Култура
Евгени Недев: Галерията е място, където можеш да откриеш представите си!

снимка: ХГ „Христо Цокев“
Художникът Евгени Недев спечели конкурса за директор на художествена галерия „Христо Цокев“ и продължава започнатото преди 5 години управление на един от най-ценните трезори на Габрово и България. Управление на богатство от над 3000 творби – живопис, графика, скулптура, иконопис, приложно изкуство и на 3000 квадратни метра изложбена площ, за да можем да се радваме, показваме и гордеем с това, което притежаваме като град и общност. Няколко седмици след получаването на втория директорски мандат разговаряме с Евгени Недев за проектите, които ще продължи и за новите идеи.
Г-н Недев, поздравления за успешното представяне на конкурса за директор на галерия „Христо Цокев”. Това е труден пост, подложен на оценка от две силни страни – от Общината като работодател и традиционно критичните и взискателни колеги художници. Конкурсът беше очаквано обсъждан във вашите среди и преди него споменахте, че държите на втори мандат заради първия. Какво Ви мотивира да кандидатствате?
– Радвам се, че мога да споделя личното си удовлетворение от факта, че Художествена галерия „Христо Цокев“ Габрово е с нов, различен отпреди пет години имидж.
Художниците възприемат галерията като утвърден партньор в организирането на самостоятелни техни изяви, като желан и важен посредник при участието им в национални и международни изложби и конкурси.
Натрупахме опит в реализирането на проекти и партньорства. Излязохме на международна сцена с изложба „Изкуство от центъра“, представяща 30 съвременни габровски художници. В своята 55-годишна история галерията е излизала извън граница единствено през 80-те години на ХХ век – с икони от фонда в Германия.
Със сигурност трябва да се отбележи и първия каталог, който представя фонда.
Галерията вече има собствен сайт, редица публикации, проучвания и участия с презентации на национални конференции.
Особено важно е, че успяхме да подобрим професионалния си имидж на галерийни специалисти пред обществото и посетителите. Значително подобрихме броя и качеството на изявите Предлагаме екскурзоводно обслужване на български и английски език, каквото преди това липсваше.
В дигиталното ни време Книгата за впечатления може да се възприеме като прашна и архаична вещ, но ние отново я отворихме като възможност за изразяване на емоция от преживяното в галерията. Тази съпреживяна емоция с посетителите, с публиката ми даде стимул да кандидатствам и да продължа дейността си като Директор. Длъжност, свързана преди всичко с отговорности – пред закона, пред културно-историческото наследство, пред съвременните творци, пред обществото, пред поколенията, които идват след нас.
За мен тя не е просто административен пост, а възможност за творческо стимулиране и изявяване на поне две поколения художници, които творят и създават културния облик на нацията.
През първия си мандат положих огромни усилия да съживя галерията, да се усети присъствието й, докато сега мотивът ми е да я развия. Да стъпя върху положените от целия екип усилия и заедно да успеем да превърнем Художествена галерия „Христо Цокев“ в една от забележителностите на града, да бъде част от един интегриран културно-исторически културен продукт.
А положеното от екипа старание не остава незабелязано – получава положителни оценки от публиката и творците.
Смея да твърдя, че галерията е един добър и желан домакин на различни културни събития – концерти, рецитали, премиери на книги, конкурси, творчески срещи.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
– Звучи прекрасно, но как ще изглеждат конкретно, като дейност, заложените в Концепцията Ви акценти? Как пожелателното ще стане възможно?
– Възможностите са реални, иначе не бих се кандидатирал отново. Галерия „Христо Цокев“ има значителен потенциал. Ако бъде използван и рекламиран правилно, тя би се превърнала в туристическа забележителност. Габрово притежава изключително интересни и редки картини, които, от друга страна, тепърва ще бъдат обект на изкуствоведски изследвания.
През тази година реализирахме поредица гостуващи изложби с избрани от фонда картини, които веднага предизвикаха интереса не само на публиката, а и на изкуствоведи и изследователи. Става въпрос за един от най-проникновените портрети в българската живопис, този на Николай Лилиев с автор Дечко Узунов, за портрета на Серафим Северняк от Ненко Балкански, за портрет на Иза от Давид Перец – една изключителна творба… В момента трудно бих успял да изброя всички, но със сигурност трябва да се отбележи малко известната ранна картина на Иван Мърквичка – „Селски пейзаж“.
Нито един от тези автори не може да бъде пренебрегван. Това е национално културно богатство, с което градът трябва да се гордее.
Цанко Лавренов, Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Ярослав Вешин, Христо Цокев, разбира се, и редица други творци, представени в нашия фонд, заедно с Иконната сбирка, са чудесна възможност за обогатяване на предлагания в Габрово туристически продукт.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
– Това ли е основният акцентът в Концепцията, с която спечелихте втори мандат?
– Един от основните. Разработвайки Концепцията, анализирах досегашното развитие на галерията, международния опит и съвременните тенденции в музеологията. Всичко това – през широкото разбиране на понятието култура. Мисля, че първо трябва да си дадем ясна оценка какво разбиране влагаме в понятията култура и културна идентичност, музей (респективно галерия) и не на последно място – съвременно изкуство.
Именно контекстът на интегриране между различните разбирания приложих при разглеждането на ХГ „Христо Цокев“ като културна институция.
Предложих развитие извън представата за галерията като храм, посветен единствено на запазване на традициите, чиито експозиции предлагат единствено исторически преглед на българското изобразително изкуство. Предложих балансиран подход, позволяващ отварянето на колекциите и изложбените зали за нови форми, общо казано – за съвременно изкуство.
Виждам галерията като място, където всеки би могъл да открие представите си за своята собствена принадлежност към регионалната и национална общност и култура. Художествен музей, чиято основна мисия е да изгради траен интерес към културното наследство, от една страна, а от друга – потребност, търсене на контакт със съвременното изкуство.
В Концепцията предлагам мерки за продължаване на положените през последните години усилия за привличане на детската и ученическа аудитория.
Убеден съм, че галерията има своето място във възпитанието на децата и младите хора. Контактът с изящното изкуство възпитава чувство за естетичното, необходимост от търсене на красотата, финес, които за съжаление през последните години отстъпват на кича и чалгата.

снимка: ХГ „Христо Цокев“
– Казахте, че в галерията има богат фонд, който ще се изследва и популяризира? Имате ли потенциал, екип за таза нова, сериозна дейност?
– Редно е да отбележа, че допреди две години в галерията реално не е извършвана научноизследователска дейност. Още от създаването си тя е извършвала единствено събирателска работа, но не и изследователска, не е прилаган научен подход при комплектуването на фонда. Това поражда известни трудности в момента, но пък екипът ни е от млад и амбициозен и го приема като предизвикателство.
В тази посока приоритет е Христо Цокев и подготовката на луксозно печатно издание, представящо творчеството му чрез изкуствоведски анализ и албум с репродукции. Това е свързано и с актуализиране на биографичните данни. До момента, за съжаление, те са бегли, неточни и дори противоречиви.
Поради факта, че през последните години Христо Цокев остава встрани от полезрението на специалистите и присъства единствено чрез експозицията на габровската галерия и постоянната експозиция на „КВАДРАТ 500”, приехме за задължително организирането на кръгла маса с участието на изкуствоведи, изследователи, краеведи, музейни специалисти с отношение и интерес към темата.
Редно е тази дискусия да приключи с книжно издание и докладите и изводите, до които ще достигнат участниците.
Ще продължим работата по една от приоритетните области в научноизследователската дейност на екипа на галерията през последната година на тема „Български художници, свързали творческия си и житейски път с Габрово”.
В края на ХIХ и началото на ХХ век много български художници получават академично образование в Кралската академия Албертина в Торино, в Мюнхен, в Париж и редица други европейски центрове. Връщайки се в България, освен че полагат основите на националното ни изобразително изкуство, те стават и учители.
По това време Габрово е образователен център и съвсем естествено част от тези художници идват да преподават в Габровската гимназия. Така градът ни се превръща във важно средище за развитието на българската живопис. Факт, неизследван и непознат до момента. Галерията пази спомен от този период с няколко картини, които провокираха вниманието ни миналата година по време на инвентаризацията и подробния оглед на творбите във фонда.
Научноизследователската дейност е свързана с експозиционната и екипът се стреми да преосмисли начина на представяне на експонатите с все по-активно участие на съвременни мултимедийни и интерактивни технологии, с развитие на образователни и информационни функции.
Промяната в дизайна на експозициите, използването на технологии общо казано, насърчаване на креативния подход, са все неща, които ни предстоят.
Автор на интервюто: Бояна Пенчева, в. „100 вести“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


Култура
Две „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”

Талантливите пианистки Невин Халил – 3 клас, и Мира Русинова – 9 клас, от Музикален клуб „Весела” се завърнаха с най-високото отличие от Международния конкурс „Орфееви таланти”- Пловдив-2026.

В своите възрастови групи, те доказаха за пореден път музикалните си качества и спечелиха златни медали, въпреки силната конкуренция на възпитаници от музикалните училища.
Журиращата комисия от преподаватели в Музикалната академия в Пловдив специално поздрави двете габровски деца и техния преподавател Весела Пенева за отличните изпълнения и интересната им програма.
Международният конкурс „Орфееви таланти” се провежда от 2015 година насам. Организиран от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив, той успя да се превърне от локален конкурс с фолклорна насоченост до мащабен форум с многопосочни направления в областта на музиката, танцовото и изобразителното изкуство.
Тази година специален гост и член на журито в няколко категории беше проф. д-р Ришард Минкевич, ректор на Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск, Полша.


Култура
Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).
Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.
Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.
Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.
Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.
Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.
Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.
Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.
Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.
Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.


-
Икономикапреди 6 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 6 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Кримипреди 5 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Кримипреди 6 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Любопитнопреди 6 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 5 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 6 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Новинипреди 4 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово









