какъв начин ще разнообразим часовете, да ги направим по-привлекателни, защото интерактивното обучение в „АБВ” е може би 50 процента от преподаването на материала. За мен беше удоволствие, за пръв път съм в Националния музей на образованието. Това, което видях, е прекрасно. Със сигурност ще кажа, че ще има интерес не само наши ученици, но и учители да го посетят и да работим съвместно.”

Националният музей на образованието запозна г-жа Йорданова с мултимедийното си студио за учебни визуализации, което изработва и разпространява методически помагала. Те, освен форма за популяризиране на съхраненото културно наследство, подпомагат работата на учителите. Обсъдени бяха възможностите за гостуване на изложби в българското училище в Амстердам и неговия филиал в Грьонинген.

Първият контакт между НМО и „АБВ” беше осъществен със съдействието на Радослав Стоянов, директор на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов” в Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица