Свържи се с нас

Култура

Евгени Недев: Галерията е място, където можеш да откриеш представите си!

Published

on

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Художникът Евгени Недев спечели конкурса за директор на художествена галерия „Христо Цокев“ и продължава започнатото преди 5 години управление на един от най-ценните трезори на Габрово и България. Управление на богатство от над 3000 творби – живопис, графика, скулптура, иконопис, приложно изкуство и на 3000 квадратни метра изложбена площ, за да можем да се радваме, показваме и гордеем с това, което притежаваме като град и общност. Няколко седмици след получаването на втория директорски мандат разговаряме с Евгени Недев за проектите, които ще продължи и за новите идеи.

Г-н Недев, поздравления за успешното представяне на конкурса за директор на галерия „Христо Цокев”. Това е труден пост, подложен на оценка от две силни страни – от Общината като работодател и традиционно критичните и взискателни колеги художници. Конкурсът беше очаквано обсъждан във вашите среди и преди него споменахте, че държите на втори мандат заради първия. Какво Ви мотивира да кандидатствате?
– Радвам се, че мога да споделя личното си удовлетворение от факта, че Художествена галерия „Христо Цокев“ Габрово е с нов, различен отпреди пет години имидж.
Художниците възприемат галерията като утвърден партньор в организирането на самостоятелни техни изяви, като желан и важен посредник при участието им в национални и международни изложби и конкурси.

Натрупахме опит в реализирането на проекти и партньорства. Излязохме на международна сцена с изложба „Изкуство от центъра“, представяща 30 съвременни габровски художници. В своята 55-годишна история галерията е излизала извън граница единствено през 80-те години на ХХ век – с икони от фонда в Германия.

Със сигурност трябва да се отбележи и първия каталог, който представя фонда.
Галерията вече има собствен сайт, редица публикации, проучвания и участия с презентации на национални конференции.

Особено важно е, че успяхме да подобрим професионалния си имидж на галерийни специалисти пред обществото и посетителите. Значително подобрихме броя и качеството на изявите Предлагаме екскурзоводно обслужване на български и английски език, каквото преди това липсваше.
В дигиталното ни време Книгата за впечатления може да се възприеме като прашна и архаична вещ, но ние отново я отворихме като възможност за изразяване на емоция от преживяното в галерията. Тази съпреживяна емоция с посетителите, с публиката ми даде стимул да кандидатствам и да продължа дейността си като Директор. Длъжност, свързана преди всичко с отговорности – пред закона, пред културно-историческото наследство, пред съвременните творци, пред обществото, пред поколенията, които идват след нас.

За мен тя не е просто административен пост, а възможност за творческо стимулиране и изявяване на поне две поколения художници, които творят и създават културния облик на нацията.

През първия си мандат положих огромни усилия да съживя галерията, да се усети присъствието й, докато сега мотивът ми е да я развия. Да стъпя върху положените от целия екип усилия и заедно да успеем да превърнем Художествена галерия „Христо Цокев“ в една от забележителностите на града, да бъде част от един интегриран културно-исторически културен продукт.

А положеното от екипа старание не остава незабелязано – получава положителни оценки от публиката и творците.

Смея да твърдя, че галерията е един добър и желан домакин на различни културни събития – концерти, рецитали, премиери на книги, конкурси, творчески срещи.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

– Звучи прекрасно, но как ще изглеждат конкретно, като дейност, заложените в Концепцията Ви акценти? Как пожелателното ще стане възможно?
– Възможностите са реални, иначе не бих се кандидатирал отново. Галерия „Христо Цокев“ има значителен потенциал. Ако бъде използван и рекламиран правилно, тя би се превърнала в туристическа забележителност. Габрово притежава изключително интересни и редки картини, които, от друга страна, тепърва ще бъдат обект на изкуствоведски изследвания.
През тази година реализирахме поредица гостуващи изложби с избрани от фонда картини, които веднага предизвикаха интереса не само на публиката, а и на изкуствоведи и изследователи. Става въпрос за един от най-проникновените портрети в българската живопис, този на Николай Лилиев с автор Дечко Узунов, за портрета на Серафим Северняк от Ненко Балкански, за портрет на Иза от Давид Перец – една изключителна творба… В момента трудно бих успял да изброя всички, но със сигурност трябва да се отбележи малко известната ранна картина на Иван Мърквичка – „Селски пейзаж“.

Нито един от тези автори не може да бъде пренебрегван. Това е национално културно богатство, с което градът трябва да се гордее.

Цанко Лавренов, Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Ярослав Вешин, Христо Цокев, разбира се, и редица други творци, представени в нашия фонд, заедно с Иконната сбирка, са чудесна възможност за обогатяване на предлагания в Габрово туристически продукт.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

– Това ли е основният акцентът в Концепцията, с която спечелихте втори мандат?
– Един от основните. Разработвайки Концепцията, анализирах досегашното развитие на галерията, международния опит и съвременните тенденции в музеологията. Всичко това – през широкото разбиране на понятието култура. Мисля, че първо трябва да си дадем ясна оценка какво разбиране влагаме в понятията култура и културна идентичност, музей (респективно галерия) и не на последно място – съвременно изкуство.

Именно контекстът на интегриране между различните разбирания приложих при разглеждането на ХГ „Христо Цокев“ като културна институция.

Предложих развитие извън представата за галерията като храм, посветен единствено на запазване на традициите, чиито експозиции предлагат единствено исторически преглед на българското изобразително изкуство. Предложих балансиран подход, позволяващ отварянето на колекциите и изложбените зали за нови форми, общо казано – за съвременно изкуство.

Виждам галерията като място, където всеки би могъл да открие представите си за своята собствена принадлежност към регионалната и национална общност и култура. Художествен музей, чиято основна мисия е да изгради траен интерес към културното наследство, от една страна, а от друга – потребност, търсене на контакт със съвременното изкуство.

В Концепцията предлагам мерки за продължаване на положените през последните години усилия за привличане на детската и ученическа аудитория.

Убеден съм, че галерията има своето място във възпитанието на децата и младите хора. Контактът с изящното изкуство възпитава чувство за естетичното, необходимост от търсене на красотата, финес, които за съжаление през последните години отстъпват на кича и чалгата.

снимка: ХГ „Христо Цокев“

– Казахте, че в галерията има богат фонд, който ще се изследва и популяризира? Имате ли потенциал, екип за таза нова, сериозна дейност?
– Редно е да отбележа, че допреди две години в галерията реално не е извършвана научноизследователска дейност. Още от създаването си тя е извършвала единствено събирателска работа, но не и изследователска, не е прилаган научен подход при комплектуването на фонда. Това поражда известни трудности в момента, но пък екипът ни е от млад и амбициозен и го приема като предизвикателство.

В тази посока приоритет е Христо Цокев и подготовката на луксозно печатно издание, представящо творчеството му чрез изкуствоведски анализ и албум с репродукции. Това е свързано и с актуализиране на биографичните данни. До момента, за съжаление, те са бегли, неточни и дори противоречиви.

Поради факта, че през последните години Христо Цокев остава встрани от полезрението на специалистите и присъства единствено чрез експозицията на габровската галерия и постоянната експозиция на „КВАДРАТ 500”, приехме за задължително организирането на кръгла маса с участието на изкуствоведи, изследователи, краеведи, музейни специалисти с отношение и интерес към темата.

Редно е тази дискусия да приключи с книжно издание и докладите и изводите, до които ще достигнат участниците.

Ще продължим работата по една от приоритетните области в научноизследователската дейност на екипа на галерията през последната година на тема „Български художници, свързали творческия си и житейски път с Габрово”.

В края на ХIХ и началото на ХХ век много български художници получават академично образование в Кралската академия Албертина в Торино, в Мюнхен, в Париж и редица други европейски центрове. Връщайки се в България, освен че полагат основите на националното ни изобразително изкуство, те стават и учители.

По това време Габрово е образователен център и съвсем естествено част от тези художници идват да преподават в Габровската гимназия. Така градът ни се превръща във важно средище за развитието на българската живопис. Факт, неизследван и непознат до момента. Галерията пази спомен от този период с няколко картини, които провокираха вниманието ни миналата година по време на инвентаризацията и подробния оглед на творбите във фонда.

Научноизследователската дейност е свързана с експозиционната и екипът се стреми да преосмисли начина на представяне на експонатите с все по-активно участие на съвременни мултимедийни и интерактивни технологии, с развитие на образователни и информационни функции.

Промяната в дизайна на експозициите, използването на технологии общо казано, насърчаване на креативния подход, са все неща, които ни предстоят.

Автор на интервюто: Бояна Пенчева, в. „100 вести“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица