Свържи се с нас

Култура

Смешен филм фест на поляна

Published

on

снимка: Община Габрово

В разгара на август Община Габрово и НЧ „Христо Смирненски 1949“ кв. Русевци ви отправят покана за кино на поляна.

Направете почивните си дни по-интересни и се заредете с положителни емоции с тридневна програма от най-добрите филми на Смешен филм фест 2016.

Поляната до читалището в квартал Русевци ще ви предложи лятна прохлада, а феновете на комедийното кино ще могат отрано да се настроят за осмия сезон на най-усмихнатия филмов фестивал в страната. Той ще се проведе от 18 до 24 октомври т. г. в зала „Възраждане“.

Начален час на прожекциите – 20.30 ч. Филмите са със субтитри на български език. Входът е свободен!

ПЕТЪК, 18 АВГУСТ

Някои го предпочитат студено – Русия, 2014, 94 мин

Режисьор: Евгений Невски; сценарий: Александър Карпов, Чермен Хадиков; оператор: Леван Капанадзе; музика: Павел Есенин. С участието на: Александр Ведменски, Иля Глинников, Александър Головин, Екатерина Вилкова

Трима 18-годишни сноубордисти, преследвани от група бандити, се спускат виртуозно от върха, преоблечени като момичета. Треньорката на женския национален отбор забелязва майсторството им и ги кани да участват в пробните състезания за включване в женския олимпийски отбор по сноуборд в Сочи. За момчетата това е възможност да се насладят на олимпийските трасета и да се спасят от преследване и те приемат. Заминават за Сочи, предрешени с перуки, дамско бельо и рокли, а там ги очакват непредвидими обрати, нови поклонници и запознанство с момичетата от американския отбор!

ЕВГЕНИЙ НЕВСКИ е руски режисьор, който работи в киното и телевизията. Той е режисьор на известния комедиен сериал „Стажанти“ и на изключително популярния сред младежката публика „Някои го предпочитат студено“.

СЪБОТА, 19 АВГУСТ

Какво направихме, за Бога? – Франция, 2014, 93 мин

Режисьор: Филип дьо Шоверон; сценарий: Филип дьо Шоверон и Ги Лоран; оператор: Венсан Матиа; музика: Марк Шуарен. С участието на: Кристиан Клавие, Шантал Лоби, Ери Абитан, Меди Садун, Фредерик Шо, Нум Диавара, Фредерик Бел, Джулия Пиатон

Семейство Верньой са благополучна двойка католици, ужасени от решението на трите си големи дъщери да сключат бракове с мюсюлманин, евреин и китаец. Единствената им надежда поне едно от момичетата им да се венчае в църква е най-малката им дъщеря, която заявява, че се е сгодила за католик. Дали и тази последна надежда на родителите няма да рухне?

ФИЛИП ДЬО ШОВЕРОН е роден на 15.11.1965 г. Той е сценарист и режисьор, известен с филмите „Какво направихме, за Бога?“ (2014), „Последно повикване за никъде“ (2016) и “Жената на моя партньор” (2005). Фестивали и награди: МКФ Емден 2014 – наградата „Бернард Вики“ за Филип дьо Шоверон; Европейски филмови награди 2015 – номинация за награда на публиката; Награди Гоя 2015 – номинация за най-добър европейски филм; Награди Люмиер, Франция 2015 – наградата за най-добър сценарий за Филип дьо Шоверон и Ги Лоран

НЕДЕЛЯ, 20 АВГУСТ

Закуска при татко – Русия, 2015, 96 мин

Режисьор: Мария Кравченко; сценарий: Юлиана Кошкина, Анна Рудницкая; оператор: Улугбек Хамраев; музика: Карлис Аузанс, Вадим Некрасов. С участието на: Юрий Колоколников, Катерина Шпица, Луиза-Габриела Бровина, Полина Максимова, Валентин Пелка, Кристина Шаповалова, Никита Тарасов, Михаил Полицеймако, Людмила Гаврилова

На пръв поглед всичко в живота на младия, привлекателен и егоцентричен Саша Титов се нарежда прекрасно: той е преуспяващ художествен директор на рекламна агенция, напълно удовлетворен от необвързващата си връзка със своя колежка. Но една сутрин на стълбите на мезонета му се появява десетгодишната Аля, която се представя за негова дъщеря. Ще може ли Саша коренно да промени навиците си на закоравял ерген?

МАРИЯ КРАВЧЕНКО е режисьор, сценарист и оператор. Родена е в Грозни, Руската Федерация, през 1981 г. Учи във ВГИК при Сергей Мирошниченко. Режисьор на тв сериали и филми, сред които „Закуска при татко“ (2015), „На прага на страха“ (2015), „Запомнете ни млади“ (2012), „Шерлок Холмс и доктор Уотсън: Раждането на легендата“ (2009), „Да убиеш гаулайтер“ (2007), „Събирачи на сенки“ (2006).

Организатори: Община Габрово и НЧ „Христо Смирненски 1949“ кв. Русевци. Със съдействието на: Руски културно-информационен център – София и Фондация „Арт офис“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица