

Култура
Евгени Недев: Галерията е място, където можеш да откриеш представите си!

снимка: ХГ „Христо Цокев“
Художникът Евгени Недев спечели конкурса за директор на художествена галерия „Христо Цокев“ и продължава започнатото преди 5 години управление на един от най-ценните трезори на Габрово и България. Управление на богатство от над 3000 творби – живопис, графика, скулптура, иконопис, приложно изкуство и на 3000 квадратни метра изложбена площ, за да можем да се радваме, показваме и гордеем с това, което притежаваме като град и общност. Няколко седмици след получаването на втория директорски мандат разговаряме с Евгени Недев за проектите, които ще продължи и за новите идеи.
Г-н Недев, поздравления за успешното представяне на конкурса за директор на галерия „Христо Цокев”. Това е труден пост, подложен на оценка от две силни страни – от Общината като работодател и традиционно критичните и взискателни колеги художници. Конкурсът беше очаквано обсъждан във вашите среди и преди него споменахте, че държите на втори мандат заради първия. Какво Ви мотивира да кандидатствате?
– Радвам се, че мога да споделя личното си удовлетворение от факта, че Художествена галерия „Христо Цокев“ Габрово е с нов, различен отпреди пет години имидж.
Художниците възприемат галерията като утвърден партньор в организирането на самостоятелни техни изяви, като желан и важен посредник при участието им в национални и международни изложби и конкурси.
Натрупахме опит в реализирането на проекти и партньорства. Излязохме на международна сцена с изложба „Изкуство от центъра“, представяща 30 съвременни габровски художници. В своята 55-годишна история галерията е излизала извън граница единствено през 80-те години на ХХ век – с икони от фонда в Германия.
Със сигурност трябва да се отбележи и първия каталог, който представя фонда.
Галерията вече има собствен сайт, редица публикации, проучвания и участия с презентации на национални конференции.
Особено важно е, че успяхме да подобрим професионалния си имидж на галерийни специалисти пред обществото и посетителите. Значително подобрихме броя и качеството на изявите Предлагаме екскурзоводно обслужване на български и английски език, каквото преди това липсваше.
В дигиталното ни време Книгата за впечатления може да се възприеме като прашна и архаична вещ, но ние отново я отворихме като възможност за изразяване на емоция от преживяното в галерията. Тази съпреживяна емоция с посетителите, с публиката ми даде стимул да кандидатствам и да продължа дейността си като Директор. Длъжност, свързана преди всичко с отговорности – пред закона, пред културно-историческото наследство, пред съвременните творци, пред обществото, пред поколенията, които идват след нас.
За мен тя не е просто административен пост, а възможност за творческо стимулиране и изявяване на поне две поколения художници, които творят и създават културния облик на нацията.
През първия си мандат положих огромни усилия да съживя галерията, да се усети присъствието й, докато сега мотивът ми е да я развия. Да стъпя върху положените от целия екип усилия и заедно да успеем да превърнем Художествена галерия „Христо Цокев“ в една от забележителностите на града, да бъде част от един интегриран културно-исторически културен продукт.
А положеното от екипа старание не остава незабелязано – получава положителни оценки от публиката и творците.
Смея да твърдя, че галерията е един добър и желан домакин на различни културни събития – концерти, рецитали, премиери на книги, конкурси, творчески срещи.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
– Звучи прекрасно, но как ще изглеждат конкретно, като дейност, заложените в Концепцията Ви акценти? Как пожелателното ще стане възможно?
– Възможностите са реални, иначе не бих се кандидатирал отново. Галерия „Христо Цокев“ има значителен потенциал. Ако бъде използван и рекламиран правилно, тя би се превърнала в туристическа забележителност. Габрово притежава изключително интересни и редки картини, които, от друга страна, тепърва ще бъдат обект на изкуствоведски изследвания.
През тази година реализирахме поредица гостуващи изложби с избрани от фонда картини, които веднага предизвикаха интереса не само на публиката, а и на изкуствоведи и изследователи. Става въпрос за един от най-проникновените портрети в българската живопис, този на Николай Лилиев с автор Дечко Узунов, за портрета на Серафим Северняк от Ненко Балкански, за портрет на Иза от Давид Перец – една изключителна творба… В момента трудно бих успял да изброя всички, но със сигурност трябва да се отбележи малко известната ранна картина на Иван Мърквичка – „Селски пейзаж“.
Нито един от тези автори не може да бъде пренебрегван. Това е национално културно богатство, с което градът трябва да се гордее.
Цанко Лавренов, Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Ярослав Вешин, Христо Цокев, разбира се, и редица други творци, представени в нашия фонд, заедно с Иконната сбирка, са чудесна възможност за обогатяване на предлагания в Габрово туристически продукт.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
– Това ли е основният акцентът в Концепцията, с която спечелихте втори мандат?
– Един от основните. Разработвайки Концепцията, анализирах досегашното развитие на галерията, международния опит и съвременните тенденции в музеологията. Всичко това – през широкото разбиране на понятието култура. Мисля, че първо трябва да си дадем ясна оценка какво разбиране влагаме в понятията култура и културна идентичност, музей (респективно галерия) и не на последно място – съвременно изкуство.
Именно контекстът на интегриране между различните разбирания приложих при разглеждането на ХГ „Христо Цокев“ като културна институция.
Предложих развитие извън представата за галерията като храм, посветен единствено на запазване на традициите, чиито експозиции предлагат единствено исторически преглед на българското изобразително изкуство. Предложих балансиран подход, позволяващ отварянето на колекциите и изложбените зали за нови форми, общо казано – за съвременно изкуство.
Виждам галерията като място, където всеки би могъл да открие представите си за своята собствена принадлежност към регионалната и национална общност и култура. Художествен музей, чиято основна мисия е да изгради траен интерес към културното наследство, от една страна, а от друга – потребност, търсене на контакт със съвременното изкуство.
В Концепцията предлагам мерки за продължаване на положените през последните години усилия за привличане на детската и ученическа аудитория.
Убеден съм, че галерията има своето място във възпитанието на децата и младите хора. Контактът с изящното изкуство възпитава чувство за естетичното, необходимост от търсене на красотата, финес, които за съжаление през последните години отстъпват на кича и чалгата.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
– Казахте, че в галерията има богат фонд, който ще се изследва и популяризира? Имате ли потенциал, екип за таза нова, сериозна дейност?
– Редно е да отбележа, че допреди две години в галерията реално не е извършвана научноизследователска дейност. Още от създаването си тя е извършвала единствено събирателска работа, но не и изследователска, не е прилаган научен подход при комплектуването на фонда. Това поражда известни трудности в момента, но пък екипът ни е от млад и амбициозен и го приема като предизвикателство.
В тази посока приоритет е Христо Цокев и подготовката на луксозно печатно издание, представящо творчеството му чрез изкуствоведски анализ и албум с репродукции. Това е свързано и с актуализиране на биографичните данни. До момента, за съжаление, те са бегли, неточни и дори противоречиви.
Поради факта, че през последните години Христо Цокев остава встрани от полезрението на специалистите и присъства единствено чрез експозицията на габровската галерия и постоянната експозиция на „КВАДРАТ 500”, приехме за задължително организирането на кръгла маса с участието на изкуствоведи, изследователи, краеведи, музейни специалисти с отношение и интерес към темата.
Редно е тази дискусия да приключи с книжно издание и докладите и изводите, до които ще достигнат участниците.
Ще продължим работата по една от приоритетните области в научноизследователската дейност на екипа на галерията през последната година на тема „Български художници, свързали творческия си и житейски път с Габрово”.
В края на ХIХ и началото на ХХ век много български художници получават академично образование в Кралската академия Албертина в Торино, в Мюнхен, в Париж и редица други европейски центрове. Връщайки се в България, освен че полагат основите на националното ни изобразително изкуство, те стават и учители.
По това време Габрово е образователен център и съвсем естествено част от тези художници идват да преподават в Габровската гимназия. Така градът ни се превръща във важно средище за развитието на българската живопис. Факт, неизследван и непознат до момента. Галерията пази спомен от този период с няколко картини, които провокираха вниманието ни миналата година по време на инвентаризацията и подробния оглед на творбите във фонда.
Научноизследователската дейност е свързана с експозиционната и екипът се стреми да преосмисли начина на представяне на експонатите с все по-активно участие на съвременни мултимедийни и интерактивни технологии, с развитие на образователни и информационни функции.
Промяната в дизайна на експозициите, използването на технологии общо казано, насърчаване на креативния подход, са все неща, които ни предстоят.
Автор на интервюто: Бояна Пенчева, в. „100 вести“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 7 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 6 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 7 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 6 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 6 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи