Свържи се с нас

Култура

ЕМО „Етър“ и музей АСТРА задълбочават сътрудничеството

ЕМО „Етър” задълбочава сътрудничеството си с Националния музеен комплекс АСТРА в Румъния

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Румъния е страна, към която си заслужава специално да се насочи вниманието на българските институции, работещи в сферата на културата, опазването на историческото наследство и развитието на туризма. От доста време екипът на Етнографски музей на открито „Етър” полага усилия за привличане на румънски посетители, обмяна на идеи и участия в инициативи. Тази линия дава шансове за разширяване на взаимоотношенията и по-добро представяне на Балканския регион на европейско ниво.

Националният музеен комплекс АСТРА, който е разположен в Сибиу, Трансилвания, реализира инициативи, в които се включват представители на екипа на ЕМО „Етър”. През юли, в рамките на две седмици, бяха осъществени две такива посещения. По време на първото събитие – „Красиво. Керамично. Полезно”, бяха представени българската керамика, грънчарския занаят и традиционна кухня.

снимка: ЕМО „Етър“

На второто – Национална олимпиада „Традиционни художествени занаяти”, от ЕМО „Етър” обърнаха специално внимание, тъй като в него се включи лично доц. д-р Светла Димитрова, директор на музея. Тя бе придружена от Виолета Янева, координатор „Работа с публики”. Цялата габровска група се състоеше от ученици от Национална Априловска гимназия и техни преподаватели, които участваха в събитието.

снимка: ЕМО „Етър“

Как доц. Светла Димитрова вижда сътрудничеството между двата музея – АСТРА и „Етър”?

„Музеят в АСТРА е един от добрите примери как работят музеите в региона. Разположен в Трансилвания, една мултиетническа и мултикултурна област, той успява да представи, в музейна среда, различните специфични особености, свързани с румънската история.

снимка: ЕМО „Етър“

Музеят полага усилия да реставрира и консервира движимите и недвижими културни ценности, които съхранява. В последните 10 години там са построени две много сериозни нови сгради, като е използвано външно финансиране. Стойността надвишава 5 млн. евро.

В сградите са разположени лаборатории за консервация и реставрация – химическа, биологическа, текстилна, на дърво, хартия, глина. В това отношение там видях много добри примери, с оглед на перспективата да направим ЕМО „Етър” център (лаборатория) за реставрация и консервация на дърво. Тя ще бъде разположена в училището на квартал Етъра, което е дадено за стопанисване на музея. От две години правим усилия да усвоим пространства от него, ако и да не са на това ниво, каквото е в музея АСТРА.

Част сме от проект, по който очакваме финансиране, тъй като реставрацията и консервацията на дърво е проблем за българските музеи. Има за метал, за антично стъкло, дори текстил, но с дървото проблемът е сложен. В българските университети няма специалност, в която да се обучават специалисти за реставрация и консервация на дърво. Ако успеем в тази насока, ще разчитаме на музея АСТРА за подкрепа по отношение на обучаване на хора, квалификация на реставратори, реализация на съвместни уъркшопове.

снимка: ЕМО „Етър“

Водните съоръжения са друга тема, свързваща двата музея. В АСТРА няма действащи, както е в ЕМО „Етър”, тъй като липсва бързо течаща вода за задвижването им. В тази посока можем да направим общ проект. Например – как се мели зърно при тях и при нас, тъй като те имат много интересни вятърни мелници.

Музеят АСТРА е с повече контакти на Европейско ниво, така че е реалистично да направим съвместен проект по тема, която е обща за двата музея. Предстои да се популяризираме взаимно по време на големите събития, провеждащи се в АСТРА и в „Етър”-а.

В инициативата, на която присъствах в Румъния, са включени много ученици и активна роля играят местните ръководства на образованието. Ние можем да засилим взаимодействието си с нашия Инспекторат, следвайки техния пример.

Сибиу е Европейска столица на културата през 2007 година. Надявам се това партньорство да се развие и да привлече и музеи от Унгария, Хърватия, Сърбия, с които да решаваме общите проблеми – опазване на фондовете, по-добро презентиране на постоянните експозиции.

През септември предстоят разговори между ръководствата на двата музея – АСТРА и „Етър”-а и, надяваме се, подписване на едно рамково споразумение. Дори без този документ, ние имаме обмяна на идеи и съвместни участия в инициативи, но той би подобрил нашето сътрудничество.”

снимка: ЕМО „Етър“

Националният музеен комплекс АСТРА ще вземат участие в ХV Международен панаир на традиционните занаяти през септември в ЕМО „Етър”, когато директорите на двете институции ще проведат разговори за засилване и развитие на отношенията.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица